Р Е Ш Е Н И Е
№824
гр. П., 07.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II състав, в открито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа докладваното от съдията Янев гр. д. № 02212 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е
поискано да бъде признато за установено, че Р.Д.Д. дължи на ищцовото дружество
сума в размер на 127,76 лева – стойността на ползвана топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „****за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2016 г., както и сумата от 26,40 лева – лихва за забава , считано от
08.07.2013 г. до 09.12.2016 г. , ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират направените
по делото разноски.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който
ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление
и горещо водоснабдяване. Пояснява се, че претендираните суми съответстват на
обема от права, които ответникът притежава върху имота.
Ответната
страна е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите
претенции. Изразява се становище за правилно отчитане на начисленото количество
топлинна енергия. Прави се възражение за погасяване по давност на
претендираните вземания.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Р.Д.Д.
за сума в размер на 127,76 лева – стойността на ползвана топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „****за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2016 г., както и сумата от 26,40 лева – лихва за забава , считано от
08.07.2013 г. до 09.12.2016 г. , ведно със законната лихва върху размера на главницата,
считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
Районният съд е издал заповед № 631 от 02.02.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 00808 по описа за 2018 г. на
Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Срещу
издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от ответника.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.
По
делото са приложени нотариален акт от 27.12.1977 година и удостоверение за
идентичност, от които се установява, че Д.А. Д. е придобил собствеността върху
процесния имот с адрес гр. П., ул. „****. Представено е удостоверение за
наследници на Д.А. Д., от което видно, че същият е починал на 19.04.2008 г. и
оставил за наследници следните лица: Е.Д. (съпруга), А. Д. (син) и ответника Р.Д.
(син). От представеното удостоверение за сключен граждански брак, се
установява, че между Д.А. Д. и Е.Д. е сключен граждански брак на 19.07.1963 г.,
т. е. имотът е бил съпружеска
имуществена общност, което от значение са размера на притежаваните квоти на
наследниците. Предвид изложеното, съдът достига до извод, че ответникът е
придобил чрез наследяване 1/6 идеална част от правото на собственост върху
имота.
По делото е изслушано и
прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата
се установява, а и страните не спорят, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда.
Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата
за дялово разпределение. Вещото лице пояснява, че фирмата дялово разпределение
е „Техем сървисиз“ ЕООД, тъй като същата е правоприемник на дружеството, с
което етажната собственост е сключила договор.
От заключението на същата
експертиза се установява, че уредът за търговски измерване, монтиран в
абонатната станция е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения
тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се
счетат за достоверни.
От заключението се
установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в
абонатната станция, което е констатирано от карнетите водени от
топлофикационното дружество.
Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334
от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати
технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената
наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия
между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е
констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че
изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти.
Съгласно заключението през процесния период не е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ, тъй като в имота топлата вода се водила „запечатана“. Вещото лице посочва, че в една от стаите на жилището е монтирано отоплително тяло без ИРУ, а в банята е налична е щранг - лира и за тях е начислявана топлинна енергия като за тела работили непрекъснато, тъй като са без ИРУ. Този разход е определен по изчислителен път. Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление отдадена от сградната инсталация, е разпределяна по изчислителен път. Не е начислявана топлоенергия за общите части в сградата, тъй като няма работещи и свързани към сградната инсталация отоплителни тела. Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията е в размер на 766,56 лева, което се отнася за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и законна лихва за забава на месечните плащания, за което е издадена заповед посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове, тъй като целта им е влизането в сила на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исковото производство.
За да уважи предявените искове, съдът следва да установи, че ищецът е доказал наличие на облигационна връзка между него и ответника по делото за процесния имот, че е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, размера на исковата си претенция.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот.
Доставката на топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл. 130, т. 1 ЗЕ. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се определят от КЕВР.
Предвид изложеното, за да докаже наличието на облигационна връзка между страните по делото, ищцовото дружество следва да докаже, че ответникът притежава правото на собственост върху процесния топлофициран имот.
По делото се установи, че ответникът притежава 1/6 идеална част от правото на собственост върху имота. В тази връзка съдът приема, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото е изготвено и прието експертно заключения на съдебно-техническа експертиза, която настоящият съдебен състав приема като компетентно дадена, за което е изложил доводи по – горе. От изслушаното заключение се установява, че за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2017 г. ищцовото дружество е доставило топлоенергия на стойност 766,56 лева. Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния.
Съдът съобразявайки падежните датите на
съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите
месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за
забава е в размер на 158,42 лева,
касаещо периода от 08.07.2013 г. до 09.12.2017 г.
Наличието на такива действително възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за месец декември 2014 г. от процесния период е настъпила на 31.01.2015 г., който ден е първият след изтичане на падежа (падежът е 30 дни след отчетния месец декември, т. е. на 30.01.2015 г. ). Това означава, че тригодишният давностен срок изтича на 31.01.2018 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 01.02.2018 г., т. е. след изтичане на давностния срок за месец декември 2014 г. и предходните отчетни месеци от процесния период, т. е. за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2014 г. вземанията за стойност на тополоенергия са в размер на 489,70 лева.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава за периода от 08.07.2013 г. до 31.12.2014 г. е погасено и не се дължи, като същото е в размер на 121,54 лева.
Съобразявайки горното съдът достига до извод, че непогасената главница е в размер на 276,86 лева за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2016 г., а лихвата за забава е 36,88 лева, считано от 01.01.2015 г. до 09.12.2016 г. Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС ответникът следва да отговаря за задълженията съобразно обема от правото на собственост, който притежава (1/6 идеална част). В този смисъл за Р.Д.Д. съществува задължение в размер на 46,14 лева – главница и 6,15 лева – лихва за забава.
В този смисъл исковите претенции са частично основателни и следва да се уважат за сумата от 46,14 лева главница за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2016 г. и 6,15 лева - лихва за забава, считано от 01.01.2015 г. до 09.12.2016 г., а исковите претенции за разликата над тези стойности до предявените размери касаещи останалия процесен период са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят, тъй като са погасени по давност.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции. В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 75 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер, а не както се претендира 150 лева), 120 лева – депозит за вещо лице и 10 лева – такса за 2 бр. съдебни удостоверения, т. е. направените разноски са в общ размер на 305 лева. Съдът като взе предвид уважената част на исковите претенции, достига до извод, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 103,45 лева - направени разноски в настоящото исково производство.
В заповедното производство по ч. гр. д. № 00808 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса. Съдът като взе предвид уважената част на исковите претенции намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 25,44 лева – направени разноски в заповедното производство.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има
право да иска заплащане на разноски съобразно отхвърлената част. Същият е
направил разноски в размер на 300 лева за адвокатски хонорар. Предвид
изложеното съдът намира, че следва да му се присъди сума в размер на 198, 24
лева – направени разноски в настоящото производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Д.Д., ЕГН ********** *** АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 46,14 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „****за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2016 г., както и сумата в размер на 6,15 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2015 г. до 09.12.2016 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед № 631 от 02.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 00808 по описа за 2018 г. на Пернишки районен и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за разликата над уважения размер от 46,14 лева до пълния предявен размер от 127,76 лева, представляваща стойността на топлоенергия за периода от 01.05.2013 г. до 31.12.2014 г. , както и за разликата от 6,15 лева до предявения размер от 26,40 лева – лихва за забава, считано от 08.07.2013 до 31.12.2014 г.
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 103,45 лева - направени разноски в настоящото исково производство и сумата от 25,44 лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 00808 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Д., ЕГН ********** сумата в размер на 198,24 лева – направени разноски за адвокатски хонорар в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 00808 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.