Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 28.04.2016г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря П.П. и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 1879 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоначално обективно кумулативно съединени иск по чл.128 т.2 вр. чл.242 от КТ за неизплатено нетно трудово възнаграждение, иск по чл.245 ал.2 от КТ, вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва за забава върху неизплатеното нетно трудово възнаграждение, иск по чл.224 ал.1 от КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и иск по чл.221 ал.1 от КТ за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие.
Ищецът В.С.С.
от гр.* излага твърдения в ИМ, че е работил в ответното ЕАД по трудово
правоотношение, възникнало по сключен трудов договор №95/30.06.2005 г.,
прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ със Заповед №1/09.02.2015г. Твърди,
че ответникът не му е изплатил дължимото трудово възнаграждение за процесния
период от м.01.2014 г. до м.01.2015 г. включително, което претендира в нетен
размер от 6980,75лв., мораторна лихва за забава в изплащането на претендираното
нетно трудово възнаграждение за процесния период, считано от датата на
изискуемостта на всяко вземане – 10-то число на месеца, следващ месеца, през
който работодателят е трябвало да изплати работната заплата, до датата на
предявяване на исковата молба, изчислена върху нетния размер на работната
заплата за процесния период общо в размер на 788,20 лв., обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск общо в размер на 670 лв., от
които 557,71 лв. за 15 дни за
В СЗ ищецът лично поддържа предявените искове. Съдът уважи искане на ищеца по чл.214 ал.1 от ГПК и допусна изменение - намаляване размера на иска по чл.245 ал.2 от КТ вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва със сумата от 84,50лв., който се счита предявен в размер на 703,70лв., както и изменение - увеличаване размера на иска по чл.224 ал.1 от КТ със сумата от 178,45лв., който се счита предявен в брутен размер от 848,45лв.
Ответникът
"Н. - Б." ЕАД със седалище гр.*
в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв. Л.И., депозира
писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост, но
неоснователност на предявените в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване искове. Оспорва същите по основание и размер. Релевира
възражение, че за исковия период на ищеца са изплащани заплати, както и че като
работодател е заплатил дължимите по закон осигуровки и данъци върху претенцията
за трудово възнаграждение. Навежда, че ищецът е ползвал отпуск поради временна
нетрудоспособност през месеците 05, 06, 07, 09, 10, 11, 12 на
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото е съществувало ТПО, възникнало от сключен трудов договор №95/30.06.2003г., по силата на което ищецът е заемал последно длъжност "мениджър продажби", което ТПО е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ от служителя - ищец без предизвестие на база негово заявление вх.№35/27.01.2015г., за което е издадена от работодателя Заповед №1/09.02.2015г., като прекратяването на ТПО е считано от 09.02.2015г. В Заповед №1/09.02.2015г. на работодателя не са начислени на ищеца претендираните обезщетения по чл.224 ал.1 от КТ и по чл.221 ал.1 от КТ, относно което обстоятелство ищецът е възразил при връчване на заповедта.
По делото се спори относно дължимостта на претендираните от ищеца трудово възнаграждение за процесния период и обезщетения по чл.224 ал.1 и по чл.221 ал.1 от КТ.
По делото са приети като доказателства 2 бр. преводни нареждания с наредител ответника и получател - ищеца за кредитен превод от 08.08.2014г. за сумата от 1000лв. заплати и от 22.12.2014г. за сумата от 500лв. заплата, в които не е посочен периода, за който се дължат.
По делото е назначена СИЕ, като видно от писменото заключение на ВЛ М.С.П., възприето от съда като компетентно и обосновано, за процесния период от м.01.2014г. до м.01.2015г. вкл., дължимото на ищеца начислено му нетно трудово възнаграждение е в размер на 6980,75лв., което не му е изплатено от работодателя, тъй като не са представени документи, удостоверяващи плащането му. Видно от СИЕ, мораторната лихва за забава в изплащането на претендираното нетно трудово възнаграждение за процесния период от м.01.2014г. до м.01.2015г. вкл., считано от датата на изискуемостта на всяко вземане /следваща 10-то число на месеца, следващ месеца, за които възнаграждението се дължи/ до датата на предявяване на Им в съда, е в общ размер от 703,70лв. Видно от СИЕ, претендираното обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползвани 15 дни платен годишен отпуск за 2014г. и 3 дни платен годишен отпуск за 2015г. е в общ брутен размер от 848,45лв., което не е начислено на ищеца и не му е изплатено от работодателя - ответник. Видно от писменото заключение на ВЛ по СИЕ, на ищеца не е начислено и изплатено обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ при прекратяване на ТПО без предизвестие, което е в брутен размер на 2828,16лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл.128 вр. чл.242 вр. чл.245 ал.1 от КТ за трудово възнаграждение:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан.
За да уважи искова претенция по чл.128 вр. чл.242 вр. чл.245 ал.1 от КТ съдът следва да установи наличието на съществуващо/вало между страните трудово правоотношение и факта на неизпълнение от страна на работодателя-ответник на задължението му за заплащане на дължимото за положения от работника/служителя труд трудово възнаграждение.
Безспорно по делото се установи, че между страните е съществувало ТПО, възникнало от сключен трудов договор №95/30.06.2003г., прекратено от служителя – ищец по делото на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, считано от 09.02.2015г., за което е издадена от работодателя Заповед №1/09.02.2015г. Ищецът, в качеството си на служител по съществувалото между страните трудово правоотношение и по силата на чл.242 от КТ има право да получи дължимото му трудово възнаграждение за престираната от него работна сила. От писменото заключение на ВЛ по СИЕ се установи, че на ищеца за процесния период от м.01.2014г. до м.01.2015г. вкл. работодателят е начислил, но не е изплатил нетно трудово възнаграждение в исковия размер от 6980,75лв., поради което искът по чл.128 т.2 вр. чл.242 от КТ се явява доказан по основание и в претендираният размер от 6980,75лв. и следва да бъде уважен изцяло. С оглед неоспореното писмено заключение на ВЛ по СИЕ, че не са представени документи, доказващи плащане от работодателя на трудово възнаграждение през исковия период, неоснователно е възражението на ответника в тази насока, основано на платежни нареждания за кредитен превод от дати 08.08.2014г. и от 22.12.2014г., от които не може да се изведе извод, че плащането на преведените суми за заплати/заплата касае исковия период.
По иска по чл.245 ал.2 от КТ вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан.
На основание чл.38 от сключения между страните трудов договор №95/30.06.2003г., дължимото трудово възнаграждение на ищеца се изплаща окончателно, в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който възнаграждението се дължи. С оглед неизпълнение от работодателя на уговорения в чл.38 от трудовия договор падеж на задължението му за плащане на дължимото трудово възнаграждение и за допуснатата забава в плащането на присъденото нетно трудово възнаграждение в размер на 6980,75лв. за процесния период от м.01.2014г. до м.01.2015г. вкл., на основание чл.245 ал.2 от КТ вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД дължи на ищеца мораторна лихва за забава, считано от датата на изискуемостта на всяко вземане до датата на предявяване на ИМ 07.07.2015г., в размер от 703,70лв., съгласно СИЕ, поради което искът по чл.245 ал.2 от КТ вр. 86 ал.1 от ЗЗД е доказан по основание и в претендираният размер от 703,70лв. и следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан.
Безспорно се установи, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, считано от 09.02.2015г. Правото на претендираното обезщетение се поражда при неползване от работника/служителя по време на действие на трудовия му договор на редовният му платен годишен отпуск, каквато хипотеза в случая е налице, поради което искът се явява доказан по основание.От писменото заключение на ВЛ по СИЕ се установи, че ищецът до прекратяване на ТПО не е ползвал редовният си платен годишен отпуск от 15 работни дни за 2014г. и 3 работни дни за 2015г., поради което при прекратяване на ТПО се поражда правото му на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, с което искът е доказан по основание. Видно от СИЕ, на ищеца не е начислено и не е изплатено претендираното обезщетение по чл.224 ал.1 от ГПК. От факта, че със Заповед №1/09.02.2015г. на работодателя не е разпоредено изплащане на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, не се извежда извод за неговата недължимост, при наличие на предпоставките по чл.224 ал.1 от КТ за присъждането му. Искът за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ е доказан изцяло в претендираният брутен размер от 848,45лв. от писменото заключение на ВЛ по СИЕ и следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл.221 ал.1 от КТ:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан.
Доколкото ТПО на ищеца е прекратено от него без предизвестие на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, то същият има право на обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ при прекратяване на ТПО без предизвестие в размер на БТВ за уговорения в чл.40 ал.2 трудовия му договор №95/30.06.2003г. и в чл.2 б.Б /1/ от Допълнително споразумение към трудовия договор от 01.07.2003г. срок на предизвестие от 3 месеца с оглед безсрочния характер на ТПО, трансформирало се от такова със срок за изпитване в безсрочно, поради което искът се явява доказан по основание. Видно от СИЕ, БТВ на ищеца, служещо като база на определяне на обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ, съобразно чл.228 ал.1 от КТ, е в размер на 942,72лв., или искът по чл.221 ал.1 от КТ е доказан изцяло в претендираният размер от БТВ за срок от 3 месеца – в исковия размер от 2828,16лв., установен от СИЕ /942,72лв. х 3 месеца = 2828,16лв./, поради което искът следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. От факта, че със Заповед №1/09.02.2015г. на работодателя не е разпоредено изплащане на обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, не се извежда извод за неговата недължимост, при наличие на предпоставките по чл.221 ал.1 от КТ за присъждането му.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Ищецът не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
С оглед основателността на предявените искове, претенцията на ответника, направена с писмения отговор, за присъждане на съдебни разноски следва да се отхвърли като неоснователна. Същата е и недоказана, доколкото по делото липсват доказателства за направени /за заплатени/ от ответника разноски за адв. възнаграждение за един адвокат.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна такса върху уважените искове, съобразно чл.72 ал.1 от ГПК и чл.1 от ТДТКССГПК, общо в размер на 492,36лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС направените по делото разноски /за възнаграждение на ВЛ по СИЕ/ в размер на 160лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА "Н. - Б." ЕАД със седалище и адрес на управление гр.*, район *, * №*, ет.*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на В.С.С., с ЕГН **********, сума в размер на 6980,75 лв. /шест хиляди деветстотин и осемдесет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща дължимо неизплатено нетно трудово възнаграждение за процесния период от м.01.2014г. до м.01.2015г. вкл.
ОСЪЖДА "Н. - Б." ЕАД със седалище и адрес на управление гр.*, район *, * №*, ет.*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на В.С.С., с ЕГН **********, сума в размер на 703,70 лв. /седемстотин и три лева и седемдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на нетно трудово възнаграждение от 6980,75лв. за процесния период от м.01.2014г. до м.01.2015г. вкл., считано от датата на изискуемостта на всяко вземане до датата на предявяване на ИМ 07.07.2015г.
ОСЪЖДА "Н. - Б." ЕАД със седалище и адрес на управление гр.*, район *, * №*, ет.*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на В.С.С., с ЕГН **********, сума в размер на 848,45 лв. /осемстотин четиридесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща брутен размер на дължимо обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползвани 15 работни дни платен годишен отпуск за 2014г. и 3 работни дни платен годишен отпуск за 2015г.
ОСЪЖДА "Н. - Б." ЕАД със седалище и адрес на управление гр.*, район*, * №*, ет.*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на В.С.С., с ЕГН **********, сума в размер на 2828,16 лв. /две хиляди осемстотин двадесет и осем лева и шестнадесет стотинки/, представляваща брутен размер на дължимо обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ при прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на "Н. - Б." ЕАД със седалище гр.* за присъждане на съдебни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА "Н. - Б." ЕАД със седалище и адрес на управление гр.*, район *, * №*, ет.*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС сума в размер на 492,36 лв. /четиристотин деветдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща държавна такса върху уважените искове, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА "Н. - Б." ЕАД със седалище и адрес на управление гр.*, район *, * №*, ет.*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС сума в размер на 160 лв. /сто и шейсет лева/, представляваща направените по делото разноски за ВЛ по СИЕ, ведно с 5лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………….