Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 90 10.03.2021г. град
Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА Д.ВА
при
секретар Минка Петкова
и
с участието на прокурора като разгледа докладваното
от съдия Г.Д.ВА административно дело № 323 по описа за 2020г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Г.К.П.,
подадена чрез пълномощника му адв.Е.Н., против Решение № 2153-23-7 от
11.03.2020г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е оставена без уважение, като
неоснователна, подадената от Г.П. жалба и е потвърдено изцяло Разпореждане № **********
от 03.01.2020г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ
- Стара Загора за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението и на
потвърденото с него разпореждане в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон. Жалбоподателят оспорва направения от решаващия
административен орган извод, че не са налице условията за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал.2 от КСО. Поддържа, че неправилно и необосновано
положения от него труд в периода от 01.10.1990г. до 05.10.1999г. като „шофьор
на специализиран автомобил“ в МЗ „Червено знаме“ гр.Стара Загора, поделение на
„Хранинвест – ХМК“ АД, е приет и признат като такъв при условията на трета
категория. С изложени в жалбата и в представеното по делото писмено становище
съображения за възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал.2 от КСО, е направено искане за отмяна на
оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на потвърденото с
него разпореждане на Ръководител "Пенсионно осигуряване", като бъде
уважено искането му за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Ответникът по жалбата – Директор на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора,
чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна
и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното Решение и потвърденото с
него Разпореждане на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Стара Загора за
отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г.К.П., са
правилни и законосъобразни. Излага съображения, че в съответствие и при
правилно приложение на чл.53а от Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране /отм./ решаващият административен орган е приел, че положеният от Г.П.
труд не може да се квалифицира като такъв при условията на втора категория
труд, доколкото е установено, че управляваният от него автомобил е бил с
товароподемност 9 тона.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заявление вх.№ 2113-23-2933 от
30.10.2019г. г. с приложени към него документи, жалбоподателят в настоящото
производство – Г.К.П., е направил искане да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № ********** от 03.01.2020г. на
Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Стара Загора, на
основание чл. 98, ал.1
от КСО, на Г.П. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Пенсионният орган е приел, че за П. не е възникнало нито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал.2 от КСО, тъй като лицето не отговаря на условието
за минимум 15 години стаж при условията на втора категория труд, нито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.1
и ал.2 от КСО,
и право на пенсия по чл. 68, ал.3
от КСО, поради обстоятелството, че към датата на подаване на
заявлението Г.П. не е навършил изискуемата се от закона възраст.
Разпореждането е обжалвано по
административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Стара Загора.
С оспореното Решение № 2153-23-7 от
11.03.2020г., постановено в производство по чл. 117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е оставил без уважение,
като неоснователна, подадената от Г.П. жалба и е потвърдил изцяло Разпореждане
№ ********** от 03.01.2020г. на Ръководител "ПО". От фактическа
страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че на Г. Г. не се следва
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО, като
решаващият административен орган е приел, че лицето няма изискуемия се
осигурителен стаж от втора категория труд от 15 години, а има 9 г., 03 м. и 28
дни. Прието е, че осигурителния стаж на лицето за периода 01.10.1990г. –
05.10.1999г. правилно е зачетен от трета категория труд, а не като такъв при
условията на втора категория труд по т.53от ПКТП/отм./, поради липсата на
автентични доказателства относно товароподемността на управлявания от П.
автомобил. С оглед на което Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е обосновал
извод, че обжалваното Разпореждане № ********** от 03.01.2020г. на Ръководител
„ПО”, е правилно и законосъобразно.
Представени и приети като
доказателства са документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на оспореното Решение № 2153-23-7 от 11.03.2020г., на Директора на ТП
на НОИ - Стара Загора и на потвърденото с него Разпореждане ********** от
03.01.2020г на Ръководител "Пенсионно осигуряване", както и
представените от жалбоподателя надлежно заверени копия на трудова книжка,
международен транспорт, пътни листи, талон на МПС и др.
По делото са допуснати, назначени и
изпълнени съдебно-икономическа и съдебно-автотехническа експертизи,
заключенията по които, неоспорени от страните, съдът възприема като
компетентни, добросъвестни, обективни и безпристрастни. Съгласно заключението
на съдебно-икономическата експертиза, през процесния период
/01.10.1990г.-05.10.1999г./ жалбоподателят е работил в МЗ „Червено знаме“ –
подразделение на „Хранинвест-Хранмашкомплект“АД, като шофьор на специализиран
товарен автомобил, но в архива на предприятието липсва трудовото му досие и
документи, касаещи категорията труд, която е полагал. От заключението на
изпълнената по делото съдебно-автотехническа експертиза, както и поясненията на
вещото лице, дадени при изслушването му в съдебно заседание, се установява, че
въз основа на представения по делото контролен талон на управлявания от Я.
товарен автомобил – марка ***, модел **** с рег.№ ****, може да се направи
извод, че този товарен автомобил е с максимално брутно тегло 16 тона и мощност
на двигателя 190 к.сили. Вещото лице сочи, че нетното тегло на този вид
автомобил, зареден с течности и необходимите принадлежности съгласно законовите
и технически изисквания, е около 7 тона, поради което дава заключение, че
товароподемността на товарен автомобил Мерцедес, модел 1619, е 9 тона /9000кг/,
представляваща разликата между брутното тегло на автомобила – 16т. и нетното му
тегло – 7 тона. Според вещото лице всеки по-тежък товар, транспортиран на
процесния автомобил се явява в разрез със законовите и техническите норми на
завода производител.
За изясняване на обстоятелства
свързани с вида и характера на извършваната от Г.П. работа за периода
01.10.1990г-05.10.1999г. по делото е допуснато събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Г.И.С.
и * * *. Свидетелят Г.И. заявява, че е започнал работа в МЗ“Червено знаме“ през
1967г. и е работил там до месец март 1999г, а жалбоподателят е постъпил на
работа там през 1969г. като шофьор. Първоначално П. е управлявал „една ГАЗ-ка“,
а след това „прицеп“. Пояснява, че „прицепът“ е товарен автомобил Мерцедес, 9
тона. Свидетелят е работил като монтьор и е ремонтирал този камион.
Жалбоподателят е управлявал автомобила в страната /София, Свищов/ и в чужбина
/в Германия/, като с камиона са били превозвани железа и резервни части.
Свидетелят * * заявява, че също е работил в МЗ „Червено знаме“ и от там познава
жалбоподателя. Сочи, че първоначално П. е управлявал „самосвалче едно – ГАЗ
53“, а през 1990г. в предприятието е бил закупен товарен автомобил – Мерцедес,
който да извършва международни превози. Жалбоподателят е бил назначен за шофьор
на този автомобил от 1990г. и го е карал поне 7-8 години. Заявява, че товарният
автомобил, управляван от Я., е бил 16-тонен.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл. 118, ал.1
от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспореното
Решение № 2153-23-7 от 11.03.2020г. е постановено от материално и териториално
компетентния по см. на чл. 117,
ал.1, т.2, б. "а" от КСО административен орган - Директор
на ТП на НОИ – Стара Загора, в предвидената в чл. 59, ал.2
от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото
издаване. Административният орган, в изпълнение на задълженията си по чл. 9,
ал.2, чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК, служебно е извършил проверка и е събрал
доказателства във връзка с изясняването на спорните факти и обстоятелства, от
значение за съществуването на претендираното от заявителя право на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО. Съдът не констатира
допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат
квалифицирани като съществени такива и основание по см. на чл.146, т.3 от АПК
за отмяна на постановеното от Директора на ТП на НОИ – Стара Загора решение.
С правната
регламентация по чл.69б, ал.2 от КСО е създаден преференциален режим за
пенсиониране, като е дадена законова възможност лицата, които са полагали труд
със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на
определената в чл.68 от КСО възраст, ако отговарят на три условия, а именно: 1.
Лицето да е работило 15 години при условията на втора категория труд; 2. Да е
навършило определена възраст – към 01.01.2019г. 53 години и шест месеца за
жените и 58 години и шест месеца за мъжете и 3. Да има определен сбор от
осигурителен стаж и възраст – 94 за жените и 100 за мъжете. Тези изисквания
съставляват материалноправните предпоставки на нормативно регламентирания
правопораждащ фактически състав по чл.69б, ал.2 от КСО, при кумулативното
съществуване на които възниква правото на пенсия за осигуреното лице.
Видно от съдържанието на обжалваното
решение и на потвърденото с него разпореждане, в хода на проведеното
административно производство не е имало спор относно обстоятелството, че към
датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст /30.10.2019г./, Г.П. е навършил изискуемата се по чл.69б, ал.2
от КСО възраст. Спор е съществувал относно въпроса работил ли е жалбоподателя
15 години при условията на втора категория труд и по-конкретно следва ли към
приетите и признати от осигурителния орган 9 години 3 месеца и 28 години труд
от втора категория да се прибави и осигурителния стаж на Г.П. за периода
01.10.1990г. – 05.10.1999г. на длъжностите „шофьор на товарен специален
автомобил“ и „шофьор на товарен автомобил“ в
МЗ „Червено знаме“ – Стара Загора, като такъв от втора категория.
От мотивите на Решение № 2153-23-7
от 11.03.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора се установява, че
трудовият стаж на П. за този период, в който е работил на посочените длъжности
в МЗ“Червено знаме“- Стара Загора, е приет, признат и зачетен като осигурителен
стаж при условията на трета категория труд, поради липсата на автентични
доказателства относно товароподемността на управлявания от жалбоподателя
автомобил.
Съгласно § 9 от ПЗР на КСО, времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до
31.12.1999г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по КСО. До 31.12.1999г. е в сила Правилника за категоризиране
на труда при пенсиониране, който определя съответните длъжности, производства и
фирми, трудът на които се причислява към съответните категории. В § 2 от ПМС №
75/ 1998г. за отменяне на ПКТП е предвидено, че трудовият стаж при пенсиониране
на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се
зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране. Съответно след 01.01.2000г. е в сила
Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране.
Работните места и видовете дейности
и производства, които служат като основание за зачитане на положения на тях
труд като осигурителен стаж от първа или втора категория, са изброени
изчерпателно в съответните точки от ПКТП (отм.) и в НКТП. Въз основа на тази
нормативна регламентация следва извода, че причисляването на даден труд към
първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване предполага две
възможности. Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на
работа, които са изрично нормативно определени като такива от съответната
категория и само формалното наличие на които презюмира тежестта и вредността на
полагания труд. Втората възможност е законодателно установена в общите
разпоредби на т.67 от ПКТП (отм.) и се изразява в правото да се докаже по
съответния ред, че макар и да не е положен на длъжност и в отрасъл на
производството, посочени в правилника, трудът е бил със същата вредност и
тежест като на работещите на тези длъжности и в тези отрасли.
Съгласно т. 53а от
Правилника за категоризация на труда при пенсиониране (отм.),
действащ до 31.12.1999г., за втора категория
труд се зачита трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и
повече тона.
В разпоредбата на чл.40, ал.1 от
НПОС е регламентирано, че осигурителният стаж се установява с данните по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по
утвърден образец. В ал.3 на посочената норма е предвидено, че документът по
ал.1 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходо-оправдателни
документи и договори за възлагане на труд.
От представените по делото писмени
доказателства /трудова книжка,
Удостоверение Обр. УП – 13 с изх.№ 98 от 15.11.2019г./ се установява по
несъмнен начин, че в периода 01.10.1990г. – 05.10.1990г. Г.П. е полагал труд в
МЗ „Червено знаме“ – Стара Загора, при заемане на длъжностите „шофьор на
товарен специален автомобил“ /за периода от 01.10.1990г. до 01.08.1997г./ и
„шофьор на товарен автомобил“ /за периода от 01.08.1997г. до 05.10.1999г./.
По
делото обаче не се събраха категорични доказателства, които биха могли да
обосноват приложението на т.53а от ПКТП /отм./ по отношение на положения от
жалбоподателя труд на посочените длъжности през процесния период. Жалбоподателят,
който носи доказателствена тежест по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.144 АПК, като лице, претендиращо право на пенсия, не доказа по пътя на
пълно, главно доказване твърдението си, че през периода 01.10.1990г-05.10.1999г
е управлявал товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона.
От
заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, което
не е оспорено от страните и се кредитира от съда, като компетентно и
добросъвестно изготвено, се установява, че конкретизирания от жалбоподателя
товарен автомобил – ***, модел ***, с
рег.№ ****, за който същия твърди, че е управлявал на длъжността „шофьор“ през
периода 01.10.1990г-05.10.1999г., е с товароподемност 9 тона. Общото тегло на
този автомобил е 16 тона, което се установява и от представеното от
жалбоподателя свидетелство за регистрация на МПС /лист…. По делото/, но като
критерий за определяне труда на шофьорите като такъв от втора категория,
нормата на т.53а от ПКТП /отм./ сочи единствено „товароподемността“. Съобразно дефиницията,
дадена с §1, т.36 от ППЗДвП „товароносимост“ /което понятие е равнозначно на
„Товароподемност“, в този смисъл е и изявлението на вещото лице – л. по делото/
е максималната обща маса на товара или максималния брой пътници, които пътното
превозно средство конструктивно е предназначено да превозва. Товароносимостта е
определя като разлика между допустимата максимална маса и масата на превозното
средство. В случая вещото лице е категорично, че нетното тегло на товарен
автомобил Мерцедес модел 1619, зареден с течности и необходимите
принадлежности, съгласно законовите и технически изисквания е около 7 тона.
Именно тази маса, извадена от допустимата максимална маса на превозното
средство /16 тона/, определя автомобила като такъв с товароподемност от 9 тона.
При
тези фактически установявания съдът намира, че положеният от жалбоподателя труд
през процесния период не може да бъде отнесен към хипотезата на т.53а от ПКТП
/отм./.
Ето
защо съдът приема за недоказано обстоятелството, че придобитият от П. за
периода 01.10.1990г. – 05.10.1999г.
трудов и осигурителен стаж при заемане на длъжностите „шофьор на товарен
специален автомобил“ и шофьор на „товарен автомобил“ в МЗ „Червено знаме“ –
Стара Загора, е при условията на втора
категория труд. В този смисъл обоснован е направения от решаващия
административен орган извод, че доколкото не е установен по несъмнен начин
релевантния юридически факт, от значение за определяне категорията труд, а
именно че Г.П. е осъществявал трудова дейност като шофьор на товарен автомобил
с товароподемност 12 и повече тона, положеният от жалбоподателя труд следва да
се причисли към трета категория.
При
липсата на кумулативно изискуемите се материалноправни предпоставки за
възникване на претендираното от Г.П. лично субективно право на пенсия по
чл.69б, ал.2 от КСО, отказът да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и
възраст, е законосъобразен. Жалбоподателят няма и навършена възраст за
отпускане на пенсия по чл.68, ал.1 или ал.3 от КСО.
С
оглед което съдът приема, че Решение № 2153-23-7 от 11.03.2020г. на Директора
на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от
03.01.2020г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Стара
Загора за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г.К.П.,
е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона
форма; постановено е при спазване на административно-производствените правила,
при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.П.
против Решение № 2153-23-7 от 11.03.2020г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора, с което е
оставена без уважение, като неоснователна, подадената от Г.П. жалба и е
потвърдено изцяло Разпореждане № ********** от 03.01.2020г. на Ръководител
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Стара Загора за отказ за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: