№ 1624
гр. Варна, 24.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно
гражданско дело № 20233100501606 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:14 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. 2 от ГПК
Въззивникът М. Р. Б., редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. Б. С., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемата страна Д. М. Б., чрез законния си представител Т. Д.
С., редовно призован, не се явява законния представител, представлява се от
адв. Б. М., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ ВАРНА , редовно призована, не изпраща процесуален
представител.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Р. Б., ЕГН **********, срещу
Решение №1814/23.05.2023г. по гр. д. №12201/2022г. на ВРС, 51-ви състав, в
частта с която е увеличен размерът на присъдената с Решение
№233/20.01.2017г. по гр. д. №15744/2016г. на ВРС издръжка, дължима от
бащата М. Р. Б., ЕГН**********, в полза на детето Д. М. Б., ЕГН**********,
чрез неговата майка и законен представител Т. Д. С., ЕГН**********, само за
над 250.00лв. до 400.00лв. на месец, считано от датата на подаване на
исковата молба – 09.09.2022г. до настъпване на законова причина за
изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, до
окончателното изплащане на задължението, както и е съответно осъден
бащата за разноски и за държавна такса.
Решението не е обжалвано в частите по увеличението на издръжката за
над 115.00лв. до 250.00лв. на месец и в отхвърлителните му части, както и
съответните им такси и разноски пред ВРС.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е необосновано, неправилно и постановено при неточен анализ на събраните
доказателства. Твърди се, че още от м.12.2022г. М. Б. е започнал да плаща
издръжка в размер на 200лв. на месец, а при всяко виждане с детето в режима
на лични контакти, тоест два пъти месечно, му е предоставял и джобни от не
по-малко от 100лв. всеки път. Сочи се, че позоваването от ВРС 1 на данни от
НСИ е неточно, защото сегашните разходи на член от семейство възлизали на
516.53лв. на месец. Освен това детето (на 10 години) получавало безплатни
помагала и учебници и не му били нужни средства за тях. Част от
представени по делото касови бележки касаели разходи само за майката.
Отделно майката получавала достатъчно доходи от труд и от издръжка (на
другото й дете от друг мъж) и имала собствен апартамент и така посрещала
нуждите на Д.. За разлика от нея бащата нямал високи доходи и със сигурност
не реализирал такива в размер на 1800лв. месечно, както погрешно приел
ВРС. Неоправдано било и сравняването от ВРС на средните доходи в София
и във Варна. Сумата над 250лв. на месец е непосилна за бащата и би го
2
поставила в невъзможност да посреща неговите нужди, което е недопустимо.
С оглед на това се моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за
отхвърляне на иска в тях, при съответно разпределение на разноските.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата депозира отговор, с който
оспорва жалбата. Счита решението за правилно и обосновано, за което излага
подробни съображения. Счита за доказани нуждите на детето и поддържа, че
бащата развива собствен бизнес като управител и собственик на капитала на
три дружества и с доходите от тази дейност може да плаща издръжа в
приетия от ВРС размер. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните
му части, както и за разноски пред ВОС.
АДВ. С.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, с всички аргументи, изложени в нея, оспорвам
отговора. Представям списък с разноски и договор за правна защита и
съдействие.
АДВ. М.: Запозната съм с доклада, нямам възражения по него.
Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора. Представям списък с
разноски.
АДВ. С.: Аз осъществявам безплатна правна помощ на материално
затруднено лице, в хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Правя възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
По допуснатият от въззивната инстанция до приемане като писмено
доказателство по делото на представения с отговора на въззивната жалба
писмен документ – отговор на постъпила жалба от родител от Агенция за
социално подпомагане от 29.05.2023г., след преценка на допустимостта и
относимостта на същото към предмета на спора, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА в качеството на писмено доказателство по
делото на представения с отговора на въззивната жалба писмен документ, а
именно отговор на постъпила жалба от родител от Агенция за социално
подпомагане от 29.05.2023г.
С оглед изявленията на страните и представените от тях доказателства за
реализирани съдебни разноски и списъци на същите, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
3
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за извършени такива.
АДВ. С.:Нямам доказателствени искания.
АДВ. М.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. С.: От името на доверителя ми моля да уважите въззивната жалба и
отмените решението на първоинстанционния съд, като неправилно и
незаконосъобразно, с оглед неправилно ценените доказателства и
статистически данни, и постановите съдебен акт, с който определите месечна
издръжка в размер на 250 лева, които моля да бъдат изплащани на детето и
занапред до настъпване на законно основание за изменение или за
прекратяване на тази издръжка.
Не спорим, че всеки родител е задължен да издържа своето дете, но в
етапа, на който се намира доверителят ми, така присъдената издръжка, в този
размер, е очевидно неефективен, съобразно доходите, които той реализира.
Разбира се, че е негово задължение да осигурява себе си и детето си с
възможност за по- високи доходи, наемайки се на друга работа, което ще бъде
факт. Пред ВРС от страна на ищцата се представиха безброй доказателства
под формата на фискални бонове, с които се твърдеше завишени нужди на
детето, но при внимателния прочит на тези писмени доказателства се
установи, че две трети от тях представляват закупувани за самата нея и
козметични продукти, и пособия, които биха и служили, което няма нищо
́
общо с опита и да докаже завишени нужди на детето, от една страна. От друга
́
страна, закупените в голямо количество моливи, химикалки, тетрадки, също
биха могли да бъдат ползвани и от по- малкото дете, което също има своите
нужди, но не следва всички нужди на двете деца да бъдат прехвърлени
единствено върху по- голямото дете, с оглед на това, че трябва за него да бъде
4
изплащана такава издръжка, която очевидно е невъзможно да си позволи
доверителят ми към този момент.
Отделно и едновременно с това, бяха представени пред
първоинстанционния съд писмени доказателства за наличието на търговски
дружества, на които доверителят ми е управител, но видно от доказателствата,
събрани по делото, тези дружества не развиват дейност. Ако развиваха
дейност, тогава не би било проблем същият да заплаща исканата издръжка.
Последният ми аргумент, който бих искала да изложа, е следният:
спазвайки режима на личен контакт между баща и дете винаги от страна на
доверителя ми са предоставени не малки суми на детето, съответно са
предавани на майката, която да определи начина, по който ще бъдат
разходвани.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски, съобразно
минималния размер в наредбата за адвокатските възнаграждения.
АДВ. М.: Моля да постановите решение, с което да оставите без
уважение въззивната жалба и да потвърдите първоинстанционното решение,
като правилно и законосъобразно.
Не мога да разбера защо точно се води това дело. От една страна,
бащата заплаща към настоящия момент 200 лева. Самият той твърди, че два
пъти месечно дава на детето по 100 лева. Това се твърдеше и в
първоинстанционното производство, това се твърдеше и в жалбата, която е
подал, това го твърди в момента и процесуалния представител.
Елементарната математика показва, че два пъти по сто лева, двеста и двеста,
които се плащат, правят 400 лева. Ние искаме от съда тези 400 лева да се
превеждат по сметка на майката. След като бащата има възможност да
заплаща тази сума, не мога да разбера как в следващия момент той е
материално затруднен, а в същото време няма възможност да ги заплаща.
Считам, че тук се касае за липса на желание от страна на бащата да издържа
детето си, просто защото така е свикнал. Свикнал е майката да работи на две
места, свикнал е майката да се чуди как да заплаща разходите на детето,
свикнал е да се хвали с постиженията на детето си, за което знае, че е
шампион по математика, по аритметика. Всички тези курсове струват пари,
всички тези курсове ангажират допълнително майката и тя се чуди как да
балансира между работата си в университета и съответно отглеждането на
5
детето, посещението на допълнителни курсове, за да може това дете да се
развива. Бащата по никакъв начин не помага в тази връзка на майката, отказва
се и да ги заплаща. Включително и последният пример от месец август или
септември, не мога точно да си спомня, когато детето имаше рожден ден,
когато бащата обещава да заплати половината от сумата за рождения ден на
детето, за да му осигурят един мечтан рожден ден, и в последния момент
казва на майката, че си е платил хонорара на адвоката и поради тази причина
няма да заплати половината сума за рождения ден. Бащата продължава
майката да не знае кой месец ще плати издръжка. Плаща издръжка когато
реши, на която дата реши. Той просто процедира по начина, по който той
иска, но не защото няма възможност, а защото така е свикнал. Сега е
моментът вече съдът да постанови едно решение, с което бащата да започне
да издържа детето, не че тези 400 лева са достатъчни.
Самият факт, че от месец януари минималната работна заплата става
910 лева, означава че това допълнително ще повиши всички разходи. Ние
трябва да дадем на майката някаква сигурност поне за някакъв период от
време. Минималната работна заплата, ставайки 910 лева, минималната
издръжка ще стане 225 лева, съответно от месец януари. Не можеш да
претендираш заплащане на минимална издръжка, а да си управител на три
търговски дружества. От доклада, който сме представили от ДСП, детето
казва пред социалния работник, че татко му е много зает, защото постоянно
го търсят по телефона по работа. Това, че той не декларира дейност за тези
дружества и работи в сивата икономика, не означава, че същият не реализира
доходи. Явно е, че след като издържа себе си, че след като заплаща уж
някакви суми на детето, то той декларира и има възможност без проблеми да
заплаща тези 400 лева.
Моля съдът да даде възможност на майката да продължи да отглежда и
да развива детето си и да не разчита, да не се налага да се моли на бащата на
другото дете, както първоинстанционния съд е постановил, което считам, че е
неправилно, както и неговият извод, че майката получава помощ от бащата на
другото дете, защото тази помощ в крайна сметка тя е насочена за другото
дете. Абсолютно неправилно е посочил процесуалният представител, че
всъщност че с тази минимална издръжка от 200 лева майката закупувала
много моливи, всъщност ги купува с парите за голямото дете, а ги дава на
малкото. Подобни доводи в тази връзка считам, че са абсолютно
6
несъстоятелни. Представили сме достатъчно доказателства,
първоинстанционният съд ги е разгледал в тази връзка. По никакъв начин не
се установи да сме представили доказателства за разходи за майката. Всички
разходи бяха насочени към детето, съответно детето действително има
завишен размер на разходите от гледна точка на това, че посещава много
курсове. Към настоящия момент детето е в четвърти клас, иска да
кандидатства в Математическа гимназия, уроците му по математика
продължават, което допълнително са разходи за майката, които тя трябва да
се чуди откъде да реализира и няма друг начин, освен бащата да започне да
участва и финансово в живота на това дете.
В тази връзка моля за решение, с което да потвърдите решението на
първоинстанционния съд.
Моля да ни присъдите сторените съдебно деловодни разноски.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:26 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7