РЕШЕНИЕ
гр.
София, 14.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II „А” състав в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
СВЕТОСЛАВ СПА.
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. д.
№ 9845/2018г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 28.02.2018г.
по гр.д. № 462212/2012г. на СРС, 45 с-в са отхвърлени предявените от З.С.Й.
срещу Д.Г.Я. и Д.Р.Д. искове с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД за
установяване на договор за прехвърляне на недвижим имот, сключен с нот. акт №
137/2012г. за нищожен, като прикриващ договор за покупко-продажба; допуснато е
на основание чл. 33, ал. 2 ЗС изкупуване в полза на ищцата З.С.Й. на
прехвърлените от Д.Р.Д. на Д.Г.Я., ½ ид. части от прехвърления с нот.
акт № 137/2012г. недвижим имот, за сумата от 20 000 лв., платима от ищцата
в 1 – месечен срок от влизането в сила на решението, като са указани на ищцата
последиците при неизпълнение, уважен e предявения
насрещен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС
от Д.Г.Я. срещу З.С.Й. за сумата 4352 лв. – обезщетение за лишаване от ползване
за процесния имот за периода 09.07.2013г. – 22.05.2015г. и са присъдени
разноски съобразно изхода на спора.
Въззивницата Д.Г.Я.
обжалва решението в частта за уважаване на предявения срещу нея иск с правно
основание чл. 33, ал. 2 ЗС. Твърди, че показанията на свидетеля Б.А.установяват,
че ищцата З.Й. е била уведомена през м. юли 2012г. за предстоящото прехвърляне
на ½ ид. част от имота, съсобствен с ответника Д.Р.Д., както и че ищцата
е изявила пред свидетеля съгласие за прехвърлянето им. Отделно поддържа, че
нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС е приложима само за договори за покупко-продажба,
но не следва да бъде прилагана в конкретния казус, касаещ договор за даване
вместо изпълнение, като в тази връзка сочи практика на ВКС. Сочи, че пазарната
цена на имота е значително по-висока от уговорената и при уважаване на иска ще
е налице неоснователно обогатяване на ищцата за нейна сметка. Предвид
изложеното, моли съда да отмени решението в частта за уважаване на иска с
правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС и да го отхвърли, с присъждане на разноски.
Въззиваемата –
ищца оспорва жалбата в депозиран писмен отговор като неоснователна. Поддържа,
че е налице фактическият състав на чл. 33, ал. 2 ЗС за уважаване на иска, а
доводите в жалбата, че е узнала за намерението за прехвърляне, са неоснователни
и недоказани. Моли съда да потвърди решението в атакуваната част. Претендира
разноски.
Решението в
частта за отхвърляне на иска с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД и за уважаване
на насрещния иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, е влязло в сила, като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Фактическият състав
на нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС за възникване на потестативното право на
изкупуване на идеална част от недвиживим имот включва следните предпоставки: наличието
на съсобственост на процесния недвижим имот, договор за покупко-продажба или
друг вид възмездно разпореждане с идеална част от имота от някой от
съсобствениците, липсата на представена писмена
декларация пред нотариуса от съсобственика – прехвърлител, че е предложил
на останалите съсобственици да купят тази част при същите условия.
По делото няма
спор и е доказано, че процесният имот е придобит от ищцата и бившия й съпруг Д.Р.Д.
с договор за продажба на държавен недвижим имот през 1995г. в режим на
съпружеска имуществена общност, която е прекратена с развод по силата на влязло
в сила решение по гр.д. № 2382/2000г. на СРС, 92 с-в, като имотът е останал
обикновена съсобственост между бившите съпрузи при равни квоти.
С договор за
прехвърляне на собственост вместо изпълнение на дълг, сключен с нотариален акт №
137, том І, дело № 123/2012г. на нотариус П., Д.Р.Д. е прехвърлил на
ответницата Д.Г.Я. собствената си ½ ид. част от имота, вместо плащане
/връщане/ на сумата от 20 000 лв., която е дала в заем на прехвърлителя.
По делото не се
твърди и доказва прехвърлителят Д. да е предложил на ищцата писмено да изкупи неговата ½ ид.
част при същите условия на договора. В нотариалния акт не се сочи да е
представена писмена декларация по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗС, че ищцата не е
приела такова предложение. Предвид изложеното, ангажираните гласни
доказателства в тази връзка са ирелевантни за спора и оплакването в жалбата
досежно наличие на устно узнаване на ищцата за намерение за прехвърляне през
м.юли и август 2012г., е неотносимо, отделно неоснователно. Нормата на чл. 33,
ал. 1 ЗС е императивна досежно изискването за представяне на писмено
доказателства за предложение за прехвърляне при същите условия и не може да се тълкува
разширително. Отделно от това, показанията на св. А., на които се позовава
жалбоподателя, не установяват конкретни условия на бъдещо прехвърляне.
Другият
поддържан в жалбата довод, че разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС е неприложима при
прехвърляне на съответната идеална част от имота чрез договор за даване вместо
изпълнение, също е неоснователен. Налице е съдебна практика на ВКС, в която
изрично се приема, че нормата е приложима, ако за съсобственика – прехвърлител
е без значение кой ще е приобретателят на притежаваната от него идеална част от
имота и ако от самата сделка може да се определи цената, срещу която е
направено прехвърлянето – така решение № 111/30.10.2018г. по гр.д. № 3807/2017г.
на ВКС, І ГО. Следва да се отбележи, че и в
предшестващата практика на ВКС константно се приема също приложимост на правото
на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС при договори за даване вместо изпълнение,
предвид възмездния характер на разпореждането. В случая горевизираните
предпоставки са налице – прехвърлителят Д. изрично е дал обяснения, че е искал
погасяване на дълга си и в договора изрично е вписана сумата 20 000 лв.
като стойност на дълга, подлежащ на връщане с процесното прехвърляне на имота. Ето
защо това е цената на изкупуването и доводите в жалбата за по-висока пазарна
цена на имота са също ирелевантни. В случая вписаната цена на договора в
нотариалния акт се ползва с материална доказателствена сила, която не е
опровергана от ответницата, чиято е доказателствената тежест. Поради това
правилно с атакуваното решение изкупуването е допуснато при уговорена в
договора цена от 20 000 лв.
По изложените
съображения, жалбата е изцяло неоснователна и недоказана и решението следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на спора, въззиваемата –
ищца има право на разноски, но не доказва направени такива във въззивното
производство, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 28.02.2018г. по гр.д. №
462212/2012г. на СРС, 45 с-в обжалваната
част за уважаване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС.
Решението в
останалата част е влязло в сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 1 – месечен срок от съобщенията до страните
пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.02.2018г. по гр.д. № 462212/2012г. на
СРС, 45 с-в обжалваната част за
уважаване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. Решението
в останалата част е влязло в сила като необжалвано.