Р
Е Ш Е Н И Е
№
6
Габрово,
17.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР
РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря Мариела Караджова и с участието на прокурор
Дичева от Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията
КИРОВА к.а.н.д. № 170 от 2021 година по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна
жалба вх. № СДА-01-2091 от 1.12.2021 г., подадена от Дирекция „Инспекция
потруда“ /ДИТ/ - Габрово, против съдебно Решение № 164 от 9.11.2021 г.,
постановено по н.а.х.д. № 399 от 2021 г. по описа на Районен съд Габрово /РСГ/,
с искане за неговата отмяна, в едно с потвърждаване на отмененото с него
Наказателно постановление /НП/ № 07-001361 от 16.04.2021 г. на директор
Дирекция „Инспекция по труда“ - Габрово.
С атакуваното съдебно
решение е отменено така посоченото НП, с което на „М. ***, ЕИК: ***********, на
основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ за нарушение на 62, ал. 1,
във вр. с чл. 1, ал. 2 от същия е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00
/две хиляди/ лв.
Нарушението, за
което е издадено процесното НП, се изразяват в следното:
При извършена
проверка на 16.03.2021г., между 12.30 ч. – 13.30 ч., по работни места в обект
на контрол – магазин, стопанисван от дружеството, е установено, че Б. Р. Х. осъществява
трудова дейност като „продавач – консултант“. От лицето са изискани писмени
обяснения, в които Х. сочи, че работи в обекта на тази длъжност с работно
място, работно време по график, фиксирани почивки, но не е сключило писмен
трудов договор. Посочило е, че е сключило граждански такъв за срока 1.03.2021
г. – 1.04.2021 г., като извършвал услуга – продажба на хранителни добавки,
опериране с касов апарат. Контролните органи по спазване на трудовото
законодателство считат, че в случая са налице трудови правоотношения,
неоформени чрез задължителен писмен трудов договор, поради което на
работодателя е съставен АУАН и е издадено процесното НП.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. Жалбоподателят намира,
че не са налице основания за сключване на трудов договор, т.к. отношенията са с
гражданскоправен характер.
За да отмени
процесното НП първоинстанционният съд е счел, че българското законодателство
признава както трудовите, така и гражданските договори. Нормата на чл. 66 от КТ
съдържа елементите на трудовия договор. На плоскостта на конкретния казус няма
основание да се приеме, че гражданският договор, сключен между дружеството и
посоченото физическо лице, прикрива трудови правоотношения. В случая става
въпрос за еднократен акт за извършване на конкретно определена работа за
непродължителен период от време – един месец. В приложения към преписката
договор липсват основни реквизити на трудовия такъв: наименование на
длъжността, характера на работата, посочен размер на основен и удължен платен
годишен отпуск, срок на предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение, периодичност на заплащане на възнаграждението, продължителност
на работния ден и работната седмица. Не е фиксирано задължение за спазване на
трудовата дисциплина. Този договор се
разминава и с дадените обяснения от наетото лице, което е записало наименование
на длъжност, работно време по посочен график, почивка. В съдебно заседание,
разпитан като свидетел, същият сочи, че е вписал в декларацията работното време
на магазина, в рамките на което той следва да осъществява дейността по
сключения граждански договор, според който той трябвало да обслужва клиенти,
както се било случило в деня на проверката. Още тогава това лице заявило на
проверяващите, че работи по граждански договор. Въз основа на така изложеното
съдът е счел, че няма данни и доказателства, от които да се заключи, че
правоотношението е трудово по своя характер, поради което намира, че не е
налице нарушението, за което от жалбоподателя е потърсена административно
наказателна отговорност и на това основание е отменил процесното НП.
В законния срок
касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт. Жалбата е депозирана в
законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и
следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт С., която поддържа жалбата и моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора при нейното уважаване. Касаторът
обосновава тезата, че в случая е налице установено предоставяне на работна
сила, а не на определен резултат. Страната се мотивира с представената писмена
декларация от работника, според която са налице трудови правоотношения. Същият
е посочил, че работи по граждански договор, но такъв не е бил представен по
време на проверката. Приложеният по-късно такъв се разминава със съдържанието
на подписаната декларация. Освен това с него не е договорено извършването на
конкретна по вид и количество работа, нито резултат от такава. Налице е
престиране на работна сила за определен период. Договорено е еднократно платимо
възнаграждение в размер на МРЗ. Във връзка с този случай е издадено
Постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ, с което е обявено съществуването на трудово
правоотношение между дружеството и процесното лице, което е влязло в сила и въз
основа на него с работника е сключен трудов договор, регистриран в ТД на НАП.
Ответната страна се
представлява от адв. М., който оспорва жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.
АУАН, въз основа на
който е издадено процесното НП, е издаден от компетентен орган и в предвидената
от закона форма. В него нарушението е описано така, както това е сторено в
последствие в оспореното пред съда НП.
Процесното НП е
издадено също от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона
компетентност.
Няма спор, че АУАН
и НП, обект на производството пред ГРС, са издадени въз основа на проведена
проверка в търговски обект – магазин, стопанисван от санкционираното дружество.
При проверката в обекта е установено лице, което проверяващите са възприели
като работник и са му предоставили да попълни декларация за обстоятелствата
относно вида и съдържанието на отношенията му с търговеца, стопанисващ обекта.
Тя е приложена по делото и е от дата 16.03.2021 г., попълнена и подписана от
лицето в 12.35 часа. В нея то е посочило, че работи като продавач-консултант от
1.03.2021 г. , с работно време “по график два работни / два почивни дни“, през
цялата седмица, като е посочил и почасовото си работно време в делничен и
почивен ден. За работата не е сключен трудов договор, но има граждански такъв.
Работата му се състои в продаване на хранителни добавки, опериране с касовия
апарат, издава касови бележки на клиентите, за което получава възнаграждение за
месечния период от 650.00 лв.
По делото е
представен Протокол за извършена проверка от 25.03.2021 г. на служители от ДИТ
– Габрово. В т. 7 от него е описан процесният случай, с оглед на което е
издадено Постановление за обявяване на трудово правоотношение с лицето, като е
предоставен срок за изпълнение. Съдът не може да сподели идеята, че лицето се е
объркало, като е вписало работното време, смятайки, че това е работното време
на обекта. В декларацията изрично е посочено да се запише: „Работя в … с
работно време ……..“, като отразяването, че то работи „по график“ няма как да се
отнесе към работното време на един магазин. Графикът „два работни/два почивни
дни“ касае работещите, не обекта. Несъстоятелно е да се приеме такова твърдение
за истинно, няма как самият обект да работи „по график“ с два работни и два
почивни дни. Единствено като работно време на магазина може да се приеме
посоченото „от понеделник до петък 9.30 – 19.30, събота 10.00 до 19.00 и неделя
от 11.00 до 16.00“, но това не променя факта, че лицето е работило в същия този
обект при посочения от самото него личен график. От съдържанието на
декларацията ясно, че в случая е налице именно трудово правоотношение. Това, че
лицето е посочило, че ще работи един месец, по никакъв начин не навежда на друг
извод. Трудови договори могат да се сключат и за месец, както дори за работа в
определени дни от месеца, без това да ги прави граждански. Не продължителността
на правоотношението го характеризира като трудово или гражданско, а самото му
съдържание. Наличието на „екстремна ситуация“, за каквато пише в обяснението си
управителят на дружеството, също не е причина едно правоотношение да се оформи
като гражданско. Напротив, щом се престира работна сила при съответните условия
на зависимост от насрещната страна, то няма никаква пречка оформянето да стане
съгласно приложимите норми на трудовото законодателство. Напротив – това е
задължително.
Освен декларацията,
по делото са приложени и писмени обяснения от същата дата, 13.09 часа, в които работещото
в обекта лице сочи, че бил служител във фирмата от 2019 г. През лятото му се
наложило да замине за морето и намерил друг човек за неговото работно място, но
той „внезапно изчезнал“, поради което се наложило да се търси друг и така бил
сключен с него граждански договор – „докато се намери другият човек“. От тези
обяснения става ясно, че от започването си да работи през 2019 г. това лице е
вършило една и съща работа и няма никаква логика само за въпросния един месец
тя е да е обективирана като граждански договор, а преди това, от 2019 г., той
да е бил „служител“, т.е. на трудов договор.
Приложен е
граждански договор от 1.02.2021г. между дружеството и това лице за едномесечен
период, в който е договорено, че ще се извършва работа в процесния търговски
обект „в удобно за лицето време … подреждане на витрина, почистване на обекта и
при необходимост – обслужване на клиенти, като се спазват правилата за
безопасна…“ /неясно какво/. По делото нито се твърди, нито се установява, че по
времето, когато това лице е работело в магазина, в него е имало друг служител,
който да обслужва клиентите. Самите проверяващи са установили, че това лице извършва
именно такава основна функция – продажба на стока от магазина и опериране с
касовия апарат, което, впрочем, сочи и лицето в обясненията си, дадени на
място. В случая следва да се приеме, че лицето е било наето на работа като
продавач-консултат, както е записало и самото то. Такова правоотношение е
типично трудово правоотношение, с работно време, в обект изцяло на разположение
на работодателя, с почивка, както е посочено – от един час на ден. Договорено е
горепосоченото възнаграждение и е посочено, че договорът е такъв „за изработка,
за поръчка и комисионен, съгласно ЗЗД“ – не е уточнено кой от така изброените
видове всъщност е този договор, а те не се покриват по своето съдържание и цел.
Лицето е вписано в Книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа –
начален инструктаж с данни за проведен такъв от 13.02.2019 г. В такава книга се
вписват работещите по трудово правоотношение.
Този граждански
договор е представен на проверяващите не при проверката, а на 25.03.2021 г.,
заедно с други документи, които били представени от работодателя в ДИТ –
Габрово, като съдът приема, че той е изготвен за целите на защитата
работодателя в настоящото производство. В него не е договорено престиране на
определен резултат, който да може да се изчисли количествено или по друг точен
критерий, да бъде предаден, респективно – приет и при изпълнението на който да
бъде заплатена договорената сума. Договорът категорично не е такъв за
изработка, т.к. не съответства на съдържанието на такъв. Ако е комисионен или такъв
за поръчка, то отново в него следва да има договорена определена по вид и
количество работа. Човекът, който продава стоки в чужд търговски обект, с
посочено фиксирано работно време, с договорена почивка, си е продавач по
трудово правоотношение.
Органите на ДИТ –
Габрово са дали предписание на дружеството да сключи трудов договор с
процесното лице в посочен от тях срок. Няма данни предписанието да е било
обжалвано и такъв договор е бил сключен, видно от свидетелските показания на
свидетелката Г.. Следователно самите страни са възприели, че на практика по
между им съществува именно трудово правоотношение.
От показанията на
разпитаните свидетели става ясно, че лицето е било зад щанда да продава стоки,
не се е занимавало с чистене и подреждане на витрината и по времена проверката
в обекта не е имало друго лице, което да се счита за продавач. Правилно
проверяващите са възприели, че лицето е наето да продава стоки за определено
работно време, работещо по график, с определена почивка и срещу месечно възнаграждение.
Неправилно тези правоотношения не са били уредени като трудови. Дали ще се
уредят по този начин или като граждански не зависи от волята на страните, а от
това, дали едната дължи на другата работна сила или определен резултат. В
случая не може да става дума за дължимост на резултат – такъв нито има
договорен, нито може да се уговори при изпълнение на такива по вид функции.
Трудовото законодателство е закрилно и не може неговите норми да се дерогират
по волята на страните, едната от които е икономически по-слаба и зависима от
другата. Затова и са предвидени контролни органи с определени правомощшия,
които да съблюдават дали тези правила се спазват и при нарушения да търсят
съответната юридическа отговорност от нарушителя и да предприемат и други мерки,
каквито са ПАМ, вкл. обявяване на трудово правоотношение за възникнало, както и
налагането на санкции при правонарушения.
Правилно е посочена
нарушената правна норма. Съгласно чл. 62, ал.1 от КТ трудовият
договор се сключва в писмена форма, а според чл. 1, ал. 2 от същия нормативен
акт отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Санкционираното
дружество е нарушило именно тези разпоредби, като не е оформило като трудови
правоотношенията си с работещия в търговския му обект посредством писмен трудов
договор.
Визираната в НП и
приложима за случая норма на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда, че работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 или 3
и чл. 63, ал. 1 или 2,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., като наложената имуществена санкция е 2000 лв., които,
според административно наказващият орган, са близки до минимума и съответстват
на вида и тежестта на извършеното нарушение.
Нарушението е
налице, установено е по несъмнен начин от фактическа страна, санкцията е
правилно индивидуализирана, което прави НП законосъобразно. Като е отменил същото,
първоинстанционният съд е допуснат нарушение на материалния закон. Поради така
изложеното настоящият съдебен състав намира, че решението на РС следва да бъде отменено,
а процесното НП да бъде потвърдено.
При този изход на
спора основателно се явява искането на процесуалния представител на касатора за
присъждане на деловодни разноски за настояща съдебна инстанция, съставляващи
юрисконсултско възнаграждение, каквито съдът следва да присъди на минималната
им стойност от 80.00 лв. за двете съдебни инстанции, т.к. разноски са били
поискани от страна своевременно и пред двете такива.
Въз основа на
горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо, от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 164 от 9.11.2021 г., постановено по
н.а.х.д. № 399 от 2021 г. по описа на Районен съд Габрово /РСГ/, като
незаконосъобразно и
ПОТВЪРЖДАВА
отмененото с него Наказателно постановление /НП/ № 07-001361 от 16.04.2021 г.
на директор Дирекция „Инспекция по труда“ - Габрово, с което на „М. ***, ЕИК: ********,
за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лв. на основание чл. 414,
ал. 3 от същия нормативен акт, като законосъобразно.
ОСЪЖДА М. ***, ЕИК:
*********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово
деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 80.00
/осемдесет/ лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение, както и за предходната съдебна инстанция в размер на
80.00 /осемдесет/ лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.