Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, .....02.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, III- ти въззивен състав, в
публично съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
А.АНДРИНА
ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР
НЕЛИ ДРАНДАРОВА,
ПРОКУРОР
АНЕЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА,
като изслуша доклaдваното
от съдия Колева в.н.о.х.д.№ 90 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
С присъда от 14.02.2017г., постановена по
НОХД № 21 012/2013г. по описа на СРС, НО, 22- ри състав съдът е признал подсъдимия М.П.Г. за
виновен в това, че на 05.03.2012г., около 00.05 часа, в гр.София, бул. ********№ 1
от автомивка, в съучастие като извършител с А.Т.П./извършител/, чрез използване
на МПС– лек автомобил марка-Пежо, модел 806 с рег.№ *******отнел чужда движима
вещ– един брой прахосмукачка марка „Лавор“ модел „Домус 2000“ от владението на П.Б.П.,
собственост на „Л.М.“ ООД, без негово съгласие с намерението противозаконно да
я присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, му наложил наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три месеца.
На основание чл.66,
ал.1 от НК, съдът е отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от
три години.
На основание чл.59,
ал.2 от НК, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият М.Г. е бил
задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.
На основание
чл.189, ал.3 от НК, съдът е осъдил подсъдимия М.Г. да заплати направените по
делото разноски в поза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС, в
размер на 220,00 лева, както и 5,00 лева държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
Против така
постановената първоинстанционна присъда е постъпила жалба от подсъдимия М.Г.,
чрез адвокат В.В., в която се изложени доводи, че същата е неправилна,
незаконосъобразна, необоснована и постановена в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че е
доказано авторството на деянието и фактическата обстановка описана в
обвинителния акт. Твърди се, че освен показанията на свидетелите П. и П.,
липсват други доказателства в подкрепа на обвинението. Прави се искане присъдата
да бъде отменена и съдът да постанови нова, с която да признае подсъдимия за
невиновен по повдигнатата му обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция представителят на СГП предлага присъдата на СРС да бъде потвърдена
като правилна и законосъобразна, съобразена с доказателствата по делото. Счита,
че наложеното наказание е справедливо, съответно на обществената опасност на деянието
и подсъдимия.
Решение
по ВНОХД № 90/2019г., СГС, НО, III-ти въззивен състав, 2стр.
В съдебно заседание защитата на подсъдимия М.Г.,
поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, тъй като
вещта е била възстановена на досъдебното производство. Твърди, че подзащитният
и е с чисто съдебно минало, няма други криминални прояви и към момента на
извършване на деянието е учил. Поддържа, че мотивите и механизмът на деянието
се дължат на алкохолното опиване и съдът не се е съобразил с изготвената съдебно-
психиатрична експертиза. Твърди, че неправилно СРС не е приложил разпоредбата
на чл.197, ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимият изразява съжаление за постъпката
си и моли за по-леко наказание.
В последна дума подсъдимият моли за по-леко
наказание.
Софийски градски съд, Наказателно отделение,
ІІI- ти въззивен състав, като взе предвид доводите и
възраженията на страните и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна СРС е приел, че на 04.02.2012г. подсъдимият и свидетелите П. и П. се
уговорили да се повозят с кола, собственост на свидетелката Ж.Г.– лек автомобил
марка Пежо, модел 806 с рег.№ ********Подсъдимият взел свидетелите от домовете
им, возили се и през деня се събрали в дома на свидетеля П., където всеки от
тях изпил по около 200 мл.водка. След това отново се качили в автомобила и
отишли в „Скай сити“ МОЛ, където отново всеки изпил по две бири. После продължили
да се возят и отишли в ж.к.“Хаджи Димитър“. Около полунощ спрели до първа
клетка на автомивка с адрес гр.София, бул.“********до бензиностанция „Шел“, с
намерение да ползват безжичния интернет на бензиностанцията.
На 05.02.2012г., около 00,05 часа, подсъдимият Г. и
свидетелят П. забелязали на автомивката прахосмукачка марка „Лавор“ модел
„Домус 2000“ и решили да я вземат, за да я продадат и изкарат пари. Подсъдимият
слязъл от колата, навил кабела и опитал да я вдигне, но поради тежестта и не
успял и помолил свидетеля П. за съдействие. Двамата заедно прехвърлили
електроуреда през метална ограда, пренеслия е в автомобила, натоварили я в
багажника и си тръгнали от автомивката с нея. След това оставили
прахосмукачката в гараж, собственост на бабата и дядото на свидетеля П. в
гр.София ул********и се разделили. След установяване на липсата, управителят на
автомивката, свидетелят Г.Н.се обърнал за съдействие към органите на
05-РУ-СДВР. Подсъдимият Г. бил задържан в 07-РУ-СДВР, където разказал за
извършеното.
Досежно
значимите за правилното решаване на делото обстоятелства- факта на извършване
на деянието, авторството, субективната страна на деянието, конкретното
своебразие на обстоятелствата, при които е извършено- фактическата обстановка,
е прецизно изяснена от първоинстанционния съд.
Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите Ж.Г., Н.З., А. П., П. П., Г.Н.,
П. Б., протокол за доброволно предаване, протокол за доброволно предаване, разписка,
свидетелство за професионална квалификация, студентска книжка, диплома за придобита
професионална квалификация, заключения на оценителна експертиза, на
психиатрични и психологични експертизи, както и приобщените
Решение
по ВНОХД № 90/2019г., СГС, НО, III-ти въззивен състав, 3стр.
по реда на
чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
От приложената
по делото справка за съдимост съдът е приел за установено, че подсъдимият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
Правилно и законосъобразно съдът е
кредитирал показанията на свидетелите Ж.Г., Н.З., А. П., П. П., Г.Н., П. Б., като последователни,
подробни, логични и достоверни
и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото-, като при обсъждането им са
изложени убедителни доводи, които изцяло се споделят и от настоящата инстанция. Изводите на съда са
обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, направени
са в съгласие със закона, като в тази насока са изложени убедителни
съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя.
На базата на възприетите фактически
обстоятелства районният съд правилно е достигнал до извода, че подсъдимият М.Г.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.55, ал.1,
т.1 от НК. Обект на престъплението кражба са обществените
отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване на правото на
собственост върху движими вещи. Изпълнителното деяние на кражбата се състои в
самото отнемане на вещта- т.е. прекъсване на фактическата власт на владелеца
върху предмета и установяване на своя фактическа власт. Установява се от
събраните по делото доказателства, че на 05.03.2012г., около 00,05 часа, в гр.София, бул. ********№ 1
от автомивка, в съучастие като извършител с А.Т.П./извършител/, чрез използване
на МПС– лек автомобил марка-Пежо, модел 806 с рег.№ *******отнел чужда движима
вещ– един брой прахосмукачка марка „Лавор“ модел „Домус 2000“ от владението на П.Б.П.,
собственост на „Л.М.“ ООД, без негово съгласие с намерението противозаконно да
я присвои.В случая инкриминираната вещ се е
намирала в владението на Г.Н.и подсъдимият я е отнел без негово съгласие. С това, от обективна
страна, подсъдимият
е
прекъснал фактическата
власт на досегашния владелец- свидетеля Г.Н.върху
инкриминираната вещ и установил своя собствена фактическа власт върху същата. Законосъобразно съдът е
приел, че получавайки владението върху движимата вещ подсъдимият е получил възможността да
се разпореди с веща- предмет на престъпно
посегателство. Доколкото по делото не е установено валидно правно основание,
въз основа на което подсъдимия да е
получил инкриминираната
вещ, то същата е била чужда по отношение на него и не му се е следвала. Предвид това,
прекъсването на досегашната фактическа власт върху веща- предмет на престъпно
посегателство и установяването на собствена такава следва да се приеме, че е
извършено не на законно основание и поради това- противозаконно. Престъплението
е било довършено с установяване на трайната фактическа власт на подсъдимия върху инкриминираната вещ.
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на СРС при определяне на наказанието и е приложението на разпоредбата на чл.55
от НК. Правилно като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени младата
възраст на подсъдимия Г., чистото съдебно минало, добрите характеристични данни
и не високата стойност на отнетата вещ. Въззивната съдебна инстанция намира
Решение по ВНОХД № 90/2019г., СГС, НО, III-ти въззивен състав, 4стр.
обаче, че наказанието
следва да бъде изменено в „Пробация“ за срок от шест месеца със следните
пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“, с огледа наличието на многобройни
смекчаващи винатата обстоятелства и липсата на отегчаващи такива. Наказанието
би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със своята строгост, за
преправяне и превъзпитаване на подсъдимия към спазване на законите и добрите
нрави, т.е. да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и по този начин.
Наказването на подсъдимия ще подейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото. Наказването с това наказание е еднакво
необходимо, както за поправяне на подсъдимия и неговото предупреждаване, така и
на обществото, което трябва да се предпазва от подобни прояви, като изолира
носителите им или поне да предупреждава склонните към такива, че наказанието е
строго и неизбежно, но не и несправедливо.
Настоящият съдебен състав намира, че деянието извършено
от подсъдимия М.Г., след да бъде преквалифицирано като такова по чл.197, ал.1,
т.3 от НК, тъй като инкриминираната вещ е предадена от същия на органите на досъдебното
производство и е възстановена на свидетеля Г.Н..
При извършената цялостна
служебна проверка на атакуваната присъда на основание чл.313 от НПК, настоящата
въззивна инстанция не установи да са допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, непълнота на доказателства при постановяването й. Налице са
основания за изменяне на присъдата и преквалификация на извършеното от
подсъдимия М.Г., като такова по чл.197, ал.1, т.3 от НК, както и относно вида
на наложеното наказание.
По изложените
съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1, вр.чл.334, т.6, вр.чл.338 от НПК,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от 14.02.2017
г., постановена по НОХД № 21 012/2013г. по описа на СРС, НО, 22- ти състав,
като преквалифицира извършеното от
подсъдимия престъпление М.П.Г., като такова по чл.197, ал.1, т.3 от НК.
ИЗМЕНЯ присъда от 14.02.2017
г., постановена по НОХД № 21 012/2013г. по описа на СРС, НО, 22- ти състав,
като налага на подсъдимия М.П.Г., ЕГН ********** наказание „Пробация“ за
срок от шест месеца със следните пробационни мерки „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ два
пъти седмично.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата
й част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
|
|