Решение по дело №49/2020 на Районен съд - Кърджали

         Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

07.04.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

10.03.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Красимира Дякова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

49

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002254 от 28.10.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Сириуселтранс” ЕООД гр.Кърджали, ***, ЕИК ***, в качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл.263, ал.2 вр. чл.262, ал.1, т.2 от КТ.

Жалбоподателят „Сириуселтранс” ЕООД гр.Кърджали намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че при преценката на фактите наказващият орган стигнал до неправилния извод за извършено нарушение. Допуснато било и нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което осуетявало правото на наказаното лице да осъществи своята защита в пълен обем. Като основно доказателство по преписката бил включен неистински документ, което опорочавало производството. Моли за решение, с което наказателното постановление да бъде отменено.   

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, претендира и за направените разноски по делото. Представя писмено становище, в което излага съображения за незаконосъобразност на атакувания акт. Твърди, че от изложените в АУАН и наказателното постановление обстоятелства не можело да се установи защо контролният орган приемал положения от С. А. труд за извънреден. Не било установено, че в предприятието не е въведено сумирано изчисляване на работното време. Единствените доказателства, на които се основавал извода на контролния орган били обяснения от 14.08.2019 г. и 22.07.2019 г., за които съдебно-почерковата експертиза установила, че не са подписани от управителя на санкционираното дружество. Дори да се приемело, че транспортните работници в предприятието не работели в условията на сумирано изчисляване на работното време, то същото не било петдневна работна седмица с почивни дни събота и неделя, както възприел наказващият орган. Продължителността на работното време и почивките при транспортните работници не се определяли от КТ, а от специални нормативни актове като Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт и изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент. Констатацията на административния орган относно времето на седмичните почивки на С. А. през м. март 2019 г. били неправилни и не кореспондирали със записаното в индивидуалния дневник на работника. От неговия индивидуален дневник за м. март 2019 г. се установявало, че седмичните му почивки не съвпадали със седмичните почивки в събота и неделя при работно време от петдневна работна седмица. С. А. не бил полагал извънреден труд в дни на междуседмична почивка и наложената санкция за неизплатен такъв била незаконосъобразна. В акта и наказателното постановление бил направен извод за нарушение без да има проследяване на фактите в насока какво е констатираното отработено време и за същото какви почивки е следвало да ползва лицето, както и защо с оглед изчисленията се приемало, че определена почивка не е ползвана. Наказващият орган не отчел обстоятелството, че за месеца, в който попадали посочените дни, на С. А. е начислявано и заплатено трудово възнаграждение, което било видно от приложените разчетно-платежни ведомости за периода. В посочените разчети липсвало отбелязване, че това възнаграждение по своята същност е възнаграждение за положен извънреден труд, но според работния дневник на лицето, отработените дни през месеца били равни, по-малко или повече, на работните дни през съответния месец, като работникът ползвал почивка през някои от работните дни – напр. от 03.03.2019 г. до 08.03.2019 г. и от 23.03.2019 г. до 26.03.2019 г. Контролният орган не съобразил, че на С. А. за съответния месец, в който попадали почивните дни, било заплатено месечно възнаграждение и не изяснил механизма на изчисление на това възнаграждение. Не било посочено и колко е трябвало да бъде начисленото и заплатено възнаграждение на приетия за положен извънреден труд, доколкото за работодателя съществувала възможност реално да отстрани нарушението. На следващо място, АУАН и наказателното постановление били издадени в нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като в двата акта не била посочена датата на извършване на нарушението. При съставяне на АУАН била нарушена и разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, което довело до опорочаване на производството. Нарушителят или негов представител не бил присъствал при съставянето на АУАН и подписването му от свидетеля.           

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрк.А., която оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че процесното административно нарушение се установявало от Правилника за вътрешния трудов ред, работните дневници, трудовия договор, заповедите за командировка, пътните листове и изготвените ведомости. Същите доказвали, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да изплати на лицето възнаграждение в увеличен размер. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати нарушения обосноваващи отмяна на атакувания акт. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмена защита, в която излага подробни доводи за законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.   

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:  

В периода от 28.06.2019 г. до 16.08.2019 г. свидетелите Х.Ч. и К.С. ***, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Сириуселтранс” ЕООД гр.Кърджали. Обект на проверката била осъществяваната от предприятието транспортна дейност, в т.ч. извън територията на Р.България. Свидетелите Ч. и С. установили, че С. С. А. бил нает в „Сириуселтранс” ЕООД на длъжност „шофьор товарен автомобил“ по трудов договор № 95/30.10.2018 г. Положения от работника труд се отчитал в индивидуален дневник, съобразно утвърдения от работодателя Правилник за вътрешния трудов ред. В такъв индивидуален дневник бил отчетен съответно и положения труд от С. А. за м. март 2019 г. При преглед на представените от работодателя документи, проверяващите инспектори констатирали, че работникът полагал труд на 09.03.2019 г., 10.03.2019 г., 16.03.2019 г. и 17.03.2019 г.- дни на седмична почивка. Тогава той извършвал управление и превоз на товари, както следва: на 09.03.2019 г. – на МПС с рег.№ К 8215 ВС в България; на 10.03.2019 г. – на МПС с рег.№ К 8215 ВС във Франция, по Заповед на работодателя № 87/09.03.2019 г.; на 16.03.2019 г. – на МПС с рег.№ К 8215 ВС в България; на 17.03.2019 г. – на МПС с рег.№ К 8215 ВС във Франция, по Заповед на работодателя № 100/16.03.2019 г.  Контролните органи приели, че С. А. е нает в дружеството на ненормиран работен ден, като за положения извънреден труд през изброените дни следвало да му се изплати трудово възнаграждение с увеличение в размер според уговореното в сключения трудов договор, но не по-малко от 75 на сто, изчислено върху договореното трудово възнаграждение. По ведомостите за заплати на „Сириуселтранс” ЕООД за м. март 2019 г., м. април 2019 г., м. май 2019 г. и м. юни 2019 г. не било заплатено на работника А. трудово възнаграждение за извършената работа през дните на седмична почивка – 09.03.2019 г., 10.03.2019 г., 16.03.2019 г. и 17.03.2019 г. Затова на 16.08.2019 г. срещу „Сириуселтранс” ЕООД гр.Кърджали бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.263, ал.2 вр. чл.262, ал.1, т.2 от КТ, връчен на същата дата на надлежно упълномощено за целта лице, което го подписало с възражение. На 19.08.2019 г. жалбоподателят подал писмено възражение срещу съставения акт. Същото не било уважено и на 28.10.2019 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ на „Сириуселтранс” ЕООД гр.Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение по чл.263, ал.2 вр. чл.262, ал.1, т.2 от КТ било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева.

По искане от страна на жалбоподателя по делото е назначена и извършена съдебно-почеркова експертиза, която да установи авторството на два от документите представени в Д„ИТ” гр.Кърджали в хода на проверката, а именно: Обяснение от 14.08.2019 г. относно работно време /л.30/; Обяснение от 22.07.2019 г. относно Правилник за вътрешния трудов ред и Заповед за работното време /л.47/. Двете обяснения са адресирани до Д„ИТ” гр.Кърджали от името на Е.К. – управител на жалбоподателя „Сириуселтранс” ЕООД гр.Кърджали. Същите са приложени по делото в копия и като такива са били предмет на изследване от вещото лице. От заключението по съдебно-почерковата експертиза се установява, че: Подписът в обяснение от Е.Т.К. до Дирекция „Инспекция по труда“ относно работното време с дата 14.08.2019 г. не е копие на подпис положен от Е.Т.К., а на друго лице; Подписът в обяснение от Е.Т.К. до Дирекция „Инспекция по труда“ относно Правилник за вътрешния трудов ред и Заповед за работното време с дата 22.07.2019 г. не е копие на подпис положен от Е.Т.К., а на друго лице.       

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите Х.Ч. и К.С., назначената съдебно-почеркова експертиза, както и на писмените доказателства – Акт за установяване на административно нарушение от 16.08.2019 г.; Пълномощно от 11.07.2019 г.; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР1921431/16.08.2019 г.; Трудов договор № 95/30.10.2018 г.; Заповед № 91/24.06.2019 г.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 24.06.2019 г.; Молба от С. А. от 23.06.2019 г.; Длъжностна характеристика, връчена на С. А. на 30.10.2018 г.; Служебна бележка № 95/30.10.2018 г.; Молба от С. А. от 29.10.2018 г.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 01.11.2018 г.; Молба от С. А. от 27.12.2018 г.; Молба от С. А. от 03.06.2019 г.; Работен дневник на С. А. за м. ноември 2018 г.; Работен дневник на С. А. за м. декември 2018 г.; Работен дневник на С. А. за м. януари 2019 г.; Работен дневник на С. А. за м. февруари 2019 г.; Работен дневник на С. А. за м. март 2019 г.; Работен дневник на С. А. за м. април 2019 г.; Работен дневник на С. А. за м. май 2019 г.; Работен дневник на С. А. за м. юни 2019 г.; Правилник за вътрешния трудов ред в „Сириуселтранс” ЕООД гр.Кърджали; Заповед за командировка в чужбина № 87/09.03.2019 г.; Разходен касов ордер от 09.03.2019 г.; Заповед за командировка в чужбина № 100/16.03.2019 г.; Разходен касов ордер от 16.03.2019 г.; Пътен лист от 09.03.2019 г.; Пътен лист от 16.03.2019 г.; Разчетно-платежна ведомост за м. март 2019 г.; Разчетно-платежна ведомост за м. април 2019 г.; Разчетно-платежна ведомост за м. май 2019 г.; Разчетно-платежна ведомост за м. юни 2019 г.; Възражение срещу АУАН от 16.08.2019 г.; Становище по преписка, образувана с АУАН от 16.08.2019 г.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК, връчена на 28.06.2019 г.; Пълномощно от 27.12.2016 г.; Заповед № 5/18.11.2016 г.; Справка от Търговски регистър за „Сириуселтранс” ЕООД.  

Съдът не следва да кредитира и цени като годни писмени доказателства посочените по-горе Обяснение от 14.08.2019 г. относно работно време /л.30/ и Обяснение от 22.07.2019 г. относно Правилник за вътрешния трудов ред и Заповед за работното време /л.47/, и двете подадени до Д„ИТ” гр.Кърджали от името на Е.К. – управител на „Сириуселтранс” ЕООД гр.Кърджали. Установи се, че обясненията не са подписани от посочената като техен автор Е.К., а от друго лице. Затова не може да се приеме, че управителя на дружеството жалбоподател е ангажиран със съдържанието на документите, съответно те не следва да бъдат коментирани.          

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.      

Посоченият като нарушен текст чл.263, ал.2 от КТ предвижда, че за извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение в размерите по чл.262, ал.1, т.2 и 3. Другата цитирана в атакуваното постановление норма на чл.262, ал.1, т.2 от КТ регламентира, че положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 75 на сто - за работа през почивните дни. Според акта и наказателното постановление жалбоподателят „Сириуселтранс” ЕООД гр.Кърджали е извършил нарушение, тъй като не е заплатил на работещия С. С. А., нает по трудов договор № 95/30.10.2018 г. на длъжност „шофьор товарен автомобил“, с ненормиран работен ден, трудово възнаграждение с увеличение в размер според уговореното в сключения трудов договор, но не по-малко от 75 на сто, изчислено върху договореното трудово възнаграждение, за положения извънреден труд през дните на седмичната почивка – 09.03.2019 г., 10.03.2019 г., 16.03.2019 г. и 17.03.2019 г., през които работникът е полагал труд – извършвал управление и превоз на товари. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че не е доказано по несъмнен начин жалбоподателят с поведението си да е осъществил признаците на вмененото му нарушение. На първо място, не се установи, че работникът С. А. е бил нает в дружеството на ненормиран работен ден, а това е необходимо условие за преценката на нарушението като такова по чл.263, ал.2 от КТ. Разпоредбата на чл.139а, ал.1 от КТ предвижда, че поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл.7, ал.2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя – чл.139а, ал.3 от КТ. В случая сред документите, касаещи трудовото правоотношение на С. А. липсват каквито и да било доказателства, изпълващи хипотезата на чл.139а от КТ, т.е., че за длъжността му е установен ненормиран работен ден. Описаното в АУАН и наказателното постановление нарушение се явява несъставомерно, доколкото не е установен признак от обективната страна, а именно полагане на извънреден труд в дни на седмичната почивка от работник с ненормиран работен ден. На следващо място, предвид възражението на жалбоподателя за заплащане на дължимото трудово възнаграждение, съдът намира, че контролните органи действително е следвало да изяснят механизма на изчисление на това възнаграждение за процесния м. март 2019 г. Видно от работния дневник на С. А. за м. март 2019 г., той е полагал труд на датите 09.03.2019 г., 10.03.2019 г., 16.03.2019 г. и 17.03.2019 г., които са почивни дни /събота и неделя/, но е почивал в работни дни. В дневника е отбелязана ползвана от работника седмична почивка в периодите 03.03.2019 г.-08.03.2019 г. /6 дни/ и 23.03.2019 г.-26.03.2019 г. /4 дни/. Отработените от лицето дни за м. март 2019 г. са колкото работните дни, като за същия месец според разчетно-платежната ведомост е платено трудово възнаграждение от страна на работодателя. Ето защо е следвало да се установи и посочи какво трудово възнаграждение не е заплатил жалбоподателят на работника за положения извънреден труд и как е формирано същото. Като не е изяснил тези обстоятелства, контролният орган е нарушил правото на защита на санкционирания работодател, правото му да научи за какво е наказан, но също така го е лишил от възможността да отстрани нарушението по предвидения в КТ ред и да ползва привилегията на чл.415в от КТ. По изложените дотук съображения атакуваното наказателно постановление се явява  незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде отменено. Не се споделя доводът на жалбоподателя за въведено в предприятието сумирано изчисляване на работното време през процесния период. За това работодателят не е ангажирал доказателства в хода на проверката, както и в хода на проведеното съдебно производство по делото. Последното обаче не променя крайният извод на съда, че наказателното постановление следва да бъде отменено, с оглед горепосочените съображения.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и с оглед отмяната на атакуваното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, според което жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Тъй като не бе направено възражение за прекомерност съгласно предвидената в чл.63, ал.4 от ЗАНН възможност, следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер от 300 лв. Отделно от това, на жалбоподателят се дължат и направените от него разноски в производството за съдебно-почеркова експертиза в размер на 180 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно същата в качеството й на юридическо лице по чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да понесе разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

                                                         Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 09-002254 от 28.10.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Сириуселтранс” ЕООД гр.Кърджали, ***, ЕИК ***, в качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл.263, ал.2 вр. чл.262, ал.1, т.2 от КТ. 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, да заплати на „Сириуселтранс” ЕООД гр.Кърджали, ***, ЕИК ***, сумата от 480 лв., представляваща направени в хода на съдебното производство разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  

                                

                                                                                       Районен съдия: