№ 188
гр. С., 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Андон Г. Миталов
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Мария Д. Жаблянова
в присъствието на прокурора Ц. Б. И.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно
административно наказателно дело № 20241800600758 по описа за 2024
година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба
против решение, постановена по АНД № 614/021г. по описа на РС С. .
По силата на посоченато по- горе решение, съдът е признал С. Д. С.,
роден на ...... г. в с. Б., Община С., български гражданин, с поС.ен адрес гр. С.,
ул. „Д. Х.”, бл. , вх. , ет. , ап., живущ понастоящем в с. Б., Община С., женен,
неосъждан, със средно образование, не работи, пенсионер, с ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в това, че на 30.07.2020 г. на кръстовището на път III 62-05 и
пътя к. к. „Б. бани“ - с. Б. на територията на Община С. при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с рег.
№ ....., е нарушил правилата за движение, а именно чл. 6, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл.
50, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и по непредпазливост е
причинил на К. И. Й. от с. З., Община С., средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на гръдна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на
снагата, за период по-голям от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е
1
освободил от наказателна отговорност за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като му е наложил административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, като на основание чл. 304 от НПК
го е признал за невиновен и го е оправдал частично по повдигнатото против
него обвинение- при управление на описаното моторно превозно средство на
горепосочените дата и място да е нарушил и правилата за движение,
установени в чл. 45, ал. 1 и 2 от Закона за движението по пътищата.
В тежест на обвиняемия С. са възложени направените по делото
разноски.
Решението, в осъдителната му част е атакувано първоначално с
бланкетна жалба от подсъдимия С. С., чрез защитника му – адв. Д. М., като
незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон, както и явно несправедливо.
В допълнително писмено изложение, неразделна част от жалбата,
жалбоподателят подробно излага своите оплаквания, които по същество се
свеждат до съществени процесуални нарушения при преценката на
доказателствата и установяване на релевантните факти, както и нарушения,
рефлектиращи пряко върху правото на защита на подсъдимия.
Главно, оплакванията се свеждат до възприет не-еднакъв подход на РС
С. спрямо доказателствата, а именно- съдът е основал решението си
единствено и само върху доказателствено средство, значението на което е пре-
експонирано- заключението на САТЕ, като са игнорирани и пренебрегната
доказателствената стойност на обясненията на обвиняемия, които са сведени
единствено до средство за защита, да се посочва и тълкува смисъла и
съдържанието им във връзка с останалите доказателства. В жалбата си,
защитникът се позовава на практика на ВКС, с цел да обосноваве, че е налице
случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, а не- престъпление по
непредпазливост- обвиняемият, в качеството на водач не е могъл обективно да
предвиди и предотврати настъпването на противоправния резултат.
Предвид на изложеното по- горе с жалбата се отправя искане за отмяна
на постановеното решение от РС С. и за постановяване на ново решение от
въззивния съд, по силата на което да бъде признат за невинен и изцяло
оправдан подс. С. по повдигнатото против него обвинение.
В съдебно заседание защитникът поддържа оплакванията си против
2
решението и доводите, които ги обосновават.Лансира се тезата за внезапно
възникнала техническа повреда на лекия автомобил, обусловила угасване на
двигателя и спиране на самия автомобил, в момент, когато си е намирал на
средата на кръстовището. Защитникът счита, че единствено пострадалият
водач на л.а. „Лада Нива“ е отговорен за произшествието, тъй като същият е
навлязъл в кръстовището с много висока скорост – над 60 км/ч. и е могъл да
предотврати сблъсъка, като своевременно възприеме автомобила на
подсъдимия и предприеме действия за спиране.
Подсъдимият дава обяснения пред въззивния съдебен състав, в които
твърди, че е спрял преди кръстовището и се е огледал в двете посоки преди да
вземе решение да навлезе в същото, но по необясними за него причини не е
възприел приближаващо към кръстовището ППС, движещо се по пътя с
предимство.
По същество на делото се присъединява към доводите на защитника си.
В последната си дума заявява, че е невинен.
Представителят на СОП заключава, че атакуваният с жалбата съдебен
акт е правилен, законосъобразен и мотивиран, поради което следва да бъде
потвърден изцяло.
Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания и след
като в съответствие с правомощията си по чл.314,ал.1 НПК осъществи
самостоятелен цялостен служебен контрол по отношение на решението на РС
С., в съответствие с доказателствата и с приложимия закон, прие за
установено следното:
Първият съд е изградил верни фактически и правни изводи, като
законосъобразно е приел, че осъщественото деяние от обв. С. Д. С. субсумира
състава на престъпление по чл. 343,ал.1 б. „б“, вр.чл.342,ал.1 НК.
Въз основа на процесуално годни доказателства, събрани и проверени
по надлежния ред съдът е приел обективната истина за съставомерните
факти, при стриктно съблюдаване на правилата за изграждане на вътрешно
убеждение в пълно съответствие с действителния смисъл на доказателствата и
при прилагане на формалната логика.
Изводите на съда са в пълна мяра логически и доказателствено
обосновани и не пораждат никакво съмнение и колебание в правилността на
3
възприетото от съда. Настоящата въззивна инстанция изцяло споделя
изложената в мотивите на РС С. фактическа обстановка , а именно:
Към 30.07.2020 г. свидетелят К. И. Й. заемал длъжността „горски
стражар“ в Териториално поделение „Д. г. с. - С.“ на ЮДП и изпълнявал
служебните си задължения в землището на с. Я., Община С.. На 30.07.2020 г.
той тръгнал на работа от гр. С. към с. Я. с управляван от него служебен лек
автомобил марка „Лада“, модел „Нива“ с рег. № ..... (по-нататък, обозначаван
като л. а. „Лада“).
Движейки се по път III 62-05 на територията на Община С. той
наближил кръстовището с пътя между к. к. „Б. бани“ и с. Б., Община С.. Това
кръстовище било регулирано с пътни знаци относно предимството - вдясно от
платното за движение на пътя, по който се движел св. Й. преди кръстовището
бил поставен пътен знак Б3 „Път с предимство“, установен в чл. 45, ал. 2 от
Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП), а
вдясно от платното за движение на пътя между к. к. „Б. бани“ и с. Б. преди
кръстовището от двете посоки на този път били поставени пътни знаци Б2
„Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, също предвидени в
тази разпоредба на ППЗДвП. Свидетелят Й. приближавал кръстовището с
около 60 км/ч. и забелязал, че по пътя между к. к. „Б. бани“ и с. Б., в посока
откъм к. к. „Б. бани“ към кръстовището се приближава с ниска скорост лек
автомобил. Това бил лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с рег. № ..... (по-
нататък обозначаван като л. а. „Ауди“), който бил управляван от обвиняемия
С. Д. С.. Свидетелят Й. знаел, че се движи по път с предимство, поради което
счел, че другият автомобил ще спре преди кръстовището и затова продължил
да се движи по пътя си. Непосредствено преди кръстовището обаче той видял,
че управляваният от обвиняемия л. а. „Ауди“ не спира, а продължава да се
движи инавлиза в кръстовището с предната си част.
Пострадалият Й. се опитал да избегне удара между двете превозни
средства, но въпреки това те се сблъскали на кръстовището. Вследствие на
удара л. а. „Лада“ излязъл от пътя и се ударил с предната си лява част в ниска
бетонна ограда на крайпътен имот. Свидетелят Й. бил с поставен предпазен
колан и непосредствено след сблъсъка усетил силна болка в областта на
гърдите си, а случайно преминаващ негов приятел го откарал до болницата в
гр. С.. На мястото на пътнотранспортното произшествие пристигнали
4
служители на РУ - С.. Обвиняемият С. бил изпробван за употреба на алкохол
и резултатът от пробата бил отрицателен. В болничното заведение от св. Й.
била взета кръвна проба за химически анализ за употреба на алкохол и
резултатът от тази проба също бил отрицателен.
От заключението на д-р Димитър Николов по назначената в досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза се установява, че при инцидента
на 30.07.2020 г. на К. И. Й. е причинена травма на гръдния кош, изразяваща се
в счупване на гръдната кост, като тази травма е резултат от действието на
твърди тъпи предмети по механизма на удари върху или с такива и добре
отговаря да е получена по време и начин, както съобщава Й.. Счупването на
гръдната кост е довело до трайно затрудняване на движението на снагата - за
период, по-голям от 30 дни. Посочено е също в заключението, че в болничното
заведение е възприета диагноза „Белодробна контузия“ - най-вероятно на
базата на съобщени от пострадалия данни за ПТП като водач, болка в гърдите,
кръвохрак и установените данни за счупване на гръдната кост, но в
приложените към епикризата двукратни рентгенови изследвания изрично е
отбелязано, че в белодробния паренхим липсват засенчвания. Поради това
експертизата не възприема изведената от болничното заведение диагноза
„белодробна контузия“.
От заключението на инж. Л. П. по назначената в досъдебното
производство автотехническа експертиза се установяват следните
обстоятелства:
Кръстовището, на което е настъпило процесното пътнотранспортно
произшествие, е образувано от пътища, в ширината на които са включени по
две ленти за движение. За всяка възможна посока за движение има само по
една лента. Широчината на лентите на третокласен път III 62-05 е по 2,75 м. за
всяка лента. Широчината на лентите на напречния път (път с местно значение,
обозначаван с инициали „Г 6.00“ - к. к. „Б. бани“ - с. Б.) е по 2,75 м. за всяка
лента. Пътят в района на местопроизшествието е с твърдо асфалтобетонно
покритие в добро съС.ие и има равен хоризонтален профил без виражи.
Третокласният път е с предимство като срещу посоката на движение на л. а.
„Ауди“ по напречния път с местно значение има поставен пътен знак Б2
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. На третокласния път
няма ограничение на скоростта, установено с пътни знаци; по него е налице
5
износена непрекъсната осова линия преди кръстовището.
Пътнотранспортното произшествие е настъпило при слънчево и сухо време с
добри възможности за спиране и висок коефициент на сцепление на гумите с
пътя.
От извършения в хода на експертното изследване оглед на моторните
превозни средства, между които е настъпил ударът - л. а. „Лада“ и л. а.
„Ауди“, може да се направи извод, че преди удара и двете моторни превозни
средства са били технически изправни.
По дължина на пътя с предимство (път III 62-05), с отчитане на неговата
широчина, мястото на удара е на 16 м. от ориентира, възприет при извършения
оглед на местопроизшествието - бетонен стълб за електрическа енергия,
намиращ се в затревена площ вдясно от пътното платно в посока с. Б. и
отстоящ на 2,60 м. северно от пътя. По широчина на пътя с предимство
мястото на удара отстои на 5,48 м. от същия ориентир. На място не са
установени следи от спирачен път за никой от автомобилите. Поради това въз
основа на данните за ъгъла на удара, за ъгъла на отклонение и за
преместването на автомобилите вследствие на този удар, се установява, че
непосредствено преди удара скоростта на движение на л. а. „Лада“,
управляван от св. Й. е била 60,24 км/ч, а скоростта на движение на л. а.
„Ауди“, управляван от обвиняемия, е била 31,83 км/ч.
Шофьорското място на л. а. „Лада“ се намира по-високо, което дава
предимство на неговия водач да забележи автомобилите, движещи се по
напречния път без да му влияе неокосената трева. Затова св. Й. е имал
видимост в права посока по оста на пътя на 110 м., измерено от мястото на
ПТП до точката на видимост, а гледано вдясно по посоката на движението му
видимостта по напречния път е до последните сгради. Шофьорското място на
л. а. „Ауди“ е разположено по-ниско, поради което неокосената трева създава
ограничена видимост в долния профил на автомобилите, движещи се по пътя
с предимство, но обвиняемият е могъл да възприеме движещ се автомобил
отляво на 100 м. Двамата водачи са имали относително добра видимост и са
могли да се възприемат взаимно като движещи се автомобили на значително
разС.ие от кръстовището управляван от обвиняемия С. и движещ се по
напречния път без предимство, който му е пресякъл пътя. Лекият автомобил
„Ауди“ е ударен в преден ляв калник, предна лява колона на купето и предна
6
лява врата (относно коректната локализация на удара в л. а. „Ауди“ вж. л. 62 от
ДП). От удара двата автомобила са променили посоките си на движение, както
следва - лекият автомобил, управляван от св. посоката на движение от
заеманата лента на движение наляво през насрещното движение и затревена
площ до удар в бетонна ограда на парцел в близост до пътя, а лекият
автомобил, управляван от обв. С. е променил движението си надясно,
преминал е през лентата за насрещно движение и е спрял на банкета.
Изхождайки от характера и дължината на ударената част на л. а. „Ауди“
експертизата достига до извод, че непосредствено преди удара този автомобил
не е бил спрял на средата на кръстовището, както е твърдял в показанията си
обвиняемият С. в досъдебното производство, дадени преди привличането му в
това качество, а се е движел. Този извод е обоснован с обстоятелствата, че
първоначалното съприкосновение между л. а. „Лада“ и л. а. „Ауди“ е
настъпило в предния ляв калник на л. а. „Ауди“, след това този автомобил е
навлязъл напред и максималната сила на смачкване се реализира в предната
му лява колона и в предната му лява врата, след което неизразходваната
кинетична енергия на смачкване се е погасила с тяхното преместване до
крайното им положение.
Пълният спирачен път, или опасната зона за спиране на л. а. „Лада“, т. е.
разС.ието, което този автомобил, с установената му скорост на движение и
при конкретните характеристики на пътя, изминава от момента на
възприемане на опасност от водача до пълното му аварийно спиране, е 43 м. В
случая обаче върху асфалта не са оставени спирачни следи, т. е. спирачната
сила не е достигнала максимална стойност. Следователно общият изминат път
от водача на л. а. „Лада“ от момента на възприемане на опасността допреди
спирачната сила да е нараснала до максимална при внезапно спиране, при
изчисление ще бъде 20,076 м. В заключението е пояснено, че това разС.ие е
изчислено за най-благоприятния случай, но то не е опасната зона за спиране,
защото липсва изминатия път за пълно спиране със спирачките.
Тук е мястото съдът да посочи, че в известната му експертна практика
пълният спирачен път или т. нар. „опасна зона за спиране“ при аварийно
спиране се определя като, условно казано, сбор от следните три етапа
(разС.ия): първо - разС.ието, което изминава МПС от момента, в който водачът
забележи опасността за движението до момента, в който той задейства
7
спирачния механизъм; второ - разС.ието, което изминава МПС от момента, в
който спирачният му механизъм е задействан до достигане на максималната
сила на спиране и трето - разС.ието, което изминава МПС от момента на
достигане на максималната сила на спиране до установяването му в пълен
покой. В конкретния случай л. а. „Лада“ не е оставил спирачни следи по
асфалта на пътя и експертизата напълно коректно сочи, че разС.ието 20,076 м.
не е пълния му спирачен път, т. е. налага се извод, че това разС.ие би могло да
бъде сбор от първите два етапа на пълното аварийно спиране на този лек
автомобил пред появилото се пред него препятствие на пътя (л. а. „Ауди“). В
конкретния случай обаче св. Й. сочи в показанията си в досъдебното
производство, че е направил опит да заобиколи л. а. „Ауди“ отляво по своята
посока на движение, а не да натисне педала на спирачката докрай. Ето защо
пътят от 20,076 м. следва да се възприеме като част от опасната зона за
спиране на л. а. „Лада“ - общо 43 м., в рамките на която част св. Й. е
предприел маневрата заобикаляне на появилото се препятствие на пътя (л. а.
„Ауди“), предпочетена от него вместо пълно спиране пред това препятствие.
На следващо място, според заключението по автотехническата
експертиза водачът на л. а. „Лада“ е следвало да има обективна възможност за
възприемане на опасността за движението за пръв път на 46,56 м. преди
мястото на удара. При такова разС.ие, съпоставено с опасната зона за спиране
на л. а. „Лада“ от 43 м. е било възможно да се предотврати настъпването на
пътнотранспортно произшествие чрез изпълнение на всички етапи на
спирачния път, както бяха разяснени по-горе.
Така според заключението възможните причини за пътнотранспортното
произшествие са: 1/. Отнемане на предимство от обвиняемия С. като водач на
л. а. „Ауди“, движещ се по път без предимство, срещу когото е поставен знак
Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и 2/.
Непредприемане на никакви спасителни маневри от водачите на двете МПС за
предотвратяване на пътнотранспортното произшествие. Във финалната част
на заключението експертът отдава приоритет на първата от тези причини.
Обвиняемият С. Д. С., с ЕГН **********, е роден на 3 септември ..... г. в
с. Б., Община С., български гражданин, с поС.ен адрес гр. С., ул. „Д. Х.”, бл. ,
вх. , ет. , ап., живущ понастоящем в с. Б., Община С., женен, със средно
образование, не работи, пенсионер.
8
Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на Глава Осма,
раздел IV от Общата част на НК. Същият притежава свидетелство за
управление на МПС. Характеристичните данни за него са много добри.
Не биха могли да бъдат споделени като имащи опора в съдебните
мотиви оплакванията, съдържащи се в жалбата за не-еднакъв подход спрямо
доказателствата, който изключва от съвкупността, относими доказателства-
обясненията на привлеченото към отговорност лице и придава значителна
сила на други доказателства в нарушение на правилото на чл.14, ал.2 НПК.
Обратното- съдът е анализирал обясненията на обвиняемия и е дал мотивиран
отговор по каква причина същите следва да бъдат възприети единствено като
средство за защита, като са изтъкнати съществените противоречия с
останалите доказателства, релевантни за обвинението.
В подкрепа на това и видно от дадените обяснения пред настоящата
инстанция, обв. С. признава, че в района на кръстовището, където е
произтекъл сблъсъкът, участъкът от пътя е равен, липсват зрителни
препятствия и е налице на практика неограничена видимост, за водача
движещ се по пътя без предимство, който има задължение да спре пред знака
„Спри. Осигури предимство“, да се огледа за преминаващи по напречния път
превозни средства, които следва да пропусне, като по този начин им осигури
предимството и да вземе решение да навлезе в кръстовището едва тогава,
когато се увери, че по пътя с предимство не преминават и не се движат такива
ППС, които предстои да навлязат в кръстовището.
Цитираните по-горе признания, съдържащи се в обясненията се намират
в кореспонденция със снимковия материал, придружаващ протокола за оглед
на МП, / илюстриращ равна местност с неограничена видимост/ и
заключението на вещото лице , според което релефът и характеристиките на
местопроизшествието в района на въпросното кръстовище позволяват
взаимното възприемане на водачите, движещи се по перпендикулярните
пътища, поне от 100 метра до мястото на удара.
Лекият автомобил „Лада Нива“, който според вещото лице „има висок
профил“ и поради тази причина не само водачът му има възможност да
наблюдава пътната обстановка от по- далечно разС.ие, а и самият автомобил –
поради габаритите си – представлява обект-участник в пътната обстановка,
9
който е видим, достъпен за възприемане от далечно разС.ие. При положение,
че същият се е движил със скорост 60 км/ч. и е могъл да бъде възприет поне от
100 метра разС.ие, същият се е намирал достатъчно дълго време в
полезрението на обв. С. – движещ се по пътя без предимство. Обвиняемият е
могъл да прецени и скоростта, с която този автомобил се движи и се
приближава към кръстовището. Следователно, от гледище на формалната
логика, единственото обяснение, обвиняемият да не възприеме
приближаващият се към кръстовището л.а. „Лада Нива“, управляван от
пострадалия К. Й., е от субективен, а не- от обективен характер и се състои в
пренебрегване на задължението, вменено от закона на обвиняемия да спре
пред знака „Стоп“ и да се огледа, като осигури предимство за преминаване на
МПС, движещи се по перпендикулярния път. По този начин – е нарушил
правилата на чл.45,ал.1 и 2 ЗДП и чл.50, ал.1 ЗДП и допуснатите от него
нарушения детерминантно- в пряка причинна връзка са обусловили
настъпването на съставомерния резултат – причиняване на средна телесна
повреда на пострадалия К. Й..
В този смисъл, вън от всякакво съмнение РС С. правилно е приложил
материалния закон, като е квалифицирал деянието на привлечения към
отговорност С. по чл. 343, ал.1, б. „б“, вр .чл.342,ал.1 НК.
При цялостния контрол по отношение на обжалваното решение, обаче,
въззивният съд счете, че предвидената по закон в текста, визиран по-горе,
наказателна отговорност неправилно е заменена с административно-
наказателна за привлеченото към отговорност лице.
Изводът на РП С. и на РС, че от престъплението не са причинени
имуществени вреди се опровергава от доказателствените източници по
делото- констатациите в протокол за оглед на местопроизшествие, снимковия
материал към огледния протокол, заключението на САТЕ – по т.2 и снимките
към същото, подробно описващи повредите и деформациите в предната част
на л.а. „Лада Нива“ СО 3913.
В този смисъл, настоящият съдебен състав споделя и напълно се
основава на приетото в Постановление №7/ 85г. на ППВС- т.5 , посветено на
приложението на чл.78а НК, което не е изгубило сила: „ Обезпечаването и
възстановяването на имуществените вреди е възможно не само, когато те са
елемент на престъпния състав, както е посочено в ТРОСНК 88/82г., но и
10
когато не са такъв елемент, защото законът не прави разлика в тези насоки“.
Единственото изискване е имуществените вреди да са причинени в
резултат на извършеното престъпление. Не може да бъде споделено като
правилно и законосъобразно – в съответствие с основните начала в КРБ и в
НПК, разбирането, че на заплащане подлежат само т.нар „съставомерни
вреди“. Същото би поставило в нееднакво положение, различните пострадали
лица, на които са причинени имуществени вреди като пряка последица от
престъплението, като едната от тази категория не би получила дължимата
според К РБ защита на собствеността си и срещу посегателство от
престъплението. Освен това , такова разбиране конфронтира с принципа на
равенство – според чл.11,ал.2 и чл.12,ал.2 НПК на страните в наказателния
процес, според който страните разполагат с равни права и с еднакви
възможности за защитата им.
В конкретния случай по- тежко квалифицирания състав на чл.343, ал.1
б. „б“ /причиняване на средна или тежка телесна повреда/ поглъща по- леката
квалификация на б. „а“ по ал.1 – причиняване на значителни имуществени
вреди. Едно квалифицирано деяние се поглъща от друго, с по- тежък резултат.
Но това разбиране на законодателя е ориентирано към наказателната
отговорност, а не – че погълнатият резултат не съществува. Именно защото
съществува, поради тази причина е налице неговото поглъщане. Но дори и в
хипотезата, когато причинените от престъплението повреди на МПС да не
бяха в размер, в който да покрива квалифициращият признак „значителни“, те
отново са налични- като пряка последица от извършването на престъплението
и подлежат на овъзмездяване, както и на обезщетяване, като предварително
условие за да бъде приложен чл.78а НК за замяна на наказателната
отговорност с административно наказателна.
По досъдебното производство е следвало да бъде назначена САТЕ-
оценителна за установяване на действителния размер на тези вреди, като бъде
поканено привлеченото към отговорност лице, виновно причинило
имуществените вреди да ги заплати.
При внасяне на предложението по чл.78а НК, РС С. е следвало да
упражни правомощията си по чл. 377,ал.1 НПК, да прекрати производството
по адм. ред и да върне делото на прокурора.
Констатирайки изложеното по-горе, настоящата въззивна инстанция е
11
лишена от възможност да интервенира, като правомощията и в тази насока са
преградени от правилото за забрана за влошаване на положението на
обжалвалия подсъдим/обвиняем „reformacio in peius“ при липса на подаден
протест срещу решението.
Предвид изложеното, решението на РС С. следва да бъде потвърдено, и
на основание чл.334,т.6, вр. чл.338 НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3/ 17.01.2022г., постановено по АНД
№ 614/2021г. по описа на РС С..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12