Решение по дело №595/2021 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 76
Дата: 5 декември 2021 г.
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20211840200595
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Ихтиман, 05.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Адриана К. Хаджипеткова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20211840200595 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН вр. чл. 189, ал. 8 ЗДвП.
Образувано е по жалба на ЛЮБ. Й. АНГ. против Електронен фиш серия
К № 4678837, издаден от ОДМВР - София, с който за нарушение на чл. 21, ал.
2 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лв.
В жалбата и в съдебно заседание се претендира отмяна на електронния
фиш при подробно изложени съображения.
Административнонаказващият орган (АНО) в писмено становище
оспорва жалбата, моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение по чл. 63, ал. 4 ЗАНН
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
е процесуално допустима.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество е основателна.
С Електронен фиш серия К № 4678837, издаден от ОДМВР - София за
това, че на 26.03.2021 г. в 15.18 часа, гр. К., общ. К., „а тези снимани в гръб са
с посока на движение към гр. Белово“ при ограничение на скоростта на
движение от 40 км./ч., с мобилно ATCC „ARH CAM S 1“ № 11743c1, е
установена скорост на движение 81 км./ч. (след отчитане на допустима
грешка в полеви условия 3%), т.е. превишаване с 41 км./ч. на разрешената
скорост, при движение на МПС – лек автомобил марка „Фолскваген“, модел
1
„Туарег“, с рег. № ********, собственост на жалбоподателя.
При издаване на електронния фиш е допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, което представлява основание
за отмяна. Електронният фиш не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 5
ЗДвП, тъй като в него не е посочено мястото на нарушението. Последното е
индивидуализирано по следния начин – „гр. К., а тези снимани в гръб са с
посока на движение към гр. Белово“. Това не представлява място на
извършване на нарушението, тъй като за да е надлежно посочено е
необходимо чрез съдържащата се информация да бъде установимо къде е
осъществено деянието. Или казано по друг начин при подобно описание, като
настоящото, е невъзможно да бъде проверено къде в гр. К. е установено
нарушението, имало ли е там въведено ограничение на скоростта на движение
на 40 км.ч., както се твърди в електронния фиш и сигнализирано ли е това
ограничение с пътен знак, съгласно изискванията на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Допуснатото нарушение е съществено. С подобно описание на мястото на
нарушението се нарушава правото на защита на жалбоподателя, защото той
не е състояние разбере къде е извършено и имало ли е въведено ограничение
на скоростта на движение по съответния ред. Възпрепядства се и
задължението на съда да провери правилността на изводите на АНО.
Доколкото електронният фиш е единственият процесуален документ, който се
издава в производството и определя фактическата рамка на доказване,
недопустимо е мястото на извършване на нарушението, да се установява от
доказателствени средства, когато такова не е посочено в електронния фиш.
Предвид изхода на делото на основание 63, ал. 3 вр. чл. 144 АПК вр. чл.
78, ал. 1 ГПК АНО следва да бъде осъден да заплати сторените от
жалбоподателя разноски. Настоящият състав намира възражението по чл.63,
ал. 4 от ЗАНН, направено от процесуалния представител на АНО, за
основателно, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до минимума, установен в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 300 лв.. Това е така доколкото делото не разкрива
висока фактическа и правна сложност. Има неголям обем доказателствени
материали, приключило е в едно съдебно заседание и в обжалваният акт е
допуснато съществено процесуално нарушение, което предопределя отмяната
му единствено на това основание. Същевременно договореното и заплатено
възнаграждение надвишава с 1/3 минималният законоустановен размер на
адвокатското възнаграждение, поради което е несъразмерно спрямо
фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4678837 издаден от ОДМВР -
София.
ОСЪЖДА ОДМВР-СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ на ЛЮБ. Й. АНГ., ЕГН
**********, с адрес: гр. К., ул. „Б.“ № 5Б сумата от 300 лв. разноски по
делото.
2
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН вр. чл. 189, ал. 8 ЗДвП.
Образувано е по жалба на ЛЮБ. Й. АНГ. против Електронен фиш серия
К № 4678837, издаден от ОДМВР - София, с който за нарушение на чл. 21, ал.
2 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лв.
В жалбата и в съдебно заседание се претендира отмяна на електронния
фиш при подробно изложени съображения.
Административнонаказващият орган (АНО) в писмено становище
оспорва жалбата, моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение по чл. 63, ал. 4 ЗАНН
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
е процесуално допустима.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество е основателна.
С Електронен фиш серия К № 4678837, издаден от ОДМВР - София за
това, че на 26.03.2021 г. в 15.18 часа, гр. Костенец, общ. Костенец, „а тези
снимани в гръб са с посока на движение към гр. Белово“ при ограничение на
скоростта на движение от 40 км./ч., с мобилно ATCC „ARH CAM S 1“ №
11743c1, е установена скорост на движение 81 км./ч. (след отчитане на
допустима грешка в полеви условия 3%), т.е. превишаване с 41 км./ч. на
разрешената скорост, при движение на МПС – лек автомобил марка
„Фолскваген“, модел „Туарег“, с рег. № ********, собственост на
жалбоподателя.
При издаване на електронния фиш е допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, което представлява основание
за отмяна. Електронният фиш не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 5
ЗДвП, тъй като в него не е посочено мястото на нарушението. Последното е
индивидуализирано по следния начин – „гр. Костенец, а тези снимани в гръб
са с посока на движение към гр. Белово“. Това не представлява място на
извършване на нарушението, тъй като за да е надлежно посочено е
необходимо чрез съдържащата се информация да бъде установимо къде е
осъществено деянието. Или казано по друг начин при подобно описание, като
настоящото, е невъзможно да бъде проверено къде в гр. Костенец е
установено нарушението, имало ли е там въведено ограничение на скоростта
на движение на 40 км.ч., както се твърди в електронния фиш и сигнализирано
ли е това ограничение с пътен знак, съгласно изискванията на чл. 21, ал. 2
ЗДвП. Допуснатото нарушение е съществено. С подобно описание на мястото
на нарушението се нарушава правото на защита на жалбоподателя, защото
той не е състояние разбере къде е извършено и имало ли е въведено
ограничение на скоростта на движение по съответния ред. Възпрепядства се и
задължението на съда да провери правилността на изводите на АНО.
Доколкото електронният фиш е единственият процесуален документ, който се
издава в производството и определя фактическата рамка на доказване,
1
недопустимо е мястото на извършване на нарушението, да се установява от
доказателствени средства, когато такова не е посочено в електронния фиш.
Предвид изхода на делото на основание 63, ал. 3 вр. чл. 144 АПК вр. чл.
78, ал. 1 ГПК АНО следва да бъде осъден да заплати сторените от
жалбоподателя разноски. Настоящият състав намира възражението по чл.63,
ал. 4 от ЗАНН, направено от процесуалния представител на АНО, за
основателно, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до минимума, установен в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 300 лв.. Това е така доколкото делото не разкрива
висока фактическа и правна сложност. Има неголям обем доказателствени
материали, приключило е в едно съдебно заседание и в обжалваният акт е
допуснато съществено процесуално нарушение, което предопределя отмяната
му единствено на това основание. Същевременно договореното и заплатено
възнаграждение надвишава с 1/3 минималният законоустановен размер на
адвокатското възнаграждение, поради което е несъразмерно спрямо
фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
2