№ 58
гр. Ямбол, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Гражданско дело № 20242300100009 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. С., румънски гражданин с
постоянен адрес в Република Италия чрез пълномощници адв.С. П. П. от САК и адв.Р. М. П.
от САК, с която се претендира да бъде осъден ответника Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи /НББАЗ/ гр.София да заплати сумата от 100 000 лева,
съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на
С.М., родена на ******., настъпила в резултат на ПТП, възникнало на 13.10.2021 г. в
гр.Елхово, ведно със законната лихва от 08.03.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
Твърденията са за това, че на посочената дата около 08:00ч., на път № I-7, около км
293+213, в гр.Елхово, водачът Д.К., при управление на товарна композиция влекач „ДАФ“ с
рег.№ 34SL0389 с полуремарке „Тирсан" с рег.№ 34КL9342, преодолявайки десен завой,
навлязъл в насрещната лента за движение, където настъпил удар с лек автомобил „Мерцедес
GLЕ 350“ с рег.№ FМ0541LP, управляван от М. М., в който пътували съпругата му Д. С. /на
предна дясна седалка/ и двете им деца: Д.М. /на задна лява седалка/ и С.М. /на задна дясна
седалка/. Вследствие така реализираното ПТП С.М. е починала, а на останалите пътници са
причинени телесни увреждания. По повод настъпилото ПТП е образувано НОХД №
288/2021 г. по описа на ОС -Ямбол, по което с постановена Присъда № 5 от 28.02.2022г. и
подсъдимият Д.К. е признат за виновен в причиняването на произшествието като е нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.16, ал.1, т. 1, чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на С.М., родена на ******. в Република Италия. В
резултат на реализираното ПТП, вследствие което е настъпила смъртта на С.М., на ищцата
Д. С. са нанесени непоправими неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от реализиране на същото. Вредите се изразяват в морални болки и страдания,
1
които тя е претърпяла и продължава да търпи заради загубата на своята невръстна дъщеря. В
резултат на настъпилото произшествие възможността Д. С. да изгради топли и хармонични
отношения на житейска и семейна близост с дъщеря си е безвъзвратно и необратимо
прекъсната. Няма нищо по-мъчително за един родител от това да загуби детето си преди
неговия жизнен път да е изтекъл, и то в толкова ранна детска възраст.
С молба от 07.01.2022 г., ищцата е поискала от ответника репариране на претърпените
от родителите на С.М. неимуществени вреди, а на 11.07.2022 г. е била уведомена, че по
образуваната щета № ВО-22-ТР-00009 се определя обезщетение за всеки от тях в размер на
по 150 000 лева, които суми НББАЗ е превело на Д. С. и М.М.. Обезщетение в подобен
размер се счита занижено, поради което е и несправедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД,
както и не кореспондира с обема и интензитета на претърпените вреди. Същото не
съответства и на съдебната практика при сходни случаи, което е обусловило завеждане на
настоящия иск. Законодателят определя висок нормативен максимум на застрахователно
обезщетение за причинените на увреденото лице неимуществени вреди - в размер на 10 420
000 лева, какъвто е настоящия случай (чл.492, т.1 от КЗ) и това безспорно доказва рамката
на справедливия размер на обезщетенията в конкретната икономическа обстановка.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника НББАЗ е постъпил и с него се
оспорва изцяло предявения иск като неоснователен, желае се отхвърлянето му и присъждане
на разноските. Според ответника с извършеното от него извънсъдебното плащане на
обезщетение в размер 76 693,78 евро, представляващи равностойността към датата на
плащане на определеното по щетата обезщетение в размер 150 000 лева, е репарирал изцяло
претендираните неимуществени вреди, с оглед на което настоящата искова претенция за
изплащане на допълнително обезщетение в размер от 100 000 лева е изцяло неоснователна.
Тъй като обстоятелството на извършеното извънсъдебно пращане на обезщетение не се
оспорва от ищцата, се желае същото да бъде обявено за ненуждаещо се от доказване.
Оспорва се изключителната отговорност на водача на товарния автомобил за настъпване
на вредоносния резултат, както и твърдението, че пострадалата С.М. е пътувала на задна
дясна седалка на управлявания от баща й М. М. лек автомобил. В тази връзка е направено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на родителите на
пострадалото дете и се твърди, че С.М. не е пътувала обезопасена в детско столче, а при
условия на евентуалност не е пътувала в детско столче, съответстващо на възрастта и ръста
й, а в случай, че е пътувала в детско столче, се твърди, че същото не е било правилно
фиксирано към седалката на автомобила, тялото на детето не е било обезопасено с
многоточкови колани.
Претенцията е оспорена по размер предвид извършеното извънсъдебно плащане, както
и относно датата, от която се претендира законна лихва.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, а чрез пълномощниците си
адв.П. и адв.П. поддържа предявените искове.
Ответникът също редовно призован не изпраща законен представител, а чрез своя
пълномощник адв.Цървуланова поддържа становището изразено в отговора на исковата
2
молба.
В съдебно заседание е уточнено още, че ответникът не оспорва обстоятелството, че
ищцата е предявила претенциите си пред него на 7.01.2022 г.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
С доклада по делото съдът е приел за безспорен и ненуждаещ се от доказване факт на
изплащането на извънсъдебно застрахователно обезщетение на ищцата в размер 150 000 лв.,
а в съдебно заседание е прието, че ответникът не оспорва обстоятелството, че ищцата е
предявила претенциите си пред него на 7.01.2022 г.
С исковата молба ищцата С. е представила удостоверение за раждане серия N.13 №
482090 в превод от румънски език, от което се установява, че на ******. е родено детето
С.М. и е с родители баща М.М. и майка Д. С.. Представено е извлечение от акт за смърт №
0108/2021 г., издадено от община Елхово за това, че на 13.10.2021 г. е настъпила смъртта на
С.М..
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2021-1039-275 от 13.10.2021 г. се
установява, че на тази дата е настъпило ПТП в гр.Елхово на път I-7 с участието на товарен
автомобил ДАФ с прикачено ремарке, управляван от турски гражданин Д.К., който навлязъл
в насрещното движение и блъснал под ъгъл лек автомобил „Мерцедес“, управляван от М.М.
като освен материалните щети по двете МПС-та е посочено, че са пострадали, пътуващите в
лекия автомобил – С.М. е починала, а останалите Д. С. и Д.М. са с посочени травми.
Отразено е, че е образувано ДП № 326/2021 г. на РУ Елхово, а впоследствие НОХД №
288/2021 г. по описа на ЯОС, приложено по делото и приключило с влязла в сила присъда №
5/28.02.2022 г. С постановената присъда ЯОС е признал подсъдимия Д.К. за виновен в това,
че около 08,00 часа на 13.10.2021 г., в гр. Елхово по път 1-7, км. 293 +213 м, в участък от
околовръстен път на гр. Елхово, управлявал състав от МПС - влекач, марка "ДАФ" и
прикачено полуремарке, при което нарушил правилата за движение по пътищата -чл.16,
ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С.М.
/Saliha Mavigok/, родена на ******. в Република Италия; една тежка и четири средни телесни
повреди на Д.Щ., родена на ********** г. в Република Румъния и една средна телесна
повреда на Д.М., роден на 16.02.2019 г. в Република Италия, както и значителни материални
щети и го осъдил на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален общ режим.
Ищцата Д. С. и съпругът й М.Н., в качеството на законни наследници на загиналата в
ПТП С.М., са сезирали ответника НББАЗ за изплащане на застрахователни обезщетения, за
което страните не спорят, че е станало на 7.01.2022 г. По образуваната от НББАЗ щета BG-
22-TR-00009 на родителите на починалата са били изплатени застрахователни обезщетения
по 150 000 лв. за претърпените неимуществени вреди. Изплащането на обезщетението на Д.
С. е станало на 22.07.2022 г., видно от представеното нареждане за превод на валута в
размер 76 693,78 евро.
3
По искане на ответника по делото бе назначена, изслушана и неоспорена комплексна
медицинска и авто-техническа експертиза. Вещите лица са заявили, че версията на
изпълнение на процесния автомобил Мерцедес е оборудван заводски с триточков предпазен
колан (наричан още триъгълен диагонално-талиен колан) на всяка седалка. Тези колани имат
У-образна подредба, която осигурява равномерно разпределение на енергията на движещото
се тяло към гърдите, таза и раменете. Принципът да задействане на предпазните инерционни
колани е при стойности на отрицателно ускорение над критичните. Автомобилът разполага
със система за защита на деца превозвани в автомобила с детски столчета на задната седалка
- ISOFIX. За пасажерите (пътниците), возещи се на задната седалка без поставен предпазен
колан се наблюдават свободни движения на телата им до момента, в който евентуално
достигнат до челното стъкло, но преди това те контактуват с различни части от интериора
на автомобила, включително и с намиращите се на предните седалки - водач и пътник до
него. През цялото време на хаотично движение на телата в купето на автомобила настъпват
и различни по вид и размер наранявания по телата, като някой от тях могат да доведат до
трагичен край или „изхвърчане“ на телата през някой от прозорците на автомобила, като
нараняванията които биха настъпили при този механизъм, в повечето случай имат
предизвестен трагичен край. Движенията на телата на пасажерите на задната седалка при
поставен предпазен колан са силно ограничени.
Относно въпроса за наличието на детско столче в процесната кола, вещите лица сочат,
че в приложените към делото материали има данни, че пострадалата С.М. е седяла в детско
столче на задната седалка вляво зад водача, но липсват данни относно това какъв вид е било
детското столче. Липсват и снимки от местопроизшествието, на които евентуално би се
виждало това столче и би се определило неговия вид и начина му на закрепване към
системите за защита на деца в процесния автомобил. Съобразно възрастта на пострадалата
вещите лица са заявили, че би следвало превозването й в автомобила да се осъществява на
задната седалка в детско столче тип „Кошница“, която се закрепва за седалката посредством
системата ISOFIX и системата Тор Тether. Ако използваното детско столче е от тип
„Кошница“ (бебешко столче) би следвало същото да се монтира по начин, по който главата
да сочи в посока обратна на движението на ППС (гледащо назад). Детското столче от този
тип разполага със собствена система от колани за закрепяне на новороденото или детето до
1 г., но закрепването на столчето към седалката става посредством предпазния колан на
автомобила. Ако детското столче бъде прикрепено технически правилно към седалката на
ППС (посредством предпазния колан), но в неправилната посока (по посока на движение на
ППС), вероятността тялото на новороденото или детето до 1 г., да напусне столчето при
удар е много голяма. При технически правилно монтирано към седалката на ППС детско
столче, при удар тялото на новороденото или детето до 1 г. се притиска към гърба на стола и
вероятността тялото да напусне столчето е минимална. Анализа и механизма на настъпилите
телесни увреждания на пострадалата С.М. показват, че най-вероятно детското столче, ако е
било тип „Кошница“ не е било монтирано технически правилно. Нараняванията сочат, че
столчето най-вероятно е било монтирано по начин - гледащо напред (по посоката на
движение на ППС), следствие на което при удара, под действието на преносни инерционни
4
сили тялото на пострадалата се е освободило от столчето, като е продължило движението си
напред, по посока еднаква с посоката на движение на автомобила, при което са последвали
удари в отделни части от интериора на автомобила, при които са настъпили констатираните
телесни увреждания.
Причината за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалото дете в състояние
на дълбока кома вследствие значителната черепномозъчна травма и тежък травматичен и
хеморагичен шок вследствие множествените контузионни изменения на белите дробове и
контузионни кръвоизливи на белите дробове, както и закритото счупване на горния край на
дясното бедро. За настъпването на смъртта най-голямо значение е имало тежката черепно-
мозъчна травма, като гръдната травма с тежките контузионни изменения на белите дробове
и кръвоизливите на белите дробове, също е била смъртоносна. За по-бързото настъпване на
смъртта имало значение и останалите травми в областта на главата, корема и десния долен
крайник. Смъртта на пострадалото дете е била неизбежна и неминуема. Тя не е била
мигновена, но е настъпила за сравнително кратко време. Описаните уреждания са получени
при блъскането на лекия автомобил и удрянето и притискането на травмираните области на
тялото на детето по деформиралите се части от купето на автомобила. По данни на
материали от делото основните деформации по лекия автомобил са вдясно, а пострадалото
дете е седяло отляво (зад водача). Анализа и механизма на настъпилите телесни увреждания
на пострадалата С.М., показват, че най-вероятно детското столче, ако е било тип „Кошница“
не е било монтирано технически правилно.
В заключение, вещите лица сочат, че тъй като пострадалото дете е било на задната
седалка вляво (зад водача), а основните деформации по автомобила са в дясната част може
да се заключи, че при правилно монтирано детско столче, констатираните травми по
пострадалото дете вероятно биха били в по-лека степен.
Изводите си вещите лица потвърдиха и при разпита им в съдебно заседание като им
бяха предоставени и съдържащите се в приложеното НОХД снимки от фотоалбума на
произшествието. В съдебно заседание вещите лица заявиха, че ако по време на катастрофата
детето не е било променило положението на тялото си, както е пътувало отзад вляво, то са
били налице предпоставки да получи по-леки травматични увреждания, отколкото
фактически са налице. Никой обаче не може да каже какви биха били те и това нещо по
никакъв начин не може да се установи, за да се отговори за фактите и обстоятелствата,
довели до смъртта на детето и получените деформации по автомобила.
Във връзка с местоположението на детето в автомобила и начина, по който е пътувало,
по делото даде сведения и свидетеля М.Н., негов баща и управлявал катастрофиралия
автомобил. Свидетелят Н. заяви, че детето пътувало отзад от лявата страна в автомобила зад
него. И двете деца /загиналото и братчето му/ били в детски столчета, които били хванати
здраво за задната седалка. С. била в столче да стои седнала. Столчетата били хванати с
коланите. И на двете деца имало отделни столчета. След като дошъл в съзнание свидетеля
видял, че малкото им дете - дъщеря им била положена на земята отвън и й правели сърдечен
масаж, а момченцето със столчето било изведено навън, било сложено на столчето и му
5
попивали кръвта по лицето. Свидетелят помни, че когато тръгнали казал на съпругата си да
не слага коланите на децата, за да могат да са свободни, но тя не се съгласила, тъй като ако
не са с колани ще стават, ще вървят в колата и за да са сигурни, че няма да се случи нещо,
сложили коланите и на двете деца.
За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания, по делото са разпитани
доведените свидетели М.Н. – нейният съпруг и участник в ПТП, както и Т.Ш. – сестра на
М.Н..
Свидетелят Н. сочи, че при катастрофата съпругата му изпаднала в кома, после била в
болница, където той я посещавал, но не й казвал за съдбата на бебето им независимо, че тя
питала всеки път, тъй като това била препоръката на лекаря. След три седмици разрешили
да й каже и преди този момент й поставили инжекция с успокоително. Тъй като след
инжекцията е била под влияние на успокоителното - нищо не могла да направи, а само и
единствено се разплакала. След като дошла на себе си, започнала да се кара със съпруга си
защо не й е казал за смъртта на детето и защо я е лъгал толкова време. И сега свидетелят
твърди, че не са в много добри отношенията - тя не може да му прости, че той й спестил
истината. Сега състоянието й е такова, че тя все още не може да приеме смъртта на детето –
тя е в много лошо психическо и емоционално състояние в момента. Затворена е в себе си, не
иска да разговаря с близките си. Затворила се е в себе си, като че ли не иска да живее. Две
години и половина не може да се отърси от това, че са загубили детето и когато започне
разговор, винаги се връща към този момент за детето и гласът й започва да трепери, спира да
говори и се затваря в себе си. Всеки родител и всяка майка по свой собствен начин обича
детето си, затова и тя много държала на детето и всъщност са го имали това дете с любов.
Имат и син, който единствено в момента ги държи и заради него живеят. В Италия в
Читадела, където живеят, кметският наместник осигурил на съпругата на свидетеля
психолог и тя всеки ден била посещавана от психолог около три месеца - един месец след
като се върнали и после около два месеца докато е била в болницата там.
Според свидетеля М. съпругата му не може да приеме смъртта на детето. Сложила в
медальон, който носи малка снимчица на детето и част от косичката му, която е отрязана на
неговия 40-ти ден. Всички дрешки на детето, тя не искала да ги съберат и да ги изхвърлят
или да ги раздадат на нуждаещи се деца, казвала „аз отново ще й ги облека“. Всички
гривнички и всичко, което е на детето, си стояли така, както било преди.
Свидетелката Т. заявява, че след катастрофата снаха й била в интензивното в България и
в болница, а след като се прибрали в Италия отново постъпила в болница, при което тя била
пет месеца при семейството им да помага. Винаги, когато Д. се сети за катастрофата започва
да плаче, не приемала съпруга си, спели в различни стаи, за да не й напомня той за
катастрофата и смъртта на детето. Според свидетелката на една майка положението е
трудно - тя се чувства много зле, защото е загубила детето си. Д. психологически е много
зле, срината е. Носи си винаги колие, в което има една снимка и част от косичката на детето.
Като, че ли със сина си в момента тя още не може да разговаря нормално. В стаята на
загиналото дете стоят всичките дрехи, тя ги прегръща, не иска да се разделя с тях. Приживе
6
Д. била изцяло отдадена на детето си. В началото тя въобще не говорела, не била на себе си.
Не казвала, че я болят раните, а казвала: „сърцето ме боли“. Детето е погребано в Т.. След
като минали осем месеца от смъртта на детето тогава, когато Д. здравословно се подобрила,
тя самата казала, че иска съпругът й да я заведе на гроба на детето и още тогава направили
надгробната плоча.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.511 ал.3 от КЗ. Искът е допустим, а разгледан
по същество съдът го намира за частично основателен по следните съображения:
Ответникът Национално бюро на българските автомобилни застрахователи е
юридическото лице, към което ищцата се е обърнала за изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като ПТП, в което е загинала дъщеря й е станало по вина на водач на
товарен автомобил, който е турски гражданин, а ищцата като увредено лице не се е
съгласила с размера на изплатеното й от НББАЗ обезщетение. Ищцата е заявила пред
НББАЗ претенцията си за обезщетение на 7.01.2022 г. г. и обезщетение й е било изплатено
на 22.07.2022 г. в размер 150 000 лв.
Справедливото обезщетяване е принципът, въз основа на който съгласно чл.52 от ЗЗД
съдът следва да определи размера на претендираните за заплащане от ищците претърпени
неимуществени вреди, които в случая са вследствие от смъртта на невръстната С.М.,
настъпила в ПТП. При определяне на размера на неимуществените вреди, съгласно ППВС
№ 4/68 г. следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези
вреди и се вземе предвид значението им за размера на вредите. Това са конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, тъй като понятието „справедливост” по смисъла на
чл.52 ЗЗД не е абстрактно. При причиняване на смърт от значение са възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който
търси обезщетението за неимуществени вреди.
Съдът приема за безспорно установени в настоящото производство твърдените в
исковата молба обстоятелства относно претърпените и търпени към момента от ищцата
страдания поради загубата на детето й С. в процесната катастрофа. В подкрепа на тези
обстоятелства съдът кредитира свидетелските показания на съпруга на ищцата и неговата
сестра, които са били близо до нея, както непосредствено след катастрофата, така и след
това, а и към момента. Двамата свидетели са единодушни, че Д. С. не е преживяла загубата
на детето независимо, че е ползвала психологическа помощ в продължение на три месеца.
Не спира да мисли и не може да се отърси от тежката загуба, влошила е отношенията със
съпруга си. Състоянието на тъга и депресивни чувства се е отразило и на отношенията с
оцелялото в катастрофата друго дете.
При така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че преживяното от
ищцата сочи на значителни болки и страдания от смъртта на четиримесечното й бебе. Тези
болки и страдания не могат да бъдат окачествени като обичайни при загуба на близък.
Загубата на дете несъмнено е от най-тежките, най-болезнените преживявания с траен
отпечатък върху по-нататъшния живот на ищцата като родител. Предвид установеното и
7
след като се съобрази възрастта на загиналото дете – на четири месеца, възрастта на ищцата
към датата на ПТП – на 28 години, шокът и болката от загубата на детето, съдът намира за
справедливото обезщетение за ищцата на сумата от 250 000 лева. Съдът намира този размер
за адекватен и обоснован с оглед претърпените от нея болки и страдания и отговарящ на
принципа на справедливостта. След като на ищцата ответникът е изплатил 150 000 лв., то
претендирания размер на обезщетението в настоящото производство от 100 000 лв. би бил
адекватен на изложените от съда съображения.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване с оглед
определяне крайния размер на обезщетението. За да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо
дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите.
В настоящия случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение
за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД с твърдението, че бебето не е било
поставено в специално кошче за пътуване с автомобил, а при условията на евентуалност
детето не е пътувало в детско столче съответно на възрастта й, а ако е пътувало в детско
столче, то същото е било неправилно фиксирано към седалката на автомобила, тялото на
детето не е било обезопасено с многоточкови колани.
В наказателното производство въпросът за наличието на детско столче не е бил
повдиган и изследван, а единствените доказателства в тази връзка са събраните в
настоящото производство. При разпита на свидетеля М.Н. в съдебно заседание, същият
заяви, че двете деца са пътували в детски столчета и с поставени предпазни колани.
Доказателството, събрано по делото във връзка с възражението за съпричиняване, е
назначената по искане на ответника комплексна авто-техническа и медицинска експертиза.
В заключението, а и при разпита в съдебно заседание вещите лица доктор и авто-експерт са
единодушни, че анализа и механизма на настъпилите телесни увреждания на пострадалата
С.М., показват, че най-вероятно детското столче, ако е било тип „Кошница“ /съответно на
възрастта й/, не е било монтирано технически правилно. Тъй като пострадалото дете е било
на задната седалка вляво (зад водача), а основните деформации по автомобила са в дясната
част може да се заключи според вещите лица, че при правилно монтирано детско столче,
констатираните травми по пострадалото дете вероятно биха били в по-лека степен.
Предвид изложеното съдът счита, че действително е налице съпричиняване, доколкото
неспазването на правилата на чл. 137б от ЗДвП има причинно – следствена връзка с
уврежданията на детето и тяхната степен, довели до нестъпване на неговата кончина.
Тъй като са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на
определеното обезщетение, съдът приема процентът на съпричиняване от страна на
8
пострадалото лице - ищцата, в размер на 40 %. При отчитане на приетото съпричиняване,
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде редуцирано на 60 000 лева., като над
тази сума до предявения размер от 100 000 лв. искът следва да бъде отвхърлен като
неоснователен.
Относно началния момент на присъждане лихвата за забава, ЯОС счита, че същият би
следвало да е 7.01.2022 г. – момента на предявяване на претенцията пред НББАЗ. Според
съдебната практика, изразена в актове на ВКС - решение по т.д. № 2273/2018 г., II т.о.,
решение по т.д. № 2466/2018 г., I т.о., решение № 50102/20.10.2022 г. по т.д.№ 1428/2021 г.
на II т.о., която се споделя от настоящия съд, мораторна лихва върху обезщетението се
дължи считано от момента на сезирането на застрахователя, тъй като той отговаря за
забавата на застрахования, с оглед на функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователя от отговорността на делинквента - чл.429, ал.3, изр.2 КЗ, вр. с чл.493, ал.1,
т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи -
ответник по иска, сега касатор, изпълнява функциите на представително национално бюро –
член на бюрата от системата „Зелена карта“. При отправена застрахователна претенция,
неговата пасивна легитимация по предявения иск по чл.511, ал.3 КЗ и изричното
препращане към регламентираните в чл.496 КЗ задължения на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при предявена претенция
чл.512, ал.1 КЗ, следва извода, че мораторна лихва върху обезщетението се дължи считано
от момента на сезирането на застрахователя. В настоящия случай мораторната лихва се
претендира от по-късен от предявяване на претенцията момент, а именно от 8.03.2022 г. и
съдът намира, че началния момента на лихвата следва да бъде определен от тази дата.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените разноски, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, които съразмерно с уважената част от
иска са в размер 2094,30 лв. Ответникът следва също така да заплати ДТ за разгледания иск
в размер 2400 лв., както и по сметката на ЯОС сумата 50 лв. възнаграждение за преводач.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото
разноски, съгласно чл.78 ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска в размер
4663,98 лв. В съдебно заседание от ищцата е направено възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар за пълномощника на ответника, който е в размер 10 380 лв. с ДДС,
платен съгласно представените фактура и извлечение от банковата сметка. Съдът счита, че
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ответника е неоснователно, тъй като съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при цена на иска от 100 000 лв.
адвокатското възнаграждение следва да е в размер 8650 лв. без ДДС и 10 380 лв. с ДДС,
колкото е и заплатено.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни застрахователи гр.София,
ул.“Граф Игнатиев“ № 2 ет.2 на основание чл.511 ал.3 от КЗ да заплати на Д. С., румънски
гражданин, родена на 2.10.1993 г., с постоянен адрес в Република Италия чрез
пълномощници адв.С. П. П. от САК и адв.Р. М. П. от САК сумата 60 000 лв.,
представляваща допълнително, над заплатеното й извънсъдебно обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на С.М., настъпила при ПТП на 13.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 8.03.2022 г. до окончателното изплащане
като искът в разликата над 60 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв. като
неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни застрахователи гр.София на
основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на Д. С. направените по делото разноски съразмерно
с уважената част от иска в размер 2094,30 лв.
ОСЪЖДА Д. С. да заплати на основание чл.78 ал.3 от ГПК на Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи направените по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 4663,98 лв.
ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни застрахователи гр.София да
заплати ДТ за разгледания иск в размер 2400 лв., както и по сметката на ЯОС сумата 50 лв.
възнаграждение за преводач.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на
страните пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
10