№ 6668
гр. София, 20.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Частно
наказателно дело № 20221110204976 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМАТА Т. ИЛ. В., редовно призована, се явява лично, доведена от Следствения
арест на НСлС, и с адв. Б., редовно упълномощен от ДП.
........................................................................................................................................................................................................................................................
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание и след съвещание намира следното:
Настоящото производството е по реда на чл. 65, ал. 4 и ал. 5 от НПК и е образувано въз
основа на искане на обвиняемата Т. ИЛ. В., чрез нейния защитник адв. Б., за изменение на
мярката ѝ за неотклонение от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в по-лека такава. Съгласно
изискването на посочената законова разпоредба, Съдът при произнасянето си следва да
вземе предвид всички обстоятелства, свързани със законността на задържането.
На първо място, с постановление от 10.02.2022 г., предявено на В. на същата дата, тя е
привлечена към наказателна отговорност за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК. За посоченото деяние законът предвижда наказание лишаване от свобода от
една до шест години и предвид размера на санкционната норма, престъплението се
характеризира като тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Основна предпоставка за определяне на всяка една мярка за неотклонение, включително и
най-тежката такава, е от събраните по делото доказателства да може да се изведе обосновано
предположение, че обвиняемата е осъществила деянието, за което е привлечена в това
процесуално качество. За целите на настоящото производство Законът не изисква пълно
доказване, а наличие на обосновано предположение, базирано на събрани по реда на НПК
доказателства.
На първо място, по отношение възражението за правната квалификация, която да е
неправилна, настоящият съдебен състав намира, че така изложените обстоятелства водят на
извод за твърдение да е осъществено деяние измама, а не друго престъпление, накърняващо
1
правото на собственост на гражданите, в каквато насока е и трайната съдебна практика. В
подкрепа на обоснованото предположение към момента по делото са налице разпитите на
пострадалата *** на л. 25-27 от ДП, на л. 52 от ДП, приложеното на л. 53 от същото банково
извлечение, доказващо размера на инкриминираната сума, а именно 14 500 евро, разпита на
пострадалата, приложен на л. 54-55 от ДП, два броя протоколи за разпознаване на лица по
снимки, предвид отказа на обвиняемите В. и *** да участват в разпознаване на живо. В
подкрепа на показанията на пострадалата *** са и показанията на очевидеца *** на л. 64 от
ДП, протокол за разпознаване на лица на л. 65 от същото, показанията на свидетеля *** на л.
69 от делото, протокол за разпознаване на лица на л. 70 от същото и л. 72 от делото, в които
свидетелят Георгиев разпознава обвиняемата В. и нейната снаха обвиняемата ***, като
жените, които е видял да напускат блока на пострадала ***. В подкрепа на обоснованото
предположение, Съдът преценява и приложеният по делото протокол за претърсване и
изземване от 10.02.2022 г. на л. 29-30 от ДП, с който са приобщени множество банкноти от
по сто евро, намерени в дома на обвиняемата В., без никаква информация за техния
произход, както и показанията на поемните лица *** ***, съответно на л. 45-46 и на л. 47-48
от том 1 на ДП. По отношение твърденията, че намерената голяма сума пари в евро
съставлява получена във връзка с ползване на кредит от страна на свидетеля ***, същата
изрично сочи в показанията си, че сумата, която ѝ е била предоставена във връзка с договор,
е била предоставена в лева и е преведена по банкова сметка. Именно поради това, както и с
оглед показанията на свидетеля Дилияна Спирова, приобщени на л. 143-144 от ДП, Съдът
намира, че с висока степен на категоричност към момента се установява извода, че
обвиняемата е съпричастна към инкриминираното деяние.
Въпросът за наказателната отговорност на обвиняемата В. е основен, доколкото съмнение за
липса на годност да носи наказателна отговорност, обуславя необходимост от прекратяване
по отношение на нея на образувано производство. По делото са приложени писмени
доказателства, а именно решение на ТЕЛК от 18.09.2020 г., приложено на л. 23 от ДП, в
което се сочи, че считано от 2014 г. обвиняемата има заболяване, диагностицирано като
параноидна шизофрения. По делото е приложена и справка в том 3 на л. 59 от същото от
ЦПЗ „Проф. Никола Шипковенски“, видно от която за периода от 01.01.2005 г. до 06.03.2022
г., обвиняемата не е посещавала нито по спешност, нито по друг повод ЦПЗ „Проф. Никола
Шипковенски“. На л. 77-78 от ДП е приложено предварително становище към СППЕ,
изготвено от вещо лице със специалност психиатрия - д-р Елка Стойчева. В същото
експертът сочи, че от проведеното изследване и данните към 11.02.2022 г., не се установяват
сведения при обвиняемата Т.В. да има наличие на интелектуален дефицит или същинско
психично заболяване „психоза“, като вещото лице Стойчева сочи, че отразената диагноза
параноидна шизофрения не отговаря за нея на обективно установеното психично състояние,
както и че са установени данни за симулация за психично разстройство. Посоченото
предварително становище, безспорно обуславя остра необходимост от изготвяне в
сравнително спешен порядък на комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза с участието на един или двама психиатри, както и на психолог, като след
преценка на събраната медицинска документация по делото и личен преглед на обвиняемата
2
В., да даде заключение налице ли е психично заболяване при Т.В., ако да какво е то,
препятства ли възможността ѝ да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, както към момента на деянието, така и към настоящия момент. По
делото са налице сведения, че в разговора с пострадалата, обвиняемата В. е имала по-малка
роля от своята снаха, доколкото същата единствено е подкрепяла твърденията на Елена ***.
В хода на проведеното на 10.02.2022 г. претърсване и изземване в дома на двете обвиняеми,
са налице множество данни, че обвиняемата В., както и нейния съпруг в по-малка степен, е
буйствала по време на извършване на процесуално-следствени действия. Посочените
обстоятелства, както и наличието на предходни осъждания, въпреки изтеклия срок по
смисъла на чл. 87 и чл. 88а от НК, мотивират извода, че с висока степен на вероятност
обвиняемата В. е годна да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Само че, законодателят изисква тази преценка да се направи от експерти по
предвидения от НПК ред, а именно експертиза. Предварителното становище категорично
няма такава стойност.
Именно поради това и настоящият съдебен състав намира, че от събраните към момента
доказателства може да се изведе обосновано предположение, че обвиняемата е осъществила
деяние, квалифицирано именно по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
По отношение на останалите предпоставки, по делото липсват доказателства, подкрепящи
извода, че при определяне на по-лека мярка за неотклонение, обвиняемата би се укрила,
доколкото тя е с установена по делото самоличност, известен адрес, за който има
категорични данни, че пребивава. Няма индикации същата да е издирвана, във връзка с
настоящото или други производства. Поради това и не са налице доказателства в подкрепа
на извода, че при по-лека мярка за неотклонение обвиняемата би се укрила.
По отношение наличието на реална опасност от извършване на престъпление, безспорно
към момента обвиняемата е неосъждана, доколкото спрямо нея са изтекли давностните
срокове за настъпване на реабилитация, предвидени в НК. Следва да се обърне внимание на
обстоятелството, че последното деяние, за което е осъждана през 2009 г., е със същата
правна квалификация, както настоящото, както и на факта, че в инкриминирания ден,
съобразно показанията на очевидеца Мариела Маринова, обвиняемите В. и *** са звъняли
на множество апартаменти в един и същи блок, т.е. поведението им е било изключително
целенасочено и последователно. Именно това поведение обуславя извода, че при по-лека
мярка за неотклонение и към момента е налице опасност от извършване на престъпление.
Поради това и с оглед изпълнение на целите за мерките за процесуална принуда, визирани в
чл. 57 от НПК, единствената адекватна мярка за неотклонение към момента се явява най-
тежката такава, а именно „Задържане под стража“.
По отношение срока на задържане, видно от материалите по делото е обстоятелството, че
обвиняемата Т.В. е задържана на 10.02.2022 г. Към момента е изтекъл срок от два месеца и
девет дни, считано от датата на задържане. Посоченият срок категорично не излиза извън
рамките на разумния срок, визиран, както в НПК, така и ЕКЗПЧОС.
3
По делото безспорно са извършени множество процесуално следствени действия, назначени
и изготвени са експертизи, приобщени са множество писмени доказателства, направен е
опит за събиране и на гласни доказателства, който не е успешен с оглед позоваване лицата
на разпоредбата на чл. 121 от НПК. Поради това и доколкото настоящата молба се явява
първа по смисъла на чл. 65 от НПК, не са налице основания за определяне на срок, в който
нова молба ще бъде недопустима. На самостоятелно основание, следва своевременно да
бъде назначена и изготвена комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза,
която по несъмнен начина да даде отговор на въпроса относно възможността на Т.В. да носи
наказателна отговорност.
Именно поради това и настоящият съдебен състав намира, че към момента не са налице
основания за изменение на мярката за процесуална принуда на обвиняемата, като не следва
да бъде определен и срок по смисъла на чл. 65, ал. 6 от НПК, в който нова молба за
изменение на мярката за неотклонение ще бъде недопустима.
По изложените съображения и на осн. чл. 65, ал. 4 и ал. 5 от НПК
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на обвиняемата Т. ИЛ. В., с ЕГН: ********** по ДП
№ 189/2022 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. № 3077/2022 г. по описа на СРП за
изменение на мярката за неотклонение от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в по-лека такава.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СРП за определяне на срок по смисъла на чл. 65,
ал. 6 от НПК, в който нова молба за изменение на мярката за процесуална принуда ще бъде
недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 3-дневен срок от днес пред
Софийски градски съд, като в случай на жалба или протест НАСРОЧВА делото за
разглеждане за 28.04.2022 г. от 10:00 ч. за която дата страните уведомени от днес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
4