№ 260067 / 18.3.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана, 18.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-.г., НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. МИЧЕВ
при секретаря Гинка Митова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 199 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд -. г. е сезиран с жалба от П.Т.П. xxx,,М -. р Б. К." № 21, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № М -. 2621 издадено на 06.01.2021г. от Н. Р. к. О. -. г., с което на жалбоподателя е било наложено наказание глоба в размер на 30 (тридесет) лева за извършено административно нарушение по чл.7 от ЗБЛД.
В подробно мотивирана жалба се съдържат оплакавния, свързани с материалната и процесуална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят П.П., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира и разноски.
Административно – наказващият орган Н. Р. к. О. -. г., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на служебна проверка на правилността на обжалваното наказателно постановление, съдът намира същото за издадено при съществени и неотрстраними процесуални нарушения.
При съвкупната преценка на доказателствения материал по делото следва да бъда възприета следната фактическа обстановка:
На 30.12.2020г. около 12:33ч. в г., бул. ,,Александър Стамболийски" № 2 при извършена полицейска проверка от В.В. по сигнал на М.М., било установено, че жалбоподателят П.П. повредил личната си карта № *********, издадена на 22.06.2010г., счупвайки й пластината, а и същата била с изтекъл срок на валидност. Бил съставен АУАН № М -. 2621, който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него с пояснението, че си бил повредил личната карта. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание в качеството на свидетели В.В. и М.М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. При своите показания свидетелите поясняват, че повредата в личната карта се изразявала в частичното й отчупване, което обстоятелство обаче не било упоменато нито в съставения АУАН, нито в обжалваното НП.
Пр извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалвания санкциониращ административен акт съдът констатира, че същият страда от пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя да узнае какво административно нарушение е извършил.
На първо място в съставения АУАН изрично е упоменато, че наказаното лице се подвежда под административна отговорност за извършено нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД. Същевременно в обжалваното наказателно постановление е посочено единствено, че е нарушена правната норма на чл.7 от ЗБЛД. Визираната норма съдържа две алинеи, уреждащи различни обществени отношения, а именно ал.1 -. гражданинът, притежаващ лични документи за самоличност, е длъжен да пази същите от повреждане, унищожаване или изгубване и ал.2 -. задължение на гражданин, намерил личен документ, да предаде същия на органите та МВР. Независимо, че в АУАН е посочена хипотезата на нарушението, както и неговата колектна правна квалификация и санкция по чл.81, ал.2 т.2 от ЗБЛД, същата липсва при цифровото изписване в наказателното постановление.
На следващо място административно наказващият орган не е упоменал в какво се изразява саморъчното повреждане на личната карта. В случая факта на придобития дефект е бил заменен с правното понятие ,,повреждане".
Едва при разпита на свидетелите става ясно в какво конкретно се изразява въпросното повреждане, а то е счупване на пластинката.
Поради липсата на яснота относно обема на счупване не би могло да бъде извършена преценка дали случаят не е бил маловажен.
Доколкото са налице процесуални основания за отмяната на наказателното постановление се явява безпредметно обсъждането на неговата обоснованост по същество.
При този изход на делото административно наказващият орган следва да бъде осъден да заплати направените от жалбоподателя и поискани от неговия защитник разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от представеното пълномощно е, че същият е упълномощил двама защитници като е заплатил сумата от 500 лева. Претенцията изхожда от този, който е депозирал жалбата и който е подписал и пълномощното. Съдът обаче намира, че размерът на претенцията е очевидно непропорционален както на материалния интерес на делото, така и на неговата фактическа и правна сложност. Поради тази причина и следва да редуцира адвокатското възнаграждение от 500 на 300 лева, каквато според чл.8, ал.1 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е дължимата сума по административни дела при интерес до 1 000 лева.
При този изход на делото съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № М -. 2621/06.01.2021г. издадено от Н. Р. к. О. -. г., с което на П.Т.П. xxx,,М -. р Б. К." № 21, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 30 (тридесет) лева за извършено административно нарушение по чл. 7 от ЗБЛД.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63, ал.5 от ЗАНН ОСЪЖДА О. -. гр. Монтана, бул.,,Александър Стамболийски” № 2 да заплати на П.Т.П. xxx,,М -. р Б. К." № 21, с ЕГН: xxxxxxxxxx сумата от 300 (триста) лева, представляваща заплатено възнаграждение за упълномощен защитник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 -. дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: