Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Левски, 01.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ЛЕВСКИ, II състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Велина Цонева, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№814 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред РС-Левски е предявен иск с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. чл.6 ЗПФУР, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД от ******* срещу З.Д.А. ***.
Ищецът твърди, че на 19.02.2016г. между *******,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка *****, и
ответника бил сключен Договор за кредит ******, по силата на който бил отпуснат
паричен кредит в размер на 600 лв., за период от 30 дни, с падеж 20.03.2016г.
Твърди се, че преди сключването на договора на ответника била предоставената
изискуемата по закон преддоговорна информация – стандартен европейски формуляр
и приложимите към договора общи условия. Главницата по договора за кредит била
преведена на кредитополучателя срещу разписка от 19.02.2016г. в офис на
кредитния посредник. Твърди се, че по силата на договора ответникът се задължил
да върне сума в общ размер на 620,21 лв., от които главница в размер на 600 лв.
и договорна лихва в размер на 20,21 лв. за периода на ползване на кредита.
Твърди се, че с настъпване на падежа ответникът – кредитополучател не погасил
дължимите по договора суми и изпаднал в забава. Съгласно уговорена в т. 13.3 от
Общите условия към договора неустоечна клауза, кредитодателят започнал да
начислява неустойка за неизпълнение, формирана чрез набавяне на основния
лихвения процент, определен от БНБ – 10,01% към договорния лихвен процент върху
неизплатената сума за периода на просрочието. Твърди се, че до ответника били
изпратени три броя напомнителни писма, съдържащи подробна информация за
просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена
неустойка. В исковата молба е посочено, че към датата на подаването й
ответникът бил в забава за изплащане на дължимите по договора вземания.
Твърди се, че на 23.11.2018г. ******, в качеството си
на цедент, сключил с ******, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне
на вземания с *******. По силата на Договора цедентът прехвърлил на цесионера
вземанията по Договор ***** в общ размер на 1471,73 лв., от които: главница -
600,00 лева; договорна лихва – 20,21 лв.; неустойка (наказателна лихва) -
821,52 лв. за периода от 21.03.2016г. до 22.11.2018г.; отписани такси за
събиране (3бр. изпратени писма) – 30,00 лв. Вземанията били подробно описани в
Приложение №1, което било неразделна част от Договора за прехвърляне на
вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл.26 и Приложенията към
него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на
цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно
и в изпълнение на условията на чл.99, ал. 3 от ЗЗД ******* изпратил до
посочения в договора за кредит адрес уведомление за цесия с препоръчана
писмовна пратка чрез "Български пощи" ЕАД, която била върната в
цялост с отметка „Непотърсена“.
Иска се от съда да осъди ответника да заплати на *******
сума в размер на 600 лв., представляваща главница по договор за кредит, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който
в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание се
явява лично и заявява, че не оспорва исковата молба.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се от Договор за кредит ******., сключен
между ******, като кредитор и З.Д.А., като кредитополучател, че на ответникът е
отпуснат потребителски кредит в размер на 600 лв., за срок от 30 дни, с падежна
дата за връщане на предоставената парична сума – 20.03.2016г.
Установява се от искане за отпускане на кредит *****.
от З.Д.А., че преди сключване на договора за кредит, при попълване на заявката
за кредит, на ответника е бил предоставен Стандартен Европейски формуляр с
преддоговорна информация, приложен към искането за отпускане на кредит, с което
са изпълнени изискванията на чл.5 от Закона за потребителския кредит.
Установява се, че договорът за кредит, както и общите
условия към него, са подписани от кредитора и кредитополучателя, същите не са
оспорени от страните в настоящото дело, с оглед на което съдът приема, че
ответникът е обвързан от валидно облигационно правоотношение по договор за
паричен кредит с ******.
От представена разписка за изплатена сума по кредит от
19.02.2016г. се установява, че ответникът З.А., в качеството му на
кредитополучател по сключен договор за кредит с ******, е получил сумата в
размер на 600 лв., предмет на договора за кредит.
От изложеното следва, че за ответника е възникнало
задължението по договора да върне ползвания кредит съгласно условията и срока,
установени в него. С оглед уговорения между страните краен срок за връщане на
отпуснатата парична сума 20.03.2016г., задължението на кредитополучателя е
падежирало и изискуемо, към датата на подаване на исковата молба.
С доклада си по делото съдът е указал на ответника, че
в негова тежест е да докаже погасяване на задължението му, като по делото не са
представени доказателства за заплащане на претендираното вземане.
С оглед на така установеното, съдът приема, че
ответникът дължи сумата в размер на 600 лева, представляваща главница по
процесния договор за потребителски кредит, сключен с *****.
Установява се от Договор за прехвърляне на вземания ******.,
сключен между ****** и *******, както и Приложение №1 към него, че вземанията
на ****** спрямо ответника З.Д.А., произтичащи от процесния договор за кредит,
са били прехвърлени в полза на ищцовото дружество ******.
Видно от клаузата на т.13.3, б.“б“ от Общите условия
на договора за кредит, в същия изрично е предвидена възможността за прехвърляне
на вземанията по договора от кредитора в полза на трети лица, в съответствие с
разпоредбата на чл.26, ал.1 от Закона за потребителския кредит.
По делото е представено писмено потвърждение за
прехвърляне на вземанията по договора от цедента *******.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД
прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор.
Установява се от пълномощно с нотариална заверка на
подписа от 23.11.2018г., че цедентът ****** е упълномощил цесионера ******* да
уведоми съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжниците, чиито вземания са предмет на
договора за цесия. Няма спор в практиката, че по силата на принципа на
свободата на договаряне, предвидена в чл.9 от ЗЗД, предишният кредитор
(цедентът) може да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението
до длъжника като негов пълномощник и това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД (в този смисъл Решение №123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, II
т.о.; Решение №96 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр.д. №3049/2017 г., IV г.о.,
Решение №114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т.д. №362/2015 г., II т.о.).
Представено е уведомление до длъжника З.Д.А. от
цедента ******, чрез пълномощника ******, с което ответникът се уведомява за
извършеното прехвърляне на задължението му по договора за кредит. Видно от представено
по делото Известие за доставяне, изпратеното до длъжника уведомление преди
предявяване на иска, е върнато, като непотърсено от
адресата.
Уведомлението за извършената цесия, приложено към
исковата молба е надлежни връчено на ответника с връчването на книжата по
делото - препис от исковата молба и приложенията към нея, на основание чл.46 от ГПК. Съдебната практика е константна, че връчване на уведомлението за цесията
ведно с книжата по делото в хода на съдебното производство е допустимо и следва
да бъде взето предвид от съда, като настъпил в хода на процеса
правно-релевантен факт, съгласно чл.235, ал.3 ГПК /Решение №123/24.06.2009г. по т.дело№12/2009 - IIт.о. ВКС/.
С оглед на изложеното и на основание разпоредбата на
чл.99 от ЗЗД ищцовото дружество ****** се явява титуляр на претендираното с
исковата молба вземане, с оглед на което е активно процесуално легитимиран в
настоящото производство.
От изложените доводи следва извод, че ответникът дължи
на ищеца сумата в размер на 600 лв., представляваща изискуема и незаплатена
главница по процесния договор за кредит. Исковата претенция се явява основателна
и доказана и като такава следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски в общ размер на 150 лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса и
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.25, ал.1
от Наредба за заплащане на правната помощ и предвид фактическата и правна
сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.99 от ЗЗД З.Д.А., ЕГН:**********, с адрес: ***, да
заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД,
******, със седалище и адрес на управление: ********, сумата в размер на 600 лева - главница по Договор за кредит ********., ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2020г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8
от ГПК З.Д.А., ЕГН:**********, с
адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, *******, със седалище и адрес на управление: ********,
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 150 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: