ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 642
гр. Стара Загора, 19.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело
№ 20215500501705 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Граждански процесуален
кодекс / ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на Г.Х.Г.- взискател по изпълнително
дело № 3102/2021 г. по описа на ДСИ Р.Р. при Районен съд – Стара Загора,
подадена чрез проц. представители адв. М. и адв. Ж., против постановление
от 12.07.2021 г., постановено по същото изпълнително дело, с което
съдебният изпълнител е намалил адвокатското възнаграждение по отношение
на длъжниците - П.С.И., В.С.К., И.С.К. и Г.П.К..
Твърди се, че в обжалващата се част, постановлението е неправилно и
незаконосъобразно поради постановяването му в противоречие с материалния
и процесуалния закон.
Претендира се отмяната му както и присъждане на разноски, направени
пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
Не са постъпили писмени възражения от страна на длъжниците по
посоченото изпълнително дело.
Писмени мотиви от ДСИ Р.Р. при Районен съд – Стара Загора са
постъпили в законоустановения срок като изразява становище за
неоснователност на жалбата и излага доводи за правилност и
законосъобразност на обжалваното постановление. Мотивира становището си
чрез аргументи в тази насока. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без
уважение.
След запознаване със становището на жалбоподателя и обясненията
на съдебния изпълнител, въз основа на представените доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От материалите по приложеното копие от изпълнително дело №
1
3102/2021 г. на ДСИ Р.Р. се установява, че изпълнителното производство е
образувано по молба от от взискателя Г.Х.Г. от гр. С.З., действащ чрез
упълномощения си представител – адв. М. и адв. Ж. въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 17.07.2021 г. по гражданско дело № 62/2017 г.
по описа на Районен съд – Стара Загора, с което длъжниците П.С.И., В.С.К.,
М.Н.И., А.Н. М., М.Б.С., И.С.К. и Г.П.К. са осъдени да заплатят
допълнително на взискателя Г.Г. сумата от 1000 лв., представляващи
разноски за касационно производство.
В молбата за образуване на изпълнителното производство,
пълномощниците на жалбоподателя са посочили като начин на изпълнение по
реда на чл.426, ал.2 от ГПК следните изпълнителни способи: налагане на
запори върху банковите сметки на длъжниците; опис, оценка и публичен търг
на недвижимите им имоти и техните движими вещи.
Разпоредено е да се изпрати съобщение до НАП за започнато
принудително изпълнение, като следвало да се издаде удостоверение,
съдържащо информация за размера на публичните задължения на
длъжниците и техния им произход.
Връчена им била покана за доброволно изпълнение, която отразявала
размерът на задължението, което следвало да се заплати като били включени
и сумите за такса по чл.53 от Тарифата за държавните такси, адвокатско
възнаграждение и допълнителни разноски.
С разпореждане на държавния съдебен изпълнител, изпълнението по
отношение на лицата М.Б.С. и А.Н.М. било приключено поради напълно
издължаване на дълга им в указания срок.
С постановление от 09.07.2021 г. съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното производство по отношение на длъжника Г.П.К. на
основание извънсъдебно погасяване на дълга.
Постъпило е писмено възражение от М.Н.И., М.Б.С. и А.Н.М., с което
се възразява по отношение на приетите като разноски от 500 лева,
представляващи разноски за адвокат. Считат, че същото се явява прекомерно
съобразно действителната и правна сложност на делото. На това основание е
направено искане от съдебния изпълнител за намаляване на същото.
С обжалваното постановление, изпълнителят е намалил размера на
възнаграждението, заплатено от страна на взискателя на адв. М. и адв. Ж. до
размера на 200 лв. съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Присъдената сума е била
разпределена по равно между длъжниците.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав, намира че жалбата е недопустима поради
следните съображения:
От правна страна по аргумент от разпоредбата на чл. 435 от ГПК
правото на дадено лице/страна или трето лице/ в изпълнителния процес да
обжалва действия на съдебния изпълнител е правно регламентирано и
2
действията подлежащи на съдебен контрол са изрично и изчерпателно
изброени в цитирания текст от процесуалния закон. Оспорените в настоящия
случай от взискателя действия - постановяването от страна на ДСИ в
постановлението за разноски, не е сред изрично предвидените, подлежащи на
обжалване действия на съдебния изпълнител, подробно и изчерпателно
изброени в чл.435, ал.1 от ГПК.
Посочените законови разпоредби са от императивен порядък и в
процесуалния закон не е предвидена разширителна възможност за обжалване
и на други действия на съдебния изпълнител, с които взискателят счита, че са
били евентуално нарушени други негови законови права, извън изрично
посочените там. По тези съображения така регламентираните хипотези не
следва да се тълкуват разширително, още повече че едно такова тълкуване би
влязло в противоречие с принципите на бързина и процесуална икономия в
изпълнителния процес.
Очевидно законодателната воля, вложена в цитираната разпоредба на
чл.435, ал.1 от ГПК води до единствения фактически и правен извод, че
когато обществените отношения са налагали разширяване на достъпа до
съдебен контрол в изпълнителния процес, такава възможност е била изрично
регламентирана чрез съответните законови изменения. В хипотезата на
чл.435, ал.1 от ГПК са изчерпателно изброени кои действия на съдебния
изпълнител могат да бъдат обжалвани от взискателя и в техния кръг попадат
следните : 1/ отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото
изпълнително действие; 2/ отказа на съдебния изпълнител да извърши нова
оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 от ГПК и на последно място може да
се обжалва спирането, прекратяването и приключването на принудителното
изпълнение.
Поради което съдът намира, че в случая липсва подлежащо на
обжалване от взискателя действие на ДСИ, тъй като се обжалват действия,
които са извън обхвата на посочените и постановлението за намаляване на
адвокатско възнаграждение на процесуалните представители на
взискателитите поради прекомерност, категорично не е изрично предвидено в
цитираната разпоредба и не подлежи на обжалване пред съд.
В подкрепа на това становище е и константната съдебна практика на
Апелативен съд - гр. Пловдив по аналогични казуси ( виж определение по
ч.гр.д.№ 617/2018 г. по описа на ПАС), където съдът се е произнесъл по
сходен казус, приемайки изрично кои действия подлежат на обжалване от
взискател и трети лица като постановлението за разноски не попада в тях.
Като също се отчете, че правното положение на длъжника е доста по-
различно, тъй като той черпи своите правомощия пряко от разпоредбата на
чл.435, ал.2 от ГПК, но законова аналогия относно правомощията на
взискателя по чл.435, ал.1 от ГПК не може да бъде правена. Тяхната защита
може да се осъществи не чрез пряко обжалване на това постановление, а
опосредено чрез обжалване на извършени изпълнителни действия или откази
от извършването им, когато те са свързани с принудително събиране на
3
претендираните разноски, като в този смисъл е и горецитираната практика на
Пловдивския апелативен съд.
Предвид гореизложеното съдът намира, че подадената въззивна жалба е
процесуално недопустима и като такава следва да се остави изцяло без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати, със законните
последици от това.
С оглед изхода на делото не следва да се присъждат в полза на
жалбоподателя- взискател разноски, направени в хода пред настоящата
съдебна инстанция.
По изложените мотиви и на основание чл. 435, ал.1 от ГПК
Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на взискателя Г.Х.Г. с ЕГН:
*** от гр. *** , предявена чрез проц. представители – адв. М. и адв. Ж. против
постановление от 12.07.2021 г. на ДСИ Р.Р. при Районен съд – Стара Загора, в
частта с която е намалено адвокатското възнаграждение по отношение на
длъжниците – П.С.И. с ЕГН: ********** с постянен адрес гр. ***, В.С.К. с
ЕГН: ********** с постоянен адрес – гр. Б., *** И.С.К. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес – гр. С.З., *** и Г.П.К. с ЕГН: ********** с постоянен адрес
– гр. С.З., ***
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело №
1705/2021 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
получаване на съобщението до страните чрез настоящия Окръжен съд – Стара
Загора пред Апелативен съд – гр. Пловдив.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4