Р Е Ш Е Н И Е №
260068
гр. Пловдив, 13.05.2021 г.
Пловдивски
Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на двадесет и
четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав
Председател:
Вера Иванова
Членове:
Катя Пенчева
Величка
Белева
при
секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. №
533/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ищцата по спора
С.К.Т., ЕГН – ********** срещу Решение № 683 от 08.07.2020 г., пост. по гр.д. №
2461/2019 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което е отхвърлен изцяло предявеният
от въззивницата срещу „ А.п. „ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.
49 вр. чл. 45 от ЗЗД – за осъждането на ответното дружество да й заплати сумата
60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от увреждания на
физическото и психическото й здраве неимуществени вреди, причинени й виновно и
неправомерно на дата 19.07.2016 г. в гр. П. от водача на автобус „И. „, рег. №
** **** **К.И.К. в качеството му на служител в трудово правоотношение с
дружеството.
Поддържаните
оплаквания са за неправилност на решението, искането – за неговата отмяна и
постановяване на решение от въззивния съд за уважаване на иска.
Въззиваемото
„ А.п. „ ЕООД, ЕИК ********* е депозирало отговор за неоснователност на
жалбата.
Третото
лице – помагач на ответното дружество - „ Д.з. „ АД, ЕИК *********
не е депозирало отговор по жалбата.
Съдът
установи следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по предявен от С.К.Т., ЕГН – **********
срещу „ А.п. „ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД – за осъждането на ответното дружество да й заплати сумата 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
увреждания, причинени й виновно и неправомерно на дата 19.07.2016 г. в гр. П.
от водача на автобус „И. „, рег. № ** **** **К.И.К. в качеството му на служител
в трудово правоотношение с ответника.
По
делото е възведено и безспорно установено че на 19.07.2016 г. около 12,30 ч.
ищцата е била пътник в автобус „И. „, рег. № ** **** **- собственост на
ответното дружество, обслужващ линия № ** на Г.Т. в гр. П. и управляван от
водач К.И.К. в трудово правоотношение с дружеството. При задействане от шофьора
на спирачната система на автобуса на означената спирка пред „ Ц.жп г. -
П., ищцата, приготвила се за слизане и намираща се в близост до средната
врата на автобуса, паднала, при което падане и в пряка причинно следствена
връзка с него - съгласно заключението на приетата СМЕ – неоспорено от страните,
получила травматични увреждания както следва: Счупване на първи поясен прешлен.
Счупване на лява лъчева кост на горен ляв крайник. Контузия на главата и тялото
с разкъсно контузна рана в областта на главата.
Ищцата поддържа че падането и получените
при него увреждания, съответно изживените болки и страдания, са причинени от
виновно противоправно поведение на водача на автобуса, изразяващо се в шофиране
с превишена скорост - над разрешената в градски условия 50 км/ч,
която същевременно и технически несъобразена с предстоящото задължително
спиране на моторното превозно средство. Вследствие това му поведение той преустановил
движението на автобуса изключително рязко и от ускорението тя не успяла да
запази равновесие – макар да се държала с ръка за ръкохватката над седалката -
от която се изправила, приготвяйки се за слизане, политнала и
паднала с гръб на пода на автобуса и вследствие инерционните
сили почти достигала до кабината на водача с глава,
ориентирана към предното стъкло на возилото. Поради което и на основание чл. 49
вр. чл. 45 от ЗЗД поддържа да следва да бъде ангажирана имуществената отговорност
на ответното дружество, възложило работата на ищеца, при изпълнението на която
последният виновно и противоправно е причинил увреждането.
В
депозирания отговор ответното дружество взема становище искът да е
неоснователен, като отрича падането на ищцата, причинило казаните по горе
увреждания, да е вследствие виновно неправомерно поведение на неговия работник
- водача на автобуса К.. Поддържа че скоростта на водача не е била превишена и
технически несъобразена с конкретните пътни условия и че спирането е било
плавно. Поддържа че вината е изцяло и само на ищцата, която е имала
несъобразено в случая поведение и конкретно че не се е държала за някоя от
предназначените за задържане на пътниците ръкохватки във возилото, или за
тръбните конструкции на същото. Само поради това й поведение под въздействието
на естествените инерционни сили при спиране тя е загубила равновесие и паднала
в салона на автобуса. Позовава се на приетото в този смисъл по образуваното
досъдебно наказателно производство, прекратено поради липса на съставомерност
на поведението на водача К К.
Третото
лице – помагач на ответника - „ Д.з. „ АД, ЕИК ********* не е депозирало
отговор на иска, не е взело становище по същия и не е ангажирало доказателства.
Съгласно трайно установената съдебна
практика юридическото лице не е деликтоспособно и не носи отговорност по чл. 45
от ЗЗД. Отговорността на юридическото лице е по чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД – в
случая по чл. 49 от ЗЗД, която е безвиновна, гаранционно обезпечителна и цели
да овъзмезди причинени вреди от виновни противоправни действия/бездействия на
физически лица, извършени при и по повод възложена им от юридическото лице
работа. За да се ангажира отговорността на физическото лице по чл.
45 от ЗЗД следва да са налице кумулативно следните предпоставки: противоправни
негови действия и/или бездейстия, да са причинени вреди от тях и да е налице
причинно следствена връзка между противоправното поведение и вредите, която
задължително трябва да е пряка и не може да бъде опосредена. Липсата на който и
да е елемент от този фактически състав е самостоятелно основание за отхвърляне
на иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, съответно и на този по чл. 49 от ЗЗД.
В случая е безспорно установено
настъпилото в управлявания от водач К К автобус произшествие, факта че водачът
е управлявал автобуса в изпълнение на възложената му от ответното
дружество работа на основание сключен трудов договор за длъжност шофьор на
автобус в Г.Т., причинените от произшествието увреждания на ищцата / две средни
и една лека телесна повреда /, претърпените от нея вследствие тези
увреждания значителни неимуществени вреди – болки и страдания, установени чрез
ангажираните писмени и гласни доказателства – медицинска документация,
заключения на съдебно медицинска експертиза и съдебно – психологична експертиза
и свидетелски показания. Искът е отхвърлен поради неустановяване по делото
вредоносния резултат да е в пряка причинна връзка с виновно и противоправно
поведение на шофьора К.. Данни, обосноваващи извод в тази насока не се съдържали
и в приложеното по искане на ищцата досъдебно производство № ***/**** г. на В€
.. .. ... - П.– прокурорска преписка № ****/**** г. на РП - П. , приключила с
Постановление на РП - П. за прекратяване поради липса на съставомерност на
деянието на К. като съставляващо престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б
„ пр.2 вр. чл. 342 ал. 1 от НК.
В тази насока пред настоящата инстанция в
хипотеза на чл. 266 ал. 2 т. 1 от ГПК е допуснато и събрано гласно
доказателство – показанията на свидетеля Н.Т.И.. Депозира показания да е
очевидец на произшествието с ищцата, бил е пътник в автобуса по градска линия №
** при неговото настъпване. Преди спирката на Ц. ЖП. Г. водачът ускорил
скоростта – според свидетеля доста над разрешената, която не намалил при
приближаването на спирката и за да успее да спре на означеното за нея
място много рязко набил спирачки. Жената, която стояла до средната
врата на автобуса и която свидетелят впоследствие разбрал че е ищцата С., при
така осъщественото спиране била буквално изхвърлена на пода от ускорението,
почти достигайки до първа врата на автобуса. Ударила се в главата, имало много
кръв. Всичко се случило за миг. Самият свидетел, макар и седнал залитнал
към предните седалки.
Показанията се кредитират изцяло, като се
подкрепят и от съдържащите се в приложената прокурорска преписка данни за
движение на автобуса със скорост значително над разрешените 50 км/ч за населено
място - според GPS системата на автобуса
скоростта непосредствено преди задействането на спирачната система е била 73
км/ч. Спирането не е внезапно и наложено от непредвидимо и непреодолимо
обстоятелство, а е предварително служебно известно на водача с оглед служебно
вменените му задължения да спира на обозначените места по обслужваната от него
линия на Г.Т.. Управлявайки със скорост над разрешената и извършвайки
вследствие на тази скорост рязко спиране на возилото, той е нарушил
разпоредбите на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и чл. 132 ал. 1 т. 2 от ЗДвП като не е
осигурил всички условия за безопасно превозване на пътниците в поверения му автомобил.
Това му поведение е несъмнено виновно и противоправно и се намира в пряка
причинна връзка с настъпилото произшествие. Прекратяването на наказателното
производство на досъдебна фаза поради преценката на разследващите органи да
липсва съставомерност на деянието като престъпление не е основание, само по
себе си изключващо гражданската отговорност на водача по чл. 45 от ЗЗД,
съответно на неговия работодател по чл. 49 от ЗЗД.
Или искът е по основание доказан.
Установено е по делото кумулативното наличие на всички юридически факти от
състава на деликтната отговорност по чл. 45 вр. чл.49 от ЗЗД.
Относно размера: Според заключението на
СМЕ на ищцата е била поставена гипсова шина на горния ляв крайник за
период от 23 дни, корсет за вертикализация на тялото за период от 3
месеца. Счупването на лъчевата кост е причинило трайно затрудняване на
движенията на горен ляв крайник за период от месец и половина, а счупването на
поясния прешлен – трайно затрудняване на движенията на снагата за период от 8
до 11 месеца. Разкъсно – контузната рана е причинила разстройство на здравето
извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК. Пострадалата не е могла да се
обслужва и обгрижва сама, включително и за елементарни битови и хигиенни
дейности. Болките във възстановителния период са били от умерени до значителни
по сила и интензитет с постепенно затихване до пълното им изчезване. Провеждано
е лечение с болкоуспокояващи – аналгетици. Няма данни за усложнения,
понастоящем е напълно възстановена и не би следвало да изпитва болки за в
бъдеще във връзка с процесните увреждания.
Според заключението на приетата
съдебно – психологична експертиза в рамките на възстановителния период и след
него ищцата е била фиксирана в процесното събитие и конкретно към
получените от него травми, изживявала го е многократно емоционално и
психически, имала е страхови преживявания „ някой да не ме бутне … да не падна
отново„, намирала се е в състояние на повишена
тревожност, страхувала се е да пътува с Г.Т. и изобщо да излиза от дома си,
поради което е свела социалните си контакти само до телефонни разговори.
Травмирана е и се е срамувала се от ограничените си двигателни функции и
невъзможност да се обслужва сама, изпитвала е чувства на срам и вина към близките
си, които са полагали тези грижи. Трайно установен е страха от ново падане и
нестабилност на тялото. Семейната среда – съпруга и семейството на дъщеря й, с
което живеят в общо домакинство, са предотвратили задълбочаването на тези й
негативни преживявания до степен да получи тежки дезадаптивни реакции, налагащи
психиатрична помощ. Към момента на експертизата е емоционално стабилна, все още
в състояние на тревожност със завишени нива.
Разпитани са свидетели - Д.А.М.
и С.Г.М. – съответно дъщеря и зет на ищцата. Депозират показания да живеят в
общо домакинство с ищцата и да са полагали непосредствените грижи за нея след
произшествието и до пълното й възстановяване от получените от него травми. Била
е три месеца на легло с шинирана ръка и корсет на кръста. Трудно подвижна и
след премахването на корсета. Изпитвала много силни болки, не давала „ да я
докосват „. Психическото й състояние било много тежко – заради изпитваната
болки и поради срам и вина от това че не може да полага дори и елементарните
хигиенни грижи за себе си и че е в условия на зависимост от други хора, макар и
най-близките й. Понастоящем също е физически и психически зле. Кръста и ръката
я болят, особено при промяна на времето.Трудно подвижна е и не може да стои
дълго време права. Не иска да излиза навън – както защото е все още трудно
подвижна, така и от страх някой да не я бутне и да не падне отново. Преди
инцидента била жизнена, вършела цялата домакинства работа в къщи, пазарува,
излизала почти всеки ден. Сега се страхувала до отиде дори за пенсията,
получава я чрез банкова карта, като тегленето се осъществява от свидетелите.
Поради застояването й в къщи станала нервна и избухлива.
Показанията на свидетелите – макар и в
близки родствени отношения с ищцата, се кредитират изцяло поради пълното им
съответствие с установеното в същия смисъл от медицинската и психологичната
експертизи.
При така установеното съдът намира че по
размер искът е основателен и ще се уважи за сумата 50 000 лв./ 40 000 лв. за средна телесна
повреда, съставляваща счупване на първи поясен прешлен, 8 000 лв. за
средна телесна повреда, съставляваща счупване на лъчева кост на горен ляв
крайник и 2 000 лв. за леката телесна повреда / - след отмяна
на първоинстанционното решение за неговото отхвърляне в тази част. Средните
телесни повреди и особено счупването на поясния прешлен са причинили значителни
по степен, интензитет и продължителност физически болки и негативни
психо-емоционални изживявания за дълъг период от време, които не са напълно
отшумели и понастоящем, изпитания силен шок и последвалото го стресово
състояние. Ищцата е с ясно изразена и продължаваща и към днешна дата тревожна
симптоматика поради изпитаните и все още изпитвани чувства на страх, срам,
болка и неудобство.
За разликата над 50 000 лв. до пълния
предявен размер от 60 000 лв. искът е неоснователен и правилно като краен
резултат е отхвърлен с обжалваното решение, което в тази му част се
потвърждава.
За първоинстанционното, както и за
въззивното производство разноски ищцата не е направила – на основание чл. 83 ал.
2 от ГПК е освободена от заплащане на ДТ и разноски за делото, поради което
такива не й се присъждат. На основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА следва да
се присъди претендираното от процесуалните й представители възнаграждение за
един адвокат, което съдът – съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/9.7.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя в
размер на 2 030 лв. – за всяка инстанция.
Въззиваемото дружество за
първоинстанционното и въззивното производство е направило разноски за
адвокатско възнаграждение в размери съответно 2 600 лв. и 2 880 лв.,
от които с оглед настоящия инстанционен резултат следва да му се присъдят
съответно 432 лева и 478 лева. Същото следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на съда и направените от бюджета на съдебната власт разноски
за вещите лица в общ размер на 450 лв., от които дължи 374 лева.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И
Отменя Решение № 683 от 08.07.2020 г.,
пост. по гр.д. № 2461/2019 г. на Окръжен Съд – Пловдив в частта, с
която е отхвърлен предявеният от С.К.Т., ЕГН – ********** срещу „ А.п. „ ЕООД,
ЕИК ********* иск за осъждането на дружеството да й заплати на основание чл. 49
от ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди в размер на сумата 50 000 лева - болки и страдания от травми, получени при
инцидент на 19.07.2016г. около 12.30 часа в автобус „И.“, с рег.№
** **** **, собственост на „А.п.“ЕООД, обслужващ линия № ** на Г.Т.
в гр.П., управляван от водач К.И.К. и в тази част Постановява:
Осъжда „ А.п. „ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на С.К.Т., ЕГН – ********** на основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД сумата 50 000 / петдесет хиляди / лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от увреждания, причинени
на С.К. К.а виновно и неправомерно на дата 19.07.2016 г. в гр. П. от водача на
автобус „И. „, рег. № ** **** **К.И.К. в качеството му на служител в трудово
правоотношение с „ А.п.„ ЕООД, ЕИК ********* при изпълнение на възложена му от
дружеството работа, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.07.2016 г. до окончателното й изплащане.
Потвърждава Решение № 683 от
08.07.2020 г., пост. по гр.д. № 2461/2019 г. на Окръжен Съд – Пловдив в
частта, с която е отхвърлен предявеният от С.К.Т., ЕГН – ********** срещу „
А.п. „ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД – за
осъждането на дружеството да й заплати обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от травми, получени при
инцидент на 19.07.2016г. около 12.30 часа в автобус „И.“, с рег.№ ** ****
**, собственост на „А.п.“ ЕООД, обслужващ линия № на Г.Т. в гр.П., управляван
от водач К.И.К. за разликата над 50 000 лв. до пълния предявен размер
от 60 000 лева.
Отменя Решение № 683 от 08.07.2020 г.,
пост. по гр.д. № 2461/2019 г. на Окръжен Съд – Пловдив в частта, с
която С.К.Т., ЕГН – ********** е осъдена да заплати на „ А.п. „ ЕООД, ЕИК
********* деловодни разноски за производството пред Окръжен съд – Пловдив за
разликата над 432 лева до присъдените 2 330 лева.
Осъжда С.К.Т., ЕГН – ********** да заплати
на „ А.п.„ ЕООД, ЕИК ********* деловодни разноски за въззивното производство в
размер на 478 / четиристотин седемдесет и осем / лева - възнаграждение
за един адвокат.
Осъжда „ А.п. „ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА на адвокат
Т.П.И., ЕГН - ********** възнаграждение в размер на 2 030 / две хиляди и
тридесет / лева за първоинстанционното производство и в размер на 2 030 /
две хиляди и тридесет /лева за въззивното производство, а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен Съд – Пловдив да заплати разноски за
експертизи в размер 374 / триста седемдесет и четири / лева.
Решението е постановено при участието на „
Д.з. „АД, ЕИК ********* като трето лице – помагач на ответника „ А.п.„ ЕООД,
ЕИК *********.
Решението може да се обжалва пред Върховен
Касационен Съд в едномесечен срок от връчването.
Председател: Членове: