Решение по дело №2555/2017 на Районен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 март 2018 г. (в сила от 12 юли 2018 г.)
Съдия: Велизар Тодоров Бойчев
Дело: 20174520202555
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2017 г.

Съдържание на акта

 


РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 15.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски районен съд, пети наказателен състав, в публичното заседание на 21.02 през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:Велизар Бойчев

при секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД№2555 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

ЕТ“***********”- с.Червена вода, обл.Русе е подал жалба против наказателно постановление №62/ 21.11.2017г., издадено от директора на РИОСВ-Русе, с което на основание чл.36, ал.1 във вр. чл.18, т.1 от ЗЧАВ във вр. чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници на търговеца е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200лв.

Жалбоподателят излага съображения, че не извършил нарушението и иска отмяната на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата твърди, че наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

РРП не взема становище по жалбата.

Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

ЕТ“***********”- с.Червена вода, обл.Русе стопанисвал неподвижен източник на емисии в атмосферния въздух в експлоатация- „автосервиз с бояджийска камера”, намиращ се на ул.*********”, №66 в с.Червена вода, обл.Русе. Търговецът не извършил собствени периодични измервания на концентрацията на вредни вещества в отпадъчните си газове за периода 2015г,- 2016г. Това се установило при проверка на административно- наказващия орган на 24.10.2017г.

Тази фактическа обстановка се доказва по напълно непротиворечив начин от всички събрани по делото доказателства.

Изложената фактическа обстановка води на следните правни изводи:

С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.36, ал.1 във вр. чл.18, т.1 от ЗЧАВ във вр. чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, тъй като към 24.10.2017г. в гр.Русе, като собственик на обект с неподвижни източници на емисии, изпускани в атмосферния въздух, не извършил собствени периодични измервания на концентрацията на вредни вещества в отпадъчните си газове за периода 2015г,- 2016г. На първо място от обективна страна въззивникът е годен субект на нарушението, тъй като е собственик на неподвижен източник, съгласно легалното определение, дадено в т.7 на §1 от Допълнителните разпоредби към Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии. Случаят не е маловажен, тъй като наказаното дружество не е извършило собствени периодични измервания за срок, много по- дълъг от максимално допустимия в закона. Последният определя минимума на такива изследвания в рамките на две последователни години и не препятства възможността за по- чести изследвания. Жалбоподателят е надхвърлил максимално допустимия срок с близо една година. Нещо повече, в настоящия исторически момент замърсяването на въздуха на територията на гр.Русе и околните населени места е честа, безотговорна и разрушителна за природата практика на множество предприятия, поради което държавните органи, сред които и съда, следва да отговорят на това явление с цялата тежест на закона, с което да предотвратят замърсяването на природата и така да опазят здравето на хората. Наказанието за това нарушение е правилно индивидуализирано, като независимо от продължителния период на бездействие по отношение на вмените му законови задължения, на въззивника е наложено наказание към минимума на предвиденото.

В хода на досъдебното производство не са съществени нарушения на процесуалните правила. И двата акта от тази фаза на процеса са издадени при пълно съобразяване с нормите на закона. Обвинението е пределно ясно формулирано, както по отношение на признаците на състава, така и времето и мястото на извършването на нарушението, и гарантира реализацията на правото на защита.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №62/ 21.11.2017г., издадено от директора на РИОСВ-Русе, с което на ЕТ“*************”- с.Червена вода, обл.Русе на основание чл.36, ал.1 във вр. чл.18, т.1 от


ЗЧАВ във вр. чл.31, ал.1, т.2 от Наредба N° 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200лв.

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: