Решение по дело №6419/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 март 2017 г. (в сила от 15 февруари 2018 г.)
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20164430106419
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2016 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.Плевен, 31.03.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 02.03.2017г., в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6419 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взема предвид :

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.135  от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Обединена Българска Банка” АД срещу „Велттед Инвест” ООД и „Винпром Бяла 1939” ЕООД, в която се твърди, че между ищеца и „Винпром Бяла 2002” ЕООД са сключени „Договор за инвестиционен банков кредит” от 04.06.2007г. – изменен и допълнен с тринадесет споразумения, „Договор за инвестиционен банков кредит” от 04.06.2007г. – изменен и допълнен с единадесет споразумения и „Договор за кредитна линия” от 30.07.2010г. – изменен и допълнен със седем споразумения. Твърди се, че „Велттед Инвест” ООД е съдлъжник по трите договора и измененията към тях. Ищецът твърди, че е кредитор на „Велттед Инвест” ООД по „Договор за кредитна линия” от 30.03.2010г., както и договор за заместване и встъпване в дълг по чл. 102 и 101 от ЗЗД от 21.10.2014г. към него. Твърди се, че „Велттед Инвест” ООД е продало на „Винпром Бяла 1939” ЕООД четири недвижими имота – земеделски земи , подробно описани в исковата молба. Ищеца твърди, че чрез разпоредителната сделка се осуетява или затруднява осъществяване правата на кредитора спрямо ответника – продавач по увреждащата сделка. Твърди се, че страните са знаели за увреждането поради свързаност на лицата, управляващи двете ответни дружества, както и на представителя на дружеството-продавач по сделката с управителя на дружеството купувач. Моли съда на осн. чл. 135 от ЗЗД, да прогласи относителна недействителност спрямо него, на сделката по нот. акт № 143, т. І, н.д.56/10.04.2016г. на нотариус К.М., вписан под том X, акт № 184/2016г.

Ответникът „Велттед Инвест” ООД оспорва предявения иск, твърди, че липсват твърдения и доказателства за конкретно настъпили увреждания. Заявява, че качеството кредитор на ищцовата банка не презюмира увреждане при разпоредителната сделка, и че следва увреждането да се изследва във всеки конкретен случай. Твърди, че иска е предявен преждевременно и е налице злоупотреба с права от ищеца, че не е доказано увреждане на ищеца, а е налице общо твърдение, че с продажбата „Велттед Инвест” ЕООД намалява или се лишава от свое имущество, като така го уврежда. Твърди, че е налице възмездна сделка, като продажната цена е по-голяма от тази за придобиването на имотите и е реализирана печалба. Твърди, че вземанията на кредитора са били обезпечени с ипотеки върху имоти, различни от продадените и с друго имущество. Ответникът посочва, че твърдението на ищеца, че дружествата страна по сделката са знаели за увреждането е голословно, неоснователно и недоказано. В съдебно заседание въвежда твърдение, че е дружество, в което съдружниците са чуждестранни юридически лица, които освен това са регистрирани в юрисдикция с преференциален данъчен режим – щата Делауеър, и разпореждането със земеделските земи е в съответствие със законовата забрана на чл. 3 ал. 7 от ЗСПЗЗ, такова дружество да притежава право на собственост върху земеделски земи.

Ответникът „Винпром Бяла 1939” ЕООД, счита иска за неоснователен и недоказан. Твърди, че ищецът не е посочил и доказал конкретно увреждане, а сочи единствено общо твърдение, че с продажбата „Велттед Инвест” ООД намалява или се лишава от свое имущество, като така го уврежда. Ответното дружество намира, че сделката е възмездна, извършена по пазарни цени, поради което няма увреждане. Твърди, че страните по сделката не са знаели за увреждането.

Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните доказателства по делото, намира за установено следното:

От представения договор за инвестиционен банков кредит от 04.06.2007 г. е видно, че ищецът „ОББ“ АД е сключил с „Винпром Бяла 2002“ ЕООД - в качеството на кредитополучател, и ответника „Велттед Инвест“ ООД - в качеството на съдлъжник, Договор за ползването на кредит в размер на 1 349 867 евро, който да бъде ползван от кредитополучателя „Винпром Бяла 2002“ ЕООД. Договора за банков кредит е обезпечен с ипотека върху производствени сгради и земя на „Велттед Инвест“ ООД, залог на бъдещо вземане и особен залог на ново придобити машини и оборудване. На същата дата - 04.06.2007 г.  ищецът е сключил в качеството на кредитор и друг Договор за инвестиционен банков кредит, отново с кредитополучател „Винпром Бяла 2002“ ЕООД и съдлъжникВелттед Инвест“ ООД - за предоставянето на кредит в размер на 527 250 евро, които са предоставени на кредитополучателя „Винпром Бяла 2002“ ЕООД. Този кредит също е обезпечен с ипотека върху производствени сгради и земя на ответника „Велттед Инвест“ ООД, както и новопридобити машини и съоръжения. На 30.07.2010 г. е сключен Договор за кредитна линия между ищеца „ОББ“ АД - в качеството на кредитор, „Винпром Бяла 2002“ ЕООД - в качеството на кредитополучател и „Хлебозавод Велико Търново“ ООД и ответника „Велттед Инвест“ ООД – последните двама в качеството на съдлъжници, съгласно който на кредитополучателя „Винпром Бяла 2002“ ЕООД е предоставено ползването на кредитна линия за оборотни средства в размер на 550 000 лв. Отново за обезпечаване на вземането ответника „Велттед Инвест“ ООД е учредил ипотека върху собствени имоти в регулация. На 30.03.2010 г. е сключен Договор за кредитна линия между ищеца „ОББ“ АД - в качеството му на кредитор, „Хлебозавод Велико Търново“ ООД - в качеството на кредитополучател и ответника „Велттед Инвест“ ООД - в качеството на съдлъжник за предоставяне на кредитополучателя на ползването на кредитна линия в размер на 1 000 000 евро. По този договор впоследствие - на 21.10.2014г. е сключен между страните Договор за заместване и встъпване в дълг, съгласно който ответника „Велттед Инвест“ ООД е заместил длъжника „Хлебозавод Велико Търново“ АД в изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за кредит 30.03.2010г. в качеството му на кредитополучател. От своя страна, „Хлебозавод Велико Търново“ АД е станал съдлъжник по този договор. Съгласно представените множество извлечения от сметките, задълженията на кредитополучателите по представените договори съществуват и към датата на подаване на исковата молба. Представени са по делото, на л. 249 – 267: Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от 23.12.2016 г. и изпълнителен лист срещу „Велттед Инвест“ ООД и „Хлебозавод Велико Търново“ АД в полза на кредитора „ОББ“ АД по Договор за кредитна линия от 30.03.2010 г.; Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от 28.12.2016 г. и изпълнителен лист срещу „Винпром Бяла 2002“ ЕООД и „Велттед Инвест“ ООД в полза на „ОББ“ АД по договор за инвестиционен банков кредит от 04.06.2007 г.; Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 28.12.2016 г. и изпълнителен лист към него срещу „Винпром Бяла 2002“ ЕООД и „Велттед Инвест“ ООД в полза на кредитора „ОББ“ АД за задълженията по договора за инвестиционен банков кредит от 04.06.2007 г.; Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 28.12.2016 г. и изпълнителен лист към нея срещу „Винпром Бяла 2002“ ЕООД, „Велттед Инвест“ ООД и „Хлебозавод Велико Търново“ АД в полза на кредитора „ОББ“ АД за задълженията по договор за кредитна линия от 30.07.2010 г. От всички тях е видно, че кредиторът е пристъпил към принудително изпълнение на задълженията по описаните договори. От своя страна ответника „Велттед Инвест“ ООД е възразил по така издадените заповеди по реда на чл.417 от ГПК, съгласно представените възражения от лист 292 до 297 по делото.

След сключването на всички описани банкови договори, на 19.04.2016г. ответника „Велттед Инвест“ ООД, представляван от К.С.А. и Ъ.Й.А., чрез пълномощника си И.И.С. е продал на друго дружество – ответника „Винпром Бяла 1939“ ЕООД, представлявано от В.А.С. и З.Х.А., чрез пълномощник И.И.С., четири недвижими имота, земеделски земи, находящи се в землището на село П., общ. Д.Д., ЕКТТЕ 56201, а именно имот № 089005-лозе, имот № 127024-лозе, имот № 201001-лозе и имот № 127025-лозе, с обща данъчна оценка 2 345.10 лв., за сумата от 4 760.60 лв., която сума е уговорено да бъде изплатена от купувача на продавача изцяло до 31.12.2016 г. Сделката е била изповядана с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 143, том първи, дело 56 от 2016 г. на нотариус К.М., вписан под № 184, том десет, дело 2164 от 2016 г. на Службата по вписванията – гр.Плевен. От приложеното Удостоверение за съпруг и родствени връзки на Община – Русе се установява, че К.С.А., представител на „Велттед Инвест“ ООД, е брат на А.С.А., който от своя страна, съгласно представеното удостоверение на лист 98 е съпруг на З.Х.А., управител на „Винпром Бяла 1939“ ЕООД. От Удостоверение за съпруга и родствени връзки, издадено от Община – Русе на лист 99 от делото се установява, че В.А.С., управител на „Винпром Бяла 1939“ ЕООД е съпруга на И.И.С. – лицето, представлявало и двамата ответници при извършване на покупко-продажбата на недвижими имоти. Съгласно служебно направената справка от Търговския регистър И.И.С. е едноличен собственик на капитала на „Винпром Бяла 1939“ ЕООД и същият е представлявал както „Винпром Бяла 1939“ ЕООД по сделката, така и „Велттед Инвест“ ООД.

От представеното от ответника „Велттед Инвест“ ООД извлечение от Търговския регистър е видно, че съдружници в дружеството са три дружества: „Фудхаус“ ООД, чуждестранно юридическо лице, държава САЩ, „Ади Асет Мениджмънт“ ООД, чуждестранно юридическо лице, държава САЩ и „Бранц Уайнс Енд Фуудс“ ООД, чуждестранно юридическо лице, държава САЩ.

По делото е представено и друго доказателство – доклад за пазарна оценка на земеделските земи към 04.04.2016 г., която обаче съдът намира че не следва да обсъжда по делото, тъй като същата е изготвена от частно лице, а не е експерт, назначен от съда в производството, и няма пряка връзка с предмета на доказване в производството.

При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи:

Предмет на иска по  чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е потестативното право на кредитора да обяви за относително недействителни - по отношение на себе си - сделките или други правни действия, с които длъжникът го уврежда. Такова увреждане е налице винаги, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява същото или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на своя кредитор. С иска се цели това увреждане да бъде преодоляно като чрез обявената по отношение на кредитора относителна недействителност на действието на длъжника, се даде възможност на кредитора да се удовлетвори от имуществото, предмет на действието. Относителната недействителност обаче е само в отношенията между кредитора и длъжника и между кредитора и третото лице съконтрагент на длъжника. В отношенията между длъжника и неговия съконтрагент, както и по отношение на всички останали трети лица действието на сделката се запазва и за собственик на имуществото, което е предмет на същата се счита третото лице-съконтрагент на длъжника.

Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД, а именно: качеството на кредитор на ищеца преди извършване на сделката, извършването на правно действие от длъжника, с което имуществото му се е намалило, увреда на кредитора и обстоятелството, че длъжникът е знаел за увреждането.

Качеството кредитор е обусловено от наличието на действително вземане, което по правило трябва да е възникнало преди извършване на увреждащото действие от длъжника и да съществува при извършването му. Ирелевантно за спора по чл.135 от ЗЗД е дали вземането е ликвидно и изискуемо към момента на осъществяване на разпоредителната сделка – достатъчно е да е възникнало, да е действително, и да не е погасено чрез някой от предвидените в закона правни способи. Съдът намира, че в случая качеството на ищеца като кредитор по отношение на ответника „Велттед Инвест“ ООД категорично е възникнало при сключването на 21.10.2014г. на договор за заместване и встъпване в дълг  и получаването на качеството на кредитополучател по договора от 30.03.2010г. Дори и за другите договори да би могло да се приеме, че там, независимо, че ответника „Велттед Инвест“ ООД е вписан като „съдлъжник“, то той реално е поръчител, доколкото не е получил сумите по договорите и неговото участие в сделката може да се приравни само на това на поръчителя /а спрямо поръчителя Павловият иск е неприложим/, то встъпването в дълг и в качеството на кредитополучател по последния договор безспорно прави ответника основен длъжник на ищеца по този договор. Банковите договори се характеризират като абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 430 от ТЗ и се смятат за сключени от момента на постигане на съгласие между страните, т.к. договорът за банков кредит по своята същност е консенсуален, а не реален договор – т.е. със самото му сключване ищецът е станал кредитор на посочения ответник. Самите договори не са оспорени от ответника /възраженията му в заповедното производство не представляват оспорване на самите договори/, поради което съдът приема, че те обективират действителни вземания, и е безпредметно обсъждането на въпроса дали те са били изискуеми към момента на сключване на договора за покупко-продажба, предмет на производството. Самото сключване на Договора за заместване и встъпване в дълг на 21.10.2014г., е достатъчно доказателство за обстоятелството, че към 19.04.2016г. ищеца е бил кредитор и че вземанията му предхождат разпоредителната сделка от страна на неговия длъжник  Велттед Инвест“ ООД.

Безспорно е, че извършената покупко-продажба представлява правно действие на длъжника, т.к. със вещно-прехвърлителната сделка длъжникът се разпорежда и отчуждава своя собственост.

Съдът намира, че в случая, при наличие на възмездна сделка, предпоставката на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД – ЗНАНИЕТО на лицата, с които длъжника е договарял, се предполага на осн. чл. 135 ал. 2 от ЗЗД. КупувачътВинпром Бяла 1939“ ЕООД и продавачът по сделката -„Велттед Инвест“ ООД са представлявани от едно и също лице - И.И.С., което е и едноличен собственик на капитала на „Винпром Бяла 1939“ ЕООД. Налице и са и близки роднински връзки – брат, съпруга на други лица от представителните органи на едното и другото дружество - К.С.А., представител на „Велттед Инвест“ ООД, е брат на А.С.А., съпруг на З.Х.А., управител на „Винпром Бяла 1939“ ЕООД, В.А.С., управител на „Винпром Бяла 1939“ ЕООД е съпруга на И.И.С. – лицето, представлявало и двамата ответници при извършване на покупко-продажбата на недвижими имоти. В такива случаи съдебната практика е категорична, че презумпцията за знание за увреждането, установено в чл.135, ал.2 от ЗЗД, намира приложение и при юридически лица. Всяко юридическо лице се управлява от определени органи, чрез които участва в гражданския оборот. Органите се състоят от физически лица, които са носители на волеизявлението, а по делото е безспорно, че физическите лица са в толкова близки родствени връзки или са едни и същи лица, поради което знанието за задълженията на „Велттед Инвест“ ООД и за факта на увреждането е налице /в този см. и Решение №120/02.02.2000г. на ВКС по гр.д.№704/99г./ Презумпцията за знание е оборима, но не е оборена от ответниците, още повече, че дори и да не следва да се доказва знание, то такова безспорно е видно от самия договор за покупко продажба на земеделските земи, сключен от един и същи представител на двете ЮЛ.

УВРЕЖДАНЕ по смисъла на  чл. 135 ЗЗД има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника - когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност, т.к. съгласно чл. 133 ЗЗД, за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество и кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори - с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова, поради което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му е увреждащо кредитора /в т.см. и Решение № 322 от 29.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2761/2015 г., IV г. о., ГК,  Решение № 320 по гр. д. № 1379/2012 г., IV г. о.,  Решение № 261 от 25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5981/2014 г., IV г. о./

Увреждане е налице и при осъществената в случая прехвърлителна сделка с вещи, собственост на длъжника, независимо че сделката е възмездна и че срещу отчуждените земи е уговорено, че длъжникът ще получи насрещна престация - пари. Това е така, т.к. от момента на извършване на отчуждителната сделка до осъществяване на принудително изпълнение от кредитора, в длъжниковото имущество могат да настъпят промени, в резултат на които получената сума от продажбата да не е налице и да не може да служи за удовлетворение на кредитора. В този смисъл, в правната доктрина е застъпено становището, че затруднение за удовлетворението на кредитора е налице и при продажба на имот по действителната му цена /в.т.см. и  Решение № 149 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 422/2012 г., I т. о./ Поради изложеното, и възражението на ответника, че увреждане не е настъпило, т.к. е продал земята на пазарни цени се явява ирелевантно, след като е налице лишаване от право на собственост върху недвижим имот. Следва да се има предвид по делото, че предназначението на Павловия иск е кредиторът да се удовлетвори от имуществото, предмет на разпоредителното действие. Относителната недействителност е само спрямо кредитора, упражнил правото по  чл. 135 ЗЗД, и доколкото съществува качеството му на неудовлетворен кредитор. При отпадане на интереса на кредитора, а интересът ще отпадне при погасяване на вземането му, отпада и предназначението на отменителния иск. Независимо от обявената относителна недействителност, длъжникът може да изпълни доброволно задължението си. Ако вземането бъде погасено или отречено със сила на пресъдено нещо, кредиторът не би могъл да осъществи принудително изпълнение по отношение на имуществото, предмет на разпоредителната сделка. В производството по принудително изпълнение кредиторът следва да разполага с изпълнителен титул и въз основа на него да предприеме изпълнителни действия срещу имуществото на третото лице, които осъществява по силата на съдебното решение за уважаване на иска по  чл. 135 ЗЗД. Ако кредиторът не разполага с изпълнителен титул за вземането си, той не може да предприеме принудително изпълнение само въз основа съдебното решение по иска по  чл. 135 ЗЗД. В този случай, последиците от обявената относителна недействителност отпадат. Упражняването на правото по  чл. 135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да получи, както и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил с него. Възражението, което също е направил ответникът „Велттед Инвест“ ООД, че разполага и с друго имущество, извън разпореденото, или че получената насрещна престация е равностойна на цената на недвижимия имот не е основание да се приеме, че не е налице увреждане. Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника - същият не плаща свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи принудително изпълнение. Съществуването на друго имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното финансово състояние на длъжника или разликата между продажната и действителната цена и само, когато длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по  чл. 135 ЗЗД. Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника.

Съдът намира, че следва да разгледа и възражението на ответника по ЗСПЗЗ, т.к. то касае императивна законова разпоредба, и дори и да не беше направено от нито един от ответниците, съдът служебно би го обсъдил. Действително, в настоящия случай ответникът „Велттед Инвест“ ООД, в който съдружници са само чуждестранни юридически лица от САЩ, е отчуждил притежавана от него земеделска земя в съответствие с изискването на закона – чл. 3 ал. 7 т. 2 от ЗСПЗЗ /редакция ДВ, бр. 38 от 2014 г./, който разпорежда, че не могат да придобиват и да притежават право на собственост върху земеделски земи търговски дружества, в които съдружници или акционери са чужденци, извън физическите лица по ал. 4 и 5, или чуждестранни юридически лица, извън тези по ал. 4 и 6.  Неизпълнението на това задължение обаче е скрепено със санкция – глоба, предвидена в чл. 40 а от ЗСПЗЗ, но не и с друга санкция – загуба на собствеността, която в действителност би увредила кредитора като намаляване на имущество, от което той би могъл да се удовлетвори. Това е така, т.к. предпоставките, при които може да става отчуждаването на възстановената собственост са същите като тези за всяка друга частна собственост и се съдържат в чл. 17, ал. 3 от Конституцията. Те са безусловни и са предвидени кумулативно - актът на отчуждаване да е въз основа на закон; отчуждаването да е за държавни и общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин и да се извърши чрез предоставяне на предварително и равностойно обезщетение на засегнатите лица. Следователно, при отсъствие на уредени в закона правни последици от неизпълнение на изискването чужденците да прехвърлят придобита земеделска земя, собствеността им не се губи и не може да се придобие от другиго поради отсъствие на предвиден в закон придобивен способ /Решение № 286 от 2.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3788/2014 г., I г. о., касаещо придобитата по наследяване по закон земя, приложимо и към настоящия случай, доколкото разпоредбата на чл. 3 ал. 7 т. 2 от ЗСПЗЗ е влязла в сила при вече заварено положение – налична собственост на ответника върху земеделски земи/. С други думи, длъжникът не е бил застрашен от лишаване от собствеността върху притежаваната от него земеделска земя, а само от имуществена санкция, която обаче не намалява стойността на земята. Не може да бъде направен извод, че ако не продаде имотите, и то именно на другия ответник – „Винпром Бяла 1939” ЕООД, който се явява свързано с него лице, длъжникът – ответник ще увреди кредитора чрез бездействието си, и поради това той е бил принуден да извърши тази правна сделка – напротив, при наличието на задължения към кредитор, ответникът е имал възможността да продаде именно на него земите, от чиято собственост следва да се освободи срещу погасяване на част от дълга или е можел да погаси дълговете си, и едва тогава да продаде имотите. Приемането на тезата, че конкретната продажба е била единствената възможност, ответникът „Велттед Инвест“ ООД да спази закона би означавало, че новоприетата императивна норма в ЗСПЗЗ през 2014г. противоречи и дерогира всички установени до този момент правила за обезпечения на задълженията, конкретно и нормата на чл. 135 от ЗЗД.  Поради горното, и поради наличието на увреждане от сделката, съдът намира, че кредиторът следва да бъде защитен чрез уважаването на иска, независимо, че длъжникът е действал по силата на разпоредба на закона, т.к. спрямо кредитора си, той е действал недобросъвестно, прехвърляйки земеделската земя. Както беше посочено по-горе – обявяването на относителната недействителност не се отразява в отношенията между длъжника и третите лица и действието на сделката се запазва и за собственик на имуществото, което е предмет на същата се счита третото лице-съконтрагент на длъжника, а обявяването на недействителността възстановява имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на задължението само в отношенията между кредитора и длъжника.

По изложените съображения съдът намира, че по делото се доказа кумулативното наличие на всички предпоставки на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД, поради което предявеният иск следва да бъде уважен и да бъде обявена за недействителна по отношение на „Обединена Българска Банка” АД прехвърлителната сделка между ответниците, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 143, том първи, дело 56 от 2016 г. на нотариус К.М., и вписан под № 184, том десет, дело 2164 от 2016 г. на Службата по вписванията – гр.Плевен.

Съобразно с изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца направените разноски в производството по настоящия иск, в размер на 955.31лв.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на осн. чл. 135 от ЗЗД, по отношение на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Св.София № 5, представлявано от адв. Л.Северинов, ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА от 19.04.2016г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 143, том първи, дело 56 от 2016 г. на нотариус К.М., с район на действие РС-Плевен, и вписан под № 184, том десет, дело 2164 от 2016 г. на Службата по вписванията – гр.Плевен, сключен между Велттед Инвест” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. Априлов № 22 представляван от К.С.А. и Ъ.Й.А. - като продавач, и „Винпром Бяла 1939” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В.Търново, м. Дълга лъка, представлявано от В.А.С. и З.Х.А. - като купувач на следните недвижими имоти земеделски земи, находящи се в землището на село П., общ. Д.Д., ЕКТТЕ 56201, а именно:

1.ПОЗЕМЛЕН  ИМОТ № 089005 по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване ЛОЗЕ, с площ от 2.564 дка, ТРЕТА категория на земята при неполивни условия, в местността „КРАЙ СЕЛО“, при граници и съседи: *** ******. Върху имота има следните ограничения: 81 Трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок.

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 127024 по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване ЛОЗЕ, с площ от 1.003 дка, ТРЕТА категория на земята при неполивни условия, в местността „ДРУМА“, при граници и съседи: имот ***, имот № ***, имот № 000020 – *** Д.Д.. Върху имота има следните ограничения: 81 Трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок.

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 201001 по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване ЛОЗЕ, с площ от 3.436 дка, ТРЕТА  категория на земята при неполивни условия, в местността „ЛЕХИТЕ“, при граници и съседи: имот № 000056 – *** Д.Д., имот № 201097 – лозе на „А.“ ООД, имот № 201095 – лозе на „А.“ ООД, имот № 201002 – лозе на „А.“ ООД. Върху имота има следните ограничения: 81 Трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок.

4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 127025 по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване ЛОЗЕ, с площ от 0.998 дка, ТРЕТА категория на земята при неполивни условия, в местността „ДРУМА“, при граници и съседи: имот № 127024 – лозе на „Велттед инвест“ ООД, имот № 127046 – лозе на ***, имот № 000120 – *** Д.Д.. Върху имота има следните ограничения: 81 Трайните насаждения да се опазват и стопанисват в съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на амортизационния срок.

ОСЪЖДА Велттед Инвест” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. Априлов № 22 представляван от К.С.А. и Ъ.Й.А., и „Винпром Бяла 1939” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В.Търново, м. Дълга лъка, представлявано от В.А.С. и З.Х.А., ДА ЗАПЛАТЯТ на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Св.София № 5, представлявано от адв. Л.Северинов, направените в производството разноски в размер на 955.31лв.

 

На осн. чл. 115 ал. 2 от ЗС, дава на ищеца шестмесечен срок от влизане в сила на решението за отбелязване на същото в Службата по вписвания при ПлРС.

 

Решението подлежи на обжалване  пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: