№ 156
гр. Бургас, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Търговско дело №
20212100900121 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Д. К. К.,
ЕГН ********** и от К. Д. К., ЕГН ********** от гр. *** ул.*** № * чрез
адв. Галина Найденова – БАК, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“
№ 16, ет. 3, офис №318 против „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 в
качеството й на правоприемник на „Експресбанк“ АД, ЕИК *********, с
която се иска да се приеме за установено, че ищците не дължат на ответника
поради изтекла погасителна давност, алтернативно - поради погасяване на
осн. чл. 739 от ТЗ, следните парични задължения: по Изпълнителен лист от
06.06.2011 г. издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 3365/03.06.2011
г. по ч.гр.д. № 3851/2011 г. на Районен съд - Бургас: сумата от 102863.30 EUR
(сто и две хиляди осемстотин и шестдесет и три евро и тридесет евро цента),
от която сума: 97700 EUR (деветдесет и седем хиляди и седемстотин евро) -
главница, 8163.30 EUR (осем хиляди сто шестдесет и три евро и тридесет
евро цента) - договорна лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главницата от 09.05.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, както и
сумата от 4141.01 лв. (четири хиляди сто четиридесет и един лева и една
стотинка) - разноски. По Изпълнителен лист от 27.05.2011 г. издаден въз
основа на Заповед за незабавно изпълнение № 3113/25.05.2011 г. по ч.гр.д. №
3850/2011 г. на Районен съд - Бургас: сумата от 16800 EUR (шестнадесет
1
хиляди и осемстотин евро) - главница, 2313.88 EUR (две хиляди триста и
тринадесет евро и осемдесет и осем евро цента) - договорна лихва за забава,
ведно със законна лихва върху главницата считано от 09.05.2011 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 747.68 лв.
(седемстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки) -
разноски.
Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК за
предявяването й, отговаря на условията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно
разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
При проверка на допустимостта на предявения иск, съдът
констатира следното: Искът на длъжниците, които оспорват изпълнението
предмет на настоящото дело, е подсъден на съдилищата, като е налице
правен интерес от предявяването му пред съда, тъй като се твърди
недължимост на претендираната от ответника сума по съответното
изпълнително дело по описа на ЧСИ. Искът с правно основание чл. 439 от
ГПК е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с
чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му
установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. Исковата
молба е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл.
104, т.4 и чл. 113 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа
инстанция, предвид цената на иска - недължимост на обща сума от 243455,32
лв., който е и съд по постоянния адрес на ищците. Исковата молба е подадена
от активно легитимирани лица, които са избрали защита чрез предявяване на
отрицателен установителен иск, като предоставена от законодателя
възможност за оспорване на вземане по изпълнителен лист. Интересът на
ищците от предявяване на иск по чл.439 от ГПК е средство за установяване
със сила на пресъдено нещо, отричаното от тях право на ответника за
събиране на вземане по изпълнителния лист, тъй като в хода на
изпълнителния процес, след съдебно установяване на вземанията са
възникнали факти и обстоятелства, които погасяват изпълняемото право, но
не могат да бъдат взети предвид от съдебния изпълнител и да послужат като
основание за преустановяване на изпълнителното производство. Искът е
насочен срещу лице, по отношение на което се твърди, че не съществува
2
вземане по издадено изпълнително основание.
Ответникът е отправил възражение, с което счита предявеният
срещу него иск за недопустим поради наличие на сила на пресъдено нещо.
Посочва, че на основание чл. 435, ал. 2, т.4 и т. 6 от ГПК ищцата Д.К. подала
две жалби срещу изпълнението по изп. д. № 20118050400770 по описа на ЧСИ
Станимира Николова. Едната жалба била против отказа на ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело, а втората против отказа на ЧСИ да се извърши
повторна експертна оценка по реда на чл. 485, ал. 2 от ГПК. Съдът намира
възражението за неоснователно. При съдебно обжалване на действия на ЧСИ
не се разрешава материално-правен спор, а чисто процесуален, касаещ
определени действия, поради което и не се формира сила на пресъдено нещо
по отношение на материално-правния спор. Не са въведени от ответника
други възражения, а и не са констатирани служебно от съда факти или
обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода,
че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални
предпоставки, водещи до недопустимост на предявения иск. При това
положение книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и
разменени редовно и предявеният иск е допустим.
Ищците твърдят, че с Изпълнителен лист от 06.06.2011г., издаден
въз основа на Заповед за изпълнение № 3365/03.06.2011г. по ч.гр.д.
№3851/2011г. на Районен съд – Бургас били осъдени солидарно с ЕТ „Крисди
– Кирил Кирилов“ ЕИК ********* да заплатят на „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД ЕИК ********* сумата от 102863.30 евро, от която:
97700евро – главница, 8163.30 евро – договорна лихва за забава, ведно със
законната лихва върху главницата от 09.05.2011г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 4141.01лв. – разноски.
С Изпълнителен лист от 27.05.2011г., издаден въз основа на
Заповед за незабавно изпълнение № 3113/25.05.2011г. по ч.гр.д. №3850/2011г.
на Районен съд – Бургас ищците били осъдени солидарно с ЕТ „Крисди –
Кирил Кирилов“ ЕИК ********* да заплатят на „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД ЕИК ********* сумата от 16800 евро - главница, 2313.88
евро – договорна лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата
от 09.05.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
747.68лв. – разноски.
3
Взискателят „Сосиете Женерал експресбанк“ АД предприел
действия по събиране на посочените вземания, като инициирал изп. Дело №
20118050400770 по описа на ЧСИ №805 Станимира Николова, като ЧСИ
предприело действия по продажбата на съсобствен на двамата им недвижим
имот, с който дългът бил обезпечен.
В хода на изпълнението било образувано т.д. №286/2011г. по описа
на БОС за обявяване неплатежоспособността на ЕТ "Крисди - Кирил
Кирилов" и за откриване на производство по несъстоятелност. С Решение
№322/02.02.2012г. на БОС по т.д. №286/2011г. съдът обявил
неплатежоспособността на търговеца, като е открил производство по
несъстоятелност спрямо него, допуснал е обезпечение чрез налагане на
обезпечителни мерки – общ запор и възбрана върху имуществото му.
Посочва се, че ЧСИ не спрял изпълнителното дело за имуществото
включено в масата на несъстоятелността. Това наложило синдикът да се
снабди с изрична обезпечителна заповед №336/21.10.2011г. по т.д.
№286/2011г. на Окръжен съд – гр. Бургас. С молба с вх. №07376/04.11.2011г.
взискателят поискал да се продължи изпълнението на основание чл. 637, ал. 5
ТЗ по отношение на ипотекарните длъжници Д. и К.К.и, като се изнесе на
публична продан ½ ид.ч. от ПИ, ведно с първи жилищен етаж и избено
помещение. На 25.04.2012г. по делото постъпила молба от синдика на ЕТ
„Крисди – Кирил Кирилов“, с която моли за спиране на публичната продан по
отношение на ½ ид.ч. от собствеността на К.К. с твърдението, че същата се
включва в масата на несъстоятелността. На 27.04.2012г. с Постановление изх.
