№ 51412
гр. София, 18.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110170566 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 92 ГПК.
С определение № 49505/04.12.2024 г. по делото на ищеца по настоящото
дело –„Т.С“ ЕАД, е наложена глоба в размер на 100 лева за неизпълнение на
Разпореждане № 16917/19.11.2024г. по частно гражданско дело № 17282/2024
г. на Софийския районен съд, 28. състав, с което са дадени по реда на чл. 422,
ал. 1, т. 1 ГПК указания за подаване на исковата молба, по която е образувано
настоящото дело и заплащане на такса от 25 лева в срока за това. Съдът е
констатирал, че в срок е подадена искова молба, но не е заплатена такса, което
е наложило съдът да се занимава да дава нарочно разпореждане в тази насока
на практика за втори път.
С искане с вх. № 405164/12.12.2024 г. ищецът оспорва тази глоба, като
излага съображения, че срокът му за заплащане на такса не е изтекъл, поради
което не може да носи отговорност, освен това указанието за плащане на такса
било дадено в заповедното производство, а в исковото съдът бил длъжен, ако
установи нередовности на исковата молба, да даде повторни указания.
Дадените в заповедното производство указания били без правно значение.
Оспорва се и размерът на глобата, както и основанието за налагането като
забавяща хода на процеса съгласно чл. 91, ал. 2 ГПК в размер от 100 лева,
защото процесът нямало да се забави значително.
Искането е изцяло неоснователно, ако се цели прилагане на закона по
неговия смисъл и с целите, посочени от Върховния касационен съд в
Определение № 390/28.07.2017 г. по частно гражданско дело № 1405/2017 г.,
IV ГО. Ако законът се прилага строго формалистично, вероятно същото ще
бъде намерено за основателно.
На молителя убягва смисълът на наложената санкция и посоченото от
съда нарушение. Нарушението не се състои в това, че е подадена нередовна
искова молба до съда – санкцията за подаване на нередовна искова молба е
прекратяване на делото при загуба на платената държавна такса. Санкцията е
наложена за това, че не се изпълняват указания на съда по вина на страната,
1
като това налага съдът да си създава двойна работа, като дава повторни, трети,
пети и т.н. указания, което ищецът явно разбира като някаква обичайна
ситуация. Това е практика и манталитет, който не може да се търпи, ако
правосъдието следва да отговаря на изискванията за ефективност и бързина на
процеса, в съд, в който има 122 граждански съдии, а до края на месец ноември
2024 г. за 11 месеца са постъпили 70 100 дела, т.е. по 574 дела на граждански
съдия за 11 месеца. Ако по всяко дело страната започне да иска съдът да
обръща специално внимание и по два пъти да дава указания, това прави по
1148 съдебни акта за 11 месеца, които съдът трябва да постанови. Ако за
изготвяне на такъв акт са необходими по 10 минути, това са 191 работни часа
за 11 месеца, т.е. над един работен месец само за даване на безсмислени
(повторни) указания. Именно затова в цитираното вече определение на ВКС е
казано, че съдът следва да използва всички процесуални средства спрямо
страните за дисциплинирането им, които са законни.
В настоящия случай, тъй като според преобладаващата практика не
може да бъде върната искова молба, без да се дадат повторни указания след
заповедното производство, настоящият съдебен състав не е намерил никаква
друга процесуална възможност да санкционира очевидно флагрантно
недобросъвестното поведение на ищеца, освен да го инструктира, че за
получените втори указания ще следва да бъде глобен. Причината за тази глоба
е именно тази – че на ищецът е ясно посочено какво процесуално поведение се
иска от него, но въпреки че е уведомен за задълженията си да заплати такса,
преди да подаде исковата молба, той не го прави, като създава работа на
съдията и забавя развитието на делото (макар и „само“ със седмица, в която
другата страна стои в неизвестност). Поради това единственото средство за
пресичане на порочната практика на множество страни пред Софийския
районен съд да чакат указания за всяко свое действие по делото, с което да
пречат да се решават делата в разумен срок – чл. 13 ГПК, поради
кумулативния ефект на толерираната обща немарливост без правна санкция –
се оказва налагането на глоба.
Да не наложи такава глоба означава съдът да признае пълното си
безсилие пред недобросъвестната страна и да се примири, че поради
неправомерното (макар и без друга санкция) процесуално поведение,
съдията ще трябва да работи още един месец годишно, за да удовлетвори
доста странното желание на страните да получават указания за почти всяко
процесуално действие, при възможност – и по два пъти. Как това
кореспондира с принципа на правовата държава и реалното осъществяване на
правото на другата страна (а и на всички страни с висящи дела пред
Софийския районен съд) да получи процес в разумен срок съгласно чл. 13
ГПК може да се установи от всеки разсъждаващ логично гражданин.
По формалните аргументи на ищеца следва да се отбележи, че макар и
предупреждението за глоба да е отправено по заповедното производство, то е
пряко свързано с подаването на иск, а и съгласно процесуалния закон – чл.
422, ал. 1 ГПК, исковото производство се явява продължение на заповедното,
като те са част от единно правоотношение по установяване на действителното
правно положение относно оспореното вземане. По отношение на
2
задължението съдът да даде указания по нередовната искова молба, такива са
дадени и са изпълнени, но както вече беше отбелязано същността на
нарушението, за което е наложена глоба, е съвсем различна – става въпрос за
немарливо забавяне на работата на съда, а не за редовността на иска. Дадените
в заповедното производство указания не са без значение за иска, защото в
процесуалния закон – чл. 415, ал. 4 ГПК, задължението за довнасяне на такса е
предвидено като условие за предявяване на иска и в заповедното
производство. Да се разделят указанията на съда и тяхната правна
задължителност според това по кое дело са дадени е доста превратно
тълкуване на ролята на съда в една правова държава и уважението, което се
дължи на съда.
Що се отнася до това дали глобата може да бъде наложена в размерите
по чл. 91, ал. 2 ГПК, тъй като неизпълнението на указанията на съда е довело
до забавяне на процеса, последната разпоредба никъде не предвижда
изискване нарушението да води до забавяне с определена продължителност
или същественост. Законовият текст е ясен – ако нарушението „затруднява
хода на процеса“, глобата е в увеличен размер. В случая такова затруднение
има, защото се налага даване на втори по ред указания и забавяне на работата
на съда, а вече беше посочено, че това нарушение не е единичен случай, а е
масова практика на ищците в Софийския районен съд, вкл. и на ищеца в
настоящото производство по други дела. Именно затова и глобата е в по-висок
размер от абсолютния минимум, като е в минималния размер за нарушение,
затрудняващо хода на процеса съгласно чл. 91, ал. 2 ГПК – 100 лева.
Поради това и няма основания за отмяна на глобата по виждане на
настоящия съдебен състав. Ако цени времето си и авторитета на съдебната
институция, това би следвало да е и становището на всеки друг съдебен
състав, доколкото задължение на съда е да следи за редовност на процеса, като
дава съответни указания, но само за да напомни пропуска на страната и да
даде еднократна възможност да се поправи, а не за да подхожда към страните
като към разглезени деца, като им дава постоянно едни и същи указания, при
това във вреда на насрещната страна.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 92, ал. 2 ГПК на ищеца
„Т.С“ ЕАД за отмяна на Определение № 49505/04.12.2024 г. по гражданско
дело № 70566/2024 г. на Софийския районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА, с
която на дружеството е наложена ГЛОБА.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3