Р Е Ш Е Н И
Е № 260171/8.4.2021 г.
гр. Ямбол, 08.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
районен съд, ХV-ти граждански
състав
На 06.04 2021 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при
секретаря Т.К.
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гр.дело № 1806 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба, предявена от М.З.В. против П.М.П., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 17 500 лв. , ведно
със законна лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК –до окончателното изплащане, както и разноски
в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на ЯРС.
В исковата молба се твърди, че със запис на заповед от
29.12.2019 год. ответникът като издател безусловно се е задължил да заплати на
ищцата като поемател исковата сума. Записът бил
редовен от външна страна и установявал валидно възникнало задължение за
заплащане на сумата. Вземането
било изискуемо, т.к. настъпил определения падеж – 20.01.2020 год.
Иска се да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумите по
издадената заповед за незабавно изпълнение. Претендират се и разноски за
настоящото и заповедното производство.
В депозирания в законоустановения срок отговор
ответникът оспорва иска. Твърди, че
не е получавал сумата, между издателя и поемателя не
съществувало правоотношение, въз основа на което да е издадена ценната книга.
Липсвали и доказателства за получаване на сумата. Ответникът твърди още и, че не е
изписвал ръкописния текст, нито подписвал записа, поради което и оспорва
автентичността на същия. Претендира се отхвърляне на претенцията, както и
присъждане на разноски, включително се релевира възражение по чл. 78,ал. 5 от ГПК.
В с.з. исковата молба се поддържа процесуалния
представител на ищеца.
Ответникът, редовно уведомен, не се явява.
Съдът, съобразявайки доводите и процесуалните действия
на страните и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По заявление на
ищеца е образувано ч.гр.д. ***/2020 год. на ЯРС и издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
заявителя сумите – 17 500 лв. –
главница по запис на заповед от 29.12.2019 год., лихва за забава от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, както и разноски в заповедното
производство. В законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, поради което и заявителя е предявил настоящия
иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането си.
По делото е приложен запис на заповед, издаден на 29.12.2019
год. в гр. Я., с поемател- ищцата и издател – ответника, платим на
определена дата – 20.01.2020 г.
Предвид, че записът на заповед е оспорен в съответните
процесуални срокове, по искане на ответника е назначена и прието заключението
на СПЕ, вещото лице по която посочва, че ръкописния текст – името П.М.П. не е
изписано от ответника,а подписа положен в графа – подпис на издател е положен
от ответника.
Съдът кредитира експертизата с доверие, като пълна,
обективна и изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания.
Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК.
Съдът приема иска за допустим, т.к. е предявен от
легитимна страна – заявител в заповедното производство в предвидения в закона
едномесечен срок от уведомяването, че длъжникът
е възразили срещу издадената заповед.
В производството по чл. 422/ ГПК
съдът е длъжен да установи дължимостта
на сумите по издадената заповед за изпълнение. С т.17 от ТР № 4/ 18.06.2014 год. на ВКС по тълк. дело № 4/ 2013 год. е прието, че предмет на делото
при предявен установителен иск по реда на чл. 422 ал.1/ ГПК в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т.9/ ГПК е съществуване на вземането,
основано на запис на заповед. При въведени от страните твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение, като всяка от страните
доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията, и са
обуславящи за претендираното, съответно отричано право – за съществуването или
несъществуването на вземането по записа
на заповед. В това производство ищецът – кредитор доказва вземането си,
основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна
запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
В процесния случай твърдение за
наличие на каузално правоотношение не е въведено от никоя от страните в процеса.
Освен това ответникът изрично в отговора е оспорил съществуването на такова
правоотношение, което водело до безпаричност на записа, оспорил е получаване на
сумата, както и истинността на документа.
Записът на
заповед е едностранна сделка, която поражда парично задължение за издателя към поемателя за заплащане на сумата по записа. Същият се подчинява
на формални изисквания по отношение на реквизитите му, които следва по несъмнен
начин да установят безусловно поетото задължение да се плати определена сума по конкретния запис на заповед и лицето, в
чиято тежест е възникнало менителничното задължение. Формата и съдържанието на
тази ценна книга е установена в закона - чл. 535 от ТЗ и неспазването на
определените изисквания лишава менителничния ефект от правна сила. В този
смисъл съдът намира, че приложеният към заявлението по чл. 417 ГПК запис на
заповед отговаря на съдържателните изисквания на чл. 535 ТЗ, поради което е
редовен от външна страна. В същия е посочено, че е платим на определена дата-
20.01.2020 год., поради което и съдът приема, че вземането по него е изискуемо.
Безспорно се установи от неоспорената СПЕ, че подписът за издател е положен от ответника.
По възражението за безпаричност на
записа на заповед, поради липса на каузално правоотношение и липса на
доказателства за реално предаване на сумата, съгласно
постоянната съдебна практика възражението, че поетото по записа на заповед
задължение е без основание, тъй като не съществува каузална сделка, не може да
обуслови извод за нищожност на менителничния ефект поради противоречие с
добрите нрави или поради липса на основание. Менителничните сделки по дефиниция
са абстрактни и макар този абстрактен характер да не е абсолютен, основанието
за поетото задължение за плащане е поставено извън съдържанието на
волеизявлението. Поради изложеното, дори и да не бъде доказано съществуването
на каузално правоотношение, не е налице основание за нищожност на записа на
заповед.
Неоснователно е и възражението на
ответника, че менителничния документ не е редовен от външна страна, тъй като
ръкописният текст не бил изписан от него и съответно подписът на издател не бил
положен от него. Както беше посочено безспорно се установи от съдебно-почерковата
експертиза, че ръкописния текст не е изписан от ответника, но той се е подписал
като издател на записа на заповед.
Авторството се установява
с полагане на подписа, който сам по себе си представлява потвърждение, че
посоченото в текста лице е автор на изявлението или пък, че съгласно с него. В
съдебната теория и практика е безспорно, че подписът на издателя на записа като
удостоверяващ съдържанието на документа следва да е поставен след останалите
задължителни реквизити. В процесния случай съдът приема, че с полагане на
подпис под всички останали задължителни реквизити на записа на заповед
ответникът е потвърдил, че е запознат, както с печатния, така и с ръкописния
текст и е съгласен с него. Доказателства за противното не са ангажирани.
Освен гореизложеното, въпреки предоставената
възможност и указаната доказателствена тежест ответникът не е ангажирал
доказателства за извършено пълно или частично плащане.
Предвид горните мотиви и съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът счита,че претенцията се явява основателна и доказана и
следва да бъде уважена.
Съгласно
ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и ЯРС
намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
заповедното производство в пълен размер, предвид уважаване на иска.
Уважаването на исковете води до
уважаване претенцията на ищеца за разноски в настоящото производство, които са
в размер на 1502,10 лв. – държавна такса, внесен депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Възражението
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът намира за
неоснователно, т.к. същото е почти равно на предвидения в чл. 7,ал.1, т. 4 от
Наредба № 1/2004 год. минимум.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на П.М.П., ЕГН **********, че дължи на М.З.В., ЕГН ********** , следните
суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2020 г.
по описа на ЯРС, а именно: сумата от 17 500
лв. главница
по запис на заповед от 29.12.2019
год., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.03.2020 г.
до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН **********
да заплати на М.З.В., ЕГН ********** разноски
по заповедното производство в размер на 1270
лв., както и сумата
от 1502, 10 лв. - разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: