№ 62
гр. Сливен, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230102898 по описа за 2021 година
Предмет на производството са предявени искове с пр. основание чл. 415, вр. чл. 422
от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу СТ. Г. СТ. е
образувано ч.гр.д № 404/2021 г. по описа на СлРС и е издадена Заповед за изпълнение за
парично задължение за сумите: за главница - 813.93 лева, договорно възнаграждение - 290.94
лева, възнаграждение за закупена услуга Фаст - 228.33 лева, възнаграждение за закупена
услуга Флекси - 708.75 лева, лихви за забава - 150.46 лева и законна лихва - 14.78 лева.
Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на
длъжника при условията на чл. 47 ал.5 ГПК, ищцовото дружество предявява на основание
чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение до размера на 106,35 лева, която сума представлява цена на потребени и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги. В исковата
молба се твърди, че вземането произтича от договор за потребителски кредит №
30038807567 от 16.08.2019 г. при следните параметри: сума на кредита – 900 лева, срок 24
месеца, размер на вноската 54.95 лева ГПР 48.94%, годишен лихвен процент 41 %, лихвен
процент на ден 0.11 %, общо задължение по кредита 1318.57 лева.
По искане и закупен пакет услуги: възнаграждение за услуга Фаст - 270 лева,
възнаграждение за услуга Флекси - 810 лева, като общото задължение възлиза на 2398.57
лева с вноска 99.95 лева и дата на погасяване - 10-ти ден от месеца.
1
Профи Кредит България ЕООД е превела сума в размер на 900 лева на ответника.
Длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и е направил само три пълни
погасителни вноски и една непълна, последната от които на дата 27.11.2019 г.
С писмено уведомление на 06.01.2021 г. е обявена предсрочната изискуемост на
задължението съгл. чл. 12.3 от Общите условия към договора. Ответникът не е намерен на
адреса, посочен във всички документи по договора.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане в
размер на посочените по – горе суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
404/2021 г.
Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез адв. М. Хр..
Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит,
както и не оспорва претенцията за главница и законна лихва за забава. Оспорва исковете за
договорно възнаграждение, възнаграждение за услуга Фаст и възнаграждение за услуга
Флекси. Прави възражение за нищожност на клаузите от договора, обвързващи ответника
със заплащането на тези суми на осн. чл. 21 от ЗПК, като имащи за цел заобикалянето на
закона.
Претендира разноски.
Ищцовото дружество редовно призовано, не изпраща представител в с.з. Депозирана
е молба от процесуален представител, с която моли съда делото да се гледа в тяхно
отсъствие, поради обективна невъзможност да присъства в с.з. Поддържа исковата молба.
Във връзка с изявлението от страна на длъжника, че не оспорва претенцията относно
неизплатената главница в размер на 813,93 лева и законна лихва в размер на 14,78 лева,
моли за тези суми да се постанови решение на основание чл. 237 от ГПК. Оспорва изцяло
отговора на ответника. Счита претенциите за услуги „Фаст” и „Флекси” за основателни и
дължими. Твърди, че процесния договор отговаря на всички законови императивни
изисквания. Кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, съгласил се е
както с цената на кредита на преддоговорния етап, така и със сключването на договора, към
който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне и с необективиране на
желанието си да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена от ОУ
към договора. Счита, че клаузите определящи задължението за заплащане на допълнителни
услуги не са недействителни и не противоречат на добрите нрави. В процесния случай
закупуването на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита. Същото
е по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля, като по този начин
ответникът си е гарантирал приоритетно разглеждане и отпускане на поискания кредит. По
същество моли съда да постанови решение, по силата на което да приеме за установено, че
ответникът дължи претендираните суми. Претендират се разноските в настоящото и
заповедното производство.
2
Ответникът редовно призован, се представлява от процесуален представител, който
моли съда да постанови решене, с което да отхвърли част от обективно предявените искове,
като признае, че клаузите на договора за потребителски кредит сключен между ищцовото
дружество и ответника са нищожни, като противоречащи на закона. Претендира разноски
по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Процесното вземане произтича от сключен на 16.08.2019 г. Договор за потребителски
кредит № 30038807567 между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД като кредитор и СТ.
Г. СТ., като задължено лице по кредита.
Договорът е сключен при следните параметри:
сума на кредита – 900 лева;
срок на кредита - 24 месеца;
размер на вноската - 54.95 лева;
Годишен процент на разходите /ГПР/ 48.94%;
Годишен лихвен процент - 41 %;
Лихвен процент на ден - 0.11 %;
Общо задължение по кредита - 1318.57 лева.
По искане и закупен пакет услуги:
Възнаграждение за услуга Фаст - 270 лева;
Възнаграждение за услуга Флекси - 810 лева.
Размерът на вноската по закупена допълнителна услуга е в размер на 45 лева,
дължима ведно с месечната погасителна вноска.
Общото задължение възлиза на 2398.57 лева с вноска 99.95 лева и дата на погасяване
- 10-ти ден от месеца.
Предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни
задължения и е направил само три пълни погасителни вноски и една непълна, последната от
които на дата 27.11.2019 г., с писмено уведомление на 06.01.2021 г. е обявена предсрочната
изискуемост на задължението съгл. чл. 12.3 от Общите условия към договора.
На длъжника е изпратено уведомително писмо, с което е направен опит той да бъде
уведомен, че е обявена предсрочната изискуемост на кредита. Същият не е намерен на
адреса, посочен във всички документи по договора.
Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу СТ. Г. СТ.. Образувано е ч.гр.д №
404/2021 г. по описа на СлРС и е издадена Заповед за изпълнение за парично задължение за
сумите: главница - 813.93 лева, договорно възнаграждение - 290.94 лева, възнаграждение за
закупена услуга Фаст - 228.33 лева, възнаграждение за закупена услуга Флекси - 708.75 лева,
3
лихви за забава - 150.46 лева и законна лихва - 14.78 лева.
В законоустановения срок длъжникът е подал възражение срещу издадената от съда
заповед за изпълнение на парично задължение.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415 ал.1 от ГПК е
установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от
който произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Процесното вземане произтича от сключен на 16.08.2019 г. Договор за потребителски
кредит № 30038807567 между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД като кредитор и СТ.
Г. СТ., като задължено лице по кредита, което обстоятелство не се осповрва от страните.
С отговора на исковата молба ответникът признава вземането на ищцовото
дружество по отношение на главница в размер на 813.93 лева и законна лихва за забава в
размер на 14.78 лева. По отношение на посочените суми е поискано от ищцовото дружество,
съдът да се произнесе с решение по признание на иска.
Съдът намира, че вземането в размер на претендираната сума от 290.94 лева п,
представляващо договорно задължение съществува.
Настъпил е крайния падеж на вземанията. Видно от договора и погасителния план
към него, всички погасителни вноски са с настъпил падеж към 10.08.2021 г., т. е. към
момента на приключване на съдебното дирене, падежът за всички вноски е настъпил. При
тези данни и тъй като вземането което е в предмета на иска е формирано от вноските с
настъпил вече падеж, приложение намират разясненията дадени в ТР № 8/2017 г. от
02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираната съдебна практика,
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване на дължимост на вземане
по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки,
че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
За това претенцията за договорно възнаграждение в размер на 290.94 лева, следва да
бъде уважена, като съдът приема, че договореното възнаграждение за ползване на кредита е
включено в ГПР, който е в допустимите размери съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според който
годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
4
лихва по просрочени задължения определена с Постановление на МС на РБ.
По отношение на вземанията, претендирани като пакет от допълнителни услуги,
съдът намира, че клаузата в т. V договора за предоставяне на допълнителни услуги се явява
нищожна поради противоречието й с добрите нрави, доколкото при същото престацията на
кредитора, предоставяна срещу възнаграждение на практика липсва. Кредитополучателят е
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и се ползва от защитата по този закон.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В случая т. V от договора за допълнителни услуги съдържа неравноправни
клаузи, защото се съдържа задължение за потребителя да заплати възнаграждение за услуги,
дори и ако кредитора не му ги предостави. Съдът намира, че клаузите за допълнителни
услуги не са индивидуално уговорени. Независимо, че параметрите им са посочени в
договора за потребителски кредит същите са предварително изготвени, бланкетни, което
води до извод, че кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им при сключване на договора. От договора за потребителски кредит не може да се изведе
конкретното съдържанието на допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси". Липсва
разграничение между дейността по разглеждане на документи и приоритетното разглеждане
и изплащане на потребителския кредит, за което се предвижда допълнителна такса.
Задължаването на длъжника да заплати по – високата такса за приоритетно разглеждане и
изплащане на кредита, без да е ясно срещу тази цена какви са конкретните задълженията на
кредитора, изключва възможността за проверката дали те са изпълнени и води до липсата на
еквивалентност между права и задълженията на двете страни по отношение на тази т. нар.
"пакет от допълнителни услуги". Освен това допълнителната услуга "Флекси" е свързана с
управлението на самия кредит и произтича от предвидената както в законодателството, така
и в ОУ възможност страните да предоговарят условията по кредита, включително
погасителния план. По тези съображения, изхождайки от общото правило на чл. 143, ал. 1
ЗЗП, уговорките за дължимост на възнаграждения за допълнителни услуги представляват
неравноправна клауза, тъй като не отговарят на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между насрещните страни по договора. Отделно от това
уговарянето на такава такса е в пряко противоречие със закона /арг. чл. 10а, ал. 2 ЗПК/,
доколкото заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Безспорно дейностите по разглеждане на молбата за отпускане на
кредит, възможността за предоговаряне на погасителния план, са част от процеса на
усвояването и управлението му и такси за тези дейности не следва да се дължат. Предвид
изложените съображения съдът приема, че клаузата е нищожна и поради противоречие със
закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/.
С оглед гореизложеното съдът счита, че уговорките за заплащане на цена за "пакет
допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" са нищожни и като такива не произвеждат
действие, поради което съдът приема, че за ответникът не е възникнало задължение за
5
заплащането им.
Сумата 150.46 лева също е дължима, тъй като съгл. т. 12. 1 от ОУ, в случай, че
клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в
размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на
просроченото плащане. Тази претенция следва да се уважи за периода от 11.10.2019 г. до
06.01.2021 г.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение по признание на исковете
по отношение на главница 813.93 лева и 14.78 лева законна лихва , дължима от 06.01.2021
г. до 01.02.2021 г.
Следва да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
договорно задължение в размер на 290.94 лева и законна лихва в размер на 150.46 лева.
Предявените установителни искове по отношение допълнителен пакет услуги „Фаст“
и „Флекси“ ще се отхвърлят като неоснователни по съобрагженията, посочени по- горе.,
поради нищожност н като неоснователен.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК , ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените разноски в производството, съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 155.26 лева д.т. и юриск. възнаграждение, което съдът
определя в размер на 200 лева, както и разноски в заповедното производство в размер на
25.40 лева д.т. и 100 лева юриск. възнаграждение.
Ищцовото дружество дължи на ответника разноски на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 255 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СТ. Г. СТ. с ЕГН ********** с
адрес .................................., че ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49 бл.53Е,
вх.В, както следва:
- сумата 813,93 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ 30038807567 от 16.08.2019 г., ведно със законна лихва, считано от 03.02.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането
- сумата 14,78 лева, представляваща законна лихва, дължима за периода от 06.01.2021
г. 01.02.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260297 от
08.02.2021 г.
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СТ. Г. СТ. с ЕГН ********** с
адрес .................................., че ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49 бл.53Е,
вх.В, както следва - сумата 290,94 лева, представляваща договорно възнаграждение за
периода от 10.12.2019 г. до 06.01.2021 г.;
- сумата 150,46 лева, представляваща лихва за забава, дължима за периода от
11.10.2019 г. до 06.01.2021 г.;
- сумата 290.94 лева договорно възнаграждение за периода от 10.12.2019 г. до
06.01.2021 г.
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260297 от
08.02.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен лист за дължимост на сумата 708.75 лева
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси и сумата 228.33 лева
неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА СТ. Г. СТ. с ЕГН ********** с адрес .................................., ДА ЗАПЛАТИ
на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 49 бл.53Е, вх.В, направените в настоящото
производство разноски в размер на 155.26 ЛЕВА д.т. и 200 лева юриск. възнаграждение,
както и направените разноски в производството по ч.гр.д. № 444 г. по описа на РС Сливен за
2021 г., в размер на 125.40 лева.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49 бл.53Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ на СТ. Г.
СТ. с ЕГН ********** с адрес .................................. разноски в размер на 255 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7