Присъда по дело №89/2022 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 8
Дата: 8 юни 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия: Росица Илиева Василева
Дело: 20225210200089
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. гр.Велинград, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
и прокурора Ас. Д. П.
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Наказателно дело
от общ характер № 20225210200089 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. МЛ. М. - роден на 01.07.1963 година в
град Разлог, живущ в град Велинград, ул. „Димитър Талев“ № 16, българин,
български гражданин, със средно образование, безработен, женен, осъждан, с
ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че след като е осъден да издържа
свой низходящ – детето си Марио Николаев М. /ЕГН **********/, съзнателно
не е изпълнил задължението си в град Велинград, в размер на повече от две
месечни вноски – за 8 месечни вноски, за периода от 01.06.2021 г. до
01.02.2022 г., по 170 лева на месец, като общата дължима сума за този период
е 1360.00 лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което на
основание чл. 183, ал. 1 от НК, вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал.
5 от НК, вр. с чл. 57 от НК, вр. с чл. 54 от НК и го О С Ъ Ж Д А на
наказание „ПРОБАЦИЯ“, при следните пробационни мерки :
- На основание чл. 42а, ал. 2 ,т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 42б, ал. 1 от НК
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ – град Велинград, ул.
„Димитър Талев“ № 16 за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изразяваща се в явяване и
1
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице, при периодичност два пъти седмично;
- На основание чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд -
Пазарджик в 15 – дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към Присъда № 8 от 08.06.2022 г. по НОХД № 20225210200089 по описа
за 2022 г. на Районен съд - Велинград.

Районна прокуратура – Пазарджик, Териториално отделение –
Велинград, е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Н.М.М. за това, че
след като е осъден да издържа свой низходящ – детето си М.Н.М., ЕГН
**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в град Велинград, в
размер на повече от две месечни вноски – 8 месечни вноски, за периода от
01.06.2021 г. до 01.02.2022 г., по 170,00 лв. на месец, като общата дължима
сума за този период е 1360,00 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава
XXVII от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от
НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда и налагане на подсъдимия на
наказание лишаване от свобода с приложението на института на условното
осъждане по чл. 66 от НК.
С протоколно определение на съда малолетният пострадал М.Н.М., чрез
неговата майка и законен представител М.Т.Д., е конституиран като частен
обвинител в процеса. В съдебно заседание същият се представлява от
повереника – адв. В.А., който пледира за осъждане на подсъдимия и налагане
на наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено, на основание чл.
66 от НК.
Подсъдимият Н.М.М. се явява лично в съдебно заседание. Признава се
за виновен, признава изцяло фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се отказва от събиране на доказателства за тях. Дава
кратки обяснения по обвинението. Заявява, че не е платил дължимата
издръжка за детето си М.Н.М., за периода от 01.06.2021 г. до 01.02.2022 г., в
общ размер на 1360,00 лева, както и че няма възможност да я заплати.
Защитникът на подсъдимия – адв. М.А. сочи, че обвинението е доказано
и моли на подсъдимия да му бъде наложено наказание пробация.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.М.М. е роден на 01.07.1963 г. в гр. Разлог, живущ в гр.
Велинград, ул. „Димитър Талев“ № 16, българин, български гражданин, със
средно образование, безработен, женен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Н.М. и М.Д. са съпрузи, като от брака им на 16.09.2008 г.
се родило детето М.Н.М., ЕГН **********. С Решение № 260113 от
12.05.2021 г., постановено по гр.д. № 911/2020 г. по описа на Районен съд –
Велинград, влязло в законна сила на 01.06.2021 г., подсъдимият Н.М. бил
1
осъден да заплаща на детето си М.Н.М., чрез неговата майка и законен
представител М.Т.Д. от гр. Велинград, месечна издръжка в размер на 170,00
лв. От датата на влизане в сила на съдебното решение до 01.02.2022 г. подс.
Н.М. не изпълнявал задължението си за заплащане на издръжка на детето си
Марио Макреев. Така в периода от 01.06.2021 г. до 01.02.2022 г. подсъдимият
не бил заплатил дължимата издръжка за детето си в размер на 8 месечни
вноски, всяка от които по 170,00 лв., или общата дължима сума за издръжка
на детето за този период била 1360,00 лв. Във връзка с неплащането на
дължимата издръжка майката М.Д. подала жалба в прокуратурата, след което
било образувано досъдебно производство по случая.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на доказателствената съвкупност по делото:
обясненията на подсъдимия и направеното от него признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят –
показанията на свидетелката М.Т.Д., Решение № 260113 от 12.05.2021 г.,
постановено по гр.д. № 911/2020 г. по описа на Районен съд – Велинград,
влязло в законна сила на 01.06.2021 г., справка за съдимост, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия,
надлежно приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Фактическите констатации относно времето, мястото и начина на
извършване на деянието се извеждат по категоричен начин от наличните по
делото доказателства.
Съдът прие, че не са налице спорни въпроси относно авторството на
деянието, обстоятелствата и начинът, при които е извършено.
В съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен. Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия като обективни, логични и
кореспондиращи с писмените и гласни доказателства по делото.
Съдът дава вяра на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, тъй като същите са непротиворечиви, взаимно се допълват и
установяват по безспорен начин гореописаната фактическа обстановка.
Поради липса на противоречие в събраните по делото доказателства, съдът
счита, че е излишно същите да се подлагат на подробен анализ.
На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Подсъдимият Николай Младенов Макрееев е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
От обективна страна, по безспорен начин е установено, че подсъдимият
в периода от 01.06.2021 г. до 01.02.2022 г., в гр. Велинград, след като е бил
осъден с влязло в сила решение - Решение № 260113 от 12.05.2021 г.,
постановено по гр.д. № 911/2020 г. по описа на Районен съд – Велинград,
влязло в законна сила на 01.06.2021 г., да издържа свой низходящ -
малолетния си син М.Н.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
2
представител М.Т.Д., с определена ежемесечна издръжка в размер на 170,00
лв., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две
месечни вноски - 8 месечни вноски, всяка от които по 170,00 лв, или общият
размер на неплатената изръжка е 1360,00 лв. С влизане в сила на посоченото
съдебно решение за подсъдимия е възникнало задължение да заплаща
издръжка за детето си М.Н.М. в размер на 170,00 лв. месечно, като безспорно
същият е бил наясно с този факт.
Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез бездействие
от страна на подсъдимия. Няма съмнение, че за периода от 01.06.2021 г. до
01.02.2022 г. подсъдимият не е изпълнил задължението си за ежемесечно
заплащане на дължимата издръжка на сина си в общ размер на 1360,00 лв.
Дори да се приеме, че подсъдимият през инкриминирания период е бил
финансово затруднен, то това обстоятелство е ирелевантно за
съставомерността на деянието, предмет на обвинението, тъй като същият
дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово ангажиран и какво
материално положение има. Правото на детето да бъде отглеждано и
възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие като
индивид (във физически, умствен, нравствен, социален и всеки друг аспект)
законът обвързва със задължението на родителя да се грижи за това развитие,
като осигурява необходимите условия и средства за личния му живот,
образованието и запазването на личните му и имуществени интереси.
Издръжката служи за осигуряване на средства за нормалното съществуване
на децата и задоволяване на техните ежедневни нужди. Задължението на
родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и по принцип има
безусловен характер. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е
основният социален и правен аспект на родителското алиментно задължение.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с
развитието на подрастващите.
От субективна страна, престъплението е извършено при форма на вина
пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
е искал настъпването на тези последици. Интелектуалната страна на умисъла
обхваща съзнаване от подсъдимия, че е осъден да заплаща издръжка на сина
си Марио Макреев с влязъл в сила съдебен акт, предвиждане, че в следствие
на бездействието си сина му няма да получи дължимата издръжка за повече
от два месеца, както и че по този начин детето ще бъде лишено от полагаемия
му се финансов ресурс, но въпреки това от волева страна подсъдимият е
искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, а
именно – лишаването на сина му от издръжка за повече от два месеца. В
съдебно заседание подсъдимият изрично заявява, че е знаел, че с Решение от
12.05.2021 г., влязло в законна сила на 01.06.2021 г., е осъден да заплаща
месечна издръжка на сина си Н.М. в размер на 170,00 лв., както и че не е
заплатил издръжката на детето си за периода от 01.06.2021 г. до 01.02.2022 г.
Следователно той е съзнавал, че е осъден с влязло в сила съдебно решение по
3
гражданско дело да заплаща издръжка на своето малолетно дете Н.М. и има
задължение всеки месец да заплаща издръжка за детето си в размер на 170,00
лв, както и че през инкриминирания период не е изпълнявал това свое
задължение.
Съдът счита, че не съществуват причини от обективен характер, които
да обосновават неплащането на дължимата издръжка от страна на
подсъдимия, тъй като същият е в работоспособна възраст и не страда от
психическо или трайно физическо заболяване, което да му пречи да полага
труд. Обстоятелството, че същият не е трудово ангажиран не го освобождава
от задължението да заплаща издръжка на малолетното си дете.
По отношение на вида и размера на наказанието:
За извършеното от подсъдимия престъпление законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода за срок до една година или
пробация.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът се ръководи от
разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието, съобразявайки
предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление, нормите на
чл. 54 от НК и чл. 57 от НК относно неговата индивидуализация, степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал. 5 от НК,
съгласно която правилата на чл. 58а, ал. 1-4 не се прилагат за предвидените в
Особената част на НК наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2-11 от НК. Съдът отчете
сравнително високата обществената опасност на деянието. С него се засягат
интересите на малолетните и непълнолетните деца и се застрашава тяхното
нормално емоционално и физическо развитие. Въпреки че веднъж е осъждан
за друго по вид престъпление, съдът счита, че самият подсъдим не е личност
с висока степен на обществена опасност. Като смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства съдът прецени направеното самопризнание,
оказаното съдействие на разследващите органи и тежкото му материално
положение и имотно състояние. При тези данни, като даде превес на
смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите
на наказанието по чл. 36 от НК - личната и генералната превенция, на
подсъдимия Н.М., следва да се определи по-лекото от предвидените две
алтернативни наказания в санкционната част на нормата на чл.183, ал.1 от
НК, а именно: „пробация“, включваща следните мерки за контрол и
въздействие: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест
месеца при периодичност на явяване и подписване два пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест
месеца. При определяне на вида и размера на конкретните пробационни
мерки съдът съобрази разпоредбите на чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК и чл. 42б
от НК, като прие, че така определеното наказание е справедливо и ще
4
изпълни целите на наказанието по чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита
подсъдимия, да му окаже необходимото сплашващо въздействие и да се
въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на
обществото. Наложеното наказание е съответно на целта деецът да бъде
възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да го преосмисли
напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да бъде
толерирана.

Мотивиран от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:



5
Съобщи за изтекли лични данни