Р Е Ш
Е Н И Е
№ .…….
гр. Велико Търново, 07.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският
районен съд, четвърти състав, в публично заседание на 09.12.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ,
при секретаря
Ст. Илиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1897/2019 г. по описа
на съда, за да се произнесе, взема предвид:
Производство
по реда на чл. 59 и сл. от
Делото е
образувано по жалба от „Копеста – 5 – Герджиков, Герджикова и Сие” СД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. Въстаническа №7, със законен представител Цветомир
Пенчев Герджиков с ЕГН: ********** срещу НП №441782-F484960 от 11.06.2019 г. на началник отдел „Оперативни
дейности” - Велико
Търново в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от наредба H-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание
чл.185, ал.1 вр. чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция, в размер
на 800 лева.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, се представлява в съдебно заседание от адв. М.Б. ВТАК, която
заема становище за отмяна на обжалваното НП. Заема се становище, че деянието е
несъставомерно, тъй като според защитата не са налице всички елементи от
фактическата страна на деянието, тъй като според тях чл.33, ал.1 се прилага
само и единствено по отношение промяна касовата наличност извън случаите на
продажба, а нарушението е било установено при извършване на проверка, чрез
контролна покупка, която представлява плащане. Отделно от това се оспорва
размерът на наложеното наказание, като се твърди, че не са изложени мотиви за
налагане на административно наказание над предвидения от закона минимум.
Въззиваемата
страна, редовно уведомени се представляват от юрисконсулт Бонева, пледират за
потвърждаване на НП, твърдят че НП е законосъобразно и правилно, както и, че
размерът на наказателната санкция е определена и индивидуализирана с оглед
тежестта на извършеното нарушение.
Съдът след
като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства, които
разгледа поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Административнонаказателното
производство е започнало чрез съставяне на АУАН №F484960 от 07.05.2019г., с
актосъставител П.Р.Т. на длъжност „инспектор по приходите” при ЦУ на НАП в
присъствието на свидетеля Х.И.Д..
Актът е
връчен и подписан от управителя на жалбоподателя на 07.05.2019 г., за което е
съставена разписка. В АУАН при връчването му не са направени възражения от жалбоподателя.
В законоустановения срок не са постъпили писмени възражения по акта.
АУАН е
издаден по повод извършена на 03.05.2019 г. проверка на търговски обект по
смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС, представляващ семеен хотел, находящ се в
гр. Велико Търново, ул. Въстаническа №7, стопанисван от „Копеста – 5 –
Герджиков, Герджикова и Сие” СД с ЕИК: *********. При проверката е установено,
че дневният оборот от монтирано фискално устройство модел “Tremol ZM-KL” с номер ZK048805 и номер на фискална памет 50054673,
съгласно междинен „Х” отчет
№002387 от 03.05.2019 г. от фискалната памет е в размер на 45 лева. Фактическата наличност в
касата на обекта е в размер на 130 лева, съгласно изготвен опис на паричните
средства от Цветомир Пенчев Герджиков, на длъжност „домакин” в дружеството
жалбоподател. Установено е, че фискалното устройство притежава функциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми. Установената разлика в касовата наличност
е в размер на 85 лева и представлява въвеждане на пари в касата, която не е
отразена на фискалното устройство в момента на извършването и с точност до
минута.
Въз основа на
издадения АУАН административнонаказващият орган е издал обжалваното НП.
В обжалваното
НП е прието за установено, че на 03.05.2019 г. в 13:40 ч. е извършена проверка
на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС, семеен хотел, находящ
се в гр. Велико Търново, ул. Въстаническа №7, стопанисван от „Копеста – 5 –
Герджиков, Герджикова и Сие” СД с ЕИК: *********. При проверката е установено,
че дневният оборот от монтирано фискално устройство модел “Tremol ZM-KL” с номер ZK048805 и номер на фискална памет 50054673, съгласно
междинен отчет „Х” №002387 от 03.05.2019г. от фискалната памет е в размер на 45
лева. Фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 130 лева,
съгласно изготвен опис на паричните средства от Цветомир Пенчев Герджиков на
длъжност „домакин” в дружеството жалбоподател. Установено е, че фискалното
устройство притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.
Установената разлика в касовата наличност е в размер на 85 лева и представлява
въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство в
момента на извършването и с точност до минута.
Наказващият
орган е приел, че при така установената фактическа обстановка е налице
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ вр чл. 118, ал.
4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 вр. ал.2 от ЗДДС е наложил имуществена
санкция в размер на 800 лева.
Съдът като
извърши служебна проверка за законосъобразност постанови следното. Жалбата е
процесуално допустима, подадена е от активнолегитимирано лице в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд, по правилата на
местната и родова подсъдност, а разгледана по същество – неоснователна.
От формална
страна, съдът счита, че АН производство е протекло без да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като АУАН и издаденото въз
основа на него НП са издадени от компетентни за това лица, в законоустановените
срокове и притежават необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съдът счита,
че фактическата обстановка е правилно установена от наказващия орган, като
същата се потвърждава изцяло от събраните в рамките на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства. Свидетелските показания са непротиворечиви и
описват фактическа обстановка, която изцяло съвпада с тази установена в НП като
техните показания се потвърждават от събраните писмени доказателства по делото.
Съдът счита,
че правилно наказващият орган е определил приложимия материален закон, като е
приел, че при така установеното от фактическа страна е налице нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба H-18 от 13.12.2006г. на МФ вр. чл.118,
ал.4 от ЗДДС. Това е така, защото посоченият текст въвежда задължение за регистриране,
чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми на всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
и извън касата), извън случаите на продажба или сторно операции. Посоченият
текст описва задълженията за извършване на регистрация на промяната в касовата
наличност, различна от продажба или сторно, като последните са отделно
регулирани, чрез нормите въвеждащи задължение за регистриране на съответните
действия – продажба или сторно. В случая е налице установена разлика между
фактическата наличност в каса на обекта, която е в размер на 130 лева и
наличността по фискалната памет на устройството, която е в размер на 45 лева.
От обективна страна състава на нарушението е довършен, когато е извършено
действие по въвеждане или извеждане на пари във или извън касата, без то да
бъде регистрирано посредством операциите „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми. Тъй като в настоящия казус е налице по – висока касова
наличност от документираната във фискалната памет на устройството е налице
операцията „въвеждане” на пари в касата, което не е било регистрирано.
Съдът не
споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че деянието
е несъставомерно, тъй като не е налице елемент от обективната му страна, а
именно твърдение, че същото е извън случаите на продажба. В
административнонаказатената преписка изобщо няма твърдение за извършена
продажба. Като разлика в касовата и фискалната наличност представляват едно
формално нарушение, довършено в момента, в който дружеството не е изпълнило
задължението си да регистрира парична операция в касата, посредством операциите
на фискалното устройство. Наказващият орган няма за задължение да доказва и
отрицателни факти, както претендира процесуалният представител на
жалбоподателя, тъй като в обстоятелствената част на обжалваното НП такива не се
твърдят. Доказано е наличието на
положителен факт, а именно установена недокументирана разлика в касовата
наличност, което говори за наличието на недокументирани операции с пари в
касата на дружеството. Никъде в преписката няма твърдение за установени
продажби, нито пък, че разликите в наличностите се дължат на недокументирани
продажби, което би довело до хипотетичното установяване на по-тежко наказуемо
нарушение, ако то е довело до неотразяване на приходи.
Нарушението е
извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят Герджиков е
съзнавал всички елементи от обективната страна на деянието, като е бил наясно с
обществената му опасност и е желал настъпването на общественоопасните
последици.
Правилно
наказващият орган е определил санкционната разпоредба – чл. 185, ал. 1, вр. ал.
2 от ЗДДС като е наложил административно наказание имуществена санкция в размер
на 800 лева, което е в рамките на предвиденото по закон, над минималния размер
от 500 лева.
Размерът на
наложеното наказание, съдът приема, че е завишен, тъй като наказващият орган е
наложил имуществена санкция в размер на 800 лева, което е над минималния размер
предвиден по закон, без да изложи съображения и мотиви за това. Чл. 27, ал. 2
от ЗАНН е регламентирал, че административното наказание се индивидуализира
съобразно тежестта на нарушението, подбудите, смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства и имотното състояние на нарушителя. В НП липсват каквито и
да е мотиви за определяне размера на административното наказание. На практика
липсва индивидуализация на същото. Тежестта на доказване по всички въпроси в административнонаказателния
процес, включително и по отношение основанията за индивидуализация на
наказанието, лежи върху наказващият орган, поради което санкционните разпоредби
следва да се тълкуват в полза на дееца и не следва да бъде допускано налагане
на административни наказания в размер над минималния предвиден в закона, без
излагане на мотиви за това.
Съдът приема,
че не са налице обстоятелства, които да говорят, че е налице маловажност на
случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното административно нарушение
е формално, не са налице съставомерни вреди и то е довършено с факта на нерегистриране
на паричната операция във фискалното устройство. Деянието по нищо не се
отличава от други подобни нарушения от същия вид и няма основание да се счита,
че то е с по – ниска степен на обществена опасност, за да се приложи чл. 28 от ЗАНН.
С оглед
изложеното съдът приема, че обжалваното НП следва да се измени само в частта
относно размера на наложеното наказание, като същото бъде определено в
предвидения от законодателя минимум.
По отношение
на направеното искане за разноски от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК, като последният
в чл. 143 и чл. 144 урежда, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт разноските за един адвокат
се възстановяват от органа издал отменения акт или отказ, както и че субсидиарно
за неуредените въпроси се прилага ГПК. В този смисъл съдът приема, че в
настоящият казус, тъй като не е налице отмяна на обжалваното НП, не са налице
основания за присъждане на разноски на жалбоподателя и те следва да останат в
негова тежест.
Водим от
горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление №441782-F484960 от 11.06.2019 г. на началник отдел „Оперативни
дейности” - Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Копеста – 5 – Герджиков,
Герджикова и Сие” СД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. Въстаническа №7, със законен представител Цветомир Пенчев
Герджиков с ЕГН: ********** за нарушение на чл. 33, ал. 1 от наредба H-18 от 13.12.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд – гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: