Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ ……………/…………...2018 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията
въззивно
гражданско дело № 448 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 253 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 13640/09.05.2018 г., подадена от адв. З.С., в качеството си на процесуален представител на Р.Г.Т., с която е формулирано искане към съда да ревизира разпореждането си относно обжалваемостта на Решение № 794/02.05.2018 г., постановено по в.гр. дело № 448/2018 г. по описа на ВОС, съдържащо се в диспозитива на съдебния акт.
В указания срок не е постъпило становище
от насрещните страни.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 253 ГПК дава
възможност при грешка, пропуск или изменение на обстоятелствата съдът сам да
отмени или измени определение, което не слага край на делото.
Съобразно действащата разпоредбата на чл. 280, ал.
3, т. 1 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 86 от 2017 г. в сила от 27.10.2017 г.)
не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска
до 5 000 лева за граждански дела. Предмет на въззивната проверка в
производството да бъде обявен за нищожен, сключеният между страните договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 01.02.2011г., обективиран в НА № 39, т. I,
рег. № 857, д. № 39/2011г. при И.К.– нотариус, с район на действие РС Провадия,
с рег. № 225, тъй като същият прикрива договор за заем, сключен между същите
страни, с условие, че при неизпълнение на договора за заем, собствеността върху
имота - ½ ид.ч. от недвижимия имот, находящ се в гр. Дългопол, област
Варна, представляващ дворно място с площ 680 кв.м., включено в УПИ № ХI-391 в
квартал 67 по плана на града, ведно с изградената в това дворно място жилищна
сграда със застроена площ 100 кв.м., гараж със застроена площ 21 кв.м. и
стопанска сграда със застроена площ 25 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ №
ХII -393, УПИ № VIII-388, УПИ № IX – 389 и УПИ № XXI-390, няма да бъде върната.
Видно от приложеното на л. 41 по първоинстанционното дело удостоверение, данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на атакувания договор е 2378,50 лева, т.е. под предвидения в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 86 от 2017 г. в сила от 27.10.2017 г.) праг, обуславящ необжалваемост на въззивното решение. Предвид изложеното, в разпореждането, съдържащо се в диспозитива на Решение № 794/02.05.2018 г., с което се указва, че същото подлежи на обжалване пред ВКС, е допуснато опущение, което на основание чл. 253 от ГПК следва да бъде изменено от съда, който го е постановил.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 253 от ГПК, разпореждането
относно обжалваемостта на Решение № 794/02.05.2018 г., постановено по в.гр.
дело № 448/2018 г. по описа на ВОС, съдържащо се в диспозитива на съдебния акт,
като вместо: „Решението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните на основанията, посочени в чл.280
от ГПК, да се чете: „Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК“
Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: