Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260213 Година 21.05.2021 Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,
На двадесет и първи април
Година две хиляди двадесет и първа,
В публичното заседание в следния
състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
Секретар БОРЯНА КОЗОВА
като разгледа докладваното от
съдията търговско дело номер 564 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание по чл. 422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.430 ТЗ
и чл.92 ЗЗД.
Ищецът
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК ********* гр.София иска от съда да признае
за установено по отношение на А.С.Т. ЕГН ********** ***, че дължи плащане на на
следните суми: 108 688.47лв. просрочена главница по Договор за ипотечен
кредит „ДОМЪТ“ № 314 – 166, сключен между праводателя на ищеца ТБ „МКБ
Юнионбанк“ АД /с последващо търговско наименование „Юнионбанк“ ЕАД/, и
ответника, изменен с Анекс № 1 от. и Анекс № 2 от 25.04.2013г.,
39 857.58лв. непогасена договорна лихва за периода 27.12.2013г. –
08.11.2018г.; 2 847.74лв. наказателна лихва за периода 25.01.2014г. –
15.11.2018г., 2 172.95лв. комисионна за управление за 2015г., 2016г.,
2017г. и 2018г., законна лихва върху главницата от 16.11.2018г. до изплащане на
сумата, за което ищецът е снабден със
Заповед за изпълнение № 10050 от 19.11.2018г. по ч.гр.д. № 18328/2018г. на РС Пловдив.
Претендира
разноските в настоящото и в заповедното производство.
Твърди, че е
универсален правоприемник на „Юнионбанк“ ЕАД с предишно наименование ТБ „МКБ
Юнионбанк“АД, който на 17.04.2013г. сключва Договор за ипотечен кредит „Домът“
№ 314 – 166 с ответника, по силата на който му предоставя в заем сумата от
109 500лв., усвоена еднократно на 26.04.2013г. по банкова сметка на
ответника. Уговорен е краен срок за връщане на заема 17.07.2042г. Подписан е
погасителен план за месечно погасяване на главницата и уговорената възнаградителна
лихва за ползване на сумата. Ответникът плаща месечни вноски за периода от
04.06.2013г. до 21.02.2014г. за главницата и от 27.05.2013г. до 13.05.2014г. за
лихвата. От 28.02.2014г. не за заплатени 57 месечни вноски както за главница,
така и за лихва. Неплатени на падеж са вноски за главница в общ размер от
6 024.84лв. и за лихва от 39 611.33лв. С писмо, връчено чрез ЧСИ
Константин Павлов, на 01.11.2018г. по реда на чл.47 от ГПК, ответникът е
поканен доброволно да плати просрочените задължения в 7 – дневен срок и е
уведомен, че след изтичане на срока и неплащане на сумите вземането се обявява
от банката за предсрочно изискуемо. Ответникът не е погасил задълженията си в
дадения срок, поради което вземането е станало предсрочно изискуемо от
09.11.2018г. Дължи се пълния остатък на главницата от 108 688.47лв.,
неплатените на падеж възнаградителни договорни лихви от 39 857.58лв.,
обезщетение за забава в размер на наказателна лихва от 2 847.74лв. и
неплатени за четири години комисионни в размер на 2 172.95лв.
Уточнява, че
банката не е прилагала анатоцизъм в договорните си отношения с ответника.
Уговорена е възнаградителна лихва в размер основен лихвен процент на БНБ,
увеличен с договорна надбавка от 2.89 пункта. При забавено плащане е уговорена
неустойка, изчислена като договорната лихва с надбавка 20 пункта.
Възразява, че
уговорената лихва не е прекомерна и не противоречи на добрите нрави, тъй като
самият закон в чл.430 ал.2 от ТЗ предвижда, че при заем заемателят заплаща
лихва по кредита, уговорена с банката.
Възразява, че
уговорената наказателна лихва също не е прекомерна, тя не противоречи на
добрите нрави, на закона и на договора. В случая тя обезщетява вредите на
кредитора за периода на неизпълнение на договора, което време е поставено в
зависимост изцяло от волята на длъжника. Възразява и, че дори неустойката да е
прекомерна, тя не е нищожна. Липсват данни на договорената неустойка с
ответника да са придадени функции, нетипични за този вид обезщетение.
Възразява, че
не е налице законовата хипотеза за нищожност на клаузи от договора. Ответникът
не навежда като твърдение да е претърпял конкретна вреда; няма данни за
конкретно нарушаване на изискванията за добросъвестност от страна на банката;
липсва значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора. Твърди, че уговорената лихва е включена в съдържанието на подписан
индивидуален договор за кредит, поради което кредитополучателят е имал
възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договора, включително при
определяне на уговорките за наказателна лихва и комисионна за управление.
Преценката за нищожност следва да се направи към датата на сключване на
договора и с оглед естеството на задълженията на двете страни. При сключване на
процесния договор е спазено изискването на действащия в онзи момент закон за
писмена форма и необходимо съдържание, включително условията за определяне на
лихвата. Възразява, че законът изисква
всеки да изпълнява точно и добросъвестно поетите по договора задължения, с
грижата на добрия стопанин, като не всяка клауза, която е в интерес на банката,
следва да се третира като такава във вреда на потребителя – кредитополучател. В
договора са уговорени всички разходи по кредита.
Не признава
възражението, че има прекомерност в размера на наказателната лихва.
Уточнява, че
поканата за доброволно плащане е връчена редовно от ЧСИ на регистрирания от
длъжника постоянен и настоящ адрес, при извършени три посещения на място с
интервал повече от седмица, включително в неработни дни. В уведомлението е
посочено, че книжата могат да бъдат получени на адреса на ЧСИ в 2 – седмичен
срок. Счита, че законовите изисквания при оформяне на връчването са спазени.
Не признава
възражението за действие на лице без представителна власт, доколкото от страна
на банката няма противопоставяне на тези действия, поради което те я обвързват.
Счита, че право на възражение в тези случаи принадлежи на представляваното
лице, а не на трети лица.
Уточнява, че
извлечението от счетоводните му сметки е пълно, точно, съдържа нужната
информация. Документът е съставен от наделжно упълномощен за това служител.
Ангажира
доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
Ответникът не
признава исковете по основание и размер.
Възразява, че
са погасени по давност вземанията за възнаградителна лихва за периода от
27.12.2013г. до 26.10.2015г. включително и за наказателна лихва за периода от
25.01.2014г. до 26.102015г. включително.
Възразява, че
начислената /претендираната по делото/ възнаградителна лихва не съответства на
уговорения в договора лихвен процент.
Възразява, че
въпреки обявяване на кредита за предсрочно изискуем, се претендират уговорените
за срока на договора лихви – след 09.07.2018г. до 15.11.2018г., които не се
дължат.
Възразява, че
претенцията от 2 847.74лв. обезщетение за забавено плащане за периода
25.01.2014г. – 15.11.2018г. включва начисляване на лихва за забава върху
договорна лихва, поради което имаме анатоцизъм, който е забранен при
физическите лица, и поради това не се дължи.
Позовава се на
нищожност на клаузите на т.1.7 от Раздел
първи във връзка с раздел втори т.4 на договора, относно определяне
начисляването на наказателна лихва, и на т.1.8.2 от Раздел първи на договора,
определящ начисляване и дължимост на комисионна за управление на кредита.
Твърди, че тези клаузи са нищожни като неравноправни и накърняващи добрите
нрави, на основание чл.146 ал.1 във вр. с чл.143 т.5, т.12 и т.14 от ЗЗП.
Излага, че
уговорената наказателна лихва за просрочие е 27.85 %, а този размер е
необосновано висок като обезщетение. Налице е и несправедливо по съдържание
съглашение поради обективната неравностойност на насрещните задължения.
Кредитът е гарантиран с учредена и вписана ипотека върху недвижим имот, с
цялото имущество на длъжника, поради което не се нуждае от тази клауза, за да
се обезщети за вреди от неизпълнение. Клаузата създава възможност за
неудържимото й нарастване във времето. Налице е неморално висок размер на
обезщетение и за това клаузата противоречи на добрите нрави. Нищожността на
клаузата изключва възникване на това вземане и дължимостта на претенцията от
2 847.74лв. На това основание са недължимо събрани до момента и сумите за
наказателна лихва.
Уговорената
комисионна за управление на кредита е в противоречие с целта и начина на
усвояването му. Кредитът е целеви, отпуснат за закупуване на имот, сделката е
реализирана на 18.04.2013г., а крайният срок за усвояване на сумата е
17.07.2013г. Поради това е неправомерно начисляване на комисионна за дейност,
която банката не извършва, тъй като в случая банката не е поела ангажимент за
осигуряване на сумата след тези дати, както е например при револвиращите
кредити, при които върнатата сума може след това пак да бъде ползвана и банката
поема ангажимент да я осигури. Твърди нищожност на тази клауза при условията на
чл.143 т.14 ЗЗП, защото потребителят дължи изпълнение дори когато търговецът не
изпълнява свои задължения – банката няма задължение по отношение на този
кредит, който е изцяло усвоен. Нищожността на клаузата изключва възникване на
вземането и оттук дължимостта на претенцията за сумата от 2 172.95лв.
Ответникът възразява, че събраните на това основание суми са недължимо платени.
Ответникът
възразява, че исковите суми не са изискуеми, тъй като кредитът не е обявен за
предсрочно изискуем. Има нарушаване на правилата на чл.47 от ГПК при връчване
на поканата за изпълнение от ЧСИ, тъй като не са посочени часовете на посещение
на адреса; не е изготвен констативен протокол за посещенията на адреса и
констатациите; поканата изхожда от лице без представителна власт за това
действие.
Ответникът
възразява и, че представеният пред заповедния съд документ не представлява
извлечение от счетоводните книги на банката, защото не съдържа реквизитите на
извлечение от счетоводни книги, не представлява пълно копие на счетоводен
документ, който счетоводно да отразява възникването и съдържанието на
задължението. В документа са посочени произволни суми, няма подробна и
договорно обусловена информация. Документът е съставен от лице без установени
правомощия и функции и без правомощието и компетенциите да удостоверява тези
обстоятелства, поради което не може да служи като доказателство за съществуване
на вземането.
Допълнително
се позовава на тълкуването на чл.9 от ЗЗД, дадено в т.3 на ТР № 1/15.06.2010г.
на ВКС касателно нищожността на клауза за неустойка, която се преценява към
датата на сключване на договора, а не с оглед изпълнение или не на същия от
длъжника.
Посочва, че
въвежда възражение за нищожност поради наличие на неравноправна клауза, а не
поради липса на форма на договор с потребител.
Позовава се на
разминаване в писмените изявления на ищеца относно началната дата, от която
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, както и на посочване на различни суми
относно размера на дълга.
Възразява, че
договорът за кредит и анексите към него са недействителни като сключени от лица
без правомощия за това.
Ангажира
доказателства, претендира разноски в размер на присъждане на адвокатско
възнаграждения при условията на чл.38 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 ЗАдв.
Съдът, след
преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените
от страните доводи и възражения, приема за установено следното:
От постъпилото в оригинал
ч.гр.д. № 18328/2018 на ПРС ХІХ гр.с. се констатира, че ищецът е подал на 16.11.2018г.
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника
за плащане на сумите, предмет на исковата претенция. На 19.11.2018г. е издадена
Заповед № 10050, с която искането е уважено, и въз основа на нея – изпълнителен
лист. На 16.04.2019г. е подадено възражение по чл.414 от ГПК. Поканата за
доброволно изпълнение на ЧСИ Александър Бизов по изп.д. № 20198520400221 е
връчена на 21.05.2019г. и за това възражението е в законовия срок. Ищецът е
уведомен за необходимостта да предяви иск със съобщение на 05.06.2019г.,
исковата молба е подадена на 04.07.2019г., поради което срокът е спазен. Това
обосновава допустимост на иска, за която съдът следи служебно, поради наличие
на правен интерес – ищецът е снабден с изпълнителен лист в заповедно
производство, но поради повдигнат от длъжника спор се нуждае от силата на
пресъдено нещо на съдебното решение.
От
представения Договор за ипотечен кредит „Домът“ от 17.04.2013г., Анекс № 1 от
25.04.2013г., Анекс № 2 от 25.04.2013г. и Погасителен план се установява, че
„МКБ ЮНИОНБАНК“ АД като банка и А.С.Т. като кредитополучател са сключили в
писмена форма договор за кредит, с който ищецът се е задължил да предостави на
отвеника сумата от 109 500лв. за финансиране на покупка на недвижим имот –****,
със застроена площ от 78.38 кв.м., ведно с таван № 71 от 5.78 кв.м. и 0.877 %
идеални части от сградата и от правото на строеж, по заемна сметка, безкасово.
Ответникът се е задължил да върне сумата по договора – главница, лихва, такси,
комисионни, наказателна лихва, разноски, до 348 месеца от датата на усвояване
на сумата, но не по – късно от 17.07.2042г. Дълъг за главница се погасява на
348 месечни анюитетни вноски, дължими ежемесечно по погасителен план към
договора.
Уговорено е плащане на
плаващ лихвен процент за редовния дълг, определен в размер на действащия
тримесечен SOFIBOR,
плюс надбавка от 545 базисни точки, но не по – малко от 7.85 % като действащия
към датата на сключване на договора тримесечен SOFIBOR е 1.23 %. Актуализацията на
лихвената основа се извършва от банката на тримесечия на 15 март, на 15 юни, на
15 септември и на 15 декември. С Анекс № 2 от 25.04.2013г. страните са уговори
ответникът да полза „Пакет Удобство+“, в резултат на което лихвеният процент по
кредита е намален в размер на тримесечен SOFIBOR, плюс надбавка от 445 базисни точки, но не по – малко от
6,85 %. Уточнено е, че по смисъла на договора базисна точка е равна на 1/100 от
един процентен пункт или 0.01 процентен пункт.
Уговорен е и лихвен
процент /наказателна лихва/ в размер на лихвата за редовен дълг и надбавка 1000
базисни точки на годишна база, която се дължи при нарушаване на срока за
погасяване на главницата и се начислява върху просрочената част от главницата
за времето на просрочие. Начислява се на годишна база и е с незабавна
изискуемост от датата на настъпване на просрочието – чл.1.7 от договора и
чл.4.2 от Стандартните условия на договора.
По силата на чл.1.8.2 от
договора отвеникът се е съгласил да плати на ищеца комисионна за управление на
кредита, която за първата година е еднократна такса в размер на 1.50% върху
разрешения размер на кредита, а за всяка следваща година – по действащата
тарифа на банката към датата на възникване на вземането, което се дължи в
началото на всеки следващ период от договора.
С чл.1.15 от договора всяка страна е посочила
адрес за контакт и кореспонденция по договора. За ответника е ****. С чл.10.4
от Стандартните условия на договора е прието, че страните са обвързани от
адресите за кореспонденция, които декларират, като всички уведомления, покани,
съобщения и документи, изпратени на някоя от страните по договора и достигнали
до посочените от насрещната страна контакти за кореспонденция, се считат за
валидно получени/връчени и обвързват насрещната страна, независимо дали тя е
била открита на адреса и/или е потвърдила писмено или по друг начин
получаването им.
Според представения
погасителен план към договора, с подписи на страните, погасяване на кредита се
дължи от 25.04.2013г. до 25.04.2042г. с 348 месечни вноски.
Уговорено е обезпечаване на
кредита с ипотека върху имота, за чието закупуване е сключен договора.
Между страните няма спор и
това се доказва от вписванията в търговския регистър, че на 03.04.2014г. „МКБ
ЮНИОНБАНК“ АД с последно фирмено наименование „ЮНИОНБАНК“ АД, се е вляла в ПИБ
АД, поради което ищецът се явява универсален правоприемник в настоящото
правоотношение.
На 10.07.2018г. ищецът е
изготвил писмена покана до ответника, с която го уведомява, че към 09.07.2018г.
има дълг по процесния договор в размер на 150 102.22лв., от които главница
108 688.47лв., лихва от 39 240.80лв., просрочени годишни комисионни
за управаление от 2 172.95лв., и го кани в седмодневен срок от получаване
на поканата да погаси доброволно задълженията си в пълен размер, в противен
случай, след изтичане на срока, ще счита кредита за изцяло и предсрочно
изискуем като предприеме законови действия по принудителното му събиране.
Посоченият в поканата
адрес на Т. е ***.
Поканата е подписана от
И.Д. в качеството на *** на клона на банката в Пловдив. Той е упълномощен от
законните представители на банката на 11.10.2017г. като пълномощното му има
срок от 3 години. При запознаване със съдържанието се констатира, че на И.Д. не
е учредена представителна власт самостоятелно да извършва изявления от името на
банката, с които да кани длъжници да платят дълг и да обявяване вземания на
банката за предсрочно изискуеми.
Поканата до ответника е
връчена от ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824 по реда на чл.47 от ГПК, за което
са изготвени две разписки от връчителя А.И. Според първата е посетил адреса на
19.07.2018г., на 28.07.2018г. и на 18.10.2018г. като лицето не е намерено и е
залепено уведомление. Според втората разписка е залепено уведомление на
входната врата и е пуснато в пощенската кутия на 18.10.2018г. поради ненамиране
на лицето. В представеното уведомление на адресата Т. е указано, че в
двуседмичен срок от 18.10.2018г. следва да се яви на посочения в документа
адрес, който е кантората на ЧСИ, за получаване на покана / призовка /
съобщение, заедно с приложени книжа, и че ако не се яви, за да ги получи в
указания срок, те ще се считат за редовно връчени. На 05.11.2018г. ЧСИ
Константин Плавлов е върнал съобщение изп. № 94352 на ищеца, в което е указал,
че адресатът не е открит на адреса, поради което е залепено уведомление по
чл.47 ал.2 от ГПК на 18.10.2018г. и в законовия срок не се е явил да получи
книжата. При извършена справка ЧСИ е установил, че получателят е пенсионер по
инвалидност, не работи по трудов договор и има постоянен и настоящ адрес ***.
Справка, че посочения в
договора и в поканата адрес е постоянният и настоящ адрес на ответника, има
както в заповедното производство – лист 38, така е изготвена и по настоящото
дело – лист 59, включително и данни за трудови и осигурителни правоотношения –
лист 62, каквито не са констатирани. Справките са изготвени от съда поради
неоткриване на ответника на адреса, посочен от банката, който съвпада с
постоянния и настоящ адрес от справката. По делото ответникът не е бил открит
от връчител на съда при три посещения за връчване на исковата молба и
приложенията като е пристъпено към залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК. Връчване по делото е извършено на пълномощника му след постъпила от него
молба – лист 69, на посочения в същата съдебен адрес.
От изслушаната по делото
ССчЕ на вещото лице В.Ш., основно и допълнително заключение, неоспорено от
страните, изготвено компетентно, безпристрастно и обективно, на което съдът
дава вяра, се доказва, че чрез заверка на заемна сметка на ответника банката е
предоставила сумата от 109 500лв. на 26.04.2013г.
Ответникът е платил
811.53лв. за месечни вноски от първа до осма по погасителен план за изплащане
на главница в периода 27.05.2013г. до 27.12.2013г. и 6 194,19лв. за
месечни вноски от първа до част от десета вноска по погасителен план за плащане
на лихва в периода 27.05.2013г. до 28.02.2014г. Датата на последно погасяване
на лихва върху редовна главница е 13.05.2014г.
Просрочената неплатена на
падеж главница към 09.11.2018г. с настъпил падеж на вноските от вноска № 9 с
падеж 25.01.2014г. до вноска № 66 с падеж 25.10.2018г. е
6 024.88лв.
Остатъкът от главницата по
договора към 15.11.2018г. е 108 688.47лв. /109 500лв.- 811.53лв./.
Лихвата за редовен дълг е
начислявана в размер на 6.85 % до
28.02.2014г. и в размер на 7.85% след
тази дата.
Неплатената на падеж
договорна /редовна/ лихва към 15.11.2018г. е 39 857.54лв. и включва част
от вноска десет до вноска № 66, както и след това до 09.11.2018г. включително.
Наказателна лихва е
начислена за периода от 27.05.2013г. до 24.01.2014г. в размер на 19.76лв. и тя
е платена. Лихвата е в размер на 16.85 % върху размера на само на вноските за
просрочени главници, не и върху вноски за просрочени лихви.
Наказателна лихва върху
просрочена главница е начислена за периода 25.01.2014г. до 15.11.2018г. в
размер на 2 865.86лв. Начислената лихва е 16.85 % върху просрочена вноска от 91.11лв. за целия
период и 17.85 % върху останалите главници за целия период.
С оглед възражението на
ответника за погасяване на вземанията за лихви по давност, в експертизата е
изчислено, че за периода от 27.12.2013г. до 26.10.2015г. непогасената договорна
лихва е 14 497.83лв., за периода от 25.01.2014г. до 26.10.2015г.
непогасената претендирана наказателна лихва е 316.19лв. За периода от
26.10.2015г. до 08.11.2018г. непогасената договорна лихва е 25 359.71лв.,
за същия период непогасената претендирана наказателна лихва е 1 087.29лв.
Въз основа представените
по делото тарифи на праводателя и на ищеца и след справка на място, вещото лице
Ш. е констатирала, че начислената годишна комисионна е за 2015г., 2016г.,
2017г. и 2018г. в общ размер на 2 172.95лв. Годишната комисионна е 0.5 %
върху главница от 108 688лв., което е 543.44лв. за първите три години и
542.63лв. за последната. Тази комисионна е по тарифата на ПИБ АД към датата на
възникване на вземането /л.225 гърба, чл.1 – Кредити, обезпечени с ипотека,
т.1.3/ в сила от 04.03.2014г. – лист 262 гърба, за всички клиенти на
„Юнионбанк“ ЕАД.
В допълнителното
заключение вещото лице Ш. е констатирала осчетоводяване на кредита по вторични,
аналитични и оборотни сметки на ищеца.
При тези данни претенциите
са доказани по основание, по размер – частично.
Сключеният договор е за
банков кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ, който е вид договор за заем. Банката
е изпълнила задължението си и реално е предала на ответника, чрез заверка на
банковата му сметка, сумата от 109 500лв. За отвеника се е породило
валидно задължение за връщането й на 348 анюитетни месечни вноски, но не по –
късно от 17.07.2042г. По този начин е уговорен срок за плащане в полза на
длъжника, преди който банката не може да иска изпълнение на цялата сума.
Неоснователно е
възражението на ответника, че договорът и анексите са недействителни поради
подписването им от лица без представителна власт. Действително, видно от
договора и анексите, същите са сключени от пълномощните на законните
представители, с пълномощни с нотариални заверки на подписите, цитирани в
договора, които не са депозирани. Договорът за кредит е търговски договор по
смисъла на чл.430 от ТЗ за банката и спрямо нея се прилагат правилата на
търговските сделки. Според чл.301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Доказа се от
ССчЕ, че ответникът е получил от банката реално сумата от 109 500лв. и е
погасявал месечните вноски по погасителния план до януари 2014г. Не се
установява по делото банката да се е противопоставила на сключване на договора
чрез отказ реално да предостави обещаната сума пари, чрез отказ да получава
месечни плащания или по какъвто и да било друг начин, за да се приеме наличие
на воля в този смисъл, поради което възражението е неоснователно.
От заключението се доказа,
че ищецът е спрял да плаща месечните си задължения и от 25.01.2014г. не
погасява вноски за главница, а на 13.05.2014г. последно е платил част от
дължима вноска за лихва. След това е преустановил погасяване на кредита, поради
което е в забава след тези дати за дължимите месечни вноски с настъпил падеж.
Към датата на подаване на
заявлението пред ПРС на 16.11.2018г. падежът за всички вноски за главница не е
настъпил, съгласно подписания погасителен план, но ищецът се позовава на
упражнено право за обявяване на вземането си за предсрочно изискуемо по реда на
чл.432 ТЗ, чл.60 ЗКИ и чл.71 от ЗЗД чрез изгубена от ответника привилегия на
срока. Тук е първия спорен момент по делото – дали отправената покана изхожда
от упълномощен представител на ищеца и дали материализираното в нея
волеизявление на банката е достигнало до длъжника.
Представеното пълномощно в
полза на *** на клона на ПИБ АД в гр.Пловдив не включва учредена в негова полза
представителна власт за отправяне на покани до длъжниците по реда на чл.432 от ТЗ и обявяване на кредити за предсрочно изискуеми, но е основателно
позоваването на ищеца на нормата на чл.301 от ТЗ, според която когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.
Ищецът е банка. Няма данни неговите законни представители да са се
противопостави на отправената покана за обявяване на вземането за предсрочно
изискуемо както след получаване на съобщението на ЧСИ Константин Павлов, така и
в един по – късен момент. Напротив – налице е воля за съгласие, защото ищецът е
подал след това както заявление по чл.417 от ГПК за това вземане, така и
настоящи иск, с чието сезиране на съда е налице изрично потвърждение – л.96.
Връчването на поканата на
банката до длъжника чрез ЧСИ Павлов по реда на чл.47 от ГПК е редовно, при
спазвание на изискванията на цитираната норма, поради което е възникнала
законовата фикция, че поканата се счита връчена. Изисването на чл.47 ал.1 от ГПК е следното: „Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по
делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от
поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден.“. Нормата не изисква връчителят да удостовери часа на
посещение на адреса, нито изготвяне на констативен протокол. Неоткриването на
адресата на поканата от връчителя е удостоверено в разписките, а неявяването му
в двуседмичния срок за получаване на книжата в кантората на ЧСИ, е удостоверено
от ЧСИ Павлов в съобщението на лист 31. Поканата е изпратена на адреса на
ответника, който е постоянен и настоящ, като, видно от съобщението, ЧСИ е
извършил справка за това. Невъзможността на ответника да се връчат книжа се
констатира и по настоящото дело – изпратените и залепени съобщения по чл.367 от ГПК не се получават като адреса на е открит.
Основателен е доводът на
ищеца, че адресът на ответника е посочен в договора като адрес за
кореспонденция, както и че с чл.10.4.2 от стандартните условия към договора,
страните са се уговорили изпратеното на адреса на кореспонденция съобщение да
се сичта за валидно получено и обвързващо страната, независимо от това дали е
била открита на адреса и дали е потвърдила получаване на писмото. Така
създадената договорна фикция за връчване цели проявяване на активност от
страните по договора при получаване на съобщения и избягване на укриване и
недобросъвестност. Тя е допълнително правно основание да се приеме, че банката
е положила достатъчната и дължима грижа да изпрати поканата си за обявяване на вземането
за предсрочно изискуемо за връчване чрез ЧСИ.
За това съдът приема, че
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем като изявлението й се счита за
достигнало до знанието на длъжник.
Изявлението е формулирано
писмено на 10.07.2018г., а се счита за връчено по реда на чл.47 от ГПК от ЧСИ
Константин Павлов чрез залепване на 18.10.2018г. и неявяване за получаване в
двуседмичен срок, изтекъл на 01.11.2018г., от 02.11.2018г. Поканата за
доброволно плащане от 7 дена е изтекла на 09.11.2018г. За това от този момент
вземането е станало предсрочно изискуемо. Тази хронология обяснява защо размера
на дълга в поканата на банката е с едни стойности, а в заявлението по чл.417 от ГПК стойностите за лихва – редовна и наказателна, са други, поради което
възраженията на ответника в тази насока са неоснователни. Банката има право да
претендира договорна лихва след 09.07.2018г. и да я начислява до датата, на
която вземането е изцяло изискуемо 09.11.2018г. При отправяне на поканата за
плащане е налице все още неизвестност по това дали уговорения срок в полза на
дължника ще отпадне.
Неоснователни са
възраженията на ответника за нищожност на договорните клаузи, с които се
уговаря наказателна лихва и комисионна за управление на кредита.
Наказателната лихва
обективно е неустойка по чл.92 от ЗЗД и при договорите за кредит, при които
дължимата предстация е пари, неустойката винаги се счита за уговорена за
забавено изпълнение, защото на основание чл.81 ал.2 от ЗЗД, това, че длъжникът
не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го
освобождава от отговорност.
Не е налице въведеното
основание за нищожност по чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП в редакцията към датата на
подписване на договора, а именно ДВ бр.99/2005г., защото уговорената неустойка
не е необосновано висока като обезщетение за забавено изпълнение. Уговорено е
плащане на неустойка при забавено плащане на вноска за главница в размер на
договорения лихвен процент за редовен дълг с надбавка 10%, /виж анекс № 2 за въведена дефиниция и
изчисляване на базисни точки, според която 1000 базисни токчки, при 1/100 на
базисна точка, е 10 % на годишна основа/. В резултат полученият размер на
неустойката е 16.85% и 17.85% на годишна
база. Този размер цели както да обезщети банката за нанесени вреди, които тя се
освобождава да доказва по вид и размер с уговорката, така и да стимулира
длъжника да изпълнява и да го санкционира при неизпълнение. Надбавката от 10 %
съответства по размер на законната лихва при забава на парични задължения по
чл.86 от ЗЗД, която се прилага за всички субекти, и от законодателя е приета за
размер, достатъчен да обезщети вредите от такова неизпълнение. Следователно
явява се разлика от 6 – 7 %, която разлика съдът приема, че не е прекомерна и
необосновано висока, защото й е възложена и функция да стимулира изпълнение и
да санкционира неизпълнението, като се отчете размера на предоставените в заем
пари от 109 500лв.
Неоснователни са доводите
за нищожност за неустойката за забава, почерпени от аргумента, че кредитът е
обезпечен с ипотека. Обезпечението гарантира принудителното изпълнение като
цели да осигури налично имущество на длъжника, което да се „запази“ за тази
цел, а неустойката цели да обезщети неизпълнение за претърпени от това вреди,
да стимулира длъжника да изпълни и да го санкционира при неизпълнение, което са
различни правни цели.
Както се посочи, доколкото
при банковите кредити неизпълнението на длъжника винаги е забавено неизпълнение
/а не некачествено или неточно/, уговаряне на неустойка, изчислявана съобразно
периода на забавата, не представлява уговаряне на необосновано високо
обезщетение.
Неоснователно е
възражението на ответника за начисляване на наказателна лихва върху размер на
просрочена възнаградителна /редовна/ лихва. От заключението на вещото лице Ш.
се доказа, че банката е начислявала неустойка за забава само върху размера на
забавените вноски за месечни главници, а не и върху размера на забавените
месечни вноски за лихви. За това няма наличие на анатоцизъм при изчисляване на
вземането за наказателна лихва.
Неоснователно е възражението
на ответника за нищожност на договорната клауза за дължимост на комисионна за
годишно управление на кредита, на основание чл.143 ал.1 т.12 и т.14 от ЗЗП в
редакцията към датата на подписване на договора, а именно ДВ бр.99/2005г.,
защото тази комисионна не се събира от банката поради поет от нея ангажимент да
осигури налични парични средствата по банкова сметка за определен период,
каквато е комисионната при овърдрафт кредитите и се нарича такса ангажимент, от
които ответникът извлича и черпи аргументи в подкрепа на тезата си за
нищожност, а е комисионна за управление, т.е. администриране на кредита. Кредът
съществува като такъв и се администрира от банката до изплащането му,
евентуално до погасяването му чрез друг способ и закриване на дълга, ежемесчно,
като банката набира, съхранява и обработва информация за него ежемесечно и
ежегодно. Поради това комисионната се начислява до датата на погасяване на
кредита, дължимата по нея престация се извършва от банката до този момент и
това не е престацията за предоставяне на парична сума в заем, а за обработка на
данните по вече възникналото правоотношение.
С оглед горното съдът
приема, че клаузите за неустойка и комисионна в договора са валидни и се
дължат, а направените от ответника за тях плащания са на правно основание.
Размерът им се доказа от заключението.
Основателно
е възражението на ответника за погасяване на неустойката и договорната лихва по
давност с три годишен давностен срок преди сезиране на съда. Касае се за
периодични вземания по смисъла на чл.111 б.б и б.в от ЗЗД, поради което
основателно ответникът сочи, че са погасени по давност всички суми за тези
вземания, възникнали и падежирани до 3
годи преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК пред ПРС. Размерът на
погасените и непогасените суми за договорна лихва и неустойка се доказаха от
счетоводната експертиза.
Неоснователно
е възражението на ответника по отношение на това съществува ли или не дълга му,
изведено от редовността на излечението от счетоводните книги на банката,
приложено пред заповедния съд. От допълнителното заключение на в.л. Ш. се
констатира, че кредитъ е осчетоводен от банката. По искане на ответника в първо
открито съдебно заседание банката представи оригиналите на договора, анекса и
погасителния план и по реда на чл.183 от ГПК се приеха за съществуващи
документи. Тези книжа са първичното юридическо основание за възникване и
съществуване на вземанията. Ответникът не твърди и не установи да е извършил
плащания, които да не са осчетоводени от банката и да не са отчетени при формиране
размера на задълженията.
При
тези данни съдът приема исковете за доказани по основание. Рамерът им, с оглед
чл. 162 от ГПК, е доказан от счетоводната експертиза както следва:
108 688.47лв. главница, 25 359.71лв. договорна лихва за периода
26.10.2015г. – 08.11.2018г. поради погасяване по давност на вземането за суми,
претендирани преди 26.10.2015г.;
1087.29лв. неустойка за забава – наказателна лихва, за периода от
26.10.2015г. до 08.11.2018г., поради погасяване по давност на вземането за
суми, претендирани преди 26.10.2015г.; 2 172.95лв. комисионна за
управление на кредита, като за разликата до претеднираните суми за договорна
лихва от 14 497.83лв. за периода 27.12.2013г. – 26.10.2015г. и за
наказателна лихва от 316.19лв. за периода от 25.10.2014г. до 26.10.2015г. ще се
отхвърлят поради погасяване по давност.
При
този изход на делото следва на ищеца по съразмерност на уважената част от
исковете да се присъдят разноски за заповедното и исковото производство в
размер на 6 742.67лв., на ответника по съразмерност на отхвърлената част
от исковете да се присъдят разноски на защитаващия го по делото адвокат по
редана чл.38 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от ЗАдв, съгласно пълномощно на лист 133
от делото, в размер на 974.42лв., а в полза на съда ищецът дължи разход от
26.48лв. депозит за вещо лице според отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, че А.С.Т. ЕГН ********** ***, и със съдебен адрес ***, чрез адвокат С.М.,
дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК ********* гр.София, бул. „Драган
Цанков“ № 37, със съдебен адрес чрез клона на ПИБ АД в гр.Пловдив на бул.
„Марица“ № 95, плащане на на следните суми: 108 688.47лв. /сто и осем
хиляди шестотин осемдесет и осем лева и четирдесет и седем стотинки/ просрочена
главница по Договор за ипотечен кредит „ДОМЪТ“ № 314 – 166, сключен между
праводателя на ищеца ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД /с последващо търговско наименование
„Юнионбанк“ ЕАД/, и ответника, изменен с Анекс № 1 от. и Анекс № 2 от
25.04.2013г., 25359,71лв. /двадесет и пет хиляди триста петдесет и девет лева и
седемдесет и една стотинки/ непогасена договорна лихва за периода 26.10.2015г.
– 08.11.2018г.; 1087,29лв. /хиляда осемдесет и седем лева и двадесет и девет
стотинки/ наказателна лихва за периода 26.10.2015г. – 15.11.2018г.,
2 172.95лв. /две хиляди сто седемдесет и два лева и деветдесет и пет
стотинки/ комисионна за управление за 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., законна лихва
върху главницата от 16.11.2018г. до изплащане на сумата, за което ищецът е снабден със Заповед за изпълнение №
10050 от 19.11.2018г. по ч.гр.д. № 18328/2018г.
на РС Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ исковете за: за разликата до
претеднираните суми за договорна лихва от 14 497.83лв. за периода
27.12.2013г. – 26.10.2015г. и за наказателна лихва от 316.19лв. за периода от
25.10.2014г. до 26.10.2015г.
ОСЪЖДА А.С.Т. ЕГН ********** ***, и със съдебен адрес ***, чрез
адвокат С.М., да плати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК *********
гр.София, бул. „Драган Цанков“ № 37, със съдебен адрес чрез клона на ПИБ АД в
гр.Пловдив на бул. „Марица“ № 95, направените по делото и в заповедното
производство разноски от 6 742.67лв. /шест хиляди седемстотин четирдесет и
два лева и шестдесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК ********* гр.София, бул.
„Драган Цанков“ № 37, със съдебен адрес чрез клона на ПИБ АД в гр.Пловдив на
бул. „Марица“ № 95, да плати на адвокат С.Г.М. ***, на основание чл.38 ал.2 във
вр. с ал.1 т.2 от ЗАдв, адвокатско възнаграждение в размер на 974.42лв.
/детестотин седемдесет и четири лева и четирдесет и две стотинки/ за
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК ********* гр.София, бул.
„Драган Цанков“ № 37, със съдебен адрес чрез клона на ПИБ АД в гр.Пловдив на
бул. „Марица“ № 95, да плати на Окръжен съд Пловдив сумата от 26.48лв.
/двадесет и шест лева и четирдесет и осем стотинки/.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: