Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на осми юли
през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА
и прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм.
нак. д. № 984/2021 г. по описа
на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл. 2 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 348 от
Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/.
Образувано е по касационна жалба на Община Варна
адрес за призоваване: бул. „О.П.П." № **, представлявана от И.П - кмет, против Решение №
260238/22.02.2021 г. на ВРС, постановено по НАХД № 4783/2020г. по описа на
същия съд, с което е потвърдено НП № 486/19.10.2020 г. издадено от Т.В.И – зам.
кмет на Община Варна, с което на П.А.А. на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на
чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
Релевира се допуснато нарушение на закона –
касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс,
вр. чл. 63 от ЗАНН. Считат се за
неправилни изводите на ВРС,
че разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда две алтернативни
хипотези с които се въвежда правило за поведение. Като неправилен се определя и извода на
съда, за
нарушено право на защита на жалбоподателя,
като се налагат доводи, че съдържащите
се в НП данни са достатъчни в степен,
в която да позволяват на
нарушителя да разбере, за какво точно нарушение е бил санкциониран. Отправеното
искане към съда е за отмяна на решението
на ВРС.
В съдебно заседание касаторът не се явява и
не се представлява.
Ответникът по касация – П.А.А., не се явява и не се
представлява в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд - Варна счита касационната жалба за процесуално допустима
като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна с правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на обжалване във въззивното производство е било наказателно постановление№ 4783/2020
год., издадено от Зам.
кмет на Община Варна, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, на П.А.А. на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/
лева.
От фактическа страна ВРС е приел, че на 25.09.2020
г. следобед, като полицай
при група „Общинска полици“ при ОДМВР – Варна К.Б.И.e
изпълнявал служебните си задължения на паркинга за репатрирани автомобили. На същата дата
бил репатриран лек автомобил „**“ с рег. № ** ***. На И. бил представен
констативен протокол на ОП „Общински паркинги и синя зона“, изготвен от репатриращите
служители, в който било посочено, че около 14,20 часа на същата дата в гр.
Варна, на кръстовището на ул. „Д.Л.“ с ул. „О.М.“, на разстояние по-малко от 5
метра от него, е бил
паркиран лек автомобил „**“ с рег. № ** ***. На място пристигнал жалбоподателят
П.А.А., който възразил да е извършвал нарушение на ЗДвП. Предвид наличието на
възражение И. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, който връчил на
нарушителя срещу подпис. В графата за възражения нарушителят написал, че между
неговия автомобил и кръстовището е имало паркирани още три автомобила, т.е.
неговият автомобил се е намирал на повече от 8 метра от кръстовището. В предвидения
в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е било депозирано от
въззивника писмено възражение срещу съставения АУАН.
На 19.10.2020
г. Т.В.И – заместник кмет на Община
Варна (оправомощен от кмета на Община Варна като компетентен да издава
наказателни постановления), издал обжалваното наказателно постановление.
Според предходната съдебна