Решение по дело №2598/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 269
Дата: 8 февруари 2021 г. (в сила от 7 юли 2021 г.)
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20207180702598
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

      269

 

гр. Пловдив, 08 февруари 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

       

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 2598 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 166 от ДОПК и  чл. 18, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

Образувано е по жалба на „Янков и син 99“ ООД, ЕИК ********* срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2018г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на акта поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушение на материалния закон. Счита се, че актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент е неправилен и незаконосъобразен, тъй като не е налице неизпълнение на изискванията на чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 7 / 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. Изразява се становище, че неспазването на срока за преминаване на агроекологично обучение до 31 декември на втората година от датата на първото одобрение се дължи на форсмажорни обстоятелства. Иска се оспореният акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноски. 

Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения, че процесният акт е издаден от компетентен орган, в необходимата писмена форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и възражения, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, адресат на административния акт, в рамките на 14-дневния срок от съобщаването му, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Не е налице спор по делото, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител в интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 598790 и след подаване на Заявление за подпомагане с УИН 16/270616/69885 е одобрен за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г., с поемане на 5 годишен ангажимент.

С акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г. с изх. № 01-2600/1873 от 07.08.2020г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", е прекратен агроекологичният ангажимент на бенефициера за кампания 2018г. Като основание за прекратяване на ангажимента е посочено нарушаването на разпоредбите на чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. Актът е връчен на жалбоподателя на 03.09.2020 г. според известие за доставяне. 

С писмо с вх. № 01-2600/1873/30.04.2019г. земеделският стопанин е възразил срещу започналото производство с мотива, че не е извършил нарушение на чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. и не са налице основания за прекратяване на агроекологичния му ангажимент.

По делото са приети: удостоверение за професионално обучение рег. № 729-34 от 19.04.2019г., регистрационна карта за земеделски производител от 03.02.2014г., амбулаторен лист № 000334 от 28.02.2019г., амбулаторен лист № 000105 от 11.01.2016г., експертно решение № 1816/25.03.2019г., епикриза от гастроентерологично отделение.  

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

При извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че процесният акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 11а, ал. 1, т. 1 и т. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Актът е издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" на когото, съобразно регламентираната в чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП правна възможност, са делегирани правомощия по чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година със Заповед № 03-РД/715/27.06.2017 година, в т. 7 от която изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е делегирал на Петя Димитрова Славчева –заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", правомощието да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат".

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му.

Съгласно разпоредбата на  чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година земеделските стопани или изрично упълномощено от тях лице трябва да преминат агроекологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност по мярка 1 "Трансфер на знания и действия по осведомяване" от ПРСР 2014 – 2020 година с минимална продължителност 3 дни, до 31 декември на втората година от датата на първото одобрение на заявлението за подпомагане по съответното направление, или докажат наличие на опит в извършването на направленията, които са избрали да прилагат. Ако земеделският стопани упълномощи друго лице да прилага агроекологичните дейности, упълномощаването трябва да бъде осъществено до края на втората година от първото одобрение по съответното направление.

Анализът на цитираната разпоредба води до извод, че срокът за представяне на документа започва да тече от датата на първото одобрение и изтича в края на втората година.

В конкретния случай първото одобрение за кампания 2015 е разпоредено на 30.11.2016 година с Уведомителното писмо от същата дата, т.е. жалбоподателят е узнал, че е одобрено финансирането и че е необходимо да представи доказателства за преминато агроекологично обучение, поради което срокът по  чл. 19, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година изтича на 31.12.2017 година. В този срок не е представено пълномощното и удостоверението за преминато обучение. Представеното Удостоверение за професионално обучение рег. № 729-34 от 19.04.2019г., издадено от Център за професионално обучение към „Гранд център“ ООД, гр.Сливен е след датата 31.12.2017г. Дори да се приеме, че приетото пълномощно за Атанас Запрянов Янков е по повод поет ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 също няма доказателства, че упълномощеното лице е преминало агроекологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност по мярка 1 „Трансфер на знания и действия по осведомяване от ПРСР 2014-2020г. с минимална продължителост 3 дни до 31 декември на втората година от датата на първото одобрение на заявлението за подпомагане.   

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният акт е издаден при правилно приложение на чл. 19 от Наредбата, досежно срока за представяне на изискуемия документ за преминато обучение, респ. в конкретния случай за упълномощено лице.

Не може да се сподели разбирането на жалбоподателя, че неспазването на срока се дължи на форсмажорно обстоятелство. 

По делото няма доказателства, които да водят до извод за настъпване на някакви форсмажорни или изключителни обстоятелства, които на основание чл. 18, ал. 5 от Наредба № 7/24.02.2015 г., да изключват задължението по 19, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Твърденията, че обективно не е имало възможност да се премине курса на обучение, не обосновават наличието на такива обстоятелства, тъй като не попадат в нито една от хипотезите, визирани в § 1, т. 8 от Наредба № 7/24.02.2015 г., а дори и да се приеме обратното, от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че тези обстоятелства не са били заявени пред компетентния орган в срока по чл. 18, ал. 6 от Наредба № 5/24.02.2015 г. (в рамките на 15 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него лице, или неговите правоприемници, са в състояние да направят това пред ДФЗ-РА). В конкретния случай, по делото не са предоставени документи или други доказателства, от които да е видно, че жалбоподателят е изпълнил изискването на посочената разпоредба и е представил доказателства в рамките на 15 работни дни след 31.12.2017 г.

В обобщение на изложеното съдът приема, че Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2018 на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е законосъобразен - издаден е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; при спазване на административнопроизводствените правила; постановен е в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава и законовата цел. С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и предвид своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за процесуално представителство от юрисконсулт - юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК Съдът,

 

Р Е Ш И: 

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „Янков и син 99“ ООД, ЕИК ********* срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2018 на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".

ОСЪЖДА „Янков и син 99“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Държавен фонд „Земеделие” юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 (сто) лева.     

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.

 

                                

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /п/