№ 113
гр. Благоевград, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20211210201064 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АТ. Г. В., с ЕГН **********, с адрес ....
против Наказателно постановление № 18-1116-001443 от 12.10.2018 г. на
Началник Група при ОДМВР - Благоевград, Сектор Пътна полиция,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, с което на
жалбоподателя за административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 (шест) месеца и за административно нарушение по чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на наказателното постановление, като се иска отмяна на същото, като
неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи за това, че в случая не
е съставен АУАН, а НП е постановено без да се изясни в какво се изразява
нарушението и без същото да е описано точно и ясно, и обстоятелствата при
които е извършено. Развиват се съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП,
свързани с императивните изисквания на разпоредбите чл.42 от ЗАНН и чл.57
от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, ангажира процесуален
представител в лицето на адвокат М., чрез която подържа жалбата, сочи
доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище по същество.
1
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура –
Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители
по делото, не ангажират допълнителни доказателства и становище по
жалбата.
Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на
следното:
На 16.07.2018 г. в 11.00 часа свидетелите ЯН. Й. В. и М. СТ. СТ.,
двамата полицаи при ОДМВР – Благоевград, Сектор Пътна полиция
извършили проверка на жалбоподателя АТ. Г. В. при която констатирали, че
същият на път Първи клас № 1, Е-79 в посока от Благоевград към Симитли в
района на км.368, управлява МПС товарен автомобил Фиат Дукато с рег. №
...., собственост на „Сити такси“ ООД, който е с прекратена регистрация от
23.05.2018г., видно от данните от РСОД. При извършената проверка
жалбоподателя не представил и контролен талон към свидетелство за
управление на МПС или друг заместващ го документ (Акт, НП). На място на
проверката и с оглед констатираното свидетелят ЯН. Й. В., в присъствието на
свидетеля М. СТ. СТ. съставил на жалбоподателя Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия Д № 400881 от 16.07.2018г.,
изведен под № 18-1116-001443, в който квалифицирал установените
нарушения, съответно по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП. Актът е съставен в присъствие на нарушителя АТ. Г. В., подписан е
лично от него, като същият не написал възражения. Писмени възражения в
законоустановения срок също не постъпили. Въз основа на така съставения
акт на 12.10.2018 година, Началник група при ОДМВР - Благоевград, Сектор
Пътна полиция, упълномощен със МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018г., издал
атакуваното Наказателно постановление № 18-1116-001443 от 12.10.2018 г., с
което на жалбоподателя АТ. Г. В. за извършено административно нарушение
по чл.140 ал.1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца и за
извършено административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП – не носи
контролния талон от СУМПС, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП
наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева. НП
е връчено на жалбоподателя с разписка и срещу подпис на 28.06.2021г., като в
законоустановения срок – 02.07.2021г. е подадена разглежданата в
настоящото производство жалба.
С показанията на разпитаните по делото свидетели ЯН. Й. В. и М. СТ.
СТ. се установява, че на процесната дата при изпълнение на служебните си
задължения, като полицейски автопатрул извършили проверка на процесния
товарен автомобил, управляван от жалбоподателя при която и съставили
процесния акт за установяване на административно нарушение. Свидетелите
обаче не могат да посочат детайли и подробности по случая, но заявяват, че
2
поддържат изложеното в АУАН, както и че положените в същия подписи за
актосъставител и свидетел по акта са техни.
От представеното Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 08.10.2018г. се установява, че за същия случай е отказано
образуването на наказателно производство за извършено престъпление от
общ характер по чл.345 ал.2 от НК и е прекратена преписката на основание
чл.24 ал.1 т.1 от НК, като е прието, че се касае за деяние и деец с явна
незначителна степен на обществена опасност и за инцидентен случай, което е
основание да се приложи по отношение на нарушителя правилото на чл.9 ал.2
от НК. Установено е също в хода на проверката, че регистрацията на
процесния товарен автомобил е била служебно прекратена на 23.05.2018г., без
обаче да е установено на какво основание е станало това.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че
жалбоподателят АТ. Г. В. е правоспособен водач на МПС с категории А, В,
АМ и същият е наказван за нарушения по ЗДвП.
Приложената Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР,
удостоверява материалната компетентност на съставителя на акта за
установяване на административно нарушение и на издателя на обжалваното
наказателното постановление.
По делото по искане на защитата е назначена и изготвена съдебно-
почеркова /графическа/ експертиза, като от приетото заключение на вещото
лице се установява по безспорен и категоричен начин, че подписите
положени в АУАН серия Д, № 400881 от 16.10.2018г. /стр.6 от делото1 фото 1
до 2/ са изписани от АТ. Г. В. с ЕГН **********.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и посредством
приложените към административно-наказателната преписка и приети по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 7-дневен срок от
връчване на наказателното постановление, поради което е допустима,
разгледана по същество е основателна по следните съображения:
В случая НП е издадено от компетентен орган, но при съставяне на
АУАН, респ. НП не са съобразени съвкупно събраните в хода на
административното производство доказателства, довело до неправилно
приложение на материалния и процесуален закон. В преценката си дали да
издаде НП, администравтивнонаказващият орган се основава на фактическите
констатации на АУАН, които при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в
рамките на производството по налагане на административно наказание се
считат, за верни до доказване на противното. От друга страна по силата на
чл.16 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена стойност. Тази позиция
3
категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В
този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, чрез
допустимите от закона доказателства да установи, дали е извършено
административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
От ангажираните по делото гласни доказателства по категоричен начин
се установи, че жалбоподателят АТ. Г. В. е осъществил вмененото му
административно нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП. В тази връзка се доказа по
категоричен начин, че макар и формално на процесната дата и на процесното
място, жалбоподателят АТ. Г. В. е управлявала МПС, като е управлявал
товарен автомобил Фиат Дукато с рег. № ...., собственост на „Сити такси“
ООД, който имал регистрационни табели, но не бил регистриран по
съответния ред, поради служебно заличаване на регистрацията му, считано от
23.05.2018г. Самият жалбоподател също не оспорва, че е извършил
процесното действие, респ. процесното деяние, което е видно от
съдържанието на подадената жалба и изразената защитна позиция. Съгласно
разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на
определените за това места. В случая не е спорен факта, че провереният
товарен автомобил е разполагал с регистрационни табели, поставени на
определените за това места. Наред с това обаче липсват каквито и да били
доказателства, удостоверяващи комулативно необходимото обстоятелството,
безусловно необходимо за съставомерността от обективна страна на
разглежданото нарушение, че към момента проверката товарният автомобил
не е бил регистриран по съответния ред. Дори напротив, обстоятелството, че
същият разполага с редовни и надлежно поставени регистрационни табели,
придружени и с редовно издадено свидетелство за регистрация на МПС сочи
на това, че същият е годен да се движи по пътищата на страната. Не се
установява в настоящото производство, че макар и служебно, регистрацията
на товарния автомобил да е била служебно прекратена по административен
ред, то на какво основание е станало това, което обуславя недоказаност на
разглежданото нарушение от обективна страна. В разпоредбите на чл.143
ал.7-11 от ЗДвП изчерпателно законодателят е посочил хипотезите при които
е допустимо служебно прекратяване на регистрацията на МПС, като за всяка
отделна хипотеза е налична и различна процедура за осъществяване на това,
като в някой случай служебното прекратяване на регистрацията е обусловено
от предварително съобщаване на това на собственика и/или ползвателя на
автомобила. В случая липсата на посочване на конкретна хипотеза на
служебно прекратяване на регистрацията на товарния автомобил, препятства
съдът да направи своя преценка за това, доколко е доказано процесното
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Но дори и да допуснем обратното, т.е. че
регистрацията на автомобила в действителност е била прекратено служебно и
жалбоподателя е нарушил забраната по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, то същият е
допуснал формално осъществяване състава на административно нарушение
4
от обективна страна. Независимо от горното обаче настоящия съдебен състав
намира, че и по силата на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата
на чл.9 ал.2 от НК, до какъвто извод е достигнал и прокурора,
материализиран в Постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 08.10.2018 г. Нарушението е извършено за първи път и
вследствие на него не е настъпил вредоносен резултат, като по делото не са
налични данни за предприети действия, изпълнени от страна на
действителния собственик на автомобила за неговата последвала регистрация.
Не се установява по делото, че както собственика на автомобила, така и
неговият ползвател, в случая включително и жалбоподателя да са били
уведомявани от санкционния орган и да са знаели, че регистрацията на
процесния товарен автомобил е била прекратена служебно по
административен ред. Ето защо липсата на регистрация на процесният
автомобил, управляван от АТ. Г. В. към момента на проверката не се дължи
на пренебрежителното му отношение към установения в страната правов ред,
а по-скоро на незнание и обективно непознаване на фактите, че този
автомобил е с прекратена регистрация и подлежи на нова регистрация.
Управлението на МПС, което не е регистрирано, но е с регистрационни
табели не се дължи на пренебрежителното отношение на жалбоподателя към
установения в страната правов ред, което означава, че процесното деяние не е
в резултат на упражняване на свободната воля на жалбоподателя, а по-скоро е
в закономерна зависимост от действащите в страната отношения на власт и
подчинени, произтичащи от обществените отношения на гражданите с
административните институции. Извършеното нарушение, макар формално
да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, от една
страна поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на
обществена опасност, а от друга не се установи извършването на процесното
нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, поради което и
атакуваното НП в частта относно вмененото на жалбоподателя
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП следва да бъде отменено,
като незаконосъобразно.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя АТ. Г.
В. е ангажирана и за административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съгласно цитираната законова разпоредба водачът на МПС е длъжен да носи
СУМПС от съответната категория и контролен талон към него. В случая от
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по
безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят АТ. Г. В. е управлявал
към момента на проверката МПС - товарен автомобил Фиат Дукато с рег. №
...., собственост на „Сити такси“ ООД, за което се изисква притежаване на
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, като при
поискване от контролните органи не е носил и съответно представил
контролният талон или друг заместващ го документ. По този факт не се спори
от страните и същият се потвърждава, както от разпитаните свидетели
очевидци на нарушението – актосъставителя и свидетеля по акта за
5
установяване на административно нарушение, така и от описаните
обстоятелства в АУАН и самата жалба, че именно жалбоподателя е
управлявал въпросният автомобил към момента на извършваната му
проверка. С тези си действия жалбоподателя АТ. Г. В. е осъществил състава
на вмененото му нарушение от обективна страна.
Съдът приема административното нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП
за виновно осъществено от субективна страна, тъй като АТ. Г. В. е
правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си
нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения,
предвиждал е общественоопасните последици от тези си действия и е искал
тяхното настъпване.
След като административно наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и при преценката си с
оглед налагане на административните наказания е съобразил приложимите в
случая правни норми, правилно на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е
наложил административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева,
което е и единствената императивно установена алтернатива на законодателя
за това нарушение. Именно императивния характер на вида и размера на така
наложеното административно наказание водят на извод, че същото е
съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и обуславя неприложимостта в
казуса на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Така наложеното наказание в
императивно установен размер, съдът намира за съобразено със закона,
тежестта на констатираното нарушение и адекватно на извършеното, като
именно наказания в този размер ще осъществят целите си по чл.12 от ЗАНН.
Изложеното мотивира съдът да потвърди, като правилно и законосъобразно
обжалваното наказателно постановление в тази му част, касателно
административното нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Доколкото съдът възприе процесното наказателно постановление за
правилно и законосъобразно във втората му част, то по аргумента на чл.84 от
ЗАНН във връзка с чл.189 ал.1 във връзка с ал.3 от НПК, направените от
Районен съд – Благоевград, в хода на производство пред настоящата
инстанция разноски в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи
разноски за изготвяне от вещо лице и приемане на заключение по съдебно-
почеркова /графическа/ експертиза, следва да бъдат възложени на
жалбоподателя АТ. Г. В..
Мотивиран от горното и на основание чл.58д т.1 във връзка с чл.63 ал.2
т.1 и т.5 от ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 18-1116-001443 от 12.10.2018 г. на Началник Група при
ОДМВР - Благоевград, Сектор Пътна полиция, упълномощен със Заповед №
6
8121з-515/14.05.2018 г. на МВР в частта, с която на АТ. Г. В., с ЕГН
**********, с адрес .... за административно нарушение по чл.140 ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, като ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 18-1116-001443 от 12.10.2018 г. на Началник
Група при ОДМВР - Благоевград, Сектор Пътна полиция, упълномощен със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР в частта, с която на АТ. Г. В., с
ЕГН **********, с адрес .... за административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1
от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева.
ОСЪЖДА АТ. Г. В., с ЕГН **********, с адрес .... да заплати по сметка
на Районен съд – Благоевград сумата 400 (четиристотин) лева,
представляващи разноски за изготвяне от вещо лице и приемане на
заключение по съдебно-почеркова /графическа/ експертиза, както и сумата 5
(пет) лева, представляващи държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Административен съд Благоевград
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7