№ 424
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20221100900756 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.410 КЗ, вр.чл.49, вр.чл. 45 и чл.86 ЗЗД за
сумата от 26186,97 лв. – представляваща изплатеното по застраховка
„имущество за малък и среден бизнес” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 05.02.2017г. в гр. София, жк Бояна, ул. ****, при което
вследствие на повреда във ВиК инсталацията на сградата и теч от нея, били
повредени стоки на застрахования Т.М. енд Д. АД, находящи се в склад в
същата сграда, ползван по договор за наем с ответника Ф. АД, който е
собственик на сградата и имота, в който е възникнал теча, както и за сумата
от 7980 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода
20.04.2019 г. – 20.04.2022 г.
Ищецът твърди в срока на действие на валиден договор за имуществено
застраховане да е заплатил обезщетение за настъпили повреди по
застраховано имущество – стоки в склад на Т.М. енд Д. АД, които били
причинени от теч от имота на горния етаж поради повреда на ВиК
инсталацията, което събитие представлява покрит риск по застрахователния
договор. Счита, че ответникът отговаря, тъй като е собственик на сградата, в
която се намира повредената инсталация, като съдът намира, че твърденията
на ответника са за неизпълнение на задълженията му по поддръжка на
сградата, чиито собственик е и инсталациите в нея, а не се касае за обективна
отговорност, произтичаща от свойствата на вещи, които представляват
източник на повишена опасност. Претендира обезщетение за забавеното
плащане, тъй като твърди да е поканил ответника да обезщети вредите.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок. На първо
място оспорва наличието на основание за изплащане на застрахователно
обезщетение от страна на ищеца при твърдения застрахователния договор да
1
не е породил действие поради неплащане на застрахователната премия,
описаното в исковата молба събитие да представлява изключен риск съгласно
т.12.8 от Раздел 4 и т.3.6, клауза Б1 и т.7.2 и 7.5 от клауза Б5 на Общите
условия, както и застрахованият да не е уведомил застрахователя надлежно и
незабавно в уговорените срокове. Във връзка с настъпването на вредите
оспорва да са настъпили на посочената в исковата молба дата и по посочения
начин, като оспорва стоките, за чиято повреда е заплатено обезщетение от
ищеца да са се намирали в склада към 05.02.2017 г., оспорва да са били
повредени по начина и в степента, посочени от ищеца и то в причинна връзка
с намокряне, за което ответникът отговоря. Сочи, че сам застрахованият е
признал при заявяване на щетата, че в наетото помещение не е имало вода
поради замръзване на тръби, което ответникът счита за признание, че в
помещенията са поддържани отрицателни температури, което е довело до
замръзване на инсталацията, съответно повредата й е в резултат на това
замръзване, за което застрахованият е допринесъл и не е предприел мерки, а и
отрицателните температури сами по себе си са повредили стоките и са
основание за бракуването им. Във връзка с установяване на вредите сочи, че
представените доказателства са недостоверни с оглед времето на съставянето
им и съдържанието им, тъй като установяват, че съставителят им е възприел
фактите едва през месец май и след като стоките вече са били разместени,
като счита, че за целите на огледа нарочно са представени повредени стоки,
включително такива, които не са се намирали в склада, включително
продукти, които не са козметика и застрахованият не е имал право да държи
в помещението по силата на наемния договор с ответника. Възразява за
погасяване на вземанията по давност и за съпричиняване на вредите от страна
на застрахования.
С допълнителната искова молба ищецът твърди ответникът да е признал
извънсъдебно основанието на претенцията, като е предложил и да я погаси
частично, като счита, че застрахованият няма как да носи отговорност за
авария, която е настъпила в имота, над наетия от него
Ответникът оспорва разменената между страните кореспонденция да
има значение за признание на основанието на претенцията, като твърди да е
разменена с оглед друга претенция и въпросът да е дискутиран с оглед
евентуално избягване на спорове и уреждане на отношенията между страните
в пълнота.
Третото лице -помагач А.К. ЕООД, привлечено на страната на
ответника, оспорва исковете, като твърди да са неоснователни и поддържа
становище, че на 05.02.2017 г. след работно време в ползван от него под наем
склад, собственост на ищеца е избил противопожарен кран, който е причинил
наводнение в склада, за което съответно е уведомен наемодателя, за да
извърши съответния ремонт, като оспорва да носи отговорност за вредите,
както и да е причинил повредата чрез свое поведение. Оспорва да е доказано
настъпването на вредите и техния размер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
2
по делото доказателства намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е
ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
вреди, като докаже сключването на застрахователния договор, неговото
съдържание, заплащането на премията от застрахования, настъпването на
повреди в инсталацията, които се дължат на неизпълнение на задължението
на ответника да поддържа съответните инсталации в изправност,
възникването на теч именно поради повреда в инсталацията, намокрянето на
конкретно по вид, количество застраховано имущество, както и размера на
вредите, а именно необходимата за възстановяването им стойност.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си фактите, които
изключват отговорността му, а именно за поведение на застрахования или
друг наемател, които не са изпълнили задълженията си, произтичащи от
наемните договори и/или за тяхно поведение, което е допринесло за
настъпването на вредите.
От представените по делото доказателства – застрахователна полица
№0870160131004731/29.08.2016 г. и Общи условия към нея, се установява, че
между ищеца и трето за спора лице – Т.М. енд Д. АД е сключен договор за
имуществено застраховане „имущество за малък и среден бизнес“, по силата
на който ищецът, в качеството си на застраховател и приел срещу заплащане
на застрахователна премия, да покрие риска от настъпване на вреди върху
имуществото на застрахования, находящо се в гр.София, кв.**** в резултат
застрахователни събития по клаузи А1+А2, Б1, Б.1.1, Б2, Б 3, Б5, В1 и В 3
съгласно Общите условия и за срока на действие на застрахователния
договор, а именно за периода от 11.09.2016 г. до 10.09.2017 г.
От приетите като доказателства сметка № 42/30.08.2016г., платежно
нареждане от 26.09.2016г. и микроотчет на застрахователен брокер „Й.** „
ООД се установява, че посочената в застрахователната полица първа премия
е платена на застрахователя чрез застрахователния брокер на 26.09.2016 г. и
следователно застрахователният договор е породил действие, противно на
поддържаната от ответника теза.
Съгласно клауза Б5 „Изтичане на вода и пара“ от Общите условия
застраховката покрива вреди, настъпили вследствие на изтичане на вода и
3
пара от резервоари, тръбни инсталации и включените към тях уреди, които се
получават при спукване, избиване, пробиване или счупване на резервоар,
инсталация или включените в тях уреди, в резултат на което се нарушава
тяхната нормална експлоатация, като инсталациите могат да бъдат
водопроводни, паропроводни, канализационни, отоплителни, климатични,
включително свързаните с водопроводната мрежа,
спринклерни/пожарогасителни, а също и инсталации за подгряване на вода
чрез слънчеви елементи.
Установява се от представените по делото писмени доказателства –
договор за наем, уведомление за щета, констативен протокол за оглед от
06.02.2017 г., авариен протокол, електронна кореспонденция, както и от
показанията на разпитаните по делото свидетели С. Д., К. Г., И.Г. и М.Н., че
през 2017 г. дружеството Т.М. енд Д. АД е ползвало под наем складово
помещение на производствена площадка на бившия завод за фотохартия,
притежавано от ответника Ф. АД и находящо се в гр. София, кв. Бояна, ул.
****, както и че за периода, в който дружеството е било наемател на различни
помещения на горния адрес са настъпили две наводнения в склада му – през
2012 г. и 2017 г.
Неоснователни са доводите на ответника за недоказаност на времето на
настъпване на наводнението през 2017 г. Времето се установява еднозначно и
безпротиворечиво при съвкупната преценка на гласните и писмените
доказателства – подаденото уведомление за щета от 06.02.2017 г. по
електронна поща и протокола за оглед от същата дата установяват датата на
откриване на щетите, а показанията на свидетелите - обстоятелството, че
настъпването им следва приключването на предишния работен ден, като
свидетелите Д., Г. и Г. са участвали /последните двама/ в началото на
работния ден при установяване на настъпилото наводнение, а и тримата – в
действията по изчерпване на водата от двете складови помещения на Т.М. енд
Д. АД и А.К. ЕООД, като всички свидетели, без Г., са категорични, че
показанията им се отнасят за 2017 г., което обстоятелство, съпоставено със
съставените писмени документи, установява времето на настъпване на
събитието на датата, твърдяна от ищеца. Обстоятелството, че писмените
документи са съставени без участието на ответника, както и обстоятелството,
че свидетелите не могат да посочат конкретната дата, не ги лишава от
доказателствена стойност. Не се касае за документи, които са съставени за
4
целите на процеса, като удостоверените от тях факти се потвърждават от
гласните доказателства, а времевата рамка следва от последователността на
установените факти. Свидетелите Д. и Г. са участвали при преглеждането и
сортирането на наводнените артикули, съответно потвърждават в съдебно
заседание съставянето на представените описи и протоколи за брак, както по
авторство, така и по съдържание, съответно по делото е прието заключение на
икономическа експертиза, което е изследвало и счетоводните данни на
дружеството Т.М. енд Д. АД към датата 05.02.2017 г. и което установява
наличността в склада на описаните като увредени стоки, поради което и няма
основание доказателствената стойност на гласните и писмени доказателства
да се счита дискредитирана.
Следователно въз основа съвкупната преценка на доказателствата
съдът приема за доказани твърденията ищеца за настъпили вреди върху
застраховано имущество на Т.М. енд Д. АД в склада му в гр.София, кв.Бояна,
ул.**** на 05.02.2017 г. , описано в уточнителната молба от 18.05.2017 г.
Свидетелите И.Г. и М.Н. съобщават, че наводнението през 2017 г. е в
резултат на спукване/избиване на противопожарен кран/хидрант/, находящ се
на второ ниво на сградата, в която се е намирало ползваното под наем от Т.М.
енд Д. АД складово помещение, а именно на нивото на обекта на А.К. ЕООД в
резултат на което складовото помещение на третото лице – помагач е
сериозно наводнено, в целия склад имало вода, която излизала от вратата
навън / св.Г./, като относно причините за настъпване на наводнението съдът
възприема именно техните показания, тъй като св. Г. лично е възприел
източника на теча, а св. Н. по силата на служебното си качество е възприела
информация относно повредата на инсталации в собствеността на
дружеството, в чието управление е участвала.
Свидетелите Д. и Г. не са възприели източника на изтичане на водата,
поради което и техните показания са неинформативни относно причините за
изтичането на вода, като дадените умозаключения относно вероятна причина,
а именно спукване на замръзнала тръба, не се основават на лично възприети
факти относно източника на изтичане на водата, а на направени от
свидетелите логически връзки между обстоятелството, че в тоалетните в
общите части на тяхното ниво липсвала вода и зимния сезон, като
замръзването на тръби е възможна, но не и единствена причина за липсата на
5
вода, а свидетелят Г. съобщава, че на горния етаж, където е възникнало
изтичането й, вода е имало, като показанията му са очевидно достоверни с
оглед резултата – изтичане на значителни количества вода, което е възприето
от всички свидетели.
Двамата свидетели Д. и Г. съобщават лично възприетите факти, че в
ползвания от Триада склад водата била „до глезените“, „около педя“ , като
установили, че се стича от тавана върху стелажите със стока, преобладаващо
през отворите на плочата около вертикалните щрангове, но и на някои места
през самата плоча. Преценени в съвкупност възприетите и съобщени от
свидетелите факти, водят до еднозначен извод, че на 05.02.2017 г. поради
авария на противопожарен кран е настъпило изтичане на вода от
инсталацията в склада, ползван от А.К. ЕООД, а в резултат на гравитачните
сили и отвори и пукнатини в подовата плоча и в находящия се отдолу склад,
ползван от Т.М. енд Д. АД, когато именно са повредени и посочените от
ищеца стоки, за които е изплатено застрахователно обезщетение.
Посоченото събитие представлява покрит застрахователен риск,
съобразно клауза Б5 от общите условия, т.2.1, като ответникът, който носи
тежестта, не доказва твърденията си за наличие на изключен риск, нито
твърденията си застрахования да е допринесъл за настъпване на щетите. От
показанията на свидетелите се установява, че течът от инсталацията е
настъпил вътре в сградата, притежавана от ответника, извън складовото
помещение на Т.М. енд Д. АД, като водата през таванната плоча на склада е
попаднала върху съхраняваните в него стоки, които са били подредени върху
стелажи на няколко реда. Въз основа на тези факти по никакъв начин не може
да се приеме за приложимо общото изключение по т.12.8 от раздел от
Общите условия, което изключва заплащане на застрахователно обезщетение
в хипотезата на неправилно съхранение и експлоатация на застрахованото
имущество, както и при умисъл и груба небрежност, тъй като самият начин на
настъпване на вредите чрез намокряне на стоките поради теч от горно
помещение, при положение, че стоките са били подредени във височина,
изключва извод за неправилно съхранение, още по-малко за умисъл или груба
небрежност.
По делото не се доказват твърденията на ответника, че застрахованото
от ищеца дружество е причинило вредите, тъй като поддържало отрицателни
6
температури, което довело до замръзване на инсталациите, като на първо
място изобщо не се доказва замръзване да е причинило изтичането на вода,
тъй като и без специални знания е очевидно, че замръзналата вода не тече, а
още по-малко в количества, които да наводнят две складови помещения едно
под друго и то в значителна степен и на следващо място, доколкото се
установява производственото хале на ответника да е ползвано под наем само
частично, а той сам да е преценил, че останалите части, включително общите
такива, където се намират тоалетни и общи инсталации, не следва да се
отопляват, няма логична или произтичаща от закона или договора причина да
очаква наемателите на отделни помещения да отопляват цялата му сграда.
Установените факти изключват приложението и на т.3.6 от клауза Б1,
както и т.7.1 и 7.5 от клауза Б5, относими към измръзване на инсталации,
които поради естеството си са непрекъснато изложени на атмосферните
условия, аварии върху оставено без надзор имущество и в резултата на
забравени отворени чешми и кранове, тъй като по делото се установява
аварията да засяга вътрешна инсталация, да е настъпила в склада на третото
лице – помагач, който е бил използваем ежедневно, съответно течът да
произтича от спукан противопожарен кран.
Неоснователни са и възраженията на ответника относно извършено от
ищеца плащане без основание поради липса на надлежно уведомяване от
страна на застрахования, като на първо място неспазването на срока за
уведомяване на застрахователя не представлява основание за отказ от
изплащане на обезщетение, и на следващо място по делото се установява
уведомяване да е направено с електронно писмо от 06.02.2017 г.
Повреждането на конкретните по вид и количество стоки се установява
от представените по делото писмени доказателства – протоколи за оглед,
както и от показанията на разпитаните свидетели Д. и Г., съответно
съпоставката на стоките със складовата наличност по счетоводни документи.
Обстоятелството, че за част от стоките не са представени фактурите за
закупуването им, не променя извода, че същите стоки са били налични в
наводнения склад, както установяват писмените и гласни доказателства и
заключението на експертизата, следователно са обект на застраховане.
Възраженията на ответника, че констатираните при огледа, извършен за
целите на съставяне на авариен протокол, повреди е невъзможно да настъпят
7
в резултат на теч на вода са неоснователни, тъй като не било възможно 10 дни
след твърдяната дата на настъпване на събитието да са налице все още мокри
опаковки, които би следвало да са изсъхнали, нито е възможно толкова бързо
да се образува мухъл, са несъстоятелни, тъй като задържането на влага
резултат на намокряне, респективно образуването на мухъл върху влажни
повърхности/помещения/материали са естествени последици при намокряне,
като изсушването и образуването на мухъл са в зависимост от околни
фактори, следващи намокрянето, както и в зависимост от естеството,
влагоабсорбиращите свойства, дебелината и прочие фактори на намокрените
повърхности/материали. В този смисъл логично следствие от намокряне са
остатъчната влага и мухъл, а нелогично – бързо изсъхване с наличие на
мухъл, поради което и съдът не счита, че констатациите в аварийния доклад
следва да се тълкуват по предложения от ответника начин, а още по-малко,
че са в противоречие и оборват останалите доказателства.
Възраженията на ответника, че част от намокрените стоки не са били в
срок на годност не се доказва по делото, поради което и няма основание да се
приеме, че са изключени от покритието на застраховката, сключена с ищеца,
респективно, че е за тях е платено обезщетение без основание.
Въз основа на заключението на икономическата експертиза и
разясненията на вещото лице в съдебно заседание, съдът приема, че средната
пазарна стойност на повредените стоки е в размер на 23597,43 лв., която
стойност е определена на база среднопретеглена цена на артикулите,
изчислена чрез счетоводния софтуер на застрахования по определена
формула, включваща и промени в цените на нови количества от вече налични
артикули, която вещото лице счита за съпоставима с пазарните, който извод
съдът възприема за обективен, поради самия факт, че застрахованото от
ищеца дружество е извършвало продажби на по-високи от тези цени/т.нар.
„цена на изписване“/.
Представените писмени доказателства установяват изплащане на
застрахователно обезщетение от ищеца в размер на 26186,97 лв., с което
плащане той встъпва в правата на застрахования спрямо причинителя на
вредата съгласно изричната норма на чл.410, ал.1, т.1 КЗ.
Ответникът отговоря за вредите, тъй като в качеството си на собственик
на сградата, в която са съхранявани повредените и застраховани от ищеца
8
стоки, има задължение да поддържа същата, включително инсталациите й в
изправност и в състояние, годно да обезпечи ползването й по предназначение,
което сам той е определил, а именно за складови помещения, което
задължение не е изпълнено, като без правно значение е конкретния служител,
комуто е възложена поддръжката или пък се касае за лице, което е поело
договорно задължение към ищеца, каквито са твърденията му относно
поведение на третото лице -помагач.
Следователно предявеният иск е основателен до установения размер на
вредите от 23597,43 лв., каквато пазарна стойност съдът приема да е доказана
по делото.
Съответно ответникът дължи обезщетение и за забавено плащане,
считано от датата на поканата, получена на 12.06.2017 г. В случая
обезщетението се претендира от по-късна дата – 20.04.2019 г. до датата на
исковата молба, като изчислено от съда по реда на чл.162 ГПК по формулата:
(основен лихвен процент +10):100 х брой дни забава, при съобразяване на
данните на БНБ за основания лихвен процент и броя дни забава за посочения
период на забава е в размер на 7191,24 лв., до който размер е основателен
акцесорния иск
Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, които
са ги претендирали, като на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 2853,57 лв. от разноски в общ размер на 3166,68 лв., като съдът определя
юрисконсултско взънграждение в размер на 200 лв. и признава разноски за
депозит за свидетели в размер на 200 лв., колкото са платени за
възнаграждения на поисканите от ищеца свидетели.
На ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 378,85 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.**** да заплати на Д.З. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.**** на основание чл.410 КЗ, вр.чл.49, вр.чл. 45 и
чл.86 ЗЗД сумата от 23597,43 лв.– представляваща изплатеното по
застраховка „имущество за малък и среден бизнес” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 05.02.2017г. в гр.София, жк Бояна,
ул.****, при което вследствие на повреда във ВиК инсталацията на сградата и
теч от нея, били повредени стоки на застрахования Т.М. енд Д. АД, находящи
се в склад в същата сграда, ползван по договор за наем с ответника Ф. АД,
9
който е собственик на сградата и имота, в който е възникнал теча, ведно със
законната, считано от от 20.04.2022 г. до окончателно й изплащане, сумата
от 7191,24 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода
20.04.2019 г. – 20.04.2022 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски
по делото в размер на 2853,57 лв. за държавна такса, депозити за експертиза
и свидетел и юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
главница разликата над 23597,43 лв. до претендирания размер от 26186,97 лв.
и за законна лихва за разликата над 7191,24 лв. до 7980 лв.
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.**** да заплати на Ф. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.**** на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по
делото в размер на 378,85 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на А.К. ЕООД ЕИК *********
като трето лице – помагач на страната на ответника Ф. АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10