Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 14.04.2021 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……….… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №5025 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение №19461 от 20.01.2020г., постановено по гр.дело №32158/2019г. по описа
на СРС, ІІ Г.О., 170-ти състав, са отхвърлени предявените от К.Г.Б. срещу ОБЩИНСКО
ПРЕДПРИЯТИЕ „СТОЛИЧНО ПРЕДПРИЯТИЕ за ТРЕТИРАНЕ на ОТПАДЪЦИ“ при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване
на извършено със заповед №ПТО-19-РД-15-561/05.04.2019г. на директор на
ответното дружество уволнение за незаконно и отмяна на заповедта, с правно основание чл.344, ал.1,
т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
“техник, автоматизация“, с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане
на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от
6 месеца, считано от 08.04.2019г. до 08.10.2019г. в размер на сумата от 6780.00
лв., ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. С решението е осъден К.Г.Б. да заплати на ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „СТОЛИЧНО
ПРЕДПРИЯТИЕ за ТРЕТИРАНЕ на ОТПАДЪЦИ“ на правно основание чл.78, ал.3 във вр. с
ал.8 от ГПК сумата от 200.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила
е въззивна жалба от ищеца - К.Г.Б., чрез адвокат Б.К., с която се обжалва
изцяло решение №19461 от 20.01.2020г., постановено по гр.дело №32158/2019г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 170-ти състав, като са релевирани твърдения относно
неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Излага
се, че в противоречие на събраните по делото доказателства първоинстанционният
съд е обосновал неправилния извод, че извършеното съкращение на щата на
заеманата от ищеца длъжност е реално, съответно издадената заповед за уволнение
е законосъобразна. Твърди се, че извършеното съкращение на щата на заеманата от
ищеца длъжност е фиктивно, тъй като създадената с новото щатно разписание от
01.04.2019г. длъжност „мрежови администратор“ е идентична по трудови функции с тази, която е съкратена и е била заемана
от ищеца, поради което не е налице реално съкращаване на щата на заеманата от
него длъжност, което респективно прави извършеното уволнение незаконосъобразно. Поддържа
се още, че работодателят не е предоставил възможност на ищеца да кандидатства
за новосъздадената длъжност, било му е отправено предложение за заемане на
длъжност „техник,
промишлена електроника“, която е с по-ниска степен от тази, която е заемал ищеца и при
по-неблагоприятни условия – изпитателен срок от 6 месеца в полза на
работодателя, което е причината ищеца да откаже отправеното предложение. Излага
се още, че във връзка с уволнението на ищеца работодателят е имал задължение за
извършването на подбор по чл.329 КТ, което не е спазено. Съгласно трайно установената
съдебна практика работодателят има задължение за подбор тогава когато
работникът или служителят, подлежащ на съкращение, изпълнява идентични или
близки длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. Твърди се,
че в случая трудовите функции, определени за длъжността, заемана от ищеца – “техник,
автоматизация“, която
е била съкратена с щатното разписание от 01.04.2019г., са значително сходни с трудовите
функции, определени за длъжност ”специалист компютърни мрежи и системи /IT специалист/”, включена в
същото щатно разписание. Поддържа се, че макар двете длъжности да са с различно наименование,
техните трудови функции съвпадат. При това положение работодателят е бил длъжен
да извърши подбор между ищеца и служителя, изпълнявал тази длъжност и след като
не е изпълнил предвидената в чл.329 от КТ процедура е основание за
постановяване на незаконосъобразна заповед за уволнение. В тази връзка се
поддържа, че първоинстанционният
съд неправилно е приел в обжалваното решение, че работодателят не е бил длъжен
да извърши подбор, съгласно разпоредбата на чл.329 от КТ. Излага се още, че в
първоинстанционното решение не е обсъдено релевираното възражение, че работодателят
е злоупотребил с правото си да съкрати щата и да уволни ищеца, тъй като към
момента на уволнението ответното предприятие е имало нужда от съкратената длъжност,
нейните трудови функции са запазени и са съществували в новосъздадена длъжност,
поради което се налага извода, че работодателят недобросъвестно е упражнил
правото да извърши уволнението на ищеца по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ,
което представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на
обжалваната заповед. Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени в
писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго решение, с
което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски, съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна - ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „СТОЛИЧНО ПРЕДПРИЯТИЕ за ТРЕТИРАНЕ на ОТПАДЪЦИ“, чрез
процесуален представител адв.Г.Д., депозира писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Твърди се, че по
делото е доказано, че е било извършено реално съкращение на щата на длъжността,
заемана от ищеца, което е било взето от надлежен орган. Правилно
първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, че работодателят няма
задължение да извършен подбор по чл.329, ал.1 от КТ, тъй като към датата на
уволнението на ищеца се съкращава единствена щатна бройка за длъжността,
заемана от него – “техник, автоматизация“, както и не е имало друг служител заемал длъжност
със сходни трудови задължения. При това положение извършването на подбор от
работодателя е негово право, а не задължение и не подлежи на съдебен контрол. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение. Претендира
присъждане на сторени разноски за въззивната инстанция в размер на платено
адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявени
са от К.Г.Б. срещу ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ /ОП/ „СТОЛИЧНО ПРЕДПРИЯТИЕ за ТРЕТИРАНЕ
на ОТПАДЪЦИ /СПТО/“ при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не се спори
от страните, а и от представените по делото доказателства – трудов договор
№490/27.10.2017г., се установява, че ищецът - К.Г.Б. е полагал труд по
безсрочно трудово правоотношение с ответника – ОП „СПТО“, на длъжност „техник,
автоматизация“. С оспорената в настоящото производство заповед №ПТО-19-РД-15-561/05.04.2019г.
на директор на ОП „СПТО“ е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.328,
ал.1, т.2, пр.2 КТ - поради съкращаване в щата, считано от 08.04.2019г..
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
и процесуалноправни норми. Решението е и правилно,
като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени
от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от К.Г.Б. срещу ОП „СПТО“ при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. За да постанови обжалваното съдебно решение, с
което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, първостепенният съд е приел, че
уволнението на ищеца е извършено законосъобразно поради доказано реално
съкращение в щата на заеманата от него длъжност - „техник, автоматизация“,
която съгласно новоутвърдено щатно разписание, в сила от 01.04.2019г. е
престанала да съществува. Прието е след анализ на събраните доказателства, че
липсва идентичност, респективно сходство между заеманата от ищеца длъжност и
новосъздадената длъжност - ”мрежови администратор”, тъй като двете длъжности имат различни по обем
задължения, както и че изискванията за заемане на новосъздадената длъжност са
по-високи от тези, отнасящи се за длъжността, заемана от ищеца. На това
основание е обоснован извода, че работодателят няма задължение да извърши
подбор преди уволнението на ищеца, а това е неговото субективно право и отказът
му да извърши такъв не подлежи на съдебен контрол. При така изложените правни
аргументи СРС е приел, че предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1
от КТ е неоснователен, съответно това води до неоснователност и на акцесорните
претенции за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
“техник, автоматизация“, както и за заплащане
на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от
6 месеца, считано от 08.04.2019г. до 08.10.2019г.. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
неоснователност на предявените искове като на основание чл.272 ГПК препраща към
тях. Изложените от първостепенния съд
мотиви са правилни, постановени при правилно тълкуване и прилагане на
материалния закон - КТ и след съвкупен
анализ на събраните по делото доказателства, поради което се споделят от
настоящия въззивен състав, който на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Във
връзка с доводите по въззивната жалба следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от първостепенния
съд относно законосъобразност на оспорената заповед №ПТО-19-РД-15-561/05.04.2019г.
на директор на ОП „СПТО“, с която е прекратен трудовия договор на ищеца - К.Г.Б., на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата за длъжността “техник,
автоматизация“, са
правилни и в съответствие на материалния закон. Понятието "съкращаване в
щата" като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор по
инициатива на работодателя с предизвестие на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ се свързва с намаляване на
отделни бройки определени за щатни длъжности или с общо намаляване на работните
места по щата, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. За
да е законно, съкращението трябва да е реално и да е извършено от органа, който
има право да прави промени в щата. В тежест на работодателя е да докаже, че е упражнил законосъобразно
субективното си право да прекрати трудовото правоотношение с работника на това
основание, че има реално съкращение в щата и съответната длъжност като трудова функция действително е съкратена
или е съществено променена, и че промяната в щата е извършена по
законоустановения ред, включително и извършването на подбор, когато същият е
задължителен. В случая не е
налице спор между страните, че решението за съкращаване на щата е постановено от правоимащо
лице, притежаващо компетентността
да извършва промени в щатната структура на ответното предприятие. Неоснователно е релевираното във въззивната жалба възражение относно
липсата на доказателства за реално съкращение на длъжността заемана от ищеца. При
съпоставка на предвидените по щат бройки за длъжността, заемана от ищеца по
последното действащо щатното разписание от 01.06.2018г., което е в сила преди
датата на уволнението на ищеца, с щатното разписание от 01.04.2019г., което е в
сила към датата на уволнението, се установява по категоричен начин, че в
утвърденото длъжностното разписание от 01.06.2018г.
е предвидена
една щатна бройка за длъжността „техник,
автоматизация /оператор ММС система/” в сектор „Енергетика и КИП и А”, отдел ”Ремонти и поддръжка”, за която няма спор, че
е била заемана от ищеца. Съгласно щатно разписание от 01.04.2019г.
в отдел ”Ремонти и поддръжка”, сектор „Енергетика и КИП и А”, не съществува длъжността, която е била заемана от ищеца, създадена е
нова длъжност - „мрежови администратор”. Правилно първоинстанционният съд при направено сравнение между
длъжностната характеристика на заеманата от К.Г.Б. длъжност „техник, автоматизация /оператор ММС система/” и новосъздадената длъжност „мрежови администратор”, е констатирано, че
длъжността на ищеца не се покрива по трудови функции с новосъздадената длъжност
- обема на вменените им задължения е различен, както и по отношение на
новосъздадената длъжност са въведени по-високи изисквания за заемането й –
висше образование, наличие на международно признат сертификат, три и повече
години трудов стаж. Изложените в тази насока мотиви от първостепенния съд са
обосновани след прецизна и съвкупна преценка на всяко отделно вменено
задължение по двете длъжности, съгласно представените длъжностни
характеристики, предвид на което настоящият състав споделя и изцяло препраща
към тях, без да излага собствени такива.
По горните мотиви на съда по делото се
установява извършено реално съкращаване на щата на ответника - работодател,
като съгласно щатно
разписание от 01.04.2019г., което е в сила към датата на уволнението, е
премахната длъжността, която е била заемана от ищеца - „техник, автоматизация
/оператор ММС система/” в сектор „Енергетика и КИП и А”, отдел ”Ремонти и поддръжка”, като сходна или идентична длъжност относно вменени трудови
задължения не съществува в същия или друг отдел. Наведените в обратния
смисъл доводи във въззивната жалба не кореспондират на събраните по делото
доказателства и са изцяло неоснователни.
На следващо място съдът
намира за неоснователни и доводите на ищеца за незаконосъобразност на
уволнението предвид неизвършването от работодателя на подбор по чл.329 КТ. В процесната хипотеза с оглед
съвкупната преценка на събраните доказателства съдът приема, че за
ответника-работодател не съществува задължение да извършва подбор по чл.329, ал.1 от КТ преди да
издаде оспорения акт за прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно
трайно установената съдебна практика на ВКС се приема, че работодателят няма задължение за
подбор когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една
длъжност и не се е възползвал от правото си на подбор по чл.
329, ал. 1 КТ. Работодателят винаги има задължение за подбор, когато
при съкращаване на щата премахва част от бройките за една длъжност, както и
когато се възползва от правото на подбор. Задължение
за подбор има и когато работникът или служителят изпълнява идентични или сходни
длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. Преценката за
идентичност е в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения
и не зависи от близостта или съвпадението на наименованията по щата. В
конкретния случай настоящият състав приема, че от една страна по делото е
установено, че с
новоутвърденото длъжностно разписание в сила от 01.04.2019г. е налице реално
съкращение на единствената щатна бройка на длъжността, заемана от ищеца -
„техник, автоматизация /оператор ММС система/” в сектор „Енергетика и КИП и А”,
отдел ”Ремонти и
поддръжка”, а от друга страна в същия отдел
не е съществувала друга длъжност, при която трудовите й задължения са били
сходни с тези за длъжността, заемана от ищеца. Неоснователен е доводът във
въззивната жалба, че трудовите функции, определени за длъжността, заемана от
ищеца, са значително сходни с трудовите функции, определени за длъжност - ”специалист
компютърни мрежи и системи /IT специалист/”, поради което е налице задължение за работодателя да
извърши подбор между тези служители. Преценката за сходство между посочените длъжности
е конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики за
отделните видове работа, т.е. тя е в зависимост от характера и естеството на
длъжностните задължения. Длъжността ”специалист
компютърни мрежи и системи /IT специалист/”, за която ищецът твърди, че има известно сходство по
отношение на вменени трудови задължения с длъжността, която същият е заемал, е
неоснователно доколкото видно от длъжностно разписание в сила от 01.04.2019г. длъжността
”специалист
компютърни мрежи и системи /IT специалист/” се намира в съвсем различно
направление ”Административна
дейност”,
поради което само на това основание следва да се обоснове извода, че е налице съществено разминаване във
възложените преки задължения за служителите, заемащи тези две длъжности. При положение,
че трудовите функции за посочените длъжности се
различават съществено за работодателя липсва вменено по закон задължение да извърши подбор между
служителите, изпълнявали тези длъжности. Когато се извършва уволнение
поради съкращение в щата на всички щатни бройки от една длъжност, с една
трудова функция, в случая е съкратена единствената щатна бройка за длъжността „техник, автоматизация /оператор
ММС система/” в сектор „Енергетика и КИП и А”, отдел ”Ремонти и поддръжка”, която е заемана от
ищеца, на преценката на работодателя е
предоставено дали да уволни съответния служител, заемащ тази длъжност - в
случая ищеца, или да направи подбор съобразно критериите на чл.329 КТ. В този случай подборът по чл.329 КТ е субективно
право на работодателя, а не задължение и отказът му да извърши подбор не
подлежи на съдебен контрол. В процесния случай работодателят е взел решение да
уволни ищеца заемал длъжността, която се съкращава и да не упражнява правото си
на подбор по чл.329 КТ и по гореизложените мотиви
законосъобразно е упражнил предвиденото в закона негово право на преценка,
неподлежащо на съдебен контрол, което съответно не води до незаконосъобразност на оспорения
акт за прекратяване на трудовия договор. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - ТР №3/16.01.2012г. по т.дело №3/2011г. на
ОСГК на ВКС.
На следващо
място съдът намира за неоснователен доводът на въззивника, че работодателят не
е предоставил възможност на ищеца да кандидатства за новосъздадената длъжност.
При съкращаване на щата на единствена длъжност в предприятието, съчетано с
откриване на нова длъжност, която включва освен част от трудовите функции за
закритата длъжност, така и нови такива, работодателят няма нормативно
установено задължение да предлага на съкратения работник/служител да заема
новата длъжност, още повече когато изискванията за заемането й са значително
по-високи от тези на съкратената длъжност.
На следващо място действително в
мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд не е обсъдил
релевираното възражение, че работодателят е злоупотребил с правото си да
съкрати щата и да уволни ищеца, тъй като към момента на уволнението ответното
предприятие е имало нужда от съкратената длъжност, нейните трудови функции са
запазени и са съществували в новосъздадена длъжност, което настоящият състав
счита за неоснователно. Противно на поддържаните доводи от въззивника,
настоящият състав счита, че решението на работодателя досежно промяна на щатните бройки е въпрос на
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно негово право е
да променя щата както прецени с оглед нуждите и особеностите на конкретната дейност. В тази връзка
релевираните от въззивника аргументи в смисъл, че работодателят недобросъвестно
е упражнил правото да извърши уволнението на ищеца по реда на чл.328, ал.1, т.2
от КТ не намират опора в закона и като такива са неоснователни.
По изложените аргументи настоящият въззивен състав приема, че ответникът при
спазване на материалноправните разпоредби на закона е упражнил потестативното
си право по чл.328,
ал.1, т.2, пр.2 от КТ и е прекратил трудовото правоотношение с ищеца поради
съкращение на щата. Първостепенният съд е достигнал до
същия правен извод, на основание на който е приел, че предявеният
главен иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан.
Предвид
акцесорния характер на претенциите за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност “техник, автоматизация“, както и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 6
месеца, считано от 08.04.2019г. до 08.10.2019г., спрямо тази за
отмяна на уволнението, предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ също се
явяват неоснователни.
Поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение, в
което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и обусловените искове с чл.344,
ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1
от КТ
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
С оглед изхода от правния спор
пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна. На основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 ГПК въззивникът - К.Г.Б. следва да бъде осъден да плати на въззиваемата страна - ОП „СПТО“ разноски във въззивното
производство в размер на 1680.00 лв., платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №19461 от 20.01.2020г., постановено по гр.дело №32158/2019г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 170-ти състав.
ОСЪЖДА К.Г.Б.,
с ЕГН **********, със съдебен адрес *** /чрез адв.Б.К./; да заплати на ОБЩИНСКО
ПРЕДПРИЯТИЕ „СТОЛИЧНО ПРЕДПРИЯТИЕ за ТРЕТИРАНЕ на ОТПАДЪЦИ“, с Булстат: ********,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.Г.Д./; на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 1680.00
лв. /хиляда
шестстотин и осемдесет лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./