Р Е Ш Е Н И Е
№ 724
гр. Русе, 27 февруари 2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 07 февруари 2024 г. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №483…… по описа за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на е по реда на чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), вр. с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).
Делото е образувано по повод постъпила жалба от „Астра Биоплант” ЕООД ЕИК,
*********, чрез представляващия, управител на дружеството Димитър Минчев,
насочена срещу Решение №32-500621 от 02.08.2023г. на
директора на ТД
Митница Варна в Агенция „Митници”. С решението е коригира митническа
декларация MRN с №23BG002002091859R2 от 24.03.2023 г., подадена от дружеството,
по отношение „код на стоката - код по комбинираната номенклатура”. Според митническите
органи този код следвало да се чете 15180099, вместо декларирания **********, и
„Код на стоката код по ТАРИК” да се чете 40. Тази промяна на тарифното
класиране на стоката според митническия орган води и до промяна на митническите
задължения, досежно Мито и ДДС, в посока задължение за дружеството за
допълнително внасяне на определени суми, както следва : МИТО - 20 051,45 лева и
ДДС - 4 010,29 лева, ведно с лихва за
забава.
В жалбата се твърди, че решението е издадено в противоречие материалния закон и при неправилно приложение на Общите правила за тълкуване на Комбинираната
номенклатура (КН). Изложени са доводи и за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Твърди се, че издателят на
административния акт не е имал фактически и правни основания за коригиране на
митническата декларация, подадена от дружеството. В допълнително представени по
спора писмени бележки, адв. М., процесуален представител на
дружеството-жалбоподател излага и допълнителни доводи, свързани с анализ на
приетото заключение по назначената комплексна съдебна експертиза. На следващо
място, освен с анализ на доказателствата по делото и съответните доводи в
подкрепа на становището за незаконосъобразност на Решение №32-500621 от
02.08.2023г. на директора на ТД Митница Варна, и с конкретно посочени
нарушения, извършени от митническите органи (МО) при извършеното пробовземане
от процесната стока по метод БДС ЕN ISO 3170-2006, вместо по БДС EN ISO 5555
и БДС EN ISO 5555:2001/А1. Незачитане на т.6.1. от Ръководството за вземане на
проби от МО, и не по - малко важното, извършената промяна на текста на код по
КН 1518 00 95 за 2022 г., сравнено с КН за 2021 г. и предходните. Като тази
промяна и всъщност новият Регламент (ЕС)
2022/2583 на Съвета от 19.12.2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2021/2278
за суспендиране на митата на Общата митническа тарифа, посочени в чл.56,
параграф 2, б. в) от регламент (ЕС) №952/2013 г., за някой селскостопански и
промишлени продукти, променят ставката мито за продукти от код по КН 1518 00
99 за биодизел, като тя е намалена на 2%, когато е декларирано специфично
предназначение и стоката е предназначена за производство на биодизел, какъвто е
настоящия случай. Което пък водело на извода, че дори и да бъде променен кодът
и да следва да се чете 15180099, вместо декларирания **********, тази промяна
на тарифното класиране на стоката не води и до промяна на митническите
задължения досежно Мито и ДДС, както са приели митническите органи.
Иска се решението да бъде отменено. Претендират се разноски по представен
списък.
Ответникът, директорът на Териториална дирекция
Митница Варна при Агенция "Митници", чрез ст. юрисконсулт А.
Димитрова оспорва жалбата. Твърди, че с оспорваното решение стоката е класирана
правилно, както и че не са извършени нарушения на процесуалните правила. В
представено писмено становище излага подробни доводи за законосъобразност на
обжалваното решение. Моли обжалването да бъде отхвърлено. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение на прекомерност на заплатеното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които обсъди в тяхната
съвкупност и поотделно, заключението по назначената и приета комплексна съдебна
химико-икономическа експертиза и след направената проверка за
законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима.
Жалбата е подадена от лице – адресат на
административния акт, при наличие на правен интерес, тъй с него се засяга
неблагоприятно правната му сфера и в рамките на 14-дневния срок от съобщаването
му. Видно от известието за доставяне на л. 2 от адм. преписка, оспорваното
решение е съобщено на жалбоподателя на 07.08.2023 г., а жалбата е депозирана пред
органа, издал акта на 17.08.2023 г. (л. 3 от делото). Следователно, подадената
жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 24.03.2023г. „АСТРА БИОПЛАНТ“ ЕООД, подава
митническа декларация с МРН №23BG002002091859R2/24.03.2023г., с която декларира
режим "допускане за свободно обращение" на стока, описана като „негодни
за консумация употребяван готварски масла предназначени за производство на
биодизел /UCO/” – 153 790,00 кг бруто тегло., с код по ТАРИК 15 8009590, държава
на износ ОАЕ, деклариран произход ОАЕ, условие на доставка CIF Варна.