№ 04384/27.04.2012г. било спряно изпълнението на основание чл. 683, ал. 1
ТЗ срещу посочената ½ ид.ч. Изпълнителните действия продължили по молба
на взискателя по отношение единствено на солидарния длъжник Д. К. и
притежаваната от нея ½ ид.ч. от въпросния недвижим имот.
С нарочна молба от 10.12.2012 г. взискателят „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД поискал спиране на изпълнението на основание чл. 432, т.2
ГПК по отношение на солидарните длъжници Д. и К.К.и, поради влязло в
сила Постановление за спиране по отношение на имуществото на ЕТ „Крисди
– Кирил Кирилов“ и във връзка с откритото производство по
несъстоятелността на последния по т.д. №286/2011г. на БОС. С
Постановление изх. №19795/12.12.2012г.ЧСИ Николова постановила на
4
основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК спиране на изпълнителното дело, т.е.
изпълнението било спряно на всички длъжници.
В хода на производството по несъстоятелността кредиторът
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД предявил вземанията си по процесните
изпълнителни листи, като тези му вземания били приети от синдика,
изготвеният от него списък, одобрен с постановеното по реда на чл. 692,ал. 3
ТЗ Определение на БОС №119/21.01.2013г. били приети.
Длъжникът едноличен търговец бил обявен в несъстоятелност с
решение № 291/16.08.2013г. на БОС, като едновременно с това постановил и
прекратяване дейността на предприятието на длъжника – постановил обща
възбрана и запор върху имуществото на длъжника както започване на
осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и
започване на осребряване на имуществото, включено в него. Твърди се, че в
тази маса били включени ½ от притежаваните от ищците имоти, включително
имотът предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 20118050400770 по
описа на ЧСИ Станимира Николова.
В хода на производството постъпила молба от синдика на
дружеството с искане да бъде определена сума на лицата по чл. 625 ТЗ за
предплащане с оглед продължаване производството по несъстоятелност,
включително осребряване имуществото на несъстоятелния длъжник.
Предплащане не било осъществено, поради което производството било
спряно, а в последствие прекратено, а ЕТ заличен с Решение
№350/04.12.2014г. , постановено по тд. №286/2011г. по описа на БОС.
С молба от 16.02.2015година взискателят уведомил ЧСИ за
приключилото производство по несъстоятелност и поискал да бъдат
продължени действията по отношение на целия ипотекиран в негова полза
недвижим имот, описан по изпълнителното дело. С постановление изх. №
03240/17.03.2015г. било постановено продължаване на изпълнителните
действия към имуществото в цялост, като към момента на подаване на
исковата молба била успешно проведена публична продан на възбранения
недвижим имот и предстояло постановление за възлагане.
На първо място ищците считат задължението на солидарния
длъжник К.К. за погасено по давност. В приключилото производство по
несъстоятелност търговецът-физическо лице отговарял с цялото си
5
имущество, което било включено в масата на несъстоятелността и след
заличаването му по реда на чл. 735 ТЗ за К.К. следвало да се приложи чл. 739
от ТЗ.
На следващо място твърдят недължимост на процесните вземания
поради изтекла в полза на ищците погасителна давност. В периода от
12.12.2012г., когато по молба на взискателя производството било спряно, до
16.02.2015г., когато отново по молба на взискателя изпълнителното
производство било възобновено, по изпълнителното дело не били извършвани
никакви изпълнителни действия /в продължение на повече от 2 години/,
поради което производството се прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, а именно – настъпила на 13.12.2014г. перемпция. Цитира се съдебна
практика. Посочва се, че след като изп. д №770/2011г. по описа на ЧСИ
Станимира Николова било прекратено поради настъпила перемпция, всички
извършени изпълнителни действия по него били обезсилени по право –
включително онези, годни да прекъснат погасителната давност. Поради тази
причина погасителната давност за процесните вземания била прекъсната
последно в рамките на производството по несъстоятелност и започнала да
тече от датата на влизане в сила на решението за прекратяване на същото – а
именно на 13.12.2014г./съобразно чл. 685а, ал.4 ТЗ/. Следвало да се приеме,
че в рамките на посоченото изпълнително дело не били валидно извършени
никакви действия, годни да прекъснат давността. На първо място тези
извършени преди датата на настъпване на перемпцията били обезсилени с
обратна сила поради факта на прекратяване на изпълнителното дело. Що се
касаело до действията, извършени след датата на перемпцията, следвало да се
има предвид, че същите не породили правно действие.
Алтернативно, ищците цитират разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ТЗ,
съгласно която всякакви действия извършени след влизане в сила на
Определението за приемане на вземанията в производството по
несъстоятелност по т.д. №286/2011г. на БОС, а именно Определение
№119/21.01.2013г. по т.д. №286/2011г. на БОС не пораждали каквито и да е
правни последици. Поради гореизложеното за ищците се пораждал правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът с отговора на исковата си молба счита предявения
срещу него иск за недопустим и неоснователен. На първо място посочва, че
6
на основание чл. 435, ал. 2, т.4 и т. 6 от ГПК Д.К. подала две жалби срещу
изпълнението по изп. д. № 20118050400770 по описа на ЧСИ Станимира
Николова. Едната жалба била против отказа на ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело, а втората била против отказа на ЧСИ да направи
повторна експертна оценка по реда на чл. 485, ал. 2от ГПК. К. твърдяла, че в
периода от 12.12.2012г., когато по молбата на взискателя изпълнителното
производство било спряно, до 16.02.2015г., когато по молба на взискателя
изпълнителното производство било възобновено, по изпълнителното дело не
били извършвани никакви изпълнителни действия, поради което
производството се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1 ,т.8 от ГПК –
поради липсата на предприети изпълнителни действия в продължение на
повече от две години. По отношение на втората жалба ЧСИ оспорил
твърдяната перемпция, като посочил, че в посочения от жалбоподателката
срок, поради постановено спиране на изпълнителното дело, била налице
забрана за извършване на изпълнителни действия, поради което не можело да
се приеме, че липсата на извършени изпълнителни действия била поради
пасивно поведение и незаинтересованост на взискателя.
Посочва се на следващо място, че вземането на Банката било
обезпечено с вписана Договорна ипотека Акт 54, том 9, вх. Рег.
№175293/20.06.2008г. по описа на Служба по вписванията - Бургас върху
недвижим имот: ½ ид.ч. от поземлен имот с площ от 664кв.м., с
идентификатор 07079.650.65, находящ се в гр.*** ул.*** № *, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване
ниско застрояване, ведно със самостоятелен обект в сграда със застроена
площ от 114.34кв.м. с идентификатор 07079.650.65.1.3, находящ се в гр.***
ул.*** № *, ет. 2, разположен в сграда №1, в ПИ с Идентификатор
07079.650.65 и предназначение на самостоятелен обект: жилище –
апартамент, ведно с прилежащите към него части – избено помещение с площ
от 11кв. м., като недвижимият имот бил СИО на Д. и К.К.и.
На длъжниците била връчена покана за доброволно изпълнение.
Вписана била и възбрана върху имота, предмет на изпълнението. С
постановление изх. №09025/14.09.2011г. била назначена съдебно-техническа
експертиза за определяне на действителната пазарна цена на имота. С
Протокол с изх. №09024/14.09.2011г. бил извършен опис на имота. В периода
от образуване на изпълнителното дело, до м. декември 2012г. били обявени
7
шест публични продани на ипотекарния имот, всички обявени за нестанали
поради липса на постъпили наддавателни предложения.
В същия период с обезпечителна заповед № 336/21.10.2011г. по т.д.
№286/2011г. по описа на БОС, издаден съгласно определение от 21.10.2011г.
съдът спрял изпълнителното дело срещу имуществото на ЕТ „Крисди –
Кирил Кирилов“ поради откриване производството по несъстоятелност. С
молба с вх. № 07376/04.11.2011г. взискателят „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД поискал да се продължи изпълнението по отношение на Д.
и К.К.и , като се изнесе на публична продан ½ ид.ч. от ПИ, ведно с първи
жилищен етаж и избено помещение.
На 25.04.2012г. по делото постъпила молба от Дора Гарелова в
качеството й на синдик на едноличния търговец, с която моли за спиране на
публичната продан по отношение на 1/2ид.ч. от собствеността на К.К., с
твърдение, че същата се включва в масата на несъстоятелността. На
27.04.2012г. с Постановление с изх. № 04384/27.04.2012г. било спряно
изпълнението на основание чл. 638, ал. 1 от ТЗ срещу имуществото на
длъжника К.К. в качеството му на едноличен собственик на ЕТ по отношение
на ½ ид.ч. от описания ПИ, като била спряна насрочената публична продан,
разгласена с Обявление изх. № 04005/10.04.2012г. след жалба на взискателя
постановлението за спиране било потвърдено с решение III-477/28.05.2012г.
по гр. д №969/2012Г. по описа на БОС.
Изпълнителните действия продължили по молба на взискателя по
отношение на солидарния длъжник Д. К. и притежаваните от нея ½ ид.ч. от
недвижимия имот. В периода от м. 07.2012г. до м. 12.2012г. по отношение на
недвижимото имущество притежавано от солидарния длъжник Д. К. били
насрочени още три публични продани – първите две – обявени за нестанали.
По време на обявената шеста публична продан /от 07.12.2012г. до
07.01.2013г./ с нарочна молба от 10.12.2012г. взискателят „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД поискал спиране на изпълнението на основание чл. 432, т.2
от ГПК по отношение на солидарните длъжници Д. и К.К.и, поради влязло в
сила Постановление за спиране по отношение на имуществото на ЕТ и във
връзка с открито производство по несъстоятелност на ЕТ. С Постановление с
изх. № 19795/12.12.2012г. ЧСИ Николова постановила спиране на
изпълнителното дело и публичната продан /на основание чл. 465, ал. 1, т. 2 от
8
ГПК/, разгласена с Обявление от 28.11.2012г., т.е. изпълнението било спряно
на за всички длъжници по изпълнителното дело.
С молба с вх. № 01480/16.02.2015г. взискателят уведомил ЧСИ, че с
Решение № 350/04.12.2014г. по т.д. № 286/2011г. БОС прекратил
производството по несъстоятелност по отношение на ЕТ и постановил
заличаването му от Търговския регистър, поради което взискателят поискал
да се продължат изпълнителните действия по отношение на целия ипотекиран
в полза на взискателя недвижим имот. С постановление изх. №
03240/17.03.2015г. било постановено продължаване на изпълнителните
действия към имуществото в цялост. След това отново били насрочени 11
публични продани на процесния имот, които били обявени за нестанали. С
обявление от 30.03.2018г. публичната продан била спряна за определяне на
нова продажна цена. Последвали още насрочени публични продани, които
отново не дали резултат.
С молба с вх. № 14858/19.08.2019г. длъжникът Д.К. поискала
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
по отношение на нея по съображения, че в периода от 2012 до 2015г. не били
извършвани изпълнителни действия. Прекратяване на делото било отказано.
По жалбата на Д.К. против отказа за прекратяване съдът приел, че в периода
от 12.12.2012г. до 17.05.2015г., когато същински изпълнителни действия по
делото не били искани от взискателите и не са предприемани от ЧСИ поради
постановено спиране на изпълнителното дело.
По отношение на твърдението, че след заличаване на ЕТ делото
следвало да се прекрати, също било налице постановено решение,
обвързващо страните по делото. Изпълнително дело № 20118050400770 по
описа на ЧСИ Николова били инициирано от заповеди за изпълнение. След
влизане в сила на посочените заповеди била преклудирана възможността за
длъжниците да правят възражения по валидността на обективираните в
заповедите изпълняеми права и задължения.
Възражението на ищците за недължимост на процесните вземания
поради изтекла в полза на ищците погасителна давност било отново
неоснователно. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с
надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Перемпция била без правно значение за давността. Когато по
9
изпълнителното дело било направено искане за нов способ, след като
перемпцията настъпила, съдебният изпълнител не можел да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължал подчинение на представения и
намиращ се все още в него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред
прекъсвало давността. Същинско действие за принудително изпълнение обаче
можел да предприеме само съдебният изпълнител и то прекъсвало давността.
На следващо място се посочва, че след отмяна на забраната по чл.
5, ал. 5 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено от Народното събрание на 13.03.2020г. били насрочени
три публични продани като последната от 01.02.2021г. до 01.03.2021г. била
успешна и по нея имало определен купувач.
С допълнителната искова молба ищците чрез процесуалния си
представител допълват и поясняват исковата си молба, като вземат отношение
по представения отговор на ответника. Посочва, че цитираните дела по реда
на чл. 435 и сл. от ГПК били неотносими към конкретния правен спор,
отнасящ се до дължимостта на сумите. При съдебно обжалване на действия на
ЧСИ не се разрешава материално-правен спор, а чисто процесуален, касаещ
определени действия, поради което и не се формира сила на пресъдено нещо
по отношение на материално-правния спор.
Посочва се и че била константна практиката на ВКС, че действията
извършени по прекратено изпълнително дело преди датата на прекратяването
му, били обезсилени с обратна сила, а тези извършени след датата на
прекратяването били невалидни и не породили правно действие, тъй като
били лишени от правно основание.
Ответникът с отговора на исковата молба е взел отношение по
представената от ищците допълнителна искова молба, като не е въвел нови
факти и обстоятелства по делото.
По отношение на изложеното в депозирания писмен отговор на
ответника възражение, че искът е недопустим, защото вече е бил предмет на
разглеждане в рамките на инициираните от страна на ищците съдебни
производства по реда на чл. 435 ГПК, съдът намира, че същото е
неоснователно със следните аргументи:
Не е налице единство в страните, петитума и основанието в
производствата по чл.435 и по чл.439 от ГПК. Производството по реда на чл.
10
435 от ГПК се образува по жалба на длъжника по изпълнителното дело
(настоящ ищец), срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради твърдение за настъпила перемпция в
период по-дълъг от две години, с искане да бъде прекратено посоченото
изпълнително дело. В настоящото производство ищците предявяват иск за
установяване по отношение на ответника, че задължението на ищеца,
обективирано в изпълнителен лист от 06.06.2011 год., издаден по ч.гр.д.№
3851/2011 год. на РС-Бургас и изпълнителен лист от 27.05.2011 год., издаден
по ч.гр.д.№ 3850/2011 год. на РС-Бургас, издадени по реда на заповедното
производство са погасени по давност .
Предвид горното, съдът намира, че не е налице съвпадение в
основанието и петитума на двете производства, различен е и твърденият
период. В този смисъл са и постановките на т.3 от Тълкувателно решение № 7
от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, в мотивите на което ВКС
застъпва становището, че спорът по законосъобразността на действията или
отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за
наличието на изпълняемо право. Решението по чл. 437 от ГПК не се ползва
със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни
въпроси, които са преюдициални за жалбата. В този случай предмет на спора
са действията на съдебния изпълнител, но не и претендираното материално
право. Решението по чл. 437 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо и
относно изпълняемото право. Решението на окръжния съд не е в състояние да
формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната
дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които
се третира съществуването на изпълняемото прово.
Бургаският окръжен съд като съобрази, че са налице процесуалните
предпоставки за разглеждане на предявените искове и липсват процесуални
пречки за същото , намира предявените искове за допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства
по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са претенции са с правно основание в чл. 439 и чл. 124,
ал. 1 ГПК от Д. К. К., ЕГН ********** и от К. Д. К., ЕГН ********** от гр.
*** ул.*** № * чрез адв. Галина Найденова – БАК, съдебен адрес: гр. Бургас,
11
ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 3, офис № 318 против „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“
№ 19 в качеството й на правоприемник на „Експресбанк“ АД, ЕИК
*********, с която се иска да се приеме за установено, че ищците не дължат
на ответника поради изтекла погасителна давност, алтернативно - поради
погасяване на основание чл. 739 от ТЗ, следните парични задължения: по
Изпълнителен лист от 06.06.2011 г. издаден въз основа на Заповед за
изпълнение № 3365/03.06.2011 г. по ч.гр.д. № 3851/2011 г. на Районен съд -
Бургас: сумата от 102863.30 EUR (сто и две хиляди осемстотин и шестдесет и
три евро и тридесет евро цента), от която сума: 97700 EUR (деветдесет и
седем хиляди и седемстотин евро) - главница, 8163.30 EUR (осем хиляди сто
шестдесет и три евро и тридесет евро цента) - договорна лихва за забава,
ведно със законната лихва върху главницата от 09.05.2011 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата от 4141.01 лв. (четири хиляди сто
четиридесет и един лева и една стотинка) - разноски. По Изпълнителен лист
от 27.05.2011 г. издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №
3113/25.05.2011 г. по ч.гр.д. № 3850/2011 г. на Районен съд - Бургас: сумата от
16800 EUR (шестнадесет хиляди и осемстотин евро) - главница, 2313.88 EUR
(две хиляди триста и тринадесет евро и осемдесет и осем евро цента) -
договорна лихва за забава, ведно със законна лихва върху главницата считано
от 09.05.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от
747.68 лв. (седемстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и осем
стотинки) - разноски.
По делото няма признание на права. Служебно известни на съда се
явяват решенията по т.д. №286/11г.; в.гр.д.№1597/15; гр. д.№1648/19 по описа
на БОС.
Страните не спорят по следните факти :
Не се спори, че ответната „Банка ДСК“АД е правоприемник на
„Екпресбанк“АД, с предишно наименование „Сосиете Женерал
Експресбанк“АД.
Не се спори, че ищците са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен
със споразумение по чл.50 от СК , утвърдено със съдебно решение на
Районен съд Средец, постановено на 20.02.2012 год. – след възникване на
процесните задължения, след сключването на договора за ипотека, издаването
12
на изпълнителните листи и след образуване на изпълнително дело №
20118050400770 по описа на ЧСИ Станимира Николова.
С Изпълнителен лист от 06.06.2011г., издаден въз основа на
Заповед за изпълнение № 3365/03.06.2011г. по ч.гр.д. №3851/2011г. на
Районен съд – Бургас ищците са осъдени солидарно с ЕТ „Крисди – Кирил
Кирилов“ ЕИК ********* да заплатят на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД
ЕИК ********* сумата от 102863.30 евро, от която: 97700евро – главница,
8163.30 евро – договорна лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главницата от 09.05.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 4141.01лв. – разноски.
С Изпълнителен лист от 27.05.2011г., издаден въз основа на
Заповед за незабавно изпълнение № 3113/25.05.2011г. по ч.гр.д. №3850/2011г.
на Районен съд – Бургас ищците са осъдени солидарно с ЕТ „Крисди – Кирил
Кирилов“ ЕИК ********* да заплатят на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД
ЕИК ********* сумата от 16800 евро - главница, 2313.88 евро – договорна
лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от 09.05.2011г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 747.68лв. –
разноски.
По молба на взискателя - „Сосиете Женерал експресбанк“ АД е
образувано изп. Дело № 20118050400770 по описа на ЧСИ №805 Станимира
Николова, като ЧСИ е предприело действия по продажбата на съсобствен на
двамата ищци недвижим имот, който същите са ипотекирали за обезпечаване
на задължениети си към банката –кредитор.
След образуване на изпълнителното дело , по молба на ЕТ "Крисди
- Кирил Кирилов" е образувано т.д. №286/2011г. по описа на БОС за
обявяване неплатежоспособността му и за откриване на производство по
несъстоятелност. С Решение №322/02.02.2012г. на БОС по т.д. №286/2011г.
съдът обявил неплатежоспособността на търговеца, като е открил
производство по несъстоятелност спрямо него, допуснал е обезпечение чрез
налагане на обезпечителни мерки – общ запор и възбрана върху имуществото
му и е спрял всички висящи изпълнителни производства по отношение на
длъжника.
Въпреки горното , процесното изпълнително дело е спряно едва сле
като синдика представя на ЧСИ обезпечителна заповед №336/21.10.2011г. по
13
т.д. №286/2011г. на Окръжен съд – гр. Бургас.
С молба с вх. №07376/04.11.2011г. взискателят поискал да се
продължи изпълнението на основание чл. 637, ал. 5 ТЗ по отношение на
ипотекарните длъжници Д. и К.К.и, като се изнесе на публична продан ½
ид.ч. от ПИ, ведно с първи жилищен етаж и избено помещение. На
25.04.2012г. по делото постъпила молба от синдика на ЕТ „Крисди – Кирил
Кирилов“, с която моли за спиране на публичната продан по отношение на ½
ид.ч. от собствеността на К.К. с твърдението, че същата се включва в масата
на несъстоятелността. На 27.04.2012г. с Постановление изх. №
04384/27.04.2012г. било спряно изпълнението на основание чл. 683, ал. 1 ТЗ
срещу посочената ½ ид.ч. Изпълнителните действия продължили по молба на
взискателя по отношение единствено на солидарния длъжник Д. К. и
притежаваната от нея ½ ид.ч. от въпросния недвижим имот.
С молба от 10.12.2012 г. взискателят „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД поискал спиране на изпълнението на основание чл. 432, т.2
ГПК по отношение на солидарните длъжници Д. и К.К.и, поради влязло в
сила Постановление за спиране по отношение на имуществото на ЕТ „Крисди
– Кирил Кирилов“ и във връзка с откритото производство по
несъстоятелността на последния по т.д. №286/2011г. на БОС. С
Постановление изх. №19795/12.12.2012г.ЧСИ Николова постановила на
основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК спиране на изпълнителното дело, т.е.
изпълнението било спряно на всички длъжници.
В хода на производството по несъстоятелността кредиторът
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД предявил вземанията си по процесните
изпълнителни листи по отношение на длъжника в същото производство - ЕТ
„Крисди – Кирил Кирилов“, като тези му вземания били приети от синдика,
изготвеният от него списък, одобрен с постановеното по реда на чл. 692,ал. 3
ТЗ /Определение на БОС №119/21.01.2013г./.
Длъжникът едноличен търговец е обявен в несъстоятелност с
решение № 291/16.08.2013г. на БОС, като едновременно с това постановил и
прекратяване дейността на предприятието на длъжника – постановил обща
възбрана и запор върху имуществото на длъжника както започване на
осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и
започване на осребряване на имуществото, включено в него. Твърди се, че в
14
тази маса били включени ½ от притежаваните от ищците имоти, включително
имотът предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 20118050400770 по
описа на ЧСИ Станимира Николова.
В хода на производството по несъстоятелност, по повод на
постъпила молба от синдика на дружеството с искане да бъде определена
сума на лицата по чл. 625 ТЗ за предплащане с оглед продължаване
производството по несъстоятелност, съдът е определил такава сума и е дал
срок на кредиторите за внасянето й. Поради бездействието на кредиторите
производството е спряно, а в последствие прекратено. На основание чл.632,
ал.4 от Търговския закон, с Решение №350/04.12.2014г. , постановено по тд.
№286/2011г. по описа на БОС ЕТ „Крисди – Кирил Кирилов“ е заличен от
Търговския регистър.
След заличаването на длъжника едноличен търговец , по
изпълнителното дело е постъпила молба от 16.02.2015година, с която
взискателят уведомява ЧСИ за приключилото производство по
несъстоятелност и моли да бъдат продължени действията по отношение на
целия ипотекиран в негова полза недвижим имот, описан по изпълнителното
дело. С постановление изх. № 03240/17.03.2015г. е постановено
продължаване на изпълнителните действия към имуществото в цялост, като
се твърди, че към момента на подаване на исковата молба е успешно
проведена публична продан на възбранения недвижим имот и предстояло
постановление за възлагане.
От мотивите на Решение по гр.д.№ 1648/2019 год. на ОС Бургас ,
както и от представените по делото извлечения и удостоверения от изп.дело
№ 20118050400770 по описа на ЧСИ Станимира Николова се установява
следното :
В периода от образуването на изпълнителното дело, до м.декември
2012 г. са обявени шест публични продани на ипотекирания имот, всички
обявени за нестанали поради липсата на постъпили наддавателни
предложения. Както беше описано по-горе за определен период
производството по изпълнителното дело е спряно поради наличието на
висящо производство по несъстоятелност по отношение на един от
длъжниците.
В същия период с обезпечителна заповед № 336 от 21.10.2011 г. по
15
т.д.286/2011 г. по описа на БОС, издадена съгласно определение от 21.10.2011
г., съдът е спрял изпълнителното дело срещу имуществото на ЕТ "Крисди -
Кирил Кирилов", поради откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на същия. С Молба с вх.№ 07376/04.11.2011 г. взискателят
“Сосиете Женерал Експресбанк” АД е поискал да се продължи изпълнението
на основание чл.637, ал.5 от ТЗ по отношение на ипотекарните длъжници Д.К.
и К.К., като се изнесе на публична продан 1/2 ид.част от ПИ, ведно с първи
жилищен етажи избено помещение.
На 25.04.2012 г. по делото е постъпила молба от Дора Гарелова, в
качеството й на синдик на ЕТ "Крисди - Кирил Кирилов", с която моли за
спиране на публичната продан по отношение на 1/2 ид.част от собствеността
на К.К., с твърдение, че същата се включва в масата на несъстоятелността. На
27.04.2012 г. с Постановление с изх.№ 04384/27.04.2012 г. е спряно
изпълнението на основание чл.638, ал.1 от ТЗ, срещу имущество на длъжника
К.К. в качеството му на едноличен собственик на ЕТ "Крисди - Кирил
Кирилов", по отношение на 1/2 ид.част от описания ПИ, като е спряна
насрочената публична продан разгласена е Обявление с изх. №
04005/10.04.2012 г.
По жалба от взискателя “Сосиете женерал експресбанк” АД,
постановлението за спиране е потвърдено с решение № ІІІ-477/28.05.2012 г.
по гр.д.969/2012 г. на БОС.
Изпълнителните действия са продължили по молба на взискателя
по отношение на солидарния длъжник Д.К. и притежаваното от нея ½ ид.част
от недвижимия имот - 1/2 ид.част от поземления имот с идентификатор
07079.650.65, ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.650.65.1.3, находящ се в гр.Бургас, ул.“Юбилейна” № 3, ет.2, ведно с
прилежащото към него избено помещение.
В периода от м.07.2012 г. до м.12.2012 г., по отношение на
недвижимото имущество притежавано от солидарния длъжник Д.К. са
насрочени още 3 публични продани, първите две – обявени за нестанали.
По време на обявената шеста публична продан (от 07.12.2012 г. да
07.01.2013 г.), с нарочна молба от 10.12.2012 г. (л.277) взискателят “Сосиете
Женерал Експресбанк” АД е поискал спиране на изпълнението на основание
чл.432, т.2 от ГПК по отношение на солидарните длъжници Д.К. и К.К.,
16
поради влязло в сила Постановление за спиране по отношение на
имуществото на ЕТ "Крисди - Кирил Кирилов" и във връзка с открито
производство по несъстоятелност на ЕТ Крисди - К.К.” , ЕИК *********.
С Постановление с изх.№ 19795/12.12.2012 г. (л.279) ЧСИ Николова
е постановила на основание чл.432, ал.1, т.2 от ГПК, спиране на
изпълнителното дело и на публичната продан разгласена с Обявление от
28.11.2012 г., т.е.изпълнението е спряно по отношение на всички длъжници по
изпълнителното дело.
С Молба с вх.№ 01480/16.02.2015 г. взискателят “Сосиете Женерал
Експресбанк” АД е уведомил ЧСИ, че с Решение № 350/04.12.2014 г. по
т.д.286/2011 г., БОС е прекратил производство по несъстоятелност на ЕТ
"Крисди - Кирил Кирилов" и е постановил заличаването му от Търговския
регистър, поради което взискателят е поискал да се продължат
изпълнителните действия по отношение на целия ипотекиран в полза на
взискателя недвижим имот описан по изпълнителното дело. С постановление
с изх.№ 03240/17.03.2015 г. е постановено продължаване на изпълнителните
действия към имуществото в цялост.
След възобновяването на изпълнителните действия към
ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот, на същия е извършен
оглед и отново е насрочена публична продан, обявена за нестанала.
В последвалия период – от м.05.2015 г. до м.декември 2017 г. по
изпълнителното дело са насрочени още десет публични продани, обявени за
нестанали.
На 01.12.2017 г. е постъпила молба от взискателя за насрочване на
нова публична продан. Изготвено е ново експертно становище от вещо лице,
прието на 28.12.2017 г. от ЧСИ и е определена пазарна цена 124 000 лв. С
Обявление от 02.01.2018г. е насрочена (единадесета) публична продан за
времето от 12.01.2018 г. до 12.02.2018 г. при начална цена 99 200,00 лв (80%
от оценката на вещото лице), която също е обявена за нестанала, поради
липса на постъпили наддавателни предложения.
Междувременно по подадена от длъжника Д.К. жалба (вх.№
1102/24.01.2018 г.), с решение № V-280/16.04.2018 г. по в.гр.д.461/2018 г. по
описа на БОС, съдът е отменил действията на ЧСИ, обективирани в отговор с
изх.№ 1295//17.01.2018 г., представляващи отказ за извършване на нова
17
оценка по реда на чл.485 от ГПК и е върнал изп.дело за изготвяне на повторно
заключение.
С молба от 16.03.2018 г. взискателят “Сосиете Женерал
Експресбанк” АД е поискал насрочване на нова публична продан, която е
насрочена за времето от 16.04.2018 г. до 16.05.2018 г. при начална тръжна
цена 89 280 лв (90 % от предходната цена). С обявление от 30.03.2018 г.,
публичната продан е спряна.
С Постановление с изх.№ 9317/18.04.2018 г. е възложено на вещо
лице “Сюрвейанс” ЕООД, ЕИК *********, притежаващ Сертификат за
оценителска правоспособност с рeг.№ *********/23.10.2013 г. на КНОБ, да
изготви повторна Експертна оценка на процесните недвижими имоти. На
25.04.2018 г. е представена експертна оценка от “Сюрвейанс” ЕООД, приета
от ЧСИ (вх.№ 5805/25.04.2018 г.).
С протокол с изх.№ 12772/30.05.2018 г., на основание чл.485, ал.3 и
ал.4 от ГПК, е определена начална тръжна цена на недвижимия имот -
120 712,40 лв, на база осреднени оценки - оценката на вещо лице Ивайло
Ненков с вх.№ 18403/28.12.2017 г. с определена пазарна цена 124 000 лв и
оценката на “Сюрвейанс” ЕООД с вх.№ 5805/25.04.2018 г. с определена
пазарна цена 177 781 лв.
С обявление с изх.№ 12776/31.05.2018 г. е насрочена нова
(дванадесета по ред) публична продан, за периода от 06.06.2018 г. до
06.07.2018 г. при началната тръжна цена на имота 120 712,40 лв. Публичната
продан е обявена за нестанала, поради липса на постъпили наддавателни
предложения.
На 16.07.2018 г. взискателят е поискал насрочване на нова публична
продан. С Обявление от 28.08.2018 г. е насрочена нова публична продан за
времето от 10.09.2018 г. до 10.10.2018 г. при начална тръжна цена 108 641,16
лв (90 % от предходната цена). Публичната продан е обявена за нестанала.
На 17.10.2018 г. взискателят е поискал насрочване на нова публична
продан. Изготвено е ново Експертно становище на вещо лице, прието с вх.№
16762/14.11.2018 г. и е определена пазарна цена на имота 133 000 лв. С
Обявление от 14.11.2018г. е насрочена публична продан за времето от
20.11.2018 г. до 20.12.2018 г. при начална цена 106 400 лв (80 % от оценката
на вещото лице). Публичната продан е приключила като нестанала, поради
18
липса на постъпили наддавателни предложения.
По искане на взискателя от 08.01.2019 г. с обявление от 07.03.2019
г. е насрочена публична продан за времето от 18.03.2019 г. до 18.04.2019 г.
при начална цена 95 760 лв (90 % от предходната цена). Публичната продан е
обявена за нестанала.
На 12.06.2019 г. е постъпила молба от взискателя за насрочване на
нова публична продан. Изготвено е ново експертно становище с определена
пазарна цена 110 100 лв. С Обявление от 31.07.2019 г. е насрочена публична
продан за времето от 02.08.2019 г. до 02.09.2019 г. при начална цена 88 080 лв
(80 % от оценката на вещото лице, съгласно чл.494, ал.2 от ГПК).
На 05.08.2019 г. по делото е постъпило оспорване (вх.№
13572/05.08.2019 г.) от длъжника Д.К., с което на основание чл.485, ал.2 от
ГПК длъжницата възразява против заключението на вещо лице Ивайло
Ненков. Посочено е вещо лице “Сюрвейанс” ЕООД, което да изготви
повторна експертна оценка. Не е приложено доказателство за внесени
разноски за извършване на повторно експертно заключение. Със Съобщение с
изх.№ 20295/12.08.2019 г. ЧСИ е уведомила длъжника Д.К., че оспорването
на оценката по реда на чл.485, ал.2 от ГПК е неоснователно, т.к на основание
чл.485, ал.2 от ГПК на оспорване подлежи заключение на вещо лице при
извършване на първа публична продан в изпълнителното производство
(чл.485, ал.6 от ГПК), т.е.постановен е обжалваният в настоящото
производство отказ да се допусне повторна оценка.
Срещу отказа да се извърши повторна експертна оценка по реда на
чл. 485, ал.2 от ГПК е постъпила процесната жалба с вх.№ 14498/ 14.08.2019
г. от длъжника Д.К..
С молба с вх.№ 14858/19.08.2019 г. длъжникът Д.К. е поискала
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
по отношение на нея, по съображения, че в периода от 2012 г. до 2015 г. не са
извършвани изпълнителни действия. Със съобщение с изх. №
21917/22.08.2019 г. до длъжника Д.К., ЧСИ е отказала прекратяване на
изпълнителното производството.
Срещу отказа на ЧСИ да се прекрати изпълнителното производство
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е постъпила Жалба с вх.№ 15809/
29.08.2019 г. от длъжника Д.К..
19
Публичната продан, насрочена с обявление от 31.07.2019 г. за
времето от 02.08.2019 г. до 02.09.2019 г. е обявена за нестанала, поради липса
на постъпили наддавателни предложения.
На 12.09.2019 г. е постъпила молба от взискателя “Сосиете Женерал
Експресбанк” АД , с която желае насрочване на нова публична продан.
По последните две жалби се е произнесъл Окръжен съд Бургас , по
цитираното по-горе гр.д.№1648/2019 год. , като ги е отхвърлил.
Бургаският окръжен съд, като разгледа представените доказателства
поотделно и в съвкупност , като съобрази доводите на страните и закона ,
намира предявените искове за неоснователни със следните аргументи :
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 439 от
ГПК, съдът намира следното :
Предпоставки за уважаване на иска са ищецът да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, в което е издаден
изпълнителния лист, са настъпили факти , които погасяват дълга изцяло или
частично.
Ищците твърдят алтернативно погасяване на основание
погасителна давност или на основание чл. 739 от Търговския закон.
По отношение на твърдяното погасяване на задълженията на
ищците към ответната банка като непредявени вземания в производството по
несъстоятелност на ЕТ „Крисди – Кирил Кирилов“ в откритото производство
по несъстоятелността на последния по т.д. №286/2011г. на БОС, съдът намира
следното :
Производството е открито по молба на длъжника, по отношение на
който е открито производство по несъстоятелност с Решение №322/02.02.2012
год. В хода на производството са изготвени списъци на приети и неприети
вземания на кредитори към едноличния търговец, постъпили са възражения
към същите, които са разгледани от съда , след което списъците са одобрени.
На 16.08.2013 год. съдът е обявил длъжника в несъстоятелност, а на
15.11.2013 год. е спрял производството по делото на основание 632, ал.5, вр. с
чл.632, ал.1 от Търговския закон. От мотивите на последното решение се
установява, че осребряването на имуществото в масата на несъстоятелността
не е започнало преди спирането. Производството по делото е прекратено и
20
едноличният търговец е заличен с Решение № 350/04.12.2014 год.
Със заличаването на едноличния търговец се погасяват вземанията
на кредиторите му, които не са предявени в производството по
несъстоятелност – чл. 739, ал.1 от Търговския закон.
С регистрирането на физическото лице като едноличен търговец не
възниква нов правен субект, различен от самото физическо лице, поради
което загубването на търговското качество на лицето при заличаването му от
търговския регистър не води до загубване на правосубектността му.
Физическото лице продължава да бъде титуляр на права и задължения, в т. ч.
и на вещните права върху недвижимите имоти и движимите вещи, останали
непродадени в производството по несъстоятелност след заличаването му като
едноличен търговец от търговския регистър.
В случая производството по несъстоятелност е приключило след
като съдът е постановил начало на осребряването, но преди такова да е
започнало и не се спори, че не е осребрена половината от имуществото на
физическото лице, която по силата на чл. 614, ал. 2 от Търговския закон става
част от масата на несъстоятелността. При извършване на осребряване на
имуществото в масата на несъстоятелността производството по
несъстоятелност би следвало да приключи, когато е постигната неговата цел –
пълно удовлетворяване на кредиторите или когато е изчерпана масата на
несъстоятелността и е невъзможно продължаването му, но в конкретния
случай това е станало по друга причина – липса на средства за поддържане на
производството.
Следователно при прилагане на задължителната практика по т.10 от
тълкувателното решение, постановено по тълкувателно дело № 1/2017 г. на
Общото събрание на Търговска колегия, в хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ - при
прекратяване на спряното производство по несъстоятелност поради липса на
достатъчно имущество за покриване на разноските по него, „недвижимите
имоти и движимите вещи, останали непродадени в производството по
несъстоятелност след прекратяване на производството и заличаване на
длъжника от търговския регистър, остават собственост на физическото лице,
когато длъжникът е едноличен търговец, съответно стават собственост на
държавата или на общините, по аналогия на чл. 11 ЗН, когато длъжникът е
търговец[1]юридическо лице, освен ако в закон не е предвидено друго.“
21
Безспорно е, че в българското право не е уреден института на т.нар.
„банкрут“ или несъстоятелност на физически лица, поради което и в
производството по несъстоятелност на едноличен търговец или на дружества
с неограничено отговорни съдружници в масата на несъстоятелността се
включва цялото или половината от имуществото им - в случай, че е налице
СИО. Въпреки, че изрично е указал какво се включва в имуществото на
едноличния търговец и неограничено отговорния съдружник, законодателят
не е указал изрично и на неговите лични кредитори да предявят вземанията си
в производството по несъстоятелност, поради което санкцията същите да
бъдат погасени по чл. 739 от ТЗ. След като няма уредба на фалита на
физическите лица, а е безспорно, че физическото лице продължава да е
носител на права и задължения, включително да придобива нови такива,
санкцията по отношение на неговите лични кредитори, за това, че не са
предявили вземанията си в производството по несъстоятелност по отношение
на едноличния търговец, следва да бъде ограничена до невъзможността на
тези кредитори да се конкурират с кредиторите на търговското предприятие
на едноличния търговец за сумите, получени при осребряване на
имуществото в масата по несъстоятелността, а не да бъдат санкционирани за
това, че са пропуснали тази възможност, чрез погасяване на вземанията си. С
горните аргументи, съдът приема, че в конкретния случай, при липса на
осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността и запазване на
същото в патримониума ищеца К.К. след прекратяването на производството
по несъстоятелност и заличаването на едноличния търговец, вземането на
ответната банка към този ищец не е погасено на посоченото основание. По
аргумент на по-силното основание , вземането не е погасено и по отношение
на втората ищца на основание чл. 739, ал.1 от Търговския закон.
По отношение на въведеното основание за погасяване на вземането
- погасителна давност, съдът намира следното :
С влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение е
прекъсната погасителната давност за процесните вземания на основание чл.
116, б“б“ от ЗЗД, като е започнала да тече нова петгодишна давност съгласно
чл.117 от ЗЗД, тъй като вземанията са признати от длъжниците в
производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,
която е стабилизирана и срещу която не е налице възможност за съдебно
22
оспорване.
Съгласно разпоредбата на чл. 125 от ЗЗД прекъсването и спирането
на давността спрямо един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо
другите, но в случая, след възобновяването на производството по
изпълнителното дело са предприети едни и същи процесуални действия по
отношение и на двамата длъжници.
Видно от изложените по-горе факти за извършени процесуални
действия по изпълнителното дело, единствено в периода на спиране на
производството поради висящността на производството по несъстоятелност е
изтекъл период по-дълъг от две години.
Съдът намира за неоснователен довода на ищците, че през периода
на спирането на производството по молба на взискателя с молба от 10.12.2012
год. до възобновяването му по молба на взискателя от 16.02.2015 год., който
период съвпада частично с периода на спирането на производството по молба
на синдика в производството по несъстоятелност на длъжника едноличен
търговец е довело да автоматично прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т 8 от ГПК, в следствие на което се
обезсилват всички предприети от взискателя действия по изпълнителното
дело, които биха имали за ефект прекъсването на давностния срок.
В периода на спирането на изпълнителното производство и до
датата на неговото възобновява е действало задължително тълкуване,
формулирано в Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г.,
Пленум на ВС относно погасителната давност при принудително изпълнение,
според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. В същото
ППВС изрично се приема, че „Няма основание да се приеме, че давност не
тече само докато трае съдебният процес пред съда, държавен арбитраж,
помирителна комисия, особена юрисдикция, а не се спира, докато трае
изпълнителният процес относно същото вземане, признато за основателно с
решение на съд или друг надлежен орган. Гражданският процес е единен и
има за цел да даде законно съдействие на носителя на дадено право. Пред съд
или пред друг надлежен орган това съдействие се дава в исковия процес,
който завършва със създаване на сила на присъдено нещо по спора между
страните. Пред съдебния изпълнител се осъществява другата фаза на
23
гражданския процес - фазата на принудителното осъществяване на
признатото с влязло в сила решение вземане (право). Изпълнителният процес
е също съдебен процес. Той е част от гражданския процес, каквато част е и
предшестващият го исков процес. В изпълнителния процес носителят на
вземането е направил пред държавен орган надлежно волеизявление за
принудително осъществяване на своето вземане, което волеизявление е с не
по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в исковия
процес. В известен смисъл искането в изпълнителния процес е по-значимо,
защото е непосредствено насочено към принудителното реализиране на
вземането, докато в исковия процес се цели установяването и признаването
му. Поради това не е необходимо да се предприемат нови действия за
принудително изпълнение за прекъсване на погасителната давност, защото
такава давност всъщност не тече. От разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД,
според която давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, не следва, че погасителната давност тече при
висящност на изпълнителния процес. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД след
установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова давност.
За нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. След
образуването обаче на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния
процес прекъснатата вече давност се спира.“
С т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС е обявено за
изгубило сила ППВС № 3/1980 г., като е прието, че прекъсва давността
предприемането на изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. В тълкувателното
решение примерно са изброени действията на принудително изпълнение,
годни да прекъснат давността - насочване на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Според тълкувателното решение по време на изпълнителния
24
процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да
действа и да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен или да не действа и да не иска нови изпълнителни способи.
Дадени са разяснения, че каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство всички по него изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключения на действията, изграждащи
изпълнителните способи, от извършването на които трети лица са придобили
права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има
само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие.
Съдът счита, че при наличието на задължителна практика в смисъла
на ППВС № 3/18.11.1980 год. , до обявяването й за изгубила значение и
постановяването на ново задължително тълкуване с ТР № 2/26.06.2015 г.,
което но същество е в обратен смисъл, не следва да се очаква от страните в
процеса да пренебрегнат действащата задължителна съдебна практика и да
понесат неблагоприятни за правата им последици, ако не го сторят.
Принципът на правната сигурност изисква задължителното тълкуване на ТР
№ 2/26.06.2015 г. за де прилага за факти , които са възникнали след неговото
приемане.
В същият смисъл е решение № 170/17.09.2018 г., постановено по
гр.д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о. е прието, че отмяната на
ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяване на ТР №
2/26.06.2016 г., като даденото в т. 10 от цитираното тълкувателно разрешение
се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производство, но не и за тези, които са приключили преди
това. Прилагането на даденото с новото тълкувателно решение тълкуване за
период преди постановяването му би имало за последица погасяването по
25
давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни
производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от
този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди
момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на
действащото към онзи момент ППВС. Поради това старото ППВС трябва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди
отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент
за в бъдеще.
По въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС
№ 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“ е образувано
т. д. № 3/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за
приемане на тълкувателно решение по въпроса, по което не е постановено
решение към момента.
Съдът намира, че спрямо ищците, преди периода на спиране на
21.10.2011 год. по определение на съда по несъстоятелността до
възобновяване на производството на 16.02.2015 год. са предприети множество
действия по принудително изпълнение, изпълнителното производство не е
прекратено както преди 16.02.2015 год. – по силата на ППВС № 3/1980 год. и
поради обстоятелството, че производството по същото е било спряно по
причина , която стои извън волята на взискателя – производството по
несъстоятелност , образувано по молба на ищеца К.К.. Обстоятелството , че е
постъпила молба за спиране и от взискателя , не променя факта, че са били
налице други причини за спирането и производството е било спряно именно
поради производството по несъстоятелност, при което в масата на
несъстоятелността е било включено имуществото на физическото лице –
длъжник К.К., а производството е спряно и по отношение на съпругата му по
молба на синдика Дора Гарелова. При действие на ППВС 3/1980 год. давност
не тече в периода на висящност на изпълнителното дело, а до постановяване
на ТР № 2/26.06.2015 г. няма задължителна практика по отношение на
настъпване на перемпцията по право. При спор за прекратяване на
26
производството съдът двукратно се е произнесъл, че не са налице
процесуалните предпоставки по чл.4 33, ал. 1 , т. 8 от ГПК.
След възобновяване на производството на 16.02.2015г. са
предприети също множество изпълнителни действия по молба на взискателя,
както е описано по-горе, като между всеки две последователни действия не е
изминал период по-дълъг от две години, поради което и не е настъпило
основание за прекратяване на изпълнителното производство и отпадане на
правопрекъсващото действие по отношение на давността. След всяко
действие на принудително изпълнение е започвал да тече нов петгодишен
давностен срок и при последно действие през месец март 2021год.
петгодишния срок на погасителната давност по отношение на задълженията
на ищците не е настъпил.
За ищците за периода до приемането на новото тълкувателно
решение следва да намери приложение разрешението, даденото с ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което погасителната давност е спряла докато трае
изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането,
според което с образуването на изпълнителното дело давността за вземането
на взискателя е прекъсната, а след това съгласно чл.115, ал.1, б."в" ЗЗД е
спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство съгласно
чл.115, ал.1, б. "ж" от ЗЗД. Извършените действия по принудително
изпълнение докато е действало ППВС № 3/1980 г. по време на висящ
изпълнителен процес не се обезсилват по право при последваща перемпция.
При горните мотиви съдът намира, че давността по отношение на
ищците е многократно прекъсвана със всяко действие на принудително
изпълнение по процесното изпълнително дело , като последното такова е
насрочената публична продан на 26.0.2021 год./л.128 от делото/ и от тогава е
започнала да тече нова давност, която не е изтекла към приключване на
съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция.
При горните мотиви предявените отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс са неоснователни и следва бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от спора ищците следва да заплатят на ответника
сумата от 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
27
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. К. К., ЕГН ********** и от К. Д. К.,
ЕГН ********** от гр. *** ул.*** № * чрез адв. Галина Найденова – БАК,
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 3, офис № 318 против
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ № 19 в качеството й на правоприемник на
„Експресбанк“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл.439 от
ГПК, да се приеме за установено, че ищците не дължат на ответника поради
изтекла погасителна давност, алтернативно - поради погасяване на основание
чл. 739 от ТЗ, следните парични задължения: по Изпълнителен лист от
06.06.2011 г. издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 3365/03.06.2011
г. по ч.гр.д. № 3851/2011 г. на Районен съд - Бургас: сумата от 102863.30 EUR
(сто и две хиляди осемстотин и шестдесет и три евро и тридесет евро цента),
от която сума: 97700 EUR (деветдесет и седем хиляди и седемстотин евро) -
главница, 8163.30 EUR (осем хиляди сто шестдесет и три евро и тридесет
евро цента) - договорна лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главницата от 09.05.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, както и
сумата от 4141.01 лв. (четири хиляди сто четиридесет и един лева и една
стотинка) - разноски. По Изпълнителен лист от 27.05.2011 г. издаден въз
основа на Заповед за незабавно изпълнение № 3113/25.05.2011 г. по ч.гр.д. №
3850/2011 г. на Районен съд - Бургас: сумата от 16800 EUR (шестнадесет
хиляди и осемстотин евро) - главница, 2313.88 EUR (две хиляди триста и
тринадесет евро и осемдесет и осем евро цента) - договорна лихва за забава,
ведно със законна лихва върху главницата считано от 09.05.2011 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 747.68 лв.
(седемстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки) –
разноски, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН ********** и от К. Д. К., ЕГН **********
от гр. *** ул.*** № * чрез адв. Галина Найденова – БАК, съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет. 3, офис № 318 да заплатят на „Банка
ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Московска“ № 19, представлявана от юрисконсулт Галя Петрова
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
28
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд - Бургас .
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
29