Р Е Ш Е Н И Е
№ 341, 30.01.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 18.12.2019 г.,
В публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА
МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 5568 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Х.М.Д. с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника му адвокат Г.Л.Н., твърди, че на 22.12.2014 г. сключил с Б.В.З. устен договор за паричен заем за сумата от 5000 лева, като за получената сума
последният издал разписка от същата дата. Тъй като те не уговорили срок за
връщане на парите с нотариална покана, връчена му на 11.10.2018 г., той бил
поканен да изпълни това задължение, като поради липсата на плащане за това
вземане ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2009 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр. с.
за 2018 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение,
поради което с настоящата искова молба ищецът моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 5000 лв. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, по което е
образувано ч. гр. д. № 20009 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр. с. за
2018 г. – 13.12.2018 г., до окончателното й изплащане.
Претендира
присъждане на разноски.
Иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240,
ал. 4 ЗЗД.
Ответникът
Б.В.З. с ЕГН
**********,***, за единственото проведено по делото открито съдебно заседание е
представил писмено становище, в което е оспорил предявения иск и представените
с исковата молба писмени доказателства, но доколкото в срока по чл. 131, ал.1 ГПК той не е депозирал отговор на исковата молба, направеното в писменото
становище оспорване на писмените доказателства като преклудирано не ще бъде
обсъдено.
Съдът
като обсъди твърденията на страните във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Видно от приложеното за послужване
към настоящото дело ч. гр. д. № 20009 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ
бр. с. за 2018 г. на 18.12.2018 г. е издадена
Продължение на решение по гр. д. № 5568/19 г. на РСПд
– стр. 2/3
Заповед № 11256 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът
Б.В.З. да заплати на кредитора Х.М.Д. сумата от 5000 лв. – главница,
представляваща неизплатена сума по Договор за паричен заем от 22.12.2014 г.
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението
в съда – 13.12.2018 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 300 лв.
разноски по производството, в това число 100 лв. държавна такса и 200 лв.
адвокатско възнаграждение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
депозирано възражение от длъжника, поради което ищецът е предявил настоящата искова
молба за установяване на вземането си по заповедта.
Ищецът основава претенцията си на частен свидетелстващ документ, наименуван
: „Разписка“, заверено копие на която е приложено към исковата молба, в който
като негов автор е посочен ответникът, със следното съдържание : „Подписаният Б.В.З.
с ЕГН : …., получих днес 22.12.2014 г. сумата от 5000 /пет хиляди лева/ от Х.М.Д.
с ЕГН …, представляваща паричен заем. Получил сумата : ….. /подпис/ Б.В.З.“
Авторството на документа не бе оспорено, като съобразно чл. 180 ГПК :
„Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица.”, с оглед на което следва да се приеме, че съдържащото се в разписката изявление
изхожда от ответника. А тъй като последният е удостоверил в документа неизгодни
за себе си факти – че е получил сумата от 5000 лв., представляваща паричен заем
от ищеца, то в съответствие и с установената съдебна практика следва да се
приеме, че процесният документ има силата на извънсъдебно признание и важи
срещу своя издател.
В обобщение на горното настоящият състав намира, че ищецът при
условията на главно пълно доказване установи, че на 22.12.2014 г. между него и
ответника е възникнало облигационно правоотношение, чийто източник е договор,
имащ белезите на договора за паричен заем съгласно чл. 240 и сл. ЗЗД, тъй като
има за предмет предаване от ищеца в собственост на З. на пари срещу поемане на
задължение от негова страна за връщане на заетата сума, но доколкото не се
установяват уговорки относно срока за изпълнение на това задължение, то в
съответствие с чл. 240, ал. 4 ЗЗД съдът приема, че за да изпълни длъжникът
следва да бъде поканен от кредитора. Нарочна покана за това е отправена до З.,
която му е връчена на 11.10.2018 г. /заверени преписи на Нотариална покана рег.
№ ..., том ..., № ../22.06.2018 г. и на разписка за получаването й – листове 6
до 8 от делото/, като даденият с нея 7-дневен срок е изтекъл на 18.10.2018 г. До
датата на приключване на съдебното дирене по делото ответникът не ангажира
доказателствени средства относно установяване на факта на връщането на парите.
Продължение на решение по гр. д. № 5568/19 г. на РСПд
– стр. 3/3
Следователно налице
е неизпълнение на това задължение, поради което искът за установяването му като
доказан по основание и размер следва да бъде уважен.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 402.10 лв.
разноски по производството, в това число 100 лв. държавна такса, 300 лв. адвокатско
възнаграждение и 2.10 лв. банкова такса.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
постановено по т. д. № 4/13 г. ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и разноски по заповедното производство в размер на 300 лв.
По
изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено,
че Б.В.З. с ЕГН **********,***, дължи на Х.М.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 5000 /пет хиляди лева/ лв., предадени в собственост на З. на 22.12.2014 г. срещу
задължение да ги върне, за което е съставил частен свидетелстващ документ наименуван „Разписка“ от дата
22.10.2014 г. ведно със законната лихва от 13.12.2018 г. до окончателното й
изплащане, за което вземане Д. се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20009 по описа на Районен съд
– Пловдив, ІІІ бр. с. за 2018 г.
ОСЪЖДА
Б.В.З. с ЕГН **********,***, да заплати на Х.М.Д. с ЕГН **********,*** : сумата от 402.10 лв. разноски по производството по гр. д. № 5568
по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2019 г. и сумата от 300 лв. разноски по
производството по ч. гр. д. № 20009 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр. с. за 2018 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./ ТАНЯ БУКОВА
Вярно
с оригинала!
ММ