Решение по дело №2/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 8

гр. Видин, 25.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на ддвадеседва

Седемнадесети януари

през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

В.Шутилова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

 Касационно АНД №

2

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 63в ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Делото е образувано по жалба, подадена от С.П.Б., против Решение № 100/15.11.2021 г. по НАХД № 823/2021 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4922787 на ОД на МВР - Видин, с който на Б., за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че са ВРС въобще не се е произнесъл по законосъобразността на ел.фиш серия К № 4922795, който е обжалван едновременно фиш серия К № 4922787, които са от една и съща дата на едно и също място, но с различен час, съответно 13.59 и в 14.50 часа. Претендира се и непроизнасяне по въпроса за приетата „повторност“. Иска се да бъде отменено решението на ВРС.

Ответникът по касационната жалба оспорва същата и моли решението на ВРС да остане в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

По делото от касатора Б. е постъпила и частна жалба срещу определение №84 от 25.11.21 г. по АНД № 823/2021г., с което са му възложени да заплати разноски по делото в размер на 150 лева.

Иска се от Съда да отмени атакуваното определение.

Ответникът по частната жалба – ОД на МВР Видин, чрез процесуалния си представител посочва, че частната жалба е неоснователна, а атакуваното определение се явява правилно и законосъобразно.

Представителят на ОП Видин не е взел становище по частната жалба.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното:

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по отношение на частта на решението, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4922787 на ОД на МВР - Видин по следните съображения:

Установено е, че на 18.05.2021г. в 15,39 ч. лек автомобил АУДИ А6 peг. №ВР****ВР, движещ се в общ.Ружинци, обл.Видин по РП III-112км.5+400 в посока от с.Добри дол към с.Тополовец е бил заснет с автоматизирано техническо средство със скорост 108км/ч., като в електронният фиш е отчетена разликата от 3 км, която е допустимо да даде техническото средство и е отразена скорост от 105км./ч.Същата превишава разрешената максимална скорост от 90 км/ч.с 15 км/ч.

На касаторът е издаден електронен фиш и на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал.4 от ЗДвП му е наложено наказание "глоба" в размер на 100 лева за превишение от 15 км/ч /при отчетена допустима разлика от 3 км/ч в полза на водача/. Санкционната норма за това нарушение е чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП /непосочена/.

Въз основа на приетата фактическа обстановка въззивният съд е потвърдил електронния фиш като е приел, че е осъществен съставът на административно нарушение като електронният фиш е издаден в съответствие с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП като не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш или на изискването за форма.

Направените от районния съд извод са незаконосъобразни и не се споделят от настоящата инстанция.

Обжалваният електронен фиш е издаден при противоречие на административно-производствените правила и при несъответствие с материалния закон.

От събраните по делото доказателства е прието, че е заснето  превишение от 15 км/ч, установено и заснето с автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, наказуемо съгласно чл. 182, ал. 2, т.2 от ЗДвП с глоба в размер на 50 лв., което изобщо не е посочено в ЕФ. С издаденият ЕФ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв., на основание  чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, което прави квалификацията на санкционната разпоредба непрецизна и непълна. Приложената норма визира хипотеза на превишаване на разрешената скорост на движение в населено място по отношение на водачи на МПС, извършващи нарушението повторно. Съгласно §. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок от влизането в сила на НП, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. В случая не са налице данни за влезли в сила НП или ЕФ, с които на дееца да е налагано наказание за същото по вид нарушение, а в обжалвания ЕФ липсва изложение на обстоятелствата, обосноваващи правната квалификация на нарушението по  чл. 182, ал. 4 от ЗДвП относно признака "повторност" на деянието. При липсата на такова посочване, както и на това, с какъв такъв акт е бил санкциониран жалбоподателят, няма как да бъде проверено дали действително нарушението, за което е санкциониран с обжалвания ЕФ той е било извършено при условията на повторност.

В този ЕФ не е налице твърдение, че нарушението е извършено при условията на повторност. Към административно наказателната преписка не са приложени доказателства в такава насока. Всички елементи от състава на едно нарушение, вкл. квалифициращите обстоятелства, подлежат на установяване от административно наказващият орган. По делото действително не са налице нито твърдения, нито доказателства, от които да е видно, че деянието е осъществено при условията на повторност, поради което настоящият състав приема, че наличието на такъв елемент от състава на нарушението не е налице. С жалбата още пред ВРС се сочи, че се обжалва и друг ЕФ, приложен по делото, който е с по-ранен час от приетия за разглеждане от ВРС такъв, неясно по какви съображения е разгледан именно процесния ЕФ. Въпреки това обаче, за да е налице повторност, както бе описано по-горе най-малкото следва да е налице влязло в сила наказание за същото деяние. Няма как именно ЕФ от същата дата, който се обжалва със същата жалба да е при условията на повторност.

Според сочената като нарушена норма на чл. 21, ал. 1от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h – за извън населено място – 90 км/ч. Съгласно цитираната санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 4 от същия нормативен акт, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. От една страна повторност, както бе изложено по-горе, в ЕФ и в цялото развило се пред РС производство нито се твърди, нито се установява. От друга страна нормата на ал. 4 се обвързва с тази на ал. 2, която пък изобщо не е цитирана в ЕФ, а тя, със съответната конкретизация на точка, следва да се посочи като приложима едновременно с тази на ал. 4.

С оглед на така изложеното касационната жалба следва да се уважи.

По отношение на частната жалба:

Частната жалба се явява допустима, като подадена в срок от процесуално легитимирано лице.

Разгледано по същество Съдът намира същата за основателна, по следните съображения:

По направеното искане от страна на процесуалния представител на ОД на МВР Видин за изменение на решение № 100/15.11.2021 г. по АНД № 823/2021 г. на ВРС в частта за разноските съставът на ВРС не се е произнесъл по регламентирания в чл. 248 от ГПК ред за изменение на решението в частта за разноските, който е бил приложим на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН при постановяване на определението, и чл.63д ЗАНН към настоящия момент.

След като в срока за обжалване на посоченото решение Съдът е бил сезиран от една от страните по делото, с искане за изменението му в частта за разноските, той е следвало да съобщи на насрещната страна за него с възможност за отговор в едноседмичен срок, съгласно чл. 248, ал. 2 от ГПК и след изтичането на този срок да се произнесе с определение в закрито заседание, съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК, което да връчи на страните с указания за възможността за обжалването му по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Едва след връчване на определението по чл. 248, ал. 3 от ГПК на страните и изтичане на срока за обжалването му, който в случая е 14-дневен, след размяна на частната  жалба срещу него, ако такава постъпи и изтичане на срока за отговор по нея, делото следва да бъде изпратено на касационният съд по компетентност.

Предвид изложените съображения определение №84 от 25.11.2021 г. по АНД № 823/2021 г. по описа на ВРС следва да бъде отменено, като неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, а делото върнато на Районен съд Видин за провеждане на процедурата по чл. 248 от ГПК по искането за изменение на решението в частта за разноските от страна на процесуалния представител на ОД на МВР Видин и произнасяне по него с определение в закрито заседание. При произнасянето си, ако намери молбата за основателна, ВРС следва да прецезира и диспозитива си, като постанови осъдителен такъв.

По отношение на жалбата срещу ел.фиш серия К № 4922795, който е обжалван още пред ВРС, приложен е по делото и по него не е взето никакво отношение от ВРС, то АС Видин счита, че жалбата следва да остане без разглеждане, делото следва да се прекрати в тази  част, като се върне на ВРС и съответно се образува ново дело по обжалване на ел.фиш серия К № 4922795.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин

                                                              Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 100/15.11.2021 г. по НАХД № 823/2021 г. по описа на Районен съд Видин, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ  Електронен фиш серия К № 4922787 на ОД на МВР - Видин, с който на С.П.Б., за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ определение № 84 от 25.11.2021 г., постановено по АНД №823/2021 г. по описа на Районен съд Видин.

ВРЪЩА делото на ВРС за администриране на молбата на процесуалния представител на ОД на МВР Видин от 22.11.2021 г. за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, съобразно дадените указания в мотивите на настоящето решение.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  касационна жалба на С.П.Б. против ел.фиш серия К № 4922795, като ПРЕКРАТЯВА производството пред АС Видин по обжалване на ел.фиш серия К № 4922795 и ВРЪЩА делото на ВРС за образуване на производство по обжалването му.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                       2.