РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 12.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №4613 по
описа за 2018 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда, чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е
по искова молба на А.С.А. с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител
адвокат М.В., срещу „ЗСК БДИНЦИ“ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Варна, ж.к.“Чайка“ бл.98, вх.1, ет.1, офис 2, представлявано от ***,
по чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда за отмяна на Заповед №10/14.09.2018 г.,
с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание на чл.326
ал.1 от Кодекса на труда, а при условията на евентуалност - за прогласяването
на нищожността на същата заповед на основание на чл.26 от Закона за
задълженията и договорите; по чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и договорите
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1200 лева,
представляваща недължимо възстановена работна заплата за месец август 2018 година,
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба
по пощата (13.11.2018 г.) до окончателното плащане; по чл.86 от Закона за
задълженията и договорите за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата
от 20.37 лева, представляваща законната лихва върху сумата от 1200 лева за
периода от 14.09.2018 г. до 13.11.2018 г.; по чл.169 от Кодекса на труда за
осъждането на ответника да заплати на ищеца неизплатеното обезщетение за платен
отпуск за обучение в размер на 600 лева за периода от 05.09.2018 г. до
14.09.2018 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
исковата молба по пощата (13.11.2018 г.) до окончателното изплащане; по чл.224
от Кодекса на труда за заплащането на неизплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2017 г. за 4 дни в размер на 280 лева, заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба по пощата
(13.11.2018 г.) до окончателното изплащане; по чл.262 от Кодекса на труда за
заплащането на трудово възнаграждение за положен труд на официални празници в
размер на 132.25 лева (в това число 32.26 лева за отработения 03.03.2018 г.;
66.66 лева за отработените 06.04.2018 г. и 07.04.2018 г.; 33.33 лева за
отработения 24.05.2018 г.), заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на исковата молба по пощата (13.11.2018 г.) до окончателното
изплащане; по чл.262 от Кодекса на труда за заплащането на трудово
възнаграждение за положен труд през празнични (почивни) дни в размер на 921.53
лева (в това число 200 лева за отработени 8 неприсъствени дни през месец
ноември 2017 г.; 48.40 лева за отработени 2 почивни дни през месец март 2018
г.; 125 лева за отработени 5 почивни дни през месец април 2018 г.; 72.60 лева
за отработени 3 почивни дни през месец май 2018 г.; 50 лева за отработени 2
почивни дни през месец юни 2018 г.; 169.40 лева за отработени 7 почивни дни
през месец юли 2018 г.; 116.13 лева за отработени 4 почивни дни през месец
август 2018 г.; 140 лева за отработени 2 почивни дни през месец септември 2018
г.), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата
молба по пощата (13.11.2018 г.) до окончателното изплащане, както и за присъждане
на направените разноски. В последното съдебно заседание на 20.06.2019 г. поради
извършено оттегляне от страна на ищеца и дадено съгласие от страна на ответника
производството по делото е било прекратено с определение (влязло в сила към
настоящия момент) в
частта относно предявените искове по чл.169 от Кодекса на труда за осъждането
на ответника да заплати на ищеца неизплатеното обезщетение за платен отпуск за
обучение в размер на 600 лева за периода от 05.09.2018 г. до 14.09.2018 г.,
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба
по пощата (13.11.2018 г.) до окончателното изплащане; по чл.224 от Кодекса на
труда за заплащането на неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2017 г. за 4 дни в размер на 280 лева, заедно със законната лихва
върху нея от датата на подаването на исковата молба по пощата (13.11.2018 г.)
до окончателното плащане; по чл.26 от Закона за задълженията и договорите за
прогласяването на нищожността на заповедта за прекратяването на трудовото
правоотношение; по чл.262 от Кодекса на труда за заплащането на трудово възнаграждение за положен труд на официални
празници в размер на 132.25 лева (в това число 32.26 лева за отработения
03.03.2018 г.; 66.66 лева за отработените 06.04.2018 г. и 07.04.2018 г.; 33.33
лева за отработения 24.05.2018 г.), заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на исковата молба по пощата (13.11.2018 г.) до окончателното
изплащане, както и по чл.262 от Кодекса на труда за заплащането на трудово
възнаграждение за положен труд през празнични (почивни) дни в размер на 921.53
лева (в това число 200 лева за отработени 8 неприсъствени дни през месец
ноември 2017 г.; 48.40 лева за отработени 2 почивни дни през месец март 2018
г.; 125 лева за отработени 5 почивни дни през месец април 2018 г.; 72.60 лева
за отработени 3 почивни дни през месец май 2018 г.; 50 лева за отработени 2
почивни дни през месец юни 2018 г.; 169.40 лева за отработени 7 почивни дни
през месец юли 2018 г.; 116.13 лева за отработени 4 почивни дни през месец
август 2018 г.; 140 лева за отработени 2 почивни дни през месец септември 2018
г.), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата
молба по пощата (13.11.2018 г.) до окончателното изплащане. В исковата си молба
и поправените искови молби ищецът е посочил, че е бил в трудово правоотношение
с ответното дружество, което е било прекратено на 14.09.2018 г. на основание на
чл.326 ал.1 от Кодекса на труда след получена молба, съдържаща предизвестие от
работника за прекратяването на трудовия договор, което същият не е отработил и
е бил принуден да заплати; заповедта е незаконосъобразна, защото А.С.А. е направил
искане за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие; тъй
като трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, а не с
предизвестие, счита упражнената принуда за възстановяването на трудовото
възнаграждение за месец август 2018 г. за незаконосъобразна; настоява за
уважаването на предявените искове и присъждането на направените по делото
разноски.
В
законоустановения едномесечен срок е бил получен отговор от ответника, в който
се сочи, че предявените искове са допустими, но неоснователни; действително
между страните е имало трудово правоотношение; на 14.09.2018 г. ищецът е
поискал да му бъде прекратен трудовия договор по взаимно съгласие, считано от
17.09.2018 г., а ако това не бъде прието – молбата да се приеме за предизвестие
за прекратяване на договора на основание на чл.326 ал.1 от Кодекса на труда,
като в този случай трудовият договор бъде прекратен преди изтичането на срока
на предизвестието, т.е. на 17.09.2018 г.; в молбата А.С.А. е декларирал, че е
запознат, че в този случай дължи обезщетение за неспазено предизвестие;
изпълнителният директор на ответното дружество не е приел предложението за
прекратяване по взаимно съгласие, а
трудовото правоотношение е било прекратено с достигането на писменото
изявление на ищеца за прекратяването му по чл.326 ал.1 от Кодекса на труда;
затова на 14.09.2018 г. е била издадена съответната заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение едностранно с предизвестие от работника, считано от
17.09.2018 г.; извършеното от А.С.А. плащане на сумата от 1200 лева
представлява плащане на дължимото обезщетение по чл.220 от Кодекса на труда, а
не посоченото неправилно в квитанцията „възстановена работна заплата за месец
август 2018 г.“; затова ако съдът приеме, че това представлява недължимо
плащане от страна на работника за възстановяване на получената от него заплата
за месец август 2018 г., то тогава той не е заплатил дължимото обезщетение по
чл.220 ал.1 от Кодекса на труда, като при условията на евентуалност прави
възражение за прихващане между посочените две суми от 1200 лева; заповедта не е
нищожна поради липсата на представителна власт или неправилно прилагане на
Кодекса на труда, тъй като е издадена от изпълнителния директор на ответното
дружество и след молба – предизвестие по смисъла на чл.326 ал.1 от Кодекса на
труда от страна на ищеца; съгласно правната теория заповедта за уволнение не
може да бъде нищожна, а по отношение на работника не е упражнена никаква
принуда; съдът не разполага с правомощия да променя основанието за прекратяване
на трудовото правоотношение, като липсва съгласие от страна на ответника за
прекратяването по взаимно съгласие; с оглед на неоснователността на главните
искове са неоснователни и акцесорните искове за заплащането на законните лихви;
искът за заплащане на сумата от 600 лева неизплатено обезщетение за платен
отпуск за обучение за периода от 05.09.2018 г. до 14.09.2018 г. е неоснователен
(заедно с акцесорния иск за заплащане на законната лихва), тъй като липсват
предварително писмено уведомяване на работодателя и документ от учебното
заведение за дните на заетост; работодателят е следвало да уволни дисциплинарно
работника, но въпреки това за периода от 05.09.2018 г. до 16.09.2018 г. на А.С.А.
е начислена сумата от 601.37 лева за 7 дни редовен отпуск, която му е изплатена
на 27.12.2018 г.; за остатъка от 9 дни платен годишен отпуск за 2017 г. и 6 дни
платен годишен отпуск за 2018 г. на ищеца е начислена сумата от 1008.54 лева и
след съответните удръжки чистата сума в размер на 907.69 лева е заплатена по
банков път на 27.12.2018 г.; ищецът не е полагал извънреден труд в посочените
от него почивни дни и официални празници, като в ответното дружество няма книга
за отчитане на извънредния труд; настоява за отхвърлянето на предявените искове
и присъждането на направените разноски.
В последното съдебно заседание ищецът чрез
своя процесуален представител е отбелязал, че предявените искове са доказани;
за прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие има представени
доказателства; съгласно практиката на ВКС трудовото правоотношение е прекратено
по взаимно съгласие; ищецът няма основание да възстановява заплатата за месец
август 2018 година и не може да се приеме, че той възстановява тази сума като
обезщетение за неизползвано предизвестие, защото такова нито е уговорено, нито
е прието; А.С.А. е заплатил сумата от 1200 лева, защото е бил заплашван, но
същата следва да му бъде възстановена; втората молба не трябва да се приема
като израз на волята на ищеца, защото същият е бил заплашен; свидетелските
показания не следва да се кредитират, тъй като са противоречиви; настоява за
уважаването на предявените искове и присъждането на адвокатското възнаграждение
в пълен размер.
В последното съдебно заседание и писмената
си защита ответникът чрез своя пълномощник е заявил, че предявените искове са
неоснователни и недоказани; никъде в молбите на ищеца няма съгласие от страна
на ответното дружество за прекратяване на договора по взаимно съгласие; в
молбата си от 14.09.2018 г. А.С.А. изрично е посочил, че ако не бъде прието
предложението му за прекратяване по взаимно съгласие, то същата молба да се
счита за предизвестие за прекратяване на договора; въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства (молба от 14.09.2018 г., съдържаща
предизвестие за прекратяване на договора; квитанция към приходен касов ордер;
заповед №10/14.09.2018 г.; обяснения на ищеца А.С.А. и показания на ***) може
да се направи стабилен доказателствен извод, че работодателят законосъобразно е
прекратил трудовото правоотношение на основание на чл.326 ал.1 от Кодекса на
труда; затова заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е
законосъобразна; платената сума в размер на 1200 лева представлява обезщетение
по чл.220 ал.1 от Кодекса на труда, което е приложимо при прекратяването на
основание на чл.326 ал.1 от Кодекса на труда и при положение, че работникът е
заявил, че не иска да отработи предизвестието; посоченото основание „възстановена работна
заплата“ предвид показанията на главния счетоводител *** е записано от нея, защото
така е посочено от ищеца, но всъщност представлява плащане на дължимото
обезщетение по чл.220 от Кодекса на труда; това се потвърждава от обясненията
на самия ищец в съдебното заседание на 16.05.2019 г., когато е посочил „Беше
точно така, както каза свидетелката“; поддържа направеното при условията на
евентуалност възражение за прихващане; настоява за отхвърлянето на исковете и
присъждането на сторените разноски.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са неоснователни.
Съгласно представения по делото (на лист
45) трудов договор №4/04.04.2016 г. ЗК“БДИНЦИ“ – с. Бдинци (чието търговско предприятие
е прехвърлено на „ЗСК БДИНЦИ“ЕАД – гр. Варна на 21.11.2016 г. – справката е на
лист 47) в качеството на работодател и А.С.А. в качеството на работник на
основание на чл.67 ал.1 т.1 от Кодекса на труда са сключили трудов договор при
уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 720 лева за работа
на пълно работно време и допълнително възнаграждение в размер на 21.60 лева (3
%); в него е предвиден срок на предизвестие от 30 дни; с допълнително
споразумение към този трудов договор от 01.10.2016 г. са променени единствено
основното месечно трудово възнаграждение на 1000 лева и допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на 4 %, а с допълнително
споразумение към същия трудов договор от 01.01.2018 г. (на лист 6) размерът на
основното месечно трудово възнаграждение е променен на 1480 лева и
допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е
променено на 5 %, като е предвиден срок на предизвестие от 30 дни. От
посоченото в договора основание за сключването му – чл.67 ал.1 т.1 от Кодекса
на труда – се установява, че договорът е сключен за неопределено време с
уговорен 30-дневен срок на предизвестие. Това обстоятелство не се оспорва от
страните по делото. На лист 48 от делото се намира молбата на А.С.А. от
14.09.2018 г. за прекратяване на процесното трудово правоотношение по взаимно
съгласие, считано от 17.09.2018 г.; при условие, че предложението за
прекратяване на договора по взаимно съгласие не бъде прието, ищецът заявява на
работодателя да счита молбата за предизвестие за прекратяване на трудовия
договор съгласно чл.326 ал.1 от Кодекса на труда и при това положение моли
трудовият договор да бъде прекратен съгласно чл.220 от Кодекса на труда преди
изтичането на срока на предизвестието – считано от 17.09.2018 г.; декларира, че
е запознат, че съгласно чл.220 ал.1 от Кодекса на труда дължи на ответника
обезщетение за неспазеното предизвестие. Въз основа на тази молба, съдържаща
предизвестие за прекратяване на трудовия договор от работника, и на основание
на чл.326 ал.1 от Кодекса на труда работодателят е издал Заповед №10/14.09.2018
г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, считано от 17.09.2018
г., като в нея е посочено, че се дължи от последния на основание на чл.220 ал.1
от Кодекса на труда обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
неспазения срок на предизвестието. В този случай според константната съдебна
практика, обективирана в множество постановени по реда на чл.290 от ГПК решения
(Решение №664/30.11.2010 г. по гр. дело №1896/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС,
Решение №275/07.11.2013 г. по гр. дело №2221/2013 г. на ІІІ г.о. на ВКС и
Решение №873/18.01.2011 г. по гр. дело №1757/2009 г. на ІV г.о. на ВКС),
определящ датата на прекратяването на трудовия договор е моментът, посочен от
страната по трудовото правоотношение, която е поискала прекратяването му чрез
неспазване на срока на предизвестие, т.е. 17.09.2018 г. С оглед на направените
твърдения от ищеца в исковата молба и поправените искови молби, че молбата
(предизвестие) на работника е била опорочена и пусната заради заплахи от
работодателя, по делото е разпитана свидетелката Радка Добрева (главен
счетоводител на ответното дружество), която е непосредствен очевидец на оформянето
на прекратяването на трудовото правоотношение и категорично сочи, че А.С.А. е
искал непременно веднага да бъде освободен от работа и при несъгласието на
работодателя за прекратяване по взаимно съгласие съвсем доброволно се е
съгласил прекратяването да стане с отправено от негова страна предизвестие,
което няма да отработи и затова ще заплати съответното дължимо обезщетение;
ищецът е нямал никакви възражения. При разпита на свидетелката в съдебното
заседание на 16.05.2019 г. А.С.А. е присъствал лично и дори е потвърдил
казаното от нея с думите „Беше точно така, както каза свидетелката“. Ищецът не
е ангажирал допуснатите му 2 свидетели при условията на водене за установяване
на твърдяните от него обстоятелства. С
оглед на изложеното издадената от работодателя заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение е законосъобразна и предявеният иск по чл.344 ал.1 т.1
от Кодекса на труда е неоснователен. Неоснователни са възраженията на
процесуалния представител на ищеца, че трудовото правоотношение на А.С.А. е
било прекратено по взаимно съгласие – действително в изисканата от Инспекцията
по труда – Добрич преписка се намира молба на ищеца от 14.09.2018 г. за
освобождаване от работа по взаимно съгласие (на лист 94 от делото), но няма
никакви данни за нейното приемане по смисъла на чл.325 т.1 от Кодекса на труда
(няма издадена отделна заповед на работодателя, с която да се изразява
съгласие; няма дори обикновена резолюция „да“ на изпълнителния директор на
ответното дружество; в горния ляв ъгъл е отбелязано чл.327 от Кодекса на труда
(касаещ прекратяването от работника без предизвестие), което е зачеркнато с
ново отбелязване чл.220 от Кодекса на труда (касаещ заплащането на обезщетение
за неспазено предизвестие), под което има положен подпис на изпълнителния
директор; от показанията на всички разпитани свидетели става ясно, че
работодателят не е дал своето съгласие за прекратяването на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие.
Неоснователен
е и предявеният иск по чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и договорите за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1200 лева, представляваща
недължимо възстановена работна заплата за месец август 2018 г., заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба по пощата
(13.11.2018 г.) до окончателното плащане. От показанията на разпитаната по
делото свидетелка Радка Добрева, които са потвърдени от самия ищец в съдебното
заседание на 16.05.2019 г. („Беше точно така, както каза свидетелката“), както
и от всички събрани по делото писмени доказателства се установява, че тази
внесена от А.С.А. сума представлява дължимото на работодателя обезщетение за
неспазено предизвестие при прекратяването на трудовия договор от негова страна
на основание на чл.326 ал.1 от Кодекса на труда, определено съгласно чл.220
ал.1 от Кодекса на труда. Нещо повече – доколкото размерът на уговореното между
страните месечно брутно трудово възнаграждение е бил 1554 лева, а уговореният
срок на предизвестие е бил 30 дни (колкото са и календарните дни на месец
септември), ако приемем, че процесните 1200 лева не са заплатеното обезщетение
по чл.220 ал.1 от Кодекса на труда и работодателят би следвало да върне на
работника тази сума, от своя страна работникът би му дължал сума в още по-голям
размер, а именно 1554 лева (в този смисъл на дължимост на брутното, а не
нетното трудово възнаграждение, е разпоредбата на чл.228 от Кодекса на труда и
съдебната практика, обективирана в Решение №199/19.05.1998 г. по гр. дело
№1138/1997 г. на ІІІ г.о. на ВКС). Искът е неоснователен и с оглед на
направеното възражение от работодателя за прихващане между претендираната
сумата от 1200 лева и обезщетението за неспазено предизвестие, което би било в
посочения по-горе размер от 1554 лева. Следователно предявеният иск по чл.55
ал.1 от Закона за задълженията и договорите също трябва да бъде отхвърлен.
Заради неоснователността на главния иск
по чл.55 ал.1 от Закона за задълженията и договорите (както и липсата на
писмена покана) е неоснователен и обусловеният от него иск по чл.86 от Закона
за задълженията и договорите за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 20.37 лева, представляваща законната лихва върху сумата от 1200 лева
за периода от 14.09.2018 г. до 13.11.2018 г.
С оглед изхода от спора и най-вече
обстоятелството, че заплащането на първоначално претендираните суми за платен
отпуск в размер на 601.37 лева (за периода от 05.09.2018 г. до 14.09.2018 г.) и
907.69 лева (остатък от неизползван платен годишен отпуск) е извършено от
ответника след завеждането на исковата молба, а именно на 27.12.2018 г., на ищеца
следва да бъдат присъдени направени съдебно – деловодни разноски в размер на
288 лева (от 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение), а на ответника – в
размер на 288 лева (от 552 лева внесено адвокатско възнаграждение).
Водим
от горното и на основание на чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда, чл.55 ал.1 от
Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и
договорите, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.А. с ЕГН ********** ***, срещу „ЗСК БДИНЦИ“ЕАД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к.“Чайка“ бл.98,
вх.1, ет.1, офис 2, представлявано от ***, иск по чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на
труда (КТ) за признаване на извършеното със Заповед №10/14.09.2018 г. на изп.
директор на „ЗСК БДИНЦИ“ЕАД - гр. Варна, с която трудовото правоотношение на А.С.А.
е прекратено на основание на чл.326 ал.1 от Кодекса на труда, уволнение за
незаконно и неговата отмяна.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от А.С.А.
с ЕГН ********** ***, срещу „ЗСК БДИНЦИ“ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. Варна, ж.к.“Чайка“ бл.98, вх.1, ет.1, офис 2, представлявано
от …, искове за заплащането на следните суми: 1) 1200 (хиляда и двеста) лева,
представляваща недължимо възстановена работна заплата за месец август 2018
година, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата
молба по пощата (13.11.2018 г.) до окончателното плащане. 2) 20.37 лева
(двадесет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща законната лихва
върху сумата от посочената в т.1 сума от 1200 лева за периода от 14.09.2018 г.
до 13.11.2018 г.
ОСЪЖДА
„ЗСК БДИНЦИ“ЕАД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. Варна, ж.к.“Чайка“ бл.98, вх.1, ет.1, офис 2,
представлявано от ***, да заплати на А.С.А. с ЕГН ********** *** направени
разноски по гр. дело №4613/2018 г. по описа на ДРС в размер на 288 (двеста
осемдесет и осем) лева.
ОСЪЖДА А.С.А. с
ЕГН ********** *** да заплати на „ЗСК БДИНЦИ“ЕАД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Варна, ж.к.“Чайка“ бл.98, вх.1, ет.1, офис 2,
представлявано от ***, направени разноски по гр. дело №4613/2018 г. по описа на
ДРС в размер на 288 (двеста осемдесет и осем) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: