Решение по дело №12769/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            29.06.2022 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                       гражданско отделение

На втори юни                                                                 две хиляди двадесет и втора година

В открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  12769 по описа за 2020 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „****.” ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на С.Г.Д., ЕГН **********,***, че съществува вземането му, за което по ч.гр.д. № 5841/2020г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 453.04 лева /четиристотин петдесет и три лева и четири стотинки/, представляваща незаплатена сума за ползвани **** по партида с абонатен номер ****за периода от 24.01.2012г. до 18.12.2019г., за обект, находящ се гр. В., ул. „Д.“ № ***, ап.****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 130.36 лева /сто и тридесет лева и тридесет и шест стотинки/ – сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху главниците по всяка от фактурите, в която са посочени, считано от падежите им – 30 дни след издаването на фактурите до 12.03.2020г.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Между ищецът, като доставчик и ответникът, като потребител бил сключен договор при Общи условия за предоставяне на ****** до обект находящ се в гр. В., ул. „Д.“ № ***, ап. ****. Доставчикът изпълнил задължението си като доставил през периода от  24.01.2012г. до 18.12.2019 г., отвел и пречистил вода на обща стойност 453.04 лева  лв. по партида с абонатен номер № 1276790, за плащането на която били издавани ежемесечни и/или сборни за определен период фактури. Посочената във всяка една от тях цена не била заплатена в уговорения 30-дневен срок от издаването им, поради което се дължи и обезщетение за забава. За събиране на вземането си ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено, като по ч.гр.д. № 5841/2020г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение, която била връчена при условието на чл. 47 ал. 5 ГПК и на заявителя били дадени указания да предяви иск. Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания. Претендират се разноските, направени в исковото и заповедното производство. 

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва качеството на потребител и реалната доставка на ВиК услуги до обекта и в размера посочени от ищеца. Оспорва наличието на монтиран метрологично годен водомер в този обект. Сочи, че ответникът неправилно е вписан като титуляр на партидата открита за обекта и не е подписвал договор с ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност за задължението. Претендират се разноски.

             Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. 5841/2020г. по описа на ВРС се установява издаването на заповед за изпълнение в полза на „****” ООД против С.Г.Д., ЕГН **********.

От писмените доказателства – копия от общи условия за предоставяне на ****  на потребителите на ****оператор „*******“ ООД, извадки от решение  № ОУ – 09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, Решение № Ц-23 от 30.06.2016г. на КЕВР, Решение № БП- Ц-3 от 28.04.2017г. на КЕВР, Решение № Ц-34 от 15.12.2017г. на КЕРВ, Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на  КЕРВ с по два броя обяви за обнародване;  справка № 698855/18.06.2021г. от Агенция вписвания; справки за недобора и опис на отчети на частен абонат № **** до 12.03.2020г; лист от карнет по партидата на аб. № **** за период от 08.2016г. до 01.2019г.; констативен протокол № 111/17.09.2020г. за показания на измервателния уред; уведомително писмо № 1000 за изтекла валидност на метрологична проверка,  се установява, че:    от  „*****”  ООД, като оператор на **** услуги са били публикувани общи условия за доставката им, които са били одобрени от ДКЕВР, както и приетите от дружеството цени на услугите. На 20.09.1994г. С.Г.Д. закупила ап. 133 находящ се в гр. В., ул. „Д.“ № ***, ет.** В счетоводството на оператор „В*****” ООД към 12.03.2020г. са били налице задължения на абонат с номер № ***** С.Г.Д., в размер на  453,04 лв. – главница и  130,36 – лихви. Показанията в обекта са били отчитани в карнет от инкасатор през месеци 08.2016г., 06.,11. и 12.2018г., и 01.2019г., с посочен абонат Георги Димитров, № 1276790, водомер № 0009619 и с подпис в графа абонат срещу дата 06.2018г. при показание от 519 м3.   На 17.09.2020г. служители на „В.****” ООД са установили, че в обекта е налице монтиран водомер с № *****, който е извън срок на метрологична годност с показание 533м3 като било дадено указание за подмяната му. При проверката е присъствал и за даденото указание е бил известен М. Д. – наемател.

От заключението по приетата ССчЕ се установява, че счетоводството на „В******” ООД е водено редовно. Въз основа на отразяванията в него и издадените фактури, стойността на задълженето на абонат № 1276790 е 453,04 лв., като начислената лихва за забава върху задължението по всяка от фактурите считано от падежа му до 12.03.2020г. е 130,36 лв. След оглед на място вещто лице е установил, че в ап. 133 находящ се в гр. В., ул. „Д.“ № **, ет.* е монтиран водомер с № *****и показание 351 м3. Пломбата била на място, но според състоянието й и това на околното пространство, според вещото лице е имало упражнено въздействие по отношение на водомера.

 Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 208 вр. чл. 200 ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.

                Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за продажба на ***** услуги, доставката от продавача на уговорените с договора стоки на купувача, както и падежа за плащането на дължимата цена. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на дължимата цена по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.

За настоящия казус, освен горецитираните норми, са относими и тези регламентирани с Наредба № 4/14.09.2004г. на Министър на РР за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

            По делото не се спори, че дружеството – ищец има качеството на оператор на „****” услуги по см. на чл. 2 от Наредбата, както и че доставката им се регламентира от договор при общи условия, приети и влезли в сила по реда на чл. 8 от Наредбата.

            Спорно по делото е качеството на ответника на потребител по см. на Наредба № 4/14.09.2004г. Съгласно чл. 14 от цитираната наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С влизането в сила на Наредба № 4, в §3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите **** и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите *****. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл.3 и чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като ако потребителят желае различни тези условия, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в и случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на собствеността, респ. ползването е достатъчен, за да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.

            От обсъдената справка от АВ се установява, че ответникът се легитимира като собственик на водоснабдения обект от 20.09.1994г. по силата на договор за покупка обективиран в нотариален акт.

            Въз основа на изложените доводи, ВРС намира, че страните са били обвързани с валиден договор за доставка на **** услуги в жилището на ответника – потребител по см. чл. 3 от Наредба № 4/2004г. и на чл. 2 от ОУ като собственик на водоснабдения имот.

            В случая е налице надлежно съставен по уредения нормативен ред отчетен документ за ползваните **** услуги в имота /карнет/, който е частен, но носещ подписа на потребител /или на негов представител/, и не беше оспорен относно автентичността си, поради което е годно доказателство за потребление от 519 м3 в обекта към датата на положения подпис  юни 2018г.

            Установява се също така, че към 17.09.2020г. в имота на ответника е бил налице монтиран водомер с друг номер и показание 533 м3, като монтажа е извършен без знанието на доставчика. Този водомер е наличен и към момента, но с показание 351 м3 и следи от външно въздействие по пломбата му.

            Въз основа на гореизложените мотиви, искът се явява основателен, доколкото последното показание, по което е формирана претенцията на ищеца е 532 м3 към дата 18.12.2019г.

            Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, доколкото от падежа на всяко от задълженията – 30 дни след издаване на съответната фактура до подаване на процесното заявление по чл. 410 ГПК не е изтекъл предвидения в чл. 111 б. „б“ и б. „в“ от  ЗЗД  тригодишен срок.

            Предвид основателността на иска за главница, доказана по своето основание е и претенцията за обезщетение за забава. За дължимостта му, съобразно специалните норми на Наредба № 4/14.09.2004г. и клаузите на Общите условия на дружеството-оператор, не е необходимо получаване на издадената фактура. Стойността му се установява от ССчЕ.

            На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси и депозит за изготвената експретиза са общо 325 лева. Съдът определя на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 50 лв.,съобразно искането обективирано в списък по чл. 80 ГПК. Следва да се присъдят на ищеца и разноските по заповедното производство в размер на 75 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                     Р   Е   Ш  И

 

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „***.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** и С.Г.Д., ЕГН **********,***, че съществува вземането, за което по ч.гр.д. № 5841/2020г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 453.04 лева /четиристотин петдесет и три лева и четири стотинки/, представляваща незаплатена сума за ползвани **** по партида с абонатен номер **** за периода от 24.01.2012г. до 18.12.2019г., за обект, находящ се гр. В., ул. „Д.“ № ***, ап. ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 130.36 лева /сто и тридесет лева и тридесет и шест стотинки/ – сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху главниците по всяка от фактурите, в която са посочени, считано от падежите им – 30 дни след издаването на фактурите до 12.03.2020г.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК С.Г.Д., ЕГН ********** да заплати на „***.” ООД, ЕИК ******,  сумата от   375  лева, представляващи разноски по настоящото дело и  75  лева разноски по ч.гр.д. №  5841 /2020г. по описа на ВРС.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: