Бургаски
окръжен съд - н.о.х.д. № 1014/2014 г.
МОТИВИ:
Производството
по делото е образувано по повод обвинителен акт на Окръжна прокуратура - гр.
Бургас срещу подсъдимата А.П.Г. ***,
ЕГН ********** по обвинение за извършено престъпление
по чл. 116,
ал. 1, т. 4, пр. 2, т. 5 и т. 6, пр. 2 във връзка с чл. 115 от НК, за това, че за времето от 17.00 ч. до
19.00 ч. на 10.04.2014 г. в гр. Поморие, Област Бургас, умишлено е умъртвила
малолетната и в безпомощно състояние, А. В. Т. на 8 години, като убийството е
извършено по особено
мъчителен за жертвата начин.
Производството
пред настоящия състав се развива по общия ред.
В първото
по делото съдебно заседание Е.Н.В.-Т. и В.М.Т. – родители на
пострадалата А. В. Т. заявиха, че желаят да участват в производството в
качеството на частни обвинители и граждански ищци. Съдът конституира Е.Н.В.-Т. и В.М.Т.
в качеството им на граждански ищци и частни обвинители.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение по чл. 116,
ал. 1, т. 4, пр. 2, т. 5 и т. 6, пр. 2 във връзка с чл. 115 от НК срещу подсъдимата. Намира, че това обвинение е доказано по несъмнен и безспорен
начин от събраните по делото доказателства. Обективно и субективно прокурорът
намира обвинителната теза за доказана. Счита, че правната квалификация на
деянието е правилна, като сочи, че деянието не е предварително подготвено, а
решението за него е възникнало инцидентно. Пледира, че на подсъдимата Г. следва да бъде наложено наказание „доживотен затвор без
замяна”, с оглед личността на подсъдимата и тежестта на извършеното от нея.
Наследниците
на пострадалата А. В. Т.: Е.Н.В. – Т. и В.М.Т. са предявили граждански искове против подсъдимата за
причинените им неимуществени вреди в размер на по 200 000 лева за всеки един от тях, ведно със
законната лихва от датата на настъпилото увреждане 10.04.2014 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от по 1500 лева за всеки един от тях,
представляващи разноски по делото – адвокатски хонорар. Лично и чрез своите
повереници правят искания на подсъдимата да бъде наложено най-тежкото наказание
„доживотен затвор без замяна“, а гражданските им искове - да бъдат уважени
изцяло.
Подсъдимата
А.П.Г. лично и чрез служебно назначен за целите на
производството защитник участва активно в хода на съдебното следствие.
Подсъдимата отрича да е извършила престъплението, в което е обвинена, като дава
обяснения по обвинението. Служебният й защитник адв. Калин Янев счита, че предявеното
обвинение не е доказано. Акцентира, че в жилището на подсъдимата са извършени
две претърсвания, едното от които с помощта на полицейско куче и въпреки това
тялото на детето не е било намерено. Според
защитата при третото претърсване на жилището, когато подсъдимата е посочила
къде се намира трупът на детето, тя е направила това след като по време на
престоя й в РУ-Поморие полицейски служител й е казал къде се намира тялото на
детето, като самото тяло е било пренесено в помещението в периода между 14,04
часа, когато е приключил вторият оглед и 19,00 часа, когато е започнал третият
оглед. Според защитата самопризнанията
на подсъдимата, дадени при задържането й, а в последствие и пред съдия, са
направени след психологически и физически натиск над подсъдимата. Моли подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатите
обвинения.
В личната
си защита подсъдимата се присъединява към казаното от защитника си. В последната
си дума заявява, че съвестта й е чиста и че е невинна.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Подсъдимата
А.П.Г. е родена на *** г. в гр. ***, ***,
***гражданка, ***
образование, ***, ***, ****, ЕГН **********.
През 1996
год. подсъдимата А.Г. сключила граждански брак със
свид. С.В.Г. ***, където
семейството останало да живее. От брака подсъдимата има две деца – В. и Д., съответно
на ** и ** години. Подсъдимата
била ученолюбива, но избухлива. През 2009 г. завършила успешно курс за
професионална квалификация и правоспособност „Ръководител движение” в ЦПК-П. към ДП „НК ЖИ". На 15.07.2009 г. била назначена
в УДВГД-*** на длъжност ***/***
в ЖП-Гара - ***. На
31.01.2012 г. тя напуснала съпруга си като оставила при него двете им деца и
бележка „Не ме търси”. На 02.11.2012 год., подсъдимата се развела със съпруга
си, при който развод децата са избрали
да живеят при баща си, а тя се преместила да живее в гр. ****.
На 01.06.2013 г. била освободена и бил прекратен трудовият й договор по взаимно
съгласие и тя се преместила да живее в гр. Поморие в жилище, наето от нейната
майка. През зимата и пролетта на 2014 г. А.Г. живеела
на квартира в жилище в гр. Поморие, обл. Бургаска, кв. „***“,
бл. № **, вх. *, ет.*, таванска стая, която е собственост
на свид. И.Н.. През този период била безработна и
изпитвала финансови затруднения. Живеела сама и не посрещала гости. Майка й –
свид. С.Д. и по-малката й сестра свид. С.П. също живеели в гр. Поморие в хотел „***“, собственост на свид. В.Т., с когото С. живеела на съпружески начала. Подсъдимата
нямала други роднини в града, а майка й и сестра й я посещавали рядко.
Подсъдимата Г. притежавала черти на аутсайдер, била
подтисната, затворена, неуверена в себе си, с ниска самооценка и изключителни
проблеми в себереализацията. Тя не била удовлетворена от живота, за което
обвинявала другите.
В същия
блок и в същия вход, в който живеела подсъдимата, на четвъртия етаж, под
нейната квартира живеели свид. В.М.Т., съпругата му свид. Е.Н.В. - Т., двете им
дъщери: Е. и малолетната – пострадалата А. В. Т.. При по продължително
отсъствие на родителите за децата са се грижили баба им и пълнолетният син на В.Т. от първия му брак - свид. М.В.Т.,
който не живеел постоянно при семейството.
Пострадалата
А. В. Т. е родена на *** г.
А. от 4 годишна се обучавала да свири на пиано и на вокално пеене. Била много
музикално дете. Участвала в конкурси за таланти, като печелила призови места. Била
много възпитана, изключително умна за възрастта си, обичала да бъде център на
внимание. През учебната 2013/2014 година била ученичка в първи клас в СОУ „И.
Вазов” - гр. ***. А. ходила сама на училище. До като
се предвижвала от дома към училище или
обратно, майката на А. разговаряла с нея
непрекъснато по телефона за да контролира детето. След учебните занятия А.
посещавала занималня, като за учениците, обучаващи се на занималня, имало
организирано обедно хранене в рехабилитационен
център „Свети Георги”, който се намирал на стотина метра от сградата на
училището. Децата ходили организирано на обяд с учителката от занималнята, като
след обяд имали време за игра и след това посещавали часовете в
занималнята. А. имала ключ от входната
врата на блока, в който живеела и сама си отключвала вратата.
Поради
отсъствие на родителите в края на м. март 2014 г. свидетеля М.Т.
се грижел за по-малките си сестри и един ден при излизане от жилището им чул
женски глас, който извикал името на баща му "В.". Спрял се, погледнал
нагоре към последния етаж и видял подсъдимата А.Г.,
която до този момент не познавал. Тя била надвесена над парапета на таванския
етаж на кооперацията. На въпроса му за какво й е В., тя отговорила „За едно
кредитче искам да говоря с него”. В. й отговорил, че баща му не се занимава с
такива неща и си тръгнал.
На 10.04.2014
г. сутринта свид. Е.Т. изпратила дъщеря си А. на
училище, като контролирала детето по телефона до пристигането му в сградата на
училището. Към обяд пострадалата А. се обадила по телефона на майка си и й
разказала, че с децата и свид. И. К. – класен ръководител на А. са били на театър. След обяд
А. била на занималня под грижите на възпитателката свид. С.Ж..
Към 16,00 часа А. отново се обадила на майка си като й казала, че си е
подготвила уроците за следващия ден, казала също че се прибира и помолила майка
си за разрешение да играе на площадката до блока, в който живее, с друго дете
на име Д.. Майка й разрешила. А. останала навън известно време и когато се
прибирала срещнала във входа на блока подсъдимата Г..
Между двете започнал разговор и когато стигнали до четвъртия етаж пред жилището
на пострадалата А. Т. подсъдимата й казала „Чао”, а пострадалата изявила
желание да посети дома на подс. Г., за да й попее.
Подсъдимата Г. изразила несъгласие като й казала, че
е болна, на което А. отговорила, че няма проблем и двете тръгнали към таванския
етаж. Когато стигнали пред таванската стая, в която живеела подсъдимата, тя
отключила вратата, а пострадалата влязла след нея. Жилището представлявало
едностайно таванско помещение със санитарен възел и тераса. В стаята имало две
легла, като А. оставила раницата си до едно от тях, а палтото – на самото
легло, след което седнала на другото легло.
Започнала да й разказва, че през деня била на театър и че майка й имала
много работа, че баща й оправял нещо в Б. и също
постоянно го нямало и по тази причина А. имала ключ за входната врата.
Междувременно подсъдимата включила телевизора на канал Дисни
Ченъл, но А. не харесала този канал и започнала да
превключва докато се спряла на БТВ-комеди. След това извадила един джоб с
листи, на които имало написани задачи и започнала да ги показва на подсъдимата.
След това тя прочела някакъв текст от читанката, от който подсъдимата запомнила
само думата воденица. Докато чела текста А. си засичала за колко време го чете.
След като прочела текста А. се приближила до масата и подсъдимата я почерпила с
бисквити „Закуска”. Предложила й ябълка и портокал, но А. отказала. След това А.
се приближила до телевизора, пред който имало една чанта и започнала да рови в
нея. В чантата имало играчки, с които си играели племенниците на подсъдимата.
Когато видяла играчките, А. попитала подсъдимата колко кукли „Монстер“ има
нейната племенница В. и дали ги събира. Подсъдимата й отговорила, че
племенницата й има много кукли, при което А. й отговорила, че не харесва
куклите Монстер и изразила учудване как нейната племенница може да ги харесва. Всичко
това продължило около час, което се сторило прекалено дълго на подсъдимата.
Поведението и самочувствието на детето подразнили подсъдимата. В 16,47 часа
мобилният телефон на А. позвънил. Тя погледнала номера, но не отговорила на повикването.
В последствие А. сама набрала номера, който я потърсил, но не провела разговор.
Малко по-късно телефонът на А. отново позвънил. Този път А. отговорила на
повикването и провела разговор с майка си, в който разговор й казала, че се
намира на площадката, играе с друго дете и след малко ще се прибере. Но вместо
да си тръгне тя продължила да се разхожда из стаята на подсъдимата, говорейки
на висок тон. Казала на подсъдимата, че жилището й е малко и как може да живее
в такова жилище. В един момент А. се приближила до масата, върху която
подсъдимата била поставила две малки снимки на своите деца. Подсъдимата била
поставила тези снимки на 07.04.2014 г., тъй като тогава е бил рожденият ден на
по-големия й син. Снимките били от по-ранна възраст на децата. А. посочила
снимките и запитала подсъдимата, кои са тези деца. Подсъдимата й отговорила, че
това са нейните деца, а А. ги нарекла грозни и уроди. Тези думи на А.
раздразнили подсъдимата и тя взела внезапно решение да умъртви детето. За целта
взела черна найлонова торбичка, застанала зад гърба на А. и я поставила на
главата й. Завързала я в областта на шията и държала стисната торбичката в
областта на завързването. По този начин
тя лишила пострадалата от възможността да диша, а поради своето малолетие и
внезапността на действието детето било лишено от възможността да се
съпротивлява. Лишено от възможността да диша и да се съпротивлява за кратко
време около минута А. изпаднала в безсъзнание. След като детето изпаднало в
безсъзнание и подсъдимата А. виждайки, че от устата на детето излиза бурно
пенеста течност, тя пристегнала завързаната торбичка, взела една широка ролка
безцветно тиксо и увила плътно с част от лентата главата на детето в областта
на носа, устата и шията. След това взела друга найлонова торбичка, зелена на цвят,
която поставила върху черната найлонова торбичка на главата на детето и също я
завързала в на долната част на шията. По този начин тя окончателно прекъснала
достъпа на въздуха до устата и носа на детето. Така в рамките на три до пет
минути общо чрез лишаване от въздух подсъдимата Г.
умъртвила пострадалата А. Т. по особено мъчителен за нея начин. След това
подсъдимата взела на ръце детето и го поставила на леглото, като покрила тялото
с едно одеяло през глава. Подсъдимата излязла на терасата, където останала
известно време и когато влязла отново в стаята, в 18,52 часа телефонът на
пострадалата А. позвънил. Тя взела телефона и прочела на дисплея „Мама”.
Подсъдимата приела повикването като казала „Ало.” От другата страна на линията
била майката на пострадалата, която попитала кой се обажда. Подсъдимата
поискала да говори със съпруга на свидетелката Е.И. –
В.Т., но след като разбрала, че не може да говори с
него, тя прекъснала разговора. След прекъсване на разговора телефонът на
пострадалата отново позвънил, но този път подсъдимата не приела разговора, а
извадила батерията и сим-картата на телефона за да не звъни и поставила батерията, телефона
и неговия капак в бяла пластмасова кутия, тип буркан, пълна с вода.
Веднага
след телефонния разговор свидетелката Е.Т. се обадила
на съпруга си свид. В.Т. и му казала, че дъщеря им е
отвлечена. Той от своя страна отишъл в полицейското управление на гр. Поморие и
им съобщил за отвличането на детето.
В 20,00
часа подсъдимата поставила сим-картата на
пострадалата А. в своя мобилен телефонен апарат марка „Самсунг” с ИМЕЙ №
359782007237730 и изпратила на латиница текстово електронно съобщение със
съдържание „Ako iska6 da vidi6 da6terq si-sabirai pa4kata.Bez da se obajda6 v politsiq.6torite da sa vdignati.Da ne vijdam xora y vas. Ytre ve4er 6te se 4yem.Nikakva politsi”. Съобщението изпратила на телефонния номер, който най-често се
повтарял в списъка с проведените разговори от сим-картата, като предположила, че това е номерът на
някого от родителите на А.. След като извадила
сим-картата на пострадалата от своя телефон, А. я поставила в кутийка, която
сложила върху телевизора в стаята. Нощта прекарала с трупа на детето в стаята,
а на сутринта решила да постави тялото на пострадалата А. под леглото.
Повдигнала матрака на леглото и поставила тялото на детето на пода под матрака.
Там поставила и раницата, и палтото на детето. Под леглото имало много торби,
пълни с багаж, които поставила около трупа на детето. На 11.04.2014 год. около
8,30 часа подсъдимата Г. излязла от квартирата си,
чула гласове на стълбището, изплашила се и се скрила в празно помещение на
таванския етаж. Там била заварена от полицейските служители свидетелите С.Д. и Д.Д., които били изпратени
с цел издирване на пострадалата А.. Към
този момент на полицията било известно, че полученото електронно съобщение е
изпратено от мобилен телефон, използван със сим-карта, използван от подсъдимата Г., с номер ****. Полицейските
служители след като установили самоличността на подсъдимата, докладвали на
прекия си началник.
Във връзка
със заявеното от свид. В.Т. отвличане на детето му на
10.04.2014 г. в РУ – Поморие при ОД на МВР – Бургас, е било образувано
досъдебно производство № 166/20104 г. по описа на ОД на МВР – Бургас срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 5 вр. ал. 1 от НК.
Във връзка
с разследването по това досъдебно производство било установено, че за
изпращането на електронното съобщение до свид. Е.Т. е
използван мобилен телефон, ползващ сим–карта номер *****,
регистриран на лицето А. М. П. с ЕГН: **********,***,
а картата е била ползвана от подсъдимата А.П.Г..
Във връзка
с разследването по това досъдебно производство и след установяването на самоличността
на подсъдимата Г., укриваща се в таванското помещение
на бл. * в гр. Поморие, кв. „**”,
било извършено претърсване и изземване в квартирата, обитавана от подсъдимата Г., откъдето били иззети мобилен телефон марка „Самсунг” с
ИМЕЙ № 35978200723773/801. По време на изземването на телефонния апарат от него
било извършено позвъняване на тел. 112, поради липса на налични минути за
извършване на изходящи набирания. По този начин било установено, че
позвъняването се извършва от телефон със сим-карта № ***, след което телефонът бил
иззет като обект № 1. Иззети са и други вещи, описани в протокола за
претърсване и изземване от 11.04.20104 г. След претърсването, което продължило
от 10,10 часа до 10,42 часа, подсъдимата била отведена в РУ-Поморие
при ОД на МВР-Бургас, където от 12,00 до 12,25 часа била освидетелствана от
съдебен лекар с изрично писмено нейно съгласие.
За времето
от 13,45 до 14,04 часа на 11.04.2014 г. е извършено повторно претърсване на
помещението, обитавано от подсъдимата Г. с неефективно следово куче с водач свид. А.Б..
Във връзка
с разследването по досъдебно производство № 166/2014 г. в РУ-Поморие пристигнал
екип от психолози от Института по психология към МВР, който екип след
отвеждането на подсъдимата Г. ***
провел разговор с нея. Част от този екип била свидетелката Л.Х.,
на длъжност Началник сектор „Криминална психология”. По време на разговора
между екипа от психолози и подсъдимата Г. свид. Х.
останала насаме със подс. Г., като подс. Г. разказала в детайли за всичко, което се е случило
вечерта на 10.04.2014 г. и че умъртвила А. Т., с подробности. След това
самопризнание на подсъдимата в 19,00 часа на 11.04.2014 г., отново било
извършено претърсване и изземване в
квартирата, обитавана от подс. Г. ***,
таван, при което претърсване подсъдимата посочила кутийка, поставена върху
телевизора, като заявила, че в нея се намира сим-картата
на детето А. Т., иззета под обект № 1; бяла пластмасова кутия, тип „буркан”,
поставена върху кухненския плот, като заявила, че в нея се намира телефонът на
А. Т., иззет под обект № 2. След това подсъдимата посочила леглото, разположено
в ляво от помещението, гледано от входната врата навътре, като заявила, че под
леглото се намира трупът на А. Т.. След повдигането на матрака е установен
трупът на детето, раница, като обект № 3 и намиращи се в нея вещи. Трупът на
детето е намерен легнал по гръб с добре изразено трупно вкочанясване. След
махане от главата на найлоновата торбичка от вътрешната й страна е установена
пенеста течност и втора черна торбичка, пристегната в областта на носа и устата
с тиксо и зацапана със същата материя. След свалянето на тази торбичка е
установено, че и лицето е зацапано с пенеста течност.
След
установяване на трупа на пострадалата А. Т. подсъдимата била задържана.
По делото
са назначени, извършени и изслушани следните експертизи:
1.
Съдебно-медицинска експертиза № 89/12.04.2014 г. за оглед и аутопсия на труп – /лист
№ 3 и следващите, том трети от досъдебното производство/, според която при
огледа и аутопсията на тялото на
пострадалата А. В. Т. са били установени асфиксия от запушване на
дихателните пътища, тъмна течна кръв, ивици от притискане около шията, единични
точковати кръвоизливи по конюнктивити и интерлоба, отпусната капсула на
слезката, пъстър бял дроб с тежък белодробен оток, мозъчен оток, полусмляна
храна в стомаха, послесмъртни петна по задните непритиснати части на туловището
и дясна страна на лицето, охлузване на ляво коляно и други.
Според
експертното заключение непосредствената причина за смъртта на А. В. Т. е
асфикция от запушване на дихателните пътища с поставената на главата найлонова торбичка.
Не са установени травматични увреждания по главата. Установените бледи ивици от
притискане около шията са следствие на лекото пристягане на черната /долната/ найлонова
торбичка. Според експертното
заключение по морфологични данни не може да се определи взаиморазположението на
наранен – наранител , но обичайно е торбичка с цел задушаване да се поставя
изотзад /извършителят да е зад жертвата/. С изключение на повърхностното
охлузване по лявото коляно други травматични увреждания не са установени. Смъртта
е настъпила от липса на въздух /кислород/ в рамките от три до пет минути, като
съзнание е загубено за около минута. Липсва черепно-мозъчна травма, която да
предполага привеждане в безсъзнателно състояние. По време на задушаването
жертвата е осъзнавала случващото се с нея и е възприемала заобикалящата я
действителност. Процесът на задушаване
е протичал мъчително, независимо
от недългия период до изпадане в безсъзнание. Касае се за особено мъчителен
начин на умъртвяване. След настъпването на смъртта тялото е било продължително
време по гръб. Видно от експертното заключение няма данни, които да дават
основание да се приеме с категоричност, че е имало промяна на позата след
смъртта. От друга страна експертизата приема, че мястото на намирането на
трупа, не би могло да бъде мястото на причиняване на смъртта. Разпитан в
съдебно заседание експертът д-р
Я. обяснява пенестата течност по двете найлонови торбички и по лицето на детето
като резултат на остро настъпваща лявокамерна сърдечна слабост. След като вече
пострадалата е загубила съзнание към края на асфикцията се е появила тази
пенеста течност. Тази течност излиза бурно като вряща тенджера. Тогава е
пристегната долната торбичка и тогава е поставено тиксото, след това вече е
нахлузена втората торбичка и тъй като е изцапана външната повърхност на първата
торбичка, тя изцапва и втората торбичка. Разпитано в съдебно заседание вещото
лице заяви, че след сваляне на първата торбичка е забелязал две петна от
притискане, бледи, некръвонаседнали, което ще рече, че тази торбичка е стегната
след като вече не е била налична сърдечна дейност. При прегледа на подсъдимата
на експерта е направило впечатление изразената нечистоплътност на подсъдимата,
като ръцете и ноктите на същата били много чисти и леко подпухнали, което
според вещото лице се дължи на едно продължително миене.
2. Съдебно-медицинска
експертиза № 198/11.04.2014 г. за преглед на живо лице /лист № 35, том трети от
досъдебното производство/, според която при прегледа на подсъдимата А.П.Г. не са установени никакви травматични увреждания по
главата, шията, тялото и крайниците.
3. Съдебно-медицинска
ДНК експертиза на веществени доказателства № 14/ДНК-64/17.04.2014 г. – лист № 14
и следващите, том
трети от досъдебното производство, според която при изследване на четиринадесет
обекта е установено, че на обекти № 1 сим-карта, № 2 телефон, № 3 раница, № 4
зелена торбичка, № 5.1 черна торбичка не се определя ДНК-профил. При
изследването на обект № 5.2 тиксо-черна найлонова торбичка е бил определен ДНК-профил
на смес от клетъчен материал в близко съотношение от две лица от женски пол.
Всички алели от генотипизираните локоси в ДНК-профилите
на А.П.Г. и А. В. Т. присъстват в ДНК-профила на сместа
от клетъчен материал. Липсва клетъчен материал от трето лице. При наличие на
смес от клетъчен материал не може да се прави статистическа оценка за
вероятност, но наблюдаваните резултати са силно доказателство, че по
изследвания обект № 5.2 тиксо-черна торбичка има клетъчен материал от А.П.Г. и А. В. Т.. Според заключението ДНК-профила на
клетъчния материал по обект № 6 ролка тиксо, както и по обекти № 7 и № 8 нокти на
лява и дясна ръка на А.П.Г., показва пълно съвпадение
с профила на А.П.Г.. Вероятността да се установи този
ДНК-профил, ако клетъчният материал е оставен от някой друг индивид, освен от А.П.Г. е 1 на 5 830 000 000 000. Според
заключението клетъчният материал по ролката тиксо и по ноктите на лява и дясна
ръка на А.П.Г., произхождат от самата нея. Според
заключението ДНК-профилът по обекти № 10 и № 11-нокти на лява и дясна ръка на А.
В. Т., показват пълно съвпадение с ДНК-профила на А.
В. Т.. Вероятността да се установи този ДНК-профил, ако клетъчният материал е
оставен от някой друг индивид, е 1 на 5 620 000 000 000 000.
4. ДНК
експертиза № 14/ДНК-113/21.07.2014 г. – лист № 142 и следващите, том трети от
досъдебното производство, според която при изследване и ДНК-профилиране на един
брой тъмно синьо детско палто от вълнен плат с двуредно закопчаване със
сребристи копчета, с два джоба отпред с капаци и сребристи копчета, с пагони на
раменете и сребристи копчета върху тях, на левия ревер с пришита метална
сребриста емблема „Мауоral”, с бяло камъче в средата,
скъсана от едната страна; от вътрешната страна на гърба има етикет с
надпис „Мауоral
Chik – 8 - 128см.” не е установено ДНК - профил на обект № 1.1 десен ръкав, № 1.2 ляв
ръкав, № 1.5 метална емблема. При изследването на обект № 1.3 гръб-около врата
е определен ДНК – профил на смес от клетъчен материал от две лица от женски
пол. Всички алели от генотипизираните локоси в ДНК-профилите
на А.П.Г. и А. В. Т. присъстват в ДНК-профила в сместа от
клетъчен материал с изключение на алели 13 и 17 от
локус D18S51 от ДНК-профила
на А. В. Т., което може
да се дължи на отпадане при
амплификацията, което е
нормално при смес от
клетъчен материал, така
нареченото drop out. Не се наблюдават допълнителни алели,
поради което от страна на експерта е било прието, че липсва клетъчен материал
от трето лице. При наличие на смес от клетъчен материал не може да се прави
статистическа оценка за вероятност, но наблюдаваните резултати са силно
доказателство, че изследваният обект № 1.3 гръб-около врата има клетъчен материал от А.П.Г. и А.В. Т.. ДНК-профила на клетъчния материал по обект № 1.4 предна страна,
показва пълно съвпадение с ДНК-профила на А. В. Т..
Вероятността да се установи този ДНК – профил, ако клетъчният материал е
оставен от друг индивид, освен А. В. Т. е 1 на 56 200 000 000 000 000.
Според експерта тези резултати представляват категорично доказателство, че
клетъчният материал по предната страна на палтото произхожда от А. В. Т..
5. Комплексна-техническа,
фотопортретна и идентификационна експертиза
№ 219/17.07.2014 г. - лист № 123 и следващите, том трети от
досъдебното производство, с която е установено, че тъмно синьо палто със
сребристи копчета, иззето при извършено претърсване и изземване на 09.07.2014
г. в гр. Поморие, кв. „**”, бл. **,
вх. *, ет. * – таван е
сходно със заснетото тъмно синьо палто със сребристи копчета от записа с
продължителност 29 секунди от клип М2U01061, заснет при извършено претърсване и
заснемане от 11.04.2014 г. в гр. Поморие, кв. „**”,
бл. *, вх. *, ет. * – таван. Установени са кадри, на които се вижда тъмно
синьо палто със сребристи копчета, иззето при извършено претърсване и изземване
на 09.07.2014 г. в гр. Поморие, кв. „**” , бл. *, вх. *, ет. *
– таван, съхранени в приложение № 1.
6. Съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства № 32/17.04.2014 г. – лист № 11 и следващите, том трети от
досъдебното производство, според която пострадалата А. В. Т. е от кръвна група
А/бета/ по системата АВО и по жълта тениска с къс ръкав, иззета при
претърсването на квартирата на подсъдимата, не е било установено наличие на
кръв.
7. Съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства №
52/16.07.2014 г. – лист № 138 и следващите, том трети от
досъдебното производство, с която е установено,
че обект № 1 - 4 броя нишковидни
обекта, иззети при претърсване и изземване от 09.07.2014 г. в гр. Поморие, кв. „**”, бл. **, вх. *, ет. *, таван са естествено паднали човешки косми и части от
тях, произхождащи от глава, които нямат луковица с епителна обвивка и не са
подходящи за ДНК – профилиране. Те показват морфологично сходство с космите от
главата на А. В. Т. и е възможно да произхождат от нея.
8. Съдебно
- дактилоскопна експертиза №
19/22.04.2014 г. – лист № 22 и следващите, том трети от досъдебното производство, за
отпечатъци върху обекти, иззети с протокол за претърсване и изземване от
11.04.2014 г. в гр. Поморие, кв. „**”, бл. **, вх. *, ет. *, таван, според която при огледа и изследването на разлепеното
тиксо от черна найлонова торбичка е установено наличие на годна дактилоскопна
следа по лепливия слой. При сравнителното изследване на дактилоскопната следа с
отпечатъка от левия показалец на лицето А.П.Г. е
установено съвпадение по общи и частни
признаци, които по своята индивидуалност и съвкупност са довели до извода, че
следата е оставена от левия показалец на лицето А.П.Г..
По останалите представени предмети не е установено наличие на годни
дактилоскопни следи.
9. Съдебно
- трасологична експертиза №
33/17.04.2014 г. - лист № 30 и следващите, том трети от досъдебното производство, според
която е възможно краят на парчето от скоч, отлепено от черната найлонова
торбичка (обект № 6) и краят на ролката от тиксо, обозначен с № 1, иззети при
извършване на претърсване в дома обитаван от лицето А.П.Г.,***,
таван, да са били едно цяло преди тяхното разделяне.
10.
Съдебно - дактилоскопна експертиза № 35/16.07.2014 г. - лист № 130 и следващите, том трети от
досъдебното производство, според която по представените за изследване обекти,
иззети с протокол за претърсване от 09.07.2014 г. в гр. Поморие, кв. „**”, бл. **, вх. *, ет. *, таван, е установено
наличие на годна дактилоскопна следа върху бутилка с надпис „Black – Ram” от десния палец на подс. А.П.Г..
11. Съдебно
- химическа /токсологична/ експертиза № 3695/17.04.2014 г. - лист № 37 и следващите, том трети от
досъдебното производство, според която не
са установени присъствие на алкохол и други летливи органични разтворители, на
упойващи/наркотични вещества и психоактивни медикаменти в кръвната проба от
трупа на А. В. Т..
12. Съдебнопсихиатрично
психологична експертиза № 336/03.07.2014 г. - лист № 45
и следващите, том трети от досъдебното
производство, според която е видно, че
подсъдимата А.Г. не е била лекувана в психиатрично
заведение. Тя е разбирала свойството и значението на извършеното, и е могла да
ръководи постъпките си, защото е била психично здрава. Според експертите не са налице данни А.Г. да е била в състояние на уплаха, смущение или силно
раздразнение, като психическото състояние, в което е била при умъртвяването на
А. П., не може да се квалифицира като физиологичен
афект. Видно от изготвеното заключение,
резултатите от извършеното психологично изследване на личността на подсъдимата Г. са я очертали като акцентуирана личност с черти от сензитивния
регистър и шизоидния кръг. Вещите лица допускат, че психичното състояние на
подсъдимата Г. по време на деянието е било подвластно
на негативни емоции, ненадхвърлящи допустимите граници на човешката
емоционалност. В съдебно заседание след изслушване на обясненията й вещите лица
заявиха, че поддържат изцяло заключението си. Според тях не е възможно
подсъдимата да не помни отделни факти или събития, в които е участвала. Няма
никаква амнеза за безсъзнателно състояние, което да й пречи на паметта.
13. По
делото има назначени няколко съдебно – технически експертизи:
13.1.
Протокол от 11.04.2014 г. – лист № 66 и следващи от трети том на досъдебното
производство, в който е видно, че от мобилен апарат марка „Самсунг” с ИМЕИ
35978200723773801 и от сим-карта на „Виваком“ с абонатен номер ***, иззети на 11.04.2014 г. с
протокол за претърсване и изземване от апартамент, намиращ се в гр. Поморие,
кв. „**”, бл. **, вх. *, ет. *, таван са извлечени
телефонни указатели, както и получени SMS. Поради невъзможност на телефонния
апарат за осъществяване на връзка с компютър, информацията от него е била
свалена на ръка. В периода 10.04.2014 г.
- 11.04.2014 г. няма установени изходящи набирания от този апарат.
13.2.
Протокол от 24.04.2014 г. – лист № 82 и следващи от трети том на досъдебното
производство, в който е видно, че от мобилен телефонен апарат марка „Нокия”, с
два броя сим-карти с ИМЕЙ1
357265/05285474/ и ИМЕЙ2 357265/05/285475/7, предаден с протокол за
доброволно предаване от В.М.Т. и мобилен телефонен
апарат марка „Самсунг Duos с два броя сим-карти с ИМЕЙ
355698/05/599044/6 и
ИМЕЙ 355699/05/599044/4, предаден с протокол за доброволно предаване от Е.В.Т.
е свалена информация както следва:
От телефон
марка „Нокия” е свалена информация от телефонния указател в телефона, телефонните
указатели в двете сим-карти, получени и
изпратени SMS съобщения, пропуснати, приети и набрани телефонни номера. Поради невъзможност на телефонния апарат
за осъществяване на връзка с компютър, информацията от него е била свалена на
ръка. От извлечената информация за получени СМС-и е видно, че на 10.04.2014 г.
в 19:59:39 часа от номер 1775 е получено
текстово съобщение със съдържание „Nomer ***, s koito iskahte
da se svurjete v 19:07 na 10/04 veche e dostupen i mojete da go
potursite otnovo”.
От телефон марка „Самсунг Duos” е свалена
информация от телефонния указател в телефона, получени и изпратени SMS
съобщения, пропуснати, приети
и набрани телефонни
номера, както и проведените контакти чрез мрежата „Viber”,
снимките от паметта на телефона и видеоклиповете, които са са записани на
оптичен носител DVD. От извлечената информация за получени СМС-и е видно, че на
10.04.2014 г. в 20:00 часа е получен СМС от телефонен номер +359***
със следното съдържание „Ako iska6 da vidi6 da6terq si-sabirai pa4kata.Bez da se obajda6 v politsiq.6torite da sa vdignati.Da ne vijdam xora y vas. Ytre ve4er 6te se 4yem.Nikakva politsi”. От таблицата за приети повиквания на
10.04.2014 г. в 15:32 часа е видно, че има прието повикване от телефонен номер +359*** – А. /контакт/. От същата таблица е видно, че същия
ден в 20:00 часа, отново е прието повикване от телефонен номер +359*** – А. /контакт/. От таблицата за набрани номера е
видно, че на 10.04.2014 г. от този телефон в 16:46 часа е извършено набиране на
телефонен номер 359*** – А.. Същият ден в 18:40 часа,
18:52 часа; 18:58 часа; 22:34 часа отново са осъществени набирания към телефонен
номер 359*** – А..
13.3. Протокол от 29.04.2014 г. – лист № 102 и
следващи от трети том на досъдебното производство, в който е видно, че от
иззетите вещи с протокол за претърсване и изземване от 11.04.2014 г. от хотел „**”, гр. Поморие, ул. „Проф. С.”, №
**, собственост на В.И.Т. и
л.а. „Тойота” с рег. № А 9112 КВ, собственост на С.П.Д., а именно мобилен телефонен апарат марка „Нокия” с
ИМЕЙ 354126/05/568913/2 със сим-карта с абонатен номер ****; мобилен телефонен апарат марка „IPHONE” с
ИМЕЙ 013407/00/372508/4 със СИМ карта с абонатен номер ****,
собственост на С.Д.; мобилен телефонен апарат марка
„Нокия” с възможност за работа с 2 сим-карти с ИМЕЙ 359737/04/797948/0 и ИМЕЙ 359737/04/797949/1
и абонатен номер ***, собственост на Г.Б.; мобилен телефонен апарат марка „Нокия” с ИМЕЙ
358633/04/490923/8 със сим-карта с абонатен номер ***;
мобилен телефонен апарат марка „Нокия” с ИМЕЙ 359369/03/469937/3 със сим-карта
„Sim plus” с абонатен номер 1206230611281 /неработещ/; мобилен телефонен апарат марка „Нокия” с ИМЕЙ
355358/04/188579/2 без сим-карта и батерия; мобилен телефонен апарат марка
„Нокия” с ИМЕЙ 356851/02/899924/7 без сим-карта, батерия и преден панел;
мобилен телефонен апарат марка „Нокия” с ИМЕЙ 353226/01/533684/9 без сим-карта и
батерия, мобилен телефонен апарат марка „M-tel” с ИМЕЙ 358760/02/489336/1 със сим-карта
номер 8935901990883498926; пластика за Мтел с номер +359***** е извлечена наличната в тях информация, от която
е видно, че мобилен телефон марка „IPHONE” с ИМЕЙ 013407/00/372508/4 със сим-карта
с абонатен номер ****, собственост на С.Д., на 10.04.2014 г. в 18:41 часа има пропуснато повикване от телефонен номер
+359**** - mama. От същия
телефон в 18:44 часа е извършено набиране на телефонен номер +359****** – mama.
13.4.
Протокол от 13.05.2014 г. – лист № 73 и следващи от трети том на досъдебното
производство, в който е видно, че от мобилен телефонен апарат марка „Нокия”,
модел „Lumia 800” със сим-карта на „Глобул“ с номер
08935901087087538183 и с ИМЕЙ 351682/05/968417/5, иззет на 11.04.2014 г. с
протокол за претърсване на хотел „****”, гр. Поморие,
ул. „Проф. С.”, № ** са
извлечени телефонни указатели от телефона, получени и изпратени SMS, пропуснати,
приети и набрани повиквания, както и 35
броя снимки от паметта на телефона, пренесени на оптичен носител. Няма данни за
осъществена комуникация чрез телефона през 2014 г.
Изложените
фактически обстоятелства се установяват по категоричен начин от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, ценени по отделно и в тяхната
съвкупност, а именно: протокол за оглед, протоколи за претърсване и изземване,
протокол за освидетелстване, фотоалбуми, диск с цифров запис, обясненията на
подсъдимата Г. /прочетени/, показанията на
свидетелите: И.Н., В.М., К.Б., Г.К., В.П.,
Р.П., Д.П., М.К., В.А., И.К.,
В.М.Т., Е.В.-Т., С.Ж., А.А.,
В.Т., М.Т., С.Г., Г.Г., А.Н.,
В.А., Г.З., В.А., И.Р., Й.Н.,
Г.А., Е.И., Д.А., В.Л., Д.Р.,
М.Д., С.В., Е.К., А.Д., Р.П.,
Д.Д., М.Н., И.Н., М.А., Е.И.,
Ж.Д., С.Д., Д.Т., В.Х., Т.Т.,
И.М., Г.Б., М.М., С.Т., А.Т.,
Л.Х.; и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК показания на свидетелите В.М., Е.В.-Т.,
Е.И. – дадени на лист № 173, том № 1 от досъдебното
производство „Прегледах записите и се установи, че показаната ми на снимка жена
не е влизала в магазина”, както и на приобщените по реда на чл.284, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 2 от НПК показания на свид. И.Н.; съдебно-медицински
експертизи, съдебно-биологични експертизи, съдебно-биологична по метода на ДНК
профилиране експертиза, дактилоскопни експертизи, химическа експертиза,
комплексна тройна психологично-психиатрична експертиза, съдебно-технически
експертизи, комплексна–техническа фото-портретна и идентификационна експертиза.
Извършените
процесуално-следствени действия са съобразени с изискванията на НПК – с
разрешение и одобрение на дежурен съдия, там където това се е изисквало от
закона.
Съдът дава
вяра на събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и
доказателствени средства. Същите са приложени по досъдебното производство. Не
се оспорват от страните и са приобщени към доказателствата по делото по
надлежния процесуален ред.
Заключенията
на назначените по делото експертизи са подробни, обосновани, съдържащи отговори
по поставените на експертите въпроси и няма никакво съмнение относно
правилността на заключенията. Експертизите са изготвени от компетентни вещи
лица, в чиято добросъвестност, компетентност и професионализъм съдът няма
основание да се съмнява. Същите не са оспорени от страните и допринасят в
значителна степен за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на
доказване.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимата,
дадени от нея в хода на досъдебното производство, които по реда на НПК са
приобщени към доказателствата по делото, където тя признава за извършеното от
нея престъпление. Обясненията са логични, последователни и съответстват на
останалите събрани по делото доказателства.
В съдебно
заседание подсъдимата заявява, че е дала тези обяснения, защото е била
заплашвана и тормозена психически, докато била в РУП – гр. Поморие. След
извършване на второто претърсване и връщането й в сградата на РУП – гр. Поморие
непознат за нея цивилен полицай я хванал за врата, стиснал я, дал й „приятелски
съвет“ да признае, че е извършила убийството и да каже, че трупът е под
леглото. В противен случай „довечера долу в ареста забавлението от снощи ще
продължи и жива от тук няма да излезеш.” На
думите на подсъдимата , че под леглото няма нищо, полицаят отговорил „Ти
за това не се притеснявай. Вече има.“ /справка обяснения л. 291 от СП/.
Наред с
това защитникът и подсъдимата лансират версията, че тялото на пострадалата А.
било преместено в квартирата на подсъдимата Г. между
14,00 и 19,00 часа на 11.04.2014 г. Тази теза обосновават с обстоятелството, че
при извършените претърсвания на 11.04.2014 г. в квартирата на подсъдимата Г. от 10,10 часа до 10,42 часа и от 13,45 до 14,04 часа
трупът на детето не е бил намерен в
ползваното от подсъдимата жилище.
Съдът не
споделя това становище. Обстоятелството, че трупът не е бил намерен при първото
и последвалото го претърсване не означава, че той не се е намирал на мястото,
при което е бил открит при третото претърсване. Този извод се налага от
показанията на свидетелите В.П. и Р.П.,
поемни лица при първото претърсване /л. 168
и 169 от съдебното производство/, от чиито показания се установява, че леглата
не са били повдигани от извършващите
това действие по разследването. Същото се установява и от показанията на свидетеля
И. Н., собственик на квартирата на подсъдимата Г., в
чието присъствие е било извършено претърсването в 10,10 часа /том 2, л. 12 от
досъдебното производство/.
При
последвалото претърсване, проведено в 13,45 часа до 14,00 часа е било
повдигнато само дясното легло, което е видно от свидетелските показания на поемните
лица М.К. и Д.П. /л. 170 и 171 от
съдебното производство/. Другото легло не е било повдигано, а именно под него
няколко часа по-късно е било открито тялото на детето /спр.
протокол за претърсване и изземване – т. 2 л. 38-42 от ДП/.
Съдът
изключи от доказателствения материал по делото показанията на свидетелите М. Г. и А.Б., на чиито показания се
позовава защитата на подсъдимата. От същите тези показания се установява, че
свидетелите М. Г. и Ал. Б.
заедно с други полицейски служители са претърсвали помещението, като свидетелят
М. Г. лично е повдигал матрака и бъркал под него /л.
167 от СП/, а свидетелят Ал. Б. е бил водач на
служебното куче. След като са участвали в действия по разследването те попадат
в кръга на лицата посочени в чл. 118, ал. 2 от НПК и не могат да бъдат
свидетели. Затова техните показания не са годно доказателствено средство. Дори да
се приеме, че показанията на свид. Г. са допустими, то
същите не следва да бъдат кредитирани с доверие, поради противоречието им с
показанията на свидетелите П. и К., а и поради
вътрешната им противоречивост - не е възможно едновременно да повдигаш леглото
и същевременно да бъркаш под него, както твърди този свидетел.
На
следващо място, предположението на защитата, че трупът на детето е внесен в
помещението от 14,00 до 19,00 часа се опровергава от показанията на свидетеля И.М.. Свидетелят заявява, че от 08,00 часа на 11.04.2014 г.
до 19,00 часа същия ден пред квартирата на подсъдимата Г.
непрекъснато е имало полицейски служители, в това число той самият и колегата
му Д. /л. 213 на гърба от съдебното производство/. Това обстоятелство изключва
възможността някой да внесе трупа на детето в квартирата на подсъдимата
незабелязано от полицейските служители.
Обясненията
на подсъдимата Г., дадени на досъдебното производство
пред съдия, изцяло съответстват на събрания по делото доказателствен материал,
а именно:
На първо
място, подсъдимата Г. е посочила точното място,
където била поставила трупа на детето – под лявото легло. В тази насока не
могат да не бъдат отбелязани обясненията й в съдебно заседание, че заплашилият
я в полицията цивилен полицай й казал къде се намира трупът на пострадалата.
Според същите обяснения обаче мъжът е казал само „трупът е у вас под леглото“,
без да конкретизира под кое точно легло. При третото претърсване на дома на
подсъдимата тя без колебание е посочила, че трупът се намира под лявото легло,
като това обстоятелство опровергава твърдението й, че е действала според
даденото й указание от цивилния полицай.
На второ
място, при откриване тялото на детето е констатирано, че на главата е имало
поставени две торбички и тиксо. От извършената по делото дактилоскопна
експертиза № 19/22.04.2014 г. по категоричен начин се установява, че следата,
оставена по лепливия слой на тиксото, е от левия показалец на лицето А.П.Г.. Тиксото е било обект и на ДНК–експертиза № 14/14.04.2014
г., от чието заключение категорично се установява, че по тиксо-черна найлонова торбичка е установено
ДНК- профил на смес от клетъчен материал
от ДНК–профилите на А.П.Г.
и А. В. Т., като липсва клетъчен материал от трети лица.
На трето
място, по делото е безспорно установено, че в 20,00 часа е било получено
съобщение на телефона на свидетелката Е.Т., майка на
пострадалата Александра с текст: „Ako iska6 da vidi6 da6terq si-sabirai pa4kata.Bez da se obajda6 v politsiq.6torite da sa vdignati.Da ne vijdam xora y vas. Ytre ve4er 6te se 4yem.Nikakva politsi”. Съобщението е изпратено от телефона на
подсъдимата Г., което е видно от съдебно-техническа
експертиза от 24.04.2014 г. – /л. 82 и следващите от том 3 на досъдебното
производство/.
На
четвърто място, обясненията на подсъдимата се подкрепят и от разясненията д-р Я., според който ако
пострадалата е била държана за ръцете от второ лице с цел преодоляване на
съпротива, няма начин да не останат кръвонасядания особено при нежната детска
кожа. По тази причина вещото лице счита, че извършителят не е имал помощ от
друго лице при осъществяване на деянието /л. 269 гърба от съдебното
производство/.
На пето
място, обясненията на подсъдимата, дадени на досъдебното производство пред
съдия, съответстват на показанията на свидетелката Л.Х.
/началник сектор „Криминална психология” в Института
по психология към МВР/, пред която подсъдимата лично е разказала за извършеното
от нея престъпление. Признала, че е убила А. Т. и я скрила под леглото в
жилището си. Разказала подробно за пребиваването на А. в жилището и за
проведения разговор между двете, и как А. обидила двете й деца, които видяла на
снимка в стаята, ядосала се много и поставила найлонов плик на главата на
детето, който омотала с тиксо. След това отговорила по телефона на повикване на
майката на детето и след като затворила телефона извадила батерията и махнала СИМ
– картата. Подсъдимата й разказала, че по-късно изпратила SMS на майката на детето за да спечели време.
Обяснила също така къде се намират вещите на детето /чантата, сим-картата, телефона/.
С оглед на
изложените съображения съдът изцяло кредитира обясненията на подсъдимата А.Г., дадени на досъдебното производство пред съдия, като
прие, че твърдението й за даване на тези обяснения под психологически натиск е
явен опит за избягване на наказателната отговорност за извършеното от нея
престъпление.
Настоящият
съдебен състав не кредитира обясненията на подсъдимата Г.,
дадени в съдебно заседание, че не тя е причинила смъртта на пострадалата А. Т..
Пред съда подсъдимата Г. твърди следното: на
10.04.2014 г. тя си била в квартирата и през деня не е излизала никъде, тъй
като имала разстройство от няколко дни. През деня говорила по телефона с майка
си и сестра си, като след обед гледала телевизия. Към 18,00 – 18,30 часа на
вратата на квартирата се почукало и тя видяла как някой натиска дръжката на
вратата за да отвори. Решила, че това е сестра й и отворила вратата. На вратата
видяла А. (А.) и „почти” непознат за нея мъж. Този мъж тя била виждала във
фитнеса в гр. Поморие, намиращ се в двора на професионална гимназия за
сервитьори и готвачи, както и в заведения в града. Също така го била виждала да
говори и с брата на А.. С А. се познавала от срещите й във входа на блока, като
единствено с нея говорила в началото на декември при запалването на елхата. След
като видяла на вратата А. и непознатия мъж, подсъдимата се обърнала към нея с
думите „А., какво правиш тук?” А. стояла и нищо не отговорила. Нямала вид на
притеснена и разтревожена. Господин П., както
подсъдимата нарича непознатия мъж, избутал подсъдимата навътре и двамата с А.
влезли в стаята. Непознатият мъж започнал разговор с А., който разговор
продължил около 10-15 минути. По време на разговора подсъдимата не била в
стаята, а била в банята където непознатият й наредил да стои. Но тя не останала
в банята, а отворила вратата на банята и подслушвала разговора. В един момент А.
станала нервна и искала да си тръгва. Тогава подсъдимата влязла вътре в стаята
и казала, че детето трябва да си тръгне.
След тези нейни думи непознатият сритал раницата на детето и тя се
разпиляла. Подсъдимата събрала от земята
изпадналите вещи и подала раницата и палтото на детето, като изпратила и
двамата до вратата. Преди да излязат непознатият мъж я помолил да си мълчи и да
не споделя на никого, че е бил с А. при нея. След като двамата излезли от
квартирата на подсъдимата тя чула хлопване на входната врата на сем. Т. и по
този шум разбрала, че А. се е прибрала. Малко по-късно чула някакъв шум, като
установила, че това е телефонът на А., който бил само на вибрация. Подсъдимата
взела телефона и приела повикването. Отсреща чула женски глас, за когото
предположила, че е майката на А.. Подсъдимата казала, че иска да говори с В.,
като целта й била да попита защо А. се разкарва с този непознат мъж и да
осъществят контрол над А.. Разговор с В.Т. не се
осъществил, като подсъдимата не помни кой е прекъснал връзката. По-късно след
19,00 часа на вратата се почукало и подсъдимата отворила вратата. На вратата
бил непознатият – господин П.. След като подсъдимата
отворила вратата, той я избутал навътре и й ударил няколко шамара, като й казал
„Защо си барала телефона? Знаеш ли какво направи?” След тези шамари от носа на подсъдимата
потекла кръв, с която кръв изцапала възглавницата. Господин П.
видял телефона на А. и я попитал с кого е говорила, на което подсъдимата
отговорила, че е разговаряла с майката на А., като пресъздала разговора.
Непознатият останал при нея в стаята, както я попитал сигурна ли е какво е
казала. След като подсъдимата се заклела, че не е говорила нищо друго освен
това, което му е казала, той се поуспокоил. Тогава непознатият я помолил да не
споделя с техния общ приятел какво се е случило. Георгиева му отговорила, че в
Поморие няма приятели. Тогава той й казал „Нашият общ познат.” Подсъдимата
заяви, че на този етап не иска да каже кого е имал предвид господин П., тъй като се страхувала за живота на роднините си. След
това непознатият поискал да пуши и тъй като тя нямала цигари, отишла до близкия
магазин, от където купила цигари, като пред входа на магазина видяла униформен
полицай. Когато излязла до магазина, тя не взела ключове със себе си, а
оставила входната врата на блока отворена и когато се върнала от магазина я
намерила отворена. След като се върнала от магазина, непознатият и Г. пушили цигари, като преди да си тръгне той я помолил да
не казва нищо на общия им познат. Към 02,30 – 03,00 часа непознатият се върнал,
като той сам отворил вратата на квартирата. Подсъдимата твърди, че вратата е
била заключена, но не си спомня дали нейният ключ е бил на вратата. Когато влязъл
в квартирата, непознатият я избутал в банята и й казал „Искам да седиш тука.” Тя престояла в банята около една минута, след
което чула, че ключът на входната врата щракнал и подсъдимият я изкарал от
банята. На земята в стаята тя видяла нещо като пакет. С бежово одеялце била завита А.. Непознатият отгърнал одеялцето и
подсъдимата видяла върху главата на детето поставена тъмна на цвят найлонова
торба. След това мъжът я накарал да си постави ръцете върху найлоновата торба,
като преди това я натиснал по рамото за да клекне. Първо хванал едната й ръка
за китката и поставил дланта й върху торбата, която била поставена върху
главата на детето. След това хванал и другата й ръка и отново поставил дланта й
върху торбата. При тези хващания за китките подсъдимата се дърпала силно назад
и това й причинявало болка. Непознатият я съборил на земята до детето, събул й
долнището на анцуга, с който била обута и я изнасилил. След това той отново
поставил дланите й върху торбата, като й търкал ръцете, лепил й тиксо по
ръцете. По време на разпита съдът предяви на подсъдимата веществено
доказателство № 21 – ролка тиксо, след което подсъдимата заяви, че това тиксо е
иззето от нейната къща и би трябвало да е нейно. По принцип тя ползвала такова
тиксо, с такава широчина на лентата. В момента, в който непознатият лепил тиксо
по пръстите й, тя не гледала, а плачела. След това непознатият й позволил да
отиде до банята да се измие. Когато усетила, че мъжът опира пръстите й в
лентата тиксо, тя видяла, че той залепва тази лента, върху главата на А..
Подсъдимата заяви, че това е било някъде в областта около носа на детето, но не
била сигурна. След това мъжът говорил по телефона с някого, като казал „Няма
проблем. Всичко е наред.” Когато отишла в тоалетната, подсъдимата не се измила,
а се избърсала с тоалетна хартия, която скрила на терасата в мушама. Това
направила с цел ДНК доказателство, за да докаже, че имало извършено
престъпление и то от конкретен човек. Когато отново се върнала в стаята,
господин П. го нямало и в стаята миришело на мъжки
парфюм, но не от господин П.. Парфюмът на господин П. миришел на пластилин, като химия, а другият парфюм бил
много хубав. Когато излязла от банята установила, че ключовете й ги няма, а
вратата била заключена. Подсъдимата заявява, че е прекарала остатъка от нощта
будна без ориентация за времето. На сутринта господин П.
се върнал. Заплашвал я, както нея, така и семейството й. Тръгнал си когато
започнало да се развиделява. Подсъдимата останала в квартирата още известно време,
след което се преоблякла, взела си личната карта и тръгнала към полицията, за
да разкаже какво е видяла и чула. На
излизане преди да започне да слиза по стълбите, чула някакви мъже да си говорят, като чула „Отивам за телефон.”
Тогава се сетила, че не е изхвърлила телефона на А., както й наредил господин П., а го била поставила в пластмасова кутия с вода. Сим-картата от телефона поставила в огледалцето, като това
тя направила с цел да има доказателства, че А. е била при нея. В същото време
подсъдимата заявява, че господин П. й казал да сложи
телефона във вода. Когато чула мъжкия глас да говори за телефона на стълбите,
тя се уплашила, че господин П. се връща и тъй като
нямало време, да се върне в къщи, да отключи и да заключи преди той да се
появи, за по-бързо се скрила в празно таванско помещение. Оказало се, че тези
гласове са били на двама полицаи. Затова подсъдимата излязла. Показала си
личната карта и ги завела в квартирата. Полицаите поискали да разгледат
квартирата и тя ги пуснала. В последствие подсъдимата била отведена в полицията.
В същия
смисъл са и показанията на С.П.Д. и С.А.Д., които потвърждават изложената от подсъдимата
версия. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата дадени в съдебно
заседание и показанията на двете свидетелки по следните съображения:
Твърдението
на подсъдимата за присъствието на непознатия мъж с име П.
и за упражненото спрямо нея насилие съдът не възприема за достоверно по
следните съображения:
Първо,
защото няма никакви други доказателства за присъствието на друго лице в квартирата
на подсъдимата вечерта на 10 срещу 11.04.2014 г.
Второ,
защото обясненията на подсъдимата са вътрешно противоречиви и нелогични. Според
съдебномедицинската експертиза № 198/2014 г. за преглед на живо лице /л. 35, т.
3 от ДП/, при прегледа на А.Г. не са били установени
никакви травматични увреждания, по
главата, шията тялото и крайниците. Това заключение опровергава твърдяното от
подсъдимата, че непознатият „П.“ с няколко шамара й
причинил кръвотечение от носа, както и, че я стискал силно за китките на двете
й ръце. От прегледа на подсъдимата категорично се опровергава, че е била
изнасилена в процесната нощ, а също така, че е била стискана за врата в полицията
в гр. Поморие.
На
следващо място напълно недостоверно е твърдението на подсъдимата, че нейният
отпечатък е поставен насила от непознатия П., тъй
като според подсъдимата това е станало след като А. е била умъртвена. Това не е
възможно да стане така, тъй като при допълнителния разпит на вещото лице доктор
Я., същият заяви, че наличието на пенеста течност и по двете торбички, и по
лицето на детето, по външната част на вътрешната торбичка, както и по
вътрешната част на втората торбичка се обяснява по следния начин: в края на
асфикцията тази течност излиза и тя излиза бурно като вряща тенджера. Тогава се
пристяга долната торбичка и се фиксира с тиксо. За всеки случай и тя се фиксира
с тиксо, и тъй като е изцапана външната повърхност на вътрешната торбичка, изцапва
и втората торбичка. Ето защо не би могло дактилоскопният отпечатък от левия
показалец на подсъдимата Г. да бъде поставен върху
тиксото по начина, по който тя обяснява /л.296 от СП/.
Подсъдимата
не изключва, че тиксото е нейно, твърди обаче, че не го е използвала. Според
нея то е трябвало да бъде някъде прибрано. Същевременно заявява, че в нейно
присъствие непознатият П. не е ровил в стаята /л. 288
от СП/.
Обясненията
на подсъдимата, дадени в съдебно заседание, относно твърдяното, че непознати
мъже са влизали в квартирата вечерта на 10 срещу 11.04.2014 г., се опровергава
и от показанията на свидетелите полицейски служители С.Д.
/л. 210 гърба, от съдебното производство/
и А.Т. /л. 282 гърба, л.
283 от съдебното производство/. От показанията на тези свидетели е видно, че от
20,00 часа на 10.04.2014 г. до 9,30 часа на следващия ден те са били скрит пост
пред входа на блока, където живее подсъдимата и пострадалата, като цялата вечер
са били в личния автомобил на свидетеля А.Т. с пряка
видимост към входа на блока. Входът е бил осветен и всички лица влизащи и излизащи
от блока са били проверени от полицейските служители. Не е установено влизането
и излизането на непознати лица през процесната вечер във входа на блока.
Изказаното
предположение на защитата на подсъдимата, че трупът на детето е внесен в
жилището в периода от 14,00 часа до 19,00 часа на 11.04.2014 г., се опровергава
и от показанията на свидетелите полицейски служители Т.Т.
и И.М. /л. 212 гърба, л.
213 от съдебното производство/, които са охранявали стълбището пред квартирата
на подсъдимата от 08,00 часа до 19,00 часа на 11.4.2014 г. Според показанията
на двамата свидетели през целия ден на 11.04.2014 г. във входа на блока
непрекъснато е имало полицейски служители. Това обстоятелство изключва
възможността трупът на детето да е бил внесен в квартирата на подсъдимата в
посочения от защитата период.
По тези
съображения съдът не кредитира обясненията на подсъдимата, че престъплението е
извършено от друго лице.
Версията
на подсъдимата, че тя е била единствено свидетел на извършеното престъпление, а
не извършител, е в противоречие и със останалите изложени от нея версии за
случилото се на 10.04.2014 г. Пред полицейските служители Д.Д.
и И.М. подсъдимата е разказала версията, че излизала
и ходила да си купува цигари от магазин близо до адреса, на който живее. На
паркинга пред блока, пред самия магазин тя срещнала трима роми и след като
разговаряла с тях имала интимни отношения с единия от ромите в автомобил на
паркинга пред магазина.
Втората, версия на подсъдимата разказана пред свидетеля И.Н. е че при отиването й към близкия магазин срещнала
двама души от ромски произход, които й предложили 20 лв., ако им направи по
една „свирка“. Първоначално тя им отказала, но в последствие връщайки се от
магазина тя се съгласила, тъй като имала
голяма нужда от пари. Това се е случило на задната седалка в автомобила на
ромите, като освен свирка в колата са правили и секс. В началото на нейния
разказ пред свидетеля Н. ромите са били двама, а в последствие са станали
четирима. Докато правили с нея секс в автомобила, покрай тях е минала А. Т..
Тогава единият от ромите казал на А. да им доведе това дете. А. им отговорила,
че познава детето и ще го доведе. И след като довела детето в автомобила ромите
продължили да правят секс с нея в присъствие на детето. Третата версия, изложена от нея
пред настоящ състав е че след като непознатият „П.“
се е върнал повторно в жилището и той е поискал да пуши цигари и тъй като тя
нямала, той е изпратил до магазина да купи цигари, а по-късно същата вечер
когато е донесъл трупа на детето в квартирата и той е изнасилил.
Тези версии изложени от подсъдимата са вътрешно противоречиви
помежду си, както и с целия останал доказателствен материал, поради което съдът
ги прие като недостоверни. Изложените съображения мотивират състава на съда да
счита, че обясненията на подсъдимата, дадени пред настоящия състав, представляват
защитна позиция, целяща оневиняването й,
С деянието
си подсъдимата А.Г. е осъществила от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 2, т. 5 и 6, предл. 2 вр.
чл. 115 от НК, тъй като на 10.04.2014 г. за времето от 17.00 до 19.00 часа в
гр. Поморие умишлено умъртвила малолетната и в безпомощно състояние А. В. Т. на
* години, като убийството е извършено по особено
мъчителен за жертвата начин.
Подсъдимата
Г. е извършила деянието, предмет на повдигнатото й
обвинение, с пряк умисъл. Тя е съзнавала обществено опасния характер на
деянието и искала настъпването на обществено опасните последици. Лишаването на
пострадалата А. от възможността да диша чрез поставяне на полиетиленови
торбички на главата, допълнително подсигуряващи се с тиксо, сочат за наличие на
пряк умисъл за причиняване на съставомерния престъпен резултат.
С деянието
си подсъдимата Г. е осъществила и квалифициращите
елементи от състава на чл. 116, ал. 1, т. 4, предл.
2, т. 5 и 6, предл. 2 от НК. Убито е осемгодишно
дете, което поради своето малолетие се е намирало в безпомощно състояние и
убийството е извършено по особено мъчителен за жертвата начин, тъй като лишена
от въздух, макар и за кратко време, тя е осъзнавала случващото се с нея.
Подсъдимата
А.Г. е разбирала свойството и значението и е могла да
ръководи постъпките си, тя е била психично здрава. Психическото състояние, в
което е била подсъдимата при умъртвяването на пострадалата А. Т. според вещите
лица не може да се квалифицира като физиологичен афект.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид като
отегчаващо отговорността обстоятелство изключително високата степен на обществена
опасност на деянието, касае се за престъпление, наказуемо с най-тежкото
наказание по наказателния кодекс и с най-тежък резултат – умишлено и
хладнокръвно отнемане на човешки живот с три квалифициращи обстоятелства. Убито
е малко дете на *** години – по особено мъчителен за
нея начин в съвсем крехка детска възраст. Поради това съдът счете, че с наказанието
следва да изолира подсъдимата за дълго от обществото. Като съобрази всичко това, на основание чл. 57,
ал. 1, вр. чл. 54 от НК и като взе предвид, че подсъдимата не е осъждана й
наложи наказание по втората алтернатива, предвидена в текста на чл. 116 от НК,
а именно „доживотен затвор”, който да изтърпи при първоначален „специален”
режим в затвор.
Настоящият
съдебен състав счита, че с това наказание ще се постигнат най-добре целите,
визирани в чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита осъдената към
спазване на законите, да й се отнеме възможността да върши други престъпления,
както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
Гражданските
искове са с правно основание чл. 84 и следващите от НПК, както и чл. 45 от ЗЗД.
Гражданските ищци са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди, а именно майка и баща на
починалата А. Т.. От събраните по делото доказателства съдът постанови, че
между гражданските ищци и пострадалата е съществувала връзка на дълбока обич и
привързаност, и безспорно нейната смърт представлява тежка загуба за тях.
Предвид изложеното и след като съобрази трайната практика на ВКС, както и по
справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът уважи предявените граждански искове
в размер от по 130 000 лв. за всеки един от тях, представляващи
обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 10.04.2014 г. до
окончателното им изплащане, като отхвърли исковете в останалата им част за
разликата до 200 000 лв. Съдът осъди подсъдимата Г.
да заплати на гражданските ищци и частни обвинители Е.Н.В.
– Т. и В.М.Т. направените от тях деловодни разноски –
адвокатски хонорар в размер на по 1500 лв. за всеки един от тях.
Съгласно
правилата на НПК съдът осъди подсъдимата А.Г. да
заплати направените по делото разноски в
полза на държавата по сметка на ОД МВР – Бургас в размер на 4 394,53 лв. и
в полза на ВСС по сметка на ОС - Бургас в размер на 970 лв., както и държавна
такса, съобразно уважената част на гражданските искове в размер на 10 400 лв.
Съдът
постанови веществените доказателства: дрехи от тялото / бяла тениска с дълъг ръкав,
сив потник, сини дънки на кръпки, бели „гащи“ на цветчета, боти/; СИМ карта на „Глобул“
с фабрично изписан № 89359050000420017256 и допълнително изписани цифри
„45912“, разглобен телефон „Нокия“ с ИМЕЙ № 352855058479842, в едно с батерии и
заден капак; датска раница розово-черна на цвят, съдържаща тетрадки и учебни
помагала на името на А. Т., както и други дребни вещи; тъмно синьо детско палто
със сребристи копчета след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на
родителите на А. В. Т..
Веществените
доказателства – 1 бр. мобилен апарат, марка „Самсунг“ с ИМЕЙ № 359782007237738,
ведно със сим-карта на „Глобул“; кафеникаво портмоне съдържащо тефтер „лични
данни“ и един брой сим-карта на „Виваком“ с № 89359032000011533219; лист с
написани пет телефонни номера; жълта тениска, като на нея се виждат петна
светлокафяви на цвят, пластика към „Глобул“ с №,№ 89359050000503633144,
89359050100500179750; пластика към „Виваком“ с № 89359032200005063013; ролка
тиксо, два броя стъклени чаши – едната с надпис „Ice age“, другата с надпис „Coca Cola“, бутилка с надпис „Blak Ram“ 500 мл. Съдържаща 1/3 течност кафеникава на цвят, връзка с
ключове от гр. Поморие, кв. „**“ бл. **, вх. *, ет. */таван/ след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати
на А.П.Г..
Веществените
доказателства – мобилен телефон „Нокия“ с ИМЕЙ
359369034699373 и сим-карта „Sim plus“, абонатен №
1206230611281 /неработещ/; пластика от сим-карта, без самата карта, към М-Тел
с № +359***, след влизане в сила на присъдата да се
върнат на С.П.Д..
Веществените
доказателства – нокти от пръсти иззети при огледа на местопроизшествието /аутопсия на А. В. Т./; косми;
зелена и черна найлонови торбички; тиксо
свалено при експертизата от черна найлонова торбичка; две угарки „Марлборо“;
обтривки от пръсти и нокти след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: