№ 54
гр. Плевен, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
в присъствието на прокурора Ив. Н. Й.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Частно наказателно
дело № 20224400200219 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.32 ал.1, във връзка с чл.16 ал. І - VІІІ от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на Bundesamt fur Justiz Федерална Република
Германия за изпълнение на парична санкция по Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г., относно взаимно признаване
на финансови санкции.
Към искането е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европейския съюз относно прилагане на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции за признаване на
решение № 23.3515107.3 на несъдебен орган, постановено на 23.VI.2021 г.,
влязло в сила на 29.VIІ.2021 г., постановено от Bundesamt fur Justiz Федерална
Република Германия за налагане на финансова санкция на българския
гражданин ХР. Р. ТР., роден на ******, с постоянен адрес област
***************.
1
Прокурорът изразява становище, че молбата е основателна и следва да
се признае финансовата санкция, наложена на засегнатото лице ХР. Р. ТР.
съобразно решението на Bundesamt fur Justiz Федерална Република Германия,
в съответствие с приложеното удостоверение.
Процесуалният представител на засегнатото лице признава наложената
финансова санкция и моли решението да бъде признато.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства намира за
установено следното:
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета на Европейския съюз относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е представено за признаване на решение,
постановено от Bundesamt fur Justiz Федерална Република Германия за
налагане на финансова санкция на българския гражданин ХР. Р. ТР., роден на
******, с постоянен адрес област **************** в размер на 98,50
евро.
Видно от съдържанието на удостоверението, е че на ХР. Р. ТР. е
наложена финансова санкция от съдебен орган за изплащане на направени
съдебни разноски във връзка с наказателно производство, относно извършено
административно нарушение във Федерална Република Германия, съгласно
чл. 41, ал. І, във връзка с Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по
пътищата, чл. 24 от Закона за движение по пътищата, 11,3.4 от Федерални
каталог за финансови санкции.
Наложената финансова санкция за направените съдебни разноски е
98,50 евро.
Съобразно чл. 3, ал. І, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, решението на
издаващата държава за налагане на финансова санкция, е влязъл в сила акт на
несъдебен орган за извършено административно нарушение.
Решение № 23.3515107.3, постановено на 23.VI.2021 г., влязло в сила
на 29.VIІ.2021 г., от Bundesamt fur Justiz Федерална Република Германия за
налагане на финансова санкция е постановено затова, че засегнатото лице
като водач на лек автомобил с регистрационен номер *****, движейки се в
землище Майнц по федерална магистрала 60 при 15,1 – ия километър при
посока на движението гр. Б., е превишило на 28.ІV.2021 г. в 00,01 часа
2
максимално допустимата скорост извън населени места с 22 км/ч. Допустима
скорост 80 км/ч. Установената скорост на границата на толерантност е 102
км/ч.
Деянието съставлява административно нарушение на правилата за
движение от Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по пътищата,
чл. 24 от Закона за движение по пътищата, 11,3.4 от Федерални каталог за
финансови санкции.
Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено за
признаване и изпълнение представлява решение за налагане на финансова
санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, тъй като е влязъл в сила в държава-членка на
Европейския съюз, акт за налагане на задължение за плащане на парична
санкция, наложена с акт на съдебен орган за извършване на престъпление,
както и за налагане на задължение за плащане на разходите по съдебните и
административните процедури, довели до постановяване на акта, който е
издаден в държава-членка на Европейския съюз, от съд, компетентен по
наказателни дела.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. І от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции заверено копие от решението е
придружено от удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на
Съвета от 24.ІІ.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции по образец, съгласно приложения № 1 и 2
от същия закон. Удостоверението е издадено, подписано, неговото
съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава
Федерална Република Германия е преведено на български език.
Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае и
да постанови изпълнение на решение за налагане на финансова санкция,
издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на член 6,
ал. І и чл. 31, ал. І от закона, тъй като е окръжен съд по местоживеенето и
обичайното местопребиваване на засегнатото лице.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова
санкция по отношение на ХР. Р. ТР. следва да бъде признато и изпълнено на
3
територията на Република България, тъй като не са налице условията по чл.
35 от закона за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решение
№ 23.3515107.3, постановено на 23.VI.2021 г., влязло в сила на 29.VIІ.2021 г.,
от Bundesamt fur Justiz Федерална Република Германия
1. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е пълно и очевидно отговаря на решение
2. Липсват доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансова санкция.
3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд.
4. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо.
5. Решението не се отнася за деяния, които :
а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Република България или
б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния.
6. Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума.
7. Решението се отнася за деяние, което представлява административно
нарушение по българското законодателство – Закона за движение по
пътищата, независимо от елементите на състава му по законодателството на
издаващата държава.
8. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по
българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна
отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което
обосновава решението.
9. Видно от представеното удостоверение производството по делото е
4
било писмено и засегнатото лице е било уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалването.
Извършеното деяние в издаващата държава – Федерална Република
Германия, касае разпоредбите на Приложение 2, чл. 49 от Правилника за
движение по пътищата, чл. 24 от Закона за движение по пътищата, 11,3.4 от
Федерални каталог за финансови санкции. Решението е относимо към
административните нарушения визирани в българското законодателство,
поради което и на основание чл. 30, ал. ІІ, т. 1, предложение 1 от
ЗПИИРКОРНФС, двойната му наказуемост не се изисква. Постановено е
срещу физическо лице, което по българското законодателство носи
наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието,
предмет на решението. Производството е било писмено, задочно и е бил
уведомен, чрез служебния си защитник съгласно законодателството на
решаващата държава, относно правото си да обжалва решението.
ХР. Р. ТР., роден на ******, с постоянен адрес област ****************,
поради което е налице и една от предпоставките на чл. 30, ал. ІІІ от
ЗПИИРКОРНФС.
С оглед горното следва представеното решение да бъде признато.
Наложената финансова санкция в размер на 70,00 евро глоба с левова
равностойност 136,50 лв. и 28,50 евро за заплащане на съдебни разноски е с
левова равностойност 50 лв., съобразно, равностойността по валутния курс
на БНБ, който за 1 евро е 1,95583 лв. на основание чл.16, ал. VІІІ от
ЗПИИРКОРНФС.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение, постановено от
Bundesamt fur Justiz Федерална Република Германия за налагане на финансова
санкция на българския гражданин ХР. Р. ТР., роден на ******, с постоянен
адрес област **************** в размер на 98,50 евро с левова
равностойност 192, 07 лв., от който 70,00 евро глоба с левова равностойност
5
136,50 лв. и 28,50 евро за заплащане на съдебни разноски с левова
равностойност 50 лв.
Препис от решението да се изпрати на ТП-НАП-гр.Плевен за изпълнение.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава –
Федерална Република Германия.
Копие от уведомлението по чл. 38, ал. І, т.1 от ЗПИКОНФС да се
изпрати на Министерство на правосъдието на Република България, съобразно
чл. 38, ал. ІІ от същия закон.
Решението подлежи на обжалване и/или протест, пред Апелативен съд-
гр. Велико Търново в 7-дневен срок от днес като обжалването не спира
изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6