№ 10296
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110105696 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 150, пр.1 и пр. 3, във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК,
от непълнолетния Н. А. Б., действащ лично и със съгласието на своята майка , ЕГН
**********, срещу А. О. Б., ЕГН **********, за увеличение на присъдената на детето
месечна издръжка от 130 лв. на 3300 лв. за Яна и от 100лв. на 450лв. за Соня, считано от
датата на исковата молба-07.02.2022г.
Ищецът посочва, че с нарастване на възрастта му са се увеличили средствата, отделяни за
съществуване и задоволяване на социално-битовите, образователните и културните му
потребности. Твърди, че бащата плаща редовно месечната издръжка от 130 лева, но има
материална възможност да плаща издръжка в увеличен размер.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен
представител-адв. С. Х., с който той оспорва иска като неоснователен и счита, че
издръжката следва да бъде увеличена до размер от 200-230 лева.
Като прецени събраните писмени доказателства, доводите и становищата на
страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е непълнолетен и е дете на ответника. По делото е представено Удостоверение
за раждане на Н., издадено въз основа на акт за раждане № 76 от 20.02.2007г. на гр.
Кюстендил, общ.Кюстендил. С решение №639/09.12.2016г., постановено по гр.д.
№1424/2016 г. на Кюстендилски районен съд, е прекратен бракът между родителите на
детето и е утвърдено споразумение между родителите, според което ответникът ще заплаща
на ищеца месечна издръжка в размер на 130 лева, считано от 15.08.2016г. Родителските
права се упражняват от майката. Утвърден е и режим на лични отношения на бащата с
детето.
С определение №21807/26.08.2022г. настоящият съдебен състав е прекратил
производството по делото по иска за осъждане на ответника да заплати издръжка в увеличен
1
размер за минало време – една година назад, считано от 07.02.2021г., в размер на 300 лева.
Преди приключване на уствите състезания искът е изменен по размер като ищецът
претендира увеличение на издръжката в размер на 330 лева.
От присъждането на тази издръжка до приключването на съдебното дирене по делото е
настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на размера
на издръжката. През изминалия период от около седем години ищецът е пораснал, с което
дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за съществуване, образование
(доколкото посещава учебно заведение) и социално-културно развитие.
Справки НОИ и НАП сочат, че доходите на майката са в размар на 340 лева, а на бащата-
731 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 139 СК право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да
се издържа от имуществото си. Ищецът е непълнолетен, ученик и не може да се грижи сам
за интересите си. Поради което непълнолетното дете има право на издръжка. Освен това СК
вменява задължение на всеки от родителите да дава издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали последните са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си.
Според чл. 143, ал. 1 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.
Тези условия за живот не са свързани само с наличие на парични средства, но и с
осигуряване на сигурна и стабилна семейна среда, лишена от личностни конфликти между
родителите, и чрез полагане на грижи за отглеждането и възпитанието на децата. Не се
изисква еквивалентност между доходите, полаганите грижи, размера на издръжката,
предоставяни от всеки от родителите. Всеки дава толкова, колкото е във възможностите му
да даде. От социалния доклад е видно, че бащата плаща редовно определената му издръжка
от 130 лева като не подпомага отглеждането на сина си по друг начин. Този размер е под
сега определения размер на месечната издръжка, съобразен с настоящия повишен размер на
минималната работна заплата. Бащата не осигурява периодично други парични средства за
сина си.
Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Ал. 2
предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ (една четвърт) от размера на
минималната работна заплата, установен с ПМС № 316/20.12.2017г., т.е. на 195.00 лева към
настоящия момент.
Нуждите на всяко дете се определя от обикновените условия на неговия живот, като се
взема предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая. Нуждите са винаги конкретни. В настоящата ситуация ако приемем, че разходитеза
нормалното отглеждане на детето е в размер на 500 лева месечно, то тези потребности се
задоволяват с парични средства и от майката, но в по-малък размер, т.е. бащата да заплаща
претендирата издръжка от 330 лева, а майката -170 лева.
Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на издръжка и
показател за размера й. Възможността също е винаги обективна и конкретна. Не се доказва
по делото обаче какви са възможностите на бащата да изплаща издръжка в размер, който да
е съобразен със завишените нужди на сина му. От справки в НАП и НОИ е видно, че той се
осигурява на минималния осигурителен праг, равен на минималната работна заплата за
съответния период. В тежест на ищцовата страна е да докаже размерът на тези доходи, а тя
не успя да стори това. Прието е в Постановление №5/16.11.1970г. на Пленума на ВС, че
възможността се определя не само от доходите и имуществото на задълженото лице, но и от
2
квалификацията му и с оглед на други относими към случая обстоятелства, като лицата,
които са трудоспособни и неоправдано не работят не се освобождават от задължението си за
даване на издръжка. Следователно, когато невъзможността на бащата да реализира доходи
не се дължи на обективни обстоятелства, а на субективни, той не може да се позовава на тях.
Възразяващият, че е в обективна невъзможност да дава издръжка, е длъжен да установи
причините извън неговата воля. Ответникът не посочва причина за неуспеха му да получава
по-високи доходи. Той е в трудоспособна възраст, в добро физическо здраве, няма данни да
издържа друго непълнолетно дете. Тези обстоятелства обуславят увеличаване на
получаваните от него доходи.
За да се уважи искът е необходимо трайно съществено изменение на нуждите на
издържаните или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Ищецът е непълнолетен, към завършване на образованието си, и неговите нужди и
потребности неминуемо ще нарастват. От друга страна възможностите на ответника не
претърпяват трайно изменение, поради което и не следва той да е исканият от ищцовата
страна – 330 лева. Не е установено по делото бащата да има възможност да заплаща този
размер.
Имайки предвид размерът на минималната работна заплата, нейния увеличен размер в
сравнение с този, установен по време на постановяване на решението за присъждане на
издръжка на ищеца, частта от средствата си, с които бащата е разполагал след изплащането
, и възможностите му да работи, както и увеличените потребности на детето, размерът на
издръжката на Н. следва да е над минималния.
Като съобрази гореизложеното, настоящият съдебен състав осъжда ответника да заплаща
на ищеца месечна издръжка в размер, както следва: 280 лева, считано от 07.02.2022г. –
датата на исковата молба (съобразно исканията в тази насока и с оглед на задължителните
указания по т. 21 от ППВС 5-70 г.). Присъдената издръжка се дължи до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване.
Ответникът следва да заплати държавна такса върху присъдената издръжка в размер на
216 лева и сума в размер на 300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение от бюджета на
съда за назначения му особен представител.
Претенция за присъждане на разноски по делото е направена от ищеца по делото. Ищецът
не е заплатил адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 вр. чл.36 ал.1 ЗАдв., като
претендира да му бъде заплатено такова. Съгласно чл.38 ал.2 ЗАдв., в случаите по ал.1, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36 ал.2 и осъжда
другата страна да го заплати. Според чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с материален интерес до 1000 лева е 300 лева, с последното
изменение-400 лева. В настоящия случай материалният интерес е 200 лева/разликата между
присъдена издръжка и увеличена/. Предвид това ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 242 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на ищеца месечна
издръжка, подлежи на предварително изпълнение (чл. 242, ал. 1 ГПК).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение №639/09.12.2016г., постановено по гр.д.
№1424/2016 г. на Кюстендилски районен съд, в полза на Н. А. Б. месечна издръжка в размер
3
на 130 (сто и тридесет) лева, на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като:
ОСЪЖДА А. О. Б., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си дете Н. А.
Б., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Д. Н. Буковска,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 280.00 (двеста и осемдесет) лева, считано
от 07.02.2022г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката, като отхвърля иска до пълния размер от 330 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА А. О. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС сумата
от 216.00 (двеста и шестнадесет) лева – държавни такси, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
и сумата от 300.00/триста/ лева .
ОСЪЖДА А. О. Б., ЕГН **********, да заплати на адв. Н. К., сумата от 242.00
(двеста четиридесет и два) лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдените
издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4