Определение по дело №50371/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4923
Дата: 6 февруари 2023 г. (в сила от 6 февруари 2023 г.)
Съдия: Светлана Николаева Рачева Янева
Дело: 20221110150371
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4923
гр. София, 06.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110150371 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. А. С., ЕГН: **********, с адрес:
гр.София, ул.„*** чрез адв. Д. Н., с адрес за книжа гр.София 1000, у****1
спрямо „ЗАД „***“ ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „*** представлявано от изпълнителните директори чрез адв. К..
Ищецът твърди, че ищцата е била страна по договор за лизинг с трето по
делото лице „Б.Л.ЛИЗИНГ“ АД, по който тя е ползвала като
лизингополучател вещ на дружеството лизингодател, а именно автомобил
„***c", с рама № *** и peг. № СВ***РВ.
Излага се, че на 15.10.2021г. дружеството – лизингодател е сключило с
полица с № 21- 0300/218/5000500, имуществена застраховка „Каско, клауза
„Пълно Каско" с ответника за отдадения на лизинг и ползван от ищцата ЛА.
Сочи се, че сред покритите по застраховката рискове бил и рискът „Кражба“
на МПС, застрахователната сума, уговорена в полицата, била в размер на 14
798 евро (28 942,37 лв. по фиксирания курс на БНБ) и срок на
застрахователното покритие от 24.10.2021 г. до 23.10.2022 г. Твърди се още,
че периода между 17:00 ч. на 13.04.2022 г. и 07:30 ч. на 14.04.2022 г.
застрахованото МПС било противозаконно отнето от неизвестен извършител,
докато същото било паркирано до дома на ищцата, намиращ се на адрес:
гр.София, ул.„Зографски манастир“ № 15. Сочи се, че по време на кражбата, в
купето на автомобила се намирала част II от свидетелството за регистрация на
същия - „малък талон“. Излага се, че за случилото се били уведомени
полицейски органи и било образувано ДП № 227 ЗМК 586/2022 г. по описа на
1
03 РУ - СДВР и пр. пр. № 12186 / 2022 г. по описа на СРП като в срока за
разследване автомобилът не бил намерен и извършителят на Д.ието не бил
установен, поради което с Постановление на СРП НП било спряно.
Излага се още, че за кражбата било уведомено и Застрахователното
дружество, при което била заведена щета с № 0300- 22-217-500020. По тази
щета били предоставени всички документи за установяване на основанието и
размера на причинените вреди без малкият талон за автомобила. Сочи се
още, че въпреки, че действителната стойност на застрахования автомобил към
датата на кражбата е била на стойност от 28 783,71 лв., ответното дружество е
заплатило в полза на собственика - лизингодател застрахователно
обезщетение в размер на 13 783,71 лв. Така било определено с мотиви по ОУ
към ЗП, а именно че непредставянето на малкия талон за автомобила дава
право на застрахователя да редуцира дължимото за кражбата обезщетение.
Твърди се още, че с договор за цесия от 07.09.2022г. собственикът на ЛА
прехвърлил на ищцата всички негови вземания заедно с всички
принадлежности и привилегии, които е имал към Дружеството по повод на
кражбата на вещта – ЛА „***c“, с рама № *** и peг. № СВ***РВ, за която
цесия ответникът е бил уведомен с уведомление от 14.09.22 г. Сочи се още, че
на основание цитирания договор за цесия Лизингодателят прехвърлил в полза
на В. и правото да получи неизплатената част от застрахователното
обезщетение по кражбата, тъй като за част от претенцията към ЗД
Лизингодателят е бил удовлетворен за сумата от 13 783,71 лв.. Излага се, че в
полза на ищцата била цедирана горницата над тази сума до размера на
цялото, дължимо и претендирано във връзка с кражбата, обезщетение ведно
със законната лихва.
При тези факти и като се излага, че застрахователят в нарушение на
разпоредбите на КЗ - чл. 395, ал. 1 от КЗ е редуцирал претендираното
обезщетение на основание непредаване малък талон на автомобила и
навеждайки нищожност на договорна клауза по ЗД, уговорена в противоречие
с императивни разпоредби на Кодекса - чл. 395 ал. 1 и ал. 4 от КЗ и
позовавайки се на нормата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, ищцата твърди, че
обезщетението следва да е равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие или случаите на кражба на
имущество, нанесената вреда се равнява на необходимия разход за
2
придобиване на вещ от същия вид и качество, като откраднатата такава.
Ето защо и като се навежда, че дължимото застрахователно обезщетение
следва да е равно на действителната стойност на отнетия автомобил към
момента на кражбата 28 783,71 лв. се претендира незаплатения остатък от
застрахователното обезщетение в размер на 15 000 лв, която сума се търси
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на настоящата
искова молба до окончателното изплащане на задължението. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който искът се оспорва като
неоснователен и в условията на евентуалност като завишен. Не се оспорва, че
между страните е бил валиден договор за имуществена застраховка, не се
оспорва и обстоятелството, че към момента на кражбата малкият талон на ЛА
е бил в автомобила. Не се оспорва сключената цесия, нито плащането на
обезщетение по ЗД в полза на Лизингодателя, Навежда се, че обезщетението е
било правилно определено на основание чл. 78.8 от ОУ към полицата и
прилагане на санкция за заплащане на обезвреда само в 50 % от стойността на
автомобила. Навежда се освен нарушение на ОУ и нарушение на ищцата като
водач на МПС на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП във вр. с чл. 33, ал.1 вр. с ал. 5 от
Наредбата за форма и реквизити на свидетелството за регистрация, което пък
е в съответствие с правилата по чл. 395, ал.1 от КЗ. Отделно се оспорва и
размера на претенцията като се навежда, че обезщетението не би могло да
надвишава застрахователната стойност на автомобила, както и неговата
действителна стойност. При тези мотиви и като се ангажират доказателства се
желае решение в този смисъл.
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.405 от КЗ и чл.86 от ЗЗД като
изцяло в тежест на ищеца е да установи целият фактически състав, пораждащ
правото му на обезщетение от ответника – увреждане, като последица от
поведението на трето лице по делото; вида и стойността на щетите причинно
– следствената връзка между вредите и Д.ието; наличието на застраховка
‚Каско“ за процесния лек автомобил при ответника с период на покритие по
време на твърдяното Д.ие, за което няма спор и спазване на процедурата по
чл.380, ал.1 от КЗ.
Страните спорят само по правото и размера на вредата.
Право на застрахователя е да навежда всякакви право-пораждащи, право-
3
погасяващи или правоотлгащи обстоятелства.
Представените писмени доказателства с исковата молба и отговора са
допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по
делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че
следва да бъдат приети и приложени по делото.
Исканията за допускане изслушване на САвЕ относими и необходимо и
следва да бъдат допуснато.
Искането за събиране на гласни доказателства на ищеца е допустимо и
относимо.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните,
съдът
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
21.03.2023г. от 11:10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото документите, приложени
към исковата молба и отговора.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно- автотехническа експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба като ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Й. Й., който
да се уведоми за възложената му задача, след представяне на доказателства от
ищеца за внесен депозит от 400 лева по сметка на съда, в двуседмичен срок
от съобщение за настоящото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 от ГПК.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат
такава, на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна
такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по
медиация, към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора
извънсъдебно. Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, ст. 204. Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от
4
9,00 до 17 часа, пишете и на ел. адрес: ********@******.*** .
По доклада страните могат да изразят становища писмено до първото
съдебно заседание или най-късно в насроченото о.с.з., както и да ангажират
допълнителни доказателства във връзка с указанията на съда и
разпределената доказателствена тежест.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5