Към митническата декларация са приложени: Фактура №
03/2023/31012023, договор за покупко-продажба, опаковъчен лист, коносамент
№HLCUDX3230134726/06022023, сертификат за непреференциален произход,
застрахователна полица, фактури за терминални и др. разходи, сертификати за
качество, информационен документ — приложение VII към Регламент (ЕС)
N21013/2006, анализен сертификат, платежно нареждане за плащане към бюджета и
др. (представени в превод на български език от жалбоподателя на л.72 и сл. от
том 1 от делото).
На 20.03.2023г. от стоката по митническа декларация
с МРН №23BG002002091859R2/24.03.2023г. била взета проба за проверка на тарифно
класиране с Протокол за вземане на проба № 44/21.0З.2023г. (л. 10 от
преписката). Пробите са изпратени до Централна митническа лаборатория (ЦМЛ) с
писмо с рег. № 32-108794/21.03.2023 г. и Заявка за анализ/експертиза рег.№ 44/21.03.2023
г. (л. 11 от преписката).
От ЦМЛ е изготвена митническа лабораторна
експертиза (МЛЕ) № № 06 23.03.2023/29.05.2023г. (л. 6 и сл. от преписката) за
анализ на стока с описание "Употребявано кухненско олио" по протокол
за вземане на проба, рег.№ 44/21.03.2023 г.
Съгласно експертизата, анализираната проба с лабораторен
код № 1342_2002_23 представлява тъмнокафява, нееднородна, маслообразна маса,
състояща се от две фази - течна и полутечна с фина утайка и със силен,
неприятен мирис, характерен за употребявана мазнина. На база резултатите от МЛЕ
стоката се охарактеризира като негодна за консумация смес от растителни мазнини
(употребявано кухненско олио), без наличие на животински мазнини и масла, или
техните фракции (л.19 от преписката).
След допълнително проведена с ЦМЛ консултация, митническите
служители приели, че в продукта не се съдържат моноалкилни естери на мастни
киселини и/или парафинови газьоли. Въз основа на приложен към МЛЕ документ от
SGS е прието, че продуктът е предназначен за производство на биодизел.
Според становище от дирекция "Митническа
дейност и методология" с рег.№ 32-203322/31.05.2023 г. (л. 5 от
преписката) относно тарифното класиране на стоката в Комбинираната номенклатура
(КН) на Европейския съюз, на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване
на КН, стоката, с определените с МЛЕ характеристики и съгласно данните от
приложените документи, попада в обхвата на код 1518 00 99 на КН, различен от
декларирания. Предвид състава на стоката приложимият ТАРИК код е 1518 00 99 40.
С писмо рег. № 32-212446/07.06.2023 г. (л. 13 и сл.
от преписката) „АСТРА БИОПЛАНТ“ ЕООД е уведомено за мотивите, на които ще се
основава решението на митническия орган в съответствие с нормата на чл. 22, § 6
от Регламент (ЕС) № 952/2013, като му е предоставена възможност за отговор. В
писмото е описано каква е приета според МЛЕ стоката, като е посочено още, че
на основание правила 1 и 6 от Общите правила за
тълкуване на КН, стоката, с определените с МЛЕ характеристики и съгласно
данните от приложените документи, се класира в позиция 1518 и попада в обхвата
на код 1518 00 99 на КН, различен от декларирания. Предвид състава на стоката
приложимият ТАРИК код е 1518 00 99 40 – „Негодни за консумация употребявани
готварски масла, състоящи се от смеси от растителни масла за употреба в
производството на биодизел”, със ставка на Мито по отношение на трети страни -
7,7%. На основание чл. 101 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС за декларираната стока № 1, описана
като негодни за консумация употребяван готварски масла предназначени за
производство на биодизел /UCO/” по митническа декларация с МРН №23BG002002091859R2/24.03.2023г. възниквало
задължение за допълнително заплащане на държавни вземания, в размер на 20 051.45
лева мито и 4 010.29 лева ДДС или общо: 24 061.74 лева.
По делото не са налице данни дружеството да е
изразило становище в указания му срок.
В Решение №32-500621 от 02.08.2023г. към митническа
декларация МРН №23BG002002091859R2/24.03.2023г., като се позовава на
проведените изследвания и цялостната експертна оценка, директорът на ТД Митница
Варна приема, че декларираната стока № 1, описана като „негодни за консумация
употребяван готварски масла предназначени за производство на биодизел /UCO/”“ в
митническата декларация, представлява „Негодни за консумация употребявани
готварски масла, състоящи се от смеси от растителни масла за употреба в
производството на биодизел”, със ставка на мито по отношение на трети страни -
7,7%, като на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и
предвид Общите разпоредби към Обяснителните бележки към Хармонизираната система
за описание и кодиране на стоки за позиция 15 18, стоките по нея следва да се
класират, в код по КН 15180099, в код по ТАРИК 1518 00 99 40, със ставка на
митото по отношение на трети страни - 7,7%, поради което, на основание чл. 29
от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 84, ал.
1, т. 1 от ЗМ, чл. 56 Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 5, т. 39 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101,
пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56
от ЗДДС, чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, коригира МД МРН
№23BG002002091859R2/24.03.2023г. относно Е.Д. 6/14 „Код на стоката – код по
Комбинираната номенклатура“ като разпорежда да се чете 15180099; Е.Д. 6/15 „Код
на стоката код по ТАРИК“ да се чете 40; данните в поле „Задължения“ за стока №
1 да се четат съобразно отразеното в таблицата в решението и са установени
публични задължения за досъбиране : МИТО - 20 051,45 лева и ДДС - 4 010,29 лева, ведно с лихва за забава
върху размера на дължимите вземания, на основание чл. 114 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. с чл. 59, ал. 2
от ЗДДС.
В хода на съдебното обжалване от ЦМЛ е представено копие
на Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол (л.26
и сл.- том 1) и контрола върху акцизните стоки.
За изясняване на спорните обстоятелства като
свидетел е разпитан Г.И.С. във връзка с установяване на начина на вземане на
пробите от стоката, предмет на МД МРН №23BG002002091859R2/24.03.2023г. В
показанията си свидетелят посочва, че е присъствал при вземане на проби на стоката,
внесена от „Астра Биоплант“ ЕООД на пристанище Варна. Работел в „Лоджистик
груп“ ООД, представител на „Астра Биоплант“ ЕООД и организира пред властите и
на територията на пристанището проверката на контейнерите. Той обяснява, че стоката
пристига в метални контейнери и е обработено кухненско олио. По искане на Митницата
се извършва пробовземането, като се извършва на територията на пристанището. На
външен вид това е метален контейнер със стандартни размери, вътре има огромен
балон, за да държи съдържанието. Сочи още, че „Пробовземането се извършва от
сървеите, които са номинирани. Моята работа е физически да стиковам процеса, да
отворя физически контейнера, който е пломбиран с метални пломби, които се
сверяват от митницата, от гранична полиция, от пристанището и от нас“. Казва,
че стоката се влияе от метеорологичната обстановка. Пробите ги вземат в кофа, а
после ги разливат в стъклени бутилки. Видял
е продукта, представлява течност, която понякога е малко по-гъста,
понякога не е, в зависимост от температурата, жълтеникаво-кафеникава. На
21.03.2023 г. предполага, че консистенцията е била по-твърда и че е било
студено. Не са извършвали нагряване на
контейнера.
По искане на жалбоподателя бе допусната и изготвена
комплексна съдебно-химична икономическа експертиза със задачи, описани подробно
в определение на съда от 18.10.2023г. (л.221-222-том 1).
Експертизата (л. 327 и сл. от том 2 от делото),
изготвена от вещите лица Ц.М.С. – инженер – химик и Л.Ц.Й. - специалист
икономист, международни икономически отношения дава заключение, че по отношение
на състава процесната стока „Използвано олио за готвене“ (UCO) представлява смес от употребявани масла и
мазнини от дейността на кухни на ресторанти. Тези мазнини са отпадъци, които се
генерират в резултат на кулинарната дейност на ресторантите. UCO суровините (използвано олио за готвене), са
отпадъци получени в резултат на кулинарна обработка на различни хранителни
продукти в професионални кухни (ресторанти), смеси от животински и растителни
мазнини, останали от процеса на пържене във фритюрници и скари (пържилни
масла). Те са негодни за консумация и се използват само за технически цели.
Механизмите за събиране и доставяне до производителя, който ги използва, са
три, подробно посочено в обстоятелствената част на експертизата по отговор №1.
На следващо място, по задача №2 в.л. казва, че съществуват
механизми и международно признати системи за сертифицирана с оглед осигуряване
на проследимост на този вид продукт(виж л.333, том 2).
Отговаря на въпрос №3, че „В процесния случай е
приложена Международна система за сертифицирана на устойчивост ISCC EU“. Казва
още, че „Към датата на регистриране на процесния внос (24.03.2023 година),
внесеният продукт е сертифициран по международните правила, което доказва, че
биодизелът, произведен от „Астра Биоплант“ ЕООД е произведен от суровини,
отговарящи на критериите за устойчивост и гарантира проследимостта на продукта
съгласно „Декларация за устойчивост на суровини и междинни продукти към
31.01.2023 година (листа 108-110)“. На въпрос №4 в.л. отговаря, че „Използваните
мазнини от кухни са предназначени само за технически цели, а именно - производство
на биогорива“.
Част от следващите въпроси по назначената
експертиза са свързани с доказване на тезата на оспорващата страна за конкретно
посочени нарушения, извършени от митническите органи при извършеното
пробовземане от процесната стока. Така на въпрос №5 в.л. отговаря, че „Вземането
на проби от процесната стока трябва да бъде извършено съгласно изискванията на SAMANCTA
(Ръководство за вземане на проби за митническата и данъчна администрация),
което съдържа списък на европейски норми, международни стандарти, процедури и
инструкции за вземане и формиране на проби за лабораторни анализи. За настоящия
случай - процедура SAM 102 “Храни, течни, висок вискозитет”, приложима и за
стоки с код 1518 от раздел III, глава 15 от КН“. Съответно, според в.л. „Приложимите
стандартизирани методи за вземане на проби от процесиите продукти са БДС EN ISO
5555 Животински и растителни мазнини и масла Вземане на проби и БДС EN ISO
5555/А1 Животински и растителни мазнини и масла Вземане на проба Изменение 1:
Гъвкави контейнери за транспортиране на течни продукти. Сочи още, че начинът
на вземане на пробите повлиява тяхното точно идентифициране“.
На въпрос №6 „ Спазени ли са били в настоящия
случай всички правила за вземане на проби и гарантирана ли е била
представителността на процесните проби“, в.л. обяснява, че „При вземането на
пробата не са спазени изискванията по отношение на : 6.1 Метод за вземане на пробата - използван е стандарт БДС EN ISO
3170 Течни нефтопродукти. Ръчно вземане на проби; 6.2 Място на вземане на пробата - пристанище Варна Запад не
разполага с установка за подгряване и вземане на пробата съгласно изискванията
на приложимите стандарти; 6.3 Вземане
на точкови проби и формиране на обединена и лабораторна проба - съгласно
показания на свидетел Георги Савов пробите са формирани, като са взети точкови
проби единствено от крановете намиращи се на дъното на флекси-танковете, където
се фрагментират основно утайките и водата, т.е. именно те постъпват предимно
във взетата проба; 6.4 Липсва информация за общо количество, от което е взета
пробата; условия на заобикалящата среда, описание на обстоятелствата, които са
повлияли при вземането на пробата; 6.5 Не са спазени указанията на Приложение А
(БДС EN ISO 5555). Температурния интервал, препоръчван да се поддържа при вземане
на точкови проби (Температурни граници); 6.6 Не
са посочени ползваните уреди за пробовземане съгласно Приложение В (БДС EN ISO
5555) Ползвани са уреди.
Съгласно БДС EN ISO 5555:2001/А1 вземането проби от
гъвкав резервоар трябва да се извърши по време на процеса на пълнене или
разтоварване.. Трябва да бъде използван
метода описан в 6.6 на БДС EN ISO 5555 — Вземане на проби от тръбопроводи при
прехвърляне. Пробите могат да бъдат взети посредством многократно вземане на
точкови проби от потока на симетрични интервали от време.
Съответно заключава, че „Не са спазени в настоящия
случай всички изисквания, съгласно приложимите стандартизирани методи за
вземане на проби. Не е налична ясна, точна, пълна, еднозначна информация и
проследимост в издадените документи при процеса на вземане на проби относно:
дата и час на вземане на пробите; метод/процедура на вземане на пробите; брой и
идентификация на контейнерите; брой, идентификация и количество на формираните
проби; брой и идентификация на пломбите; лица присъствали при вземането на
пробата. Взетата проба съгласно Акт за вземане на средна проба/20.03.2023 г. от
процесната стока не е представителна.“
В заключението си вещото лице е описало подробно и какви
промени настъпват в маслата и мазнините (растителни и животински) в процеса на
пържене на растителни и животински продукти в растително масло, с което е дало
отговор на въпрос №7 от експертизата. Казва още, че характеристиките на UCO
суровините показват настъпили промени (модификация) вследствие на
продължителното термично третиране.
На въпрос №9, касаещ извършената МЛЕ и дали
правилно са били подбрани методите за анализ от ЦМЛ, правилно ли е процедирано
при извършване на съответните анализи, как са анализирани процесните проби,
включително и с оглед функционалната пригодност на използваните уреди, апарати
и образци, и правилно ли са били отразени получените от изпитването резултати,
в.л. казва, че „Не може да се направи оценка на валидността на резултатите от
МЛЕ за характеристики съдържание на индивидуални стероли спрямо общи стероли,
общи стероли и съдържание на холестерол, тъй като не са представени
доказателства за валиден калибрационен статус на основното техническо средство
Газов хроматограф с пламъчно-йонизационен детектор (GC-FID) „Agilent 8890 N“.
На изключително важният въпрос №10 – „Налице ли са
данни за съединения, характерни за животинските мазнини в митническата
лабораторна експертиза“, в.л. отговаря, че такива са налице. Съгласно МЛЕ №
06_23.03.2023/29.05.2023 година и характеристика Съдържание на холестерол в
процесната проба е идентифициран и количествено определен холестерол, който се
съдържа в животинските мазнини/масла (справка Codex Alimentarius -
International Food Alimentarius).
Казва още, че „Резултатите от изпитаните характеристики мастно-киселинен
състав и съдържание на холестерол не доказват категорично присъствие само на
растителни мазнини/ масла в изпитаната проба“.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Решение №32-500621 от 02.08.2023г. е издадено от
компетентен орган и в рамките на неговите правомощия съгласно чл. 101, § 1
и чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 19, ал. 1
и ал. 7
и чл. 15, ал.
2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39
от Регламент (ЕС) № 952/2013 и приложените заповеди.
Административният акт
изхожда от директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници”, който притежава
качеството "митнически орган" по смисъла на член 5, т. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и е компетентен
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМ, да издава решения от вида на процесното.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗМ решенията по прилагане на митническото законодателство
се издават от директора на Агенция "Митници" или от директорите на
териториални дирекции.
Съгласно чл.19, ал.7 ЗМ за целите на прилагането на
чл.29 от Регламент ЕС № 952/2013 решения взети без предварително заявление се
издават от директора на териториалната дирекция, каквато е ТД Митница Варна, където
са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение.
Следователно директорът на ТД "Митница - Варна“ е оправомощен да издаде
решение по прилагане на митническото законодателство.
Съгласно чл. 101, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за
мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение
съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация.
По силата на последната посочена разпоредба (чл.87) и тази на чл. 77 от същия
регламент, митническото задължение при режим „допускане до свободно
обръщение" възниква на мястото, където се подава митническата декларация
за внос.
С оглед на дефиницията на чл.5, т.1 от посочения
регламент и чл.104 параграф 1 от МКС и
чл.56 от ЗДДС компетентните митнически органи „ вземат под отчет“ определения с решението размер на дължимите държавни вземания.
Оспореното решение е в писмена форма и в него са
посочени правните основания за издаването му, както и се съдържа изложение на
фактически обстоятелства, които, според административния орган, обосновават
разпоредения краен резултат, т.е е в предвидената от закона форма и съдържа
изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2
от АПК, включително фактическите и правните основания за издаването
му. При издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, свързани с нарушения при пробовземането и неправилна оценка на стоката
при МЛЕ. Това е довело и до нарушение на материалния закон.
По отношение материалната законосъобразност :
Жалбоподателят е класирал и съответно декларирал тарифно продукта в код по
КН 1518 00 95 „Негодни за консумация употребяван готварски масла
предназначени за производство на биодизел /UCO/” – 153 790,00 кг бруто
тегло, с код по ТАРИК 15 8009590, държава на износ ОАЕ, деклариран произход ОАЕ,
защото произхода му и състава му се извежда от приложените към декларацията и
по преписката документи, както и допълнително представените, докато митническият орган приема, че същия
продукт, поради резултата от МЛЕ „Негодни за консумация употребявани готварски
масла, състоящи се от смеси от растителни масла за употреба в производството на
биодизел”, при отсъствие на животински масла/ мазнини , следва да бъде класиран
под код 1518 00 99 „други", в смисъл
на неупоменати по горе в код 1518.
Спорът между страните се свежда до правилното
приложение на материалния закон при тарифното класиране на процесния продукт.
Той е посочен в митническата декларация като „Негодни за консумация употребяван готварски масла
предназначени за производство на биодизел /UCO/”- използвано олио за готвене и независимо,
че спорът е правен, с оглед спецификата на стоката не може да бъде решен без
помощта на специалните знания на експертите.
Тарифното класиране (определяне на тарифния код) на
стоките се извършва въз основа на Общите правила за тълкуване на Комбинираната
номенклатура (КН) на ЕС, която представлява приложение I
към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и
статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (включени в Част първа,
Уводни разпоредби, Раздел I на КН) и съобразно термините на позициите и
подпозициите, както и забележките към разделите и главите на същата. Общите правила
за тълкуване на КН се съдържат в част първа, раздел І А от нея, а част втора от
КН съдържа таблицата със ставките на митата. Съгласно правило 1 от Общите
правила за тълкуване на КН, текстът на заглавията на разделите, на главите или
на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя
законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към
главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените
по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или главите.
Съгласно правило 6, класирането на стоките в подпозициите на една и съща
позиция е нормативно определено съгласно термините на тези позиции и
забележките към подпозициите, както и mutatis mutandis, съгласно горните
правила при условие, че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво.
Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането на това правило се
вземат предвид и забележките към разделите и главите. Съобразявайки правила 1 и
6, за да се класира една стока с кода по КН посочен от жалбоподателя, то тя
трябва да съответства на описанието.
Според т. 3 от Общите правила за тълкуване на КН,
когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции чрез
прилагане на правило 2 "б" или поради други причини, класирането се
извършва по следния начин: а) позицията, която най-специфично описва стоката
трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение; въпреки това,
когато всяка от две или повече позиции се отнася само до една част от
материалите, съставящи смесен продукт или сложен артикул или само до една част
от артикулите, в случаите на стоки, представени като комплект за продажба на
дребно, тези позиции следва да се считат, по отношение на този продукт или този
артикул, като еднакво специфични, дори ако една от тях дава по-точно или
по-пълно описание; б) смесените продукти, изделията, съставени от различни
материали или съставени от различни компоненти и стоките, представени в
комплекти, пригодени за продажба на дребно, чието класиране не може да бъде
осъществено чрез прилагането на правило 3 "а" се класират, съгласно
материала или компонента, който им придава основния характер, когато е възможно
да се установи това".
Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на
Европейския съюз, за да се гарантира правната сигурност и лесният контрол,
решаващият критерий за тарифното класиране на стоките следва по правило да се
търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на
позицията по Комбинираната номенклатура, както и в забележките към разделите
или главите (решение от 16 септември 2004 г. по дело С – 396/02, точка 27;
решение от 15 септември 2005 г. по дело
С – 495/03, точка 47 и решение от
8 декември 2005 г. по дело С – 445/04,
R., точка 19), като Обяснителните
бележки към ХС и към КН, макар да нямат задължителна правна сила, представляват
важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа
и в това си качество могат съществено да допринесат за нейното тълкуване
(решения C-173/08, , точка 25 , C-568/11,
т.28, C-35/93, точка 21 ).
Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза митническите органи имат правомощие да изискват
доказване на произхода на стоките, съответстващ на правилата установени в съответствие с действащите правила за
произход в държавата или територията на получаване или с всякакъв друг метод за
определяне на страната, в която стоките са били изцяло получени или са
претърпели последната си съществена трансформация. Такива по преписката са
представени при декларирането.
Ответната страна при постановяване на решението си все пак се позовава
на информацията за проследяемост и сертифициране, която като документи, не е
оспорила. Издадената на третото лице информация
може да се цени като доказателство.
Видно от търговския договор, декларацията за
устойчивост и анекси VII, изпратеният от Луксам трейдинг ДМКК, Джуълъри енд
Гемплекс, 3 Дубай ОАЕ материал е бил събран съгласно правилата на ЕС за
отпадъците и остатъците от растителни и животински субстанции. За процесния продукт
без съмнение е установено, че по своя произход е UCO „Използвано готварско олио“. От тези документи, съпровождащи процесната
стока получаваме информация за произхода и пътя на суровината от момента на нейното създаване,
респ. събиране, до вноса и последващото влагане в производство. Нещо повече,
този документ дава точна информация и за самата стока.
Представените от жалбоподателя документи служат за
проследяване на веригата доставки и действащите процедури за сертифициране и контрол, гарантиращи
проследяемост на суровините от обектите, където е генерирано, първоначално
събрано UCO, но и впоследствие подготвено за износ, а в съпровождащите
документи стоката е описана, като такава - Използвано готварско олио, за която
съответства код по КН 1510 00 95, което само по - себе си също е дало основание
за декларирането й в този код и пред българската митница.
Внесеният продукт е
едновременно стока по смисъла на ЗМ и отпадък, респективно суровина за
производство за биогорива.
Според КН в код 1518 се включват следните видове
мазнини: "животински или растителни мазнини и масла и техните фракции,
обработени чрез загряване, окислени, обезводнени, сулфурирани, продухани,
полимеризирани чрез загряване във вакуум или в инертен газ или по друг начин
химически модифицирани, с изключение на тези от № 1516; негодни за консумация
смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от
фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, неупоменати, нито
включени другаде". По-долу в таблицата, под код 1518 00 95, който е бил
деклариран от жалбоподателя е конкретизирано, че това класиране се отнася за
"негодни за консумация смеси и препарати от животински мазнини и масла или
от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции", за които е
определено конвенционално мито от 2 %. По код 1518 00 99 са класифицирани
"други" видове мазнини, различни от тези, изброени в позиции от 1518
00, до 1518 0095.
„Негодни за консумация смеси и препарати от
животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и
техните фракции“ по посочения от жалбоподателя код , включва съгласно б. Б от
Обяснителните бележки за позиция 15.18. и използваните масла за пържене,
съдържащи например рапично масло, соево масло и малко количество животинска
мазнина, както и мазнините, маслата и техните фракции, хидрогенирани,
интерстерифицирани и пр., ако в процеса на модификация участват повече от една
мазнина или масло, т.е наличието на смеси от растителен и животински характер.
Безспорно е, че внесеното е отработено
масло, продукт след термично обработване на храни.
Под понятието „смеси“, дори и към момента на
оспореното решение, с оглед на съдържанието /състава/, дори и произхода,
означава нееднороден, нехомогинезиран, смесен, нееднакъв, състоящ се от отделни
субстанции и/или материали, каквато е и процесната стока с оглед на изискването
на двата вида масла / мазнини.
В тази връзка съществени за определяне на тарифния
код на внесената стока са нейните обективни характеристики и състав, а не само
и единствено описанието на произхода, тъй като Обяснителните записки към глава
15 от КН не се отнасят само към
произхода, а и към именно обективните и аналитични характеристики, начина на
получаването и определено, под код 1518 00 95 не е изрично посочено като
изискване процентното съотношение на растителни към животински мазнини или
обратното, че то да бъде установявано количествено. От какви конкретно
растителни мазнини и масла или от какви животински и растителни мазнини и масла
е смес продукта, както и какво е преобладаващото няма отношение към класирането
на продукта в Комбинираната номенклатура на ЕС. Все пак посоченият код по КН
1510 00 95 не изисква някакво процентно отношение на растителните спрямо
животинските мазнини, упоменавайки ги като „негодни за консумация смеси“, за
разлика от предходните и последващи кодове по КН, а изисква по съдържанието си
да са от смесен характер, т.е да съдържат както растителни масла/ мазнини, така
и животински такива или техни фракции.
Следвайки забележките и Обяснителните записки към
позициите на глава 15, общностното право дължи сметка на съдържанието на
масла/мазнини и техните характеристики, акцентирайки върху определено
съдържание на наситени масти киселини /пак
с оглед на характеристиките/, киселинност, пероксидно и йодно число, за да се
определи именно, че маслата/ мазнините са за технически цели, състав на триглицериди, като изрично е
посочено, че методите за анализ, които трябва да се прилагат за определяне
характеристиките на продуктите, упоменати в главата, са тези предвидени в
приложението на Регламент (ЕИО) №
2568/91.
Няма основания за съмнения относно
съдебно-химичната експертиза и разясненията по нея, изготвена от в.л. Цв. С. относно
UCO суровините –използвано олио за готвене и неговото предназначение изцяло за
технически цели - обща суровина за производство за биогорива, представляващ
смеси от масла и мазнини от различни кухни като остатък негоден за консумация,
получен от кулинарната обработка на различни по вид растителни и животински
продукти, в нееднореден и нехомогенен състав и несертифициран продукт,
класифициран съобразно и EWC като битов отпадък. Липсват основания по аргумент
на противното от чл.202 ГПК да не се кредитира заключението й, кореспондиращо с
останалите доказателства по делото. Според заключението по назначената комплексна
съдебна икономико-техническа експертиза за правилното тарифно класиране е
необходима информация за внасяния продукт, относно неговото съдържание. В
случая отработеното масло (пържилното олио) първоначално действително е било
растително, но след процеса на кулинарна обработка се е превърнало в смес от
различни масла и мазнини, вкл. и животински.
Именно заради наличието на установеност на определени
МНК / независимо от единичните или
двойните връзки/ , характерни и за растителни и животински мазнини е
използван посочения в заключението стандарт, за установяване на наличието на холестерол.
С оглед на всички
представени и събрани доказателства и доказателствени източници, съдът
намира експертното заключение за обосновано и пълно, както с оглед на
професионалните познания на вещите лица, така и с оглед на цитираните научни
източници. Още повече, че вещото лице казва, че Резултатите от изпитаните характеристики
мастно-киселинен състав и съдържание на холестерол не доказват категорично
присъствие само на растителни мазнини/ масла в изпитаната проба, съответно дори
и по данни от МЛЕ не може да се изключи наличието на животински масла и мазнини
във внесената стока.
По експертизата е отговорено изчерпателно и научно
обосновано на поставените въпроси, като са направени изводи, след проверка и
анализ на събраните доказателства, както и извършване на изследването.
Настоящият съдебен състав намира, че заключението
следва да се кредитира като мотивирано, логично, изготвено от компетентни лица
- инженер-химик и специалист икономист, международни икономически отношения. То
съответства на установените факти и представените писмени доказателства и
събраните гласни такива.
Изводът е, че от взетата проба не може да се
направи категоричен извод, че липсват животински мазнини в изследваната стока,
както сочи АО, а дори напротив, установяват се такива по допълнително
изследвания профил с оглед МНК характерни и за растителни и животински
мазнини, което обосновава заключението
за смесен състав. Установява се наличието на животински мазнини, като без
значение е тяхното количество с оглед на декларирания код по КН.
В тежест на административния орган е да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен
акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, а в случая - че
липсват животински мазнини в процесната стока, което не е сторено, както поради
коментираното от всички вещи лица пробонабиране, несъответно на стандартите,
независимо от доказателствената сила на протокола за пробонабиране, подписан
без възражения, но изготвен от трето за митническия орган лице, докато е следвало да бъде направено под неговото
ръководство и в тази връзка липсата на приложимост на Ръководството за вземане
на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните
стоки, в което изрично е посочено, че
същото е приложимо само когато митническите органи извършват пробовземането, а в
случая пробите са взети от външен изпълнител и липсват данни да е под контрола
на митническите органи.
Отделно, заключението по комплексната съдебна икономико-техническа експертиза по безспорен начин доказа, че не са спазени много
от правилата за вземане на проби и не е била гарантирана представителността на
процесните проби - виж отговор на въпрос №6 – л.336-337 от том 2 на делото.
Това безспорно компрометира или поне не доказва извода
на издателя на административния акт, че стоката се характеризира като негодна
за консумация и е смес от само от растителни мазнини (употребявано кухненско
олио), без наличие на животински мазнини и масла, или техните фракции.
На следващо място, което е не по-малко важно от
изложеното дотук, а напротив, АО не е съобразил, че е налице промяна, касаеща
ставката за мито за продукти от код по КН 1518 00 99 за биодизел, какъвто
приема, че е следвало да бъде новият такъв по процесната стока в решението си
директорът на ТД Митница Варна. С Регламент (ЕС) 2022/2583 на Съвета от
19.12.2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2021/2278 за суспендиране на
митата на Общата митническа тарифа, посочени в чл.56, параграф 2, б. в) от
регламент (ЕС) №952/2013 г., за някой селскостопански и промишлени продукти, с
който ставката мито за продукти от код по КН 1518 00 99 за биодизел е намалена
на 2%. Следователно, дори и по кода, определен от МО не може да става въпрос за
промяна в размера на заплатените при вноса публични вземания. Изводът е, че и
при деклариране и на код по КН 1518 00 99 ставката за мито за внесеният продукт
за производител на биодизел, е също 2%.
На следващо място, не и по важност:
С Регламент за
изпълнение (ЕС) 2021/1832 на Комисията от 12 октомври 2021 година за изменение
на приложение I към Регламент (ЕИО) 2658/87 на Съвета относно тарифната и
статистическа номенклатура и Общата митническа са налице изменения на КН на ЕС
за 2022 г., касаещи именно по
посочения код от жалбоподателя. Новото определение, за разлика от това от
2021г. гласи „Негодни за консумация смеси или препарати животински мазнини и
масла или от животински, растителни или микробни мазнини и масла и техните
фракции, като логично в тази позиция вече се включват и смесите само от
растителни мазнини масла и техните фракции“. Това изменение дава насоки за
вижданията на европейския законодател по тълкуването на общо обвързваща тарифна информация с оглед на
описанието на продуктите от код 1518 00 95, което съпоставено с данните по
делото сочи, че тълкуването с оглед на измененията са сходни с това, което
настоящата инстанция извършва.
Гореизложеното води на извода, че Решение №32-500621 от 02.08.2023г. на директора на
ТД Митница Варна в Агенция „Митници”, е издадено и при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствени правила, предвид неправилно взетите
проби, оттам погрешни изводи в извършената МЛЕ. Те са довели и до неправилно
приложение на материалния закон и правото на ЕС. Решението се явява незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал.
1 АПК, на жалбоподателя - „Астра Биоплант” ЕООД следва да се
присъдят сторените разноски общо в размер на 5100 лева по представен списък. От
тях 50 лева за внесена по спора държавна такса, 2650 лева разноски за
адвокатско представителство и 2400 лева разноски по депозит за вещо лице, във
връзка с назначената и приета експертиза.
Направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да
бъде преценявано с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1,
т.3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. При материален интерес от 24 061.74 лева,
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 2 566 лева. От
адвоката на дружеството са поискани 2 650 лева, т.е. изключително близо до
минималния праг по Наредбата. Предвид фактическата и правна сложност на
повдигнатия спор, и проведените по делото няколко съдебни заседания, възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Разпоредбата на
чл.7, ал.9 от същата Наредба казва, че „При защита по дело с повече от две
съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лева“.
Ето з що възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Астра Биоплант” ЕООД Решение
№32-500621 от 02.08.2023г. на директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници”,
с което е коригирана митническа декларация MRN с №23BG002002091859R2 от
24.03.2023 г., подадена от дружеството.
ОСЪЖДА Агенция "Митници" да
плати на “Астра Био плант“ ЕООД с ЕИК *********, седалище гр. Сливо поле, обл.
Русе, представлявано от Димитър Филипов Минчев направените по делото разноски в
общ размер на 5 100(Пет хиляди и сто) лева.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Русенски административен
съд пред Върховния административен съд.
Съдия: