№ 62
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000501968 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 2662442 от 14.04.2021 г., постановено по гр.д. № 4189/2020 г. по описа на
СГС, „Бул Инс“ АД е осъден да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на П.Р. К. от гр. ***
сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди със
законната лихва от 02.01.2019 г. във връзка с ПТП, реализирано на 12.12.2018 г., при което
тя е пострадала по вина на водач на МПС, застрахован в същото дружество. Искът е
отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до пълно предявения размер от 26 000 лв. Въз основа
на този изход в производството е разпределена и отговорността за разноски по реда на чл.
78 ГПК, както и е определено възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) на
процесуалния представител на ищцата – адв. Д. от САК.
Първоинстанционният съдебен акт е атакуван само от „Бул Инс“ АД, но частично – за
сумата над 7000 лв. до 15 000 лв. Въвеждат се доводи, че обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 7000 лв. е справедливо и адекватно, а към САС се отправя искане за
частична отмяна на решението на градския съд – за сумата от 8000 (осем хиляди) лева –
разликата над 7000 лв. до 15 000 лв. Не се правят други оплаквания, освен по приложението
на чл. 52 ЗЗД. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, П. К. (чрез процесуален представител) е подала отговор на
въззивната жалба, с който същата се преценява като неоснователна. Търси се
възнаграждение по чл. 38 ЗА във втората инстанция.
1
Софийски апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, взе предвид наведения във въззивната жалба порок на
атакувания съдебен акт, както и при липсата на нови доказателства във въззивното
производство, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд следи служебно за валидността и допустимостта на
обжалваното решение, а за останалото - е обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на Софийския градски съд е валидно и допустимо, а оплакванията в жалбата на
застрахователя, са свързани само с преценката на СГС за справедливостта на обезщетението
за неимуществени вреди. Съответно, САС дължи произнасяне само по този въпрос, тъй като
между страните няма спор, че исковата претенция е основателна, а се спори само по размера
й. Доказателство за това е и частичното обжалване на първоинстанционното решение.
В процесното ПТП, реализирано на 12.12.2018 г. в гр. София по вина на водач на
автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при „Бул Инс“ АД, ищцата-
въззиваем П. К. е получила следните травматични увреждания: травма на нервните
коренчета в шийния отдел на гръбначния стълб, множествено изкълчване и навяхване на
ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб. Посочено е в
заключението на вещото лице-лекар (прието в първата инстанция) е, че през периода на
лечение ищцата е търпяла болки и страдания, като същите са били най-интензивни
непосредствено след инцидента, през периода на болнично лечение и в първите две-три
седмици след изписването. Посочено е от лекаря, че възстановителният период е
индивидуален, но болшинството от пациентите оздравяват за период до 6 месеца.
При обсъждане на горната експертиза, САС намира обезщетението за неимуществени
вреди за завишено и неотговарящо на критерия по чл. 52 ЗЗД. Това е така, тъй като ищцата е
пострадала минимално – без никакви счупвания, а травмите са се възстановили напълно и в
срок per argumentum a contrario, тъй като вещото лице д-р П. сочи, че няма никаква
приложена медицинска документация, които да са в посока на това, че при П. К. липсва
пълно възстановяване. Следва да се има предвид при преценката по реда на чл. 52 ЗЗД, още
и годината на реазлизиране на произшествието – 2018 г., както и младата възраст на ищцата
– тя е родена през 1987 г., която възраст, без съмнение, подпомага процесите за по-бързо и
пълно възстановяване. Липсват данни за сериозен интензитет на претърпените болки и
страдания, включително и при обсъждане показанията на разпитания по делото в първата
инстанция свидетел В. П. (сестра на ищцата) – на л. 49. Непосредствените последици от
удара са отшумели за около месец според св. В. П., докато останалите данни от показанията
следва да се преценяват през призмата на чл. 172 ГПК с оглед родствената връзка между
двете сестри. Апелативният съд намира, че сумата от 7000 лв. е в състояние да обезщети
пострадалото лице и е справедлива по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Ето защо, жалбата се явява
основателна. Решението на СГС следва да се отмени в частта, в която е присъдена сумата от
8000 лв. (разликата между 7000 лв. и 15 000 лв.), в която част, исковата претенция трябва да
се отхвърли като неоснователна. В останалата част, решението на СГС е влязло в сила като
необжалвано.
2
По разноските.
Основателно е възражението за прекомерност на заплатения от „Бул Инс“ АД адвкатски
хонорар за втората инстанция от 1200 лв. с ДДС, направено от адв. Д.. Хонорарът следва да
се намали до минимума съобразно обжалваемия материален интерес, а именно до сумата от
876 лв. с ДДС. Общата сума, която въззиваемата дължи на дружеството като сторени
разноски за въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК възлиза на 1036 лв.
(адвокатски хонорар и държавна такса).Адв. Д. няма право на възнаграждение по чл. 38 ЗА
поради основателността на жалбата.
За първата инстанция, следва да се намали възнаграждението на адв. Д. по чл. 38 ЗА до
действително дължимия размер от 730 лв., както и за сумата 320 лв. такса по чл. 78, ал. 6
ГПК, дължима от „Бул Инс“ АД – разликата между действително дължимите 280 лв. такса и
присъдените от СГС в полза на съда 600 лв. Разноските, които си дължат страните на
основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, според приетия от САС за справедлив размер на
обезвредата по чл. 52 ЗЗД, както и при намален до минимума хонорар за процесуалния
представител на „Бул Инс“ АД възлизат на: в полза на П. К. – 121.15 лв., а за „Бул Инс“ АД
– 632.17 лв.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2662442 от 14.04.2021 г., постановено по гр.д. № 4189/2020 г.
по описа на СГС в частта, в която „Бул Инс“ АД е осъден да заплати на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ на П.Р. К. сумата от 8000 (осем хиляди) лева, представляваща разликата между 7000
лв. и присъдените от първата инстанция 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП от 12.12.2018 г. в гр. София ведно със законната лихва от
02.01.2019 г. до окончателното изплащане, както и в частите, в които „Бул Инс“ АД е осъден
да заплати на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 320 лв.държавна такса
(разликата между действително дължимите 280 лв. такса и присъдените 600 лв.), за сумата
от 138.47 лв. съдебно-деловодни разноски, присъдени в полза на П.Р. К. (разликата между
действително дължимите 121.15 лв. и определените от СГС 259.62 лв.), за сумата от 117.56
лв. съдебно-деловодни разноски, присъдени в полза на „Бул Инс“ АД (разликата между
действително дължимите 632.17 лв. и определените от СГС 749.70 лв.), както и в частта, в
която е присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на адв. К.Д. от САК за сумата от
25.77 лв. (разликата между дължимите 730 лв. и определените от СГС 755.77 лв.) и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
3
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ, предявена
от П.Р. К. с ЕГН: ********** против „Бул Инс“ АД с ЕИК: ********* за заплащане на
сумата от 8000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП от 12.12.2018 г. в гр. София ведно със законната лихва от
02.01.2019 г. до окончателното изплащане.
В останалата му част решение № 2662442 от 14.04.2021 г., постановено по гр.д. №
4189/2020 г. по описа на СГС, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА П.Р. К. с ЕГН: ********** да заплати на „Бул Инс“ АД с ЕИК: *********
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1036 (хиляда тридесет и шест) лева разноски във
втората инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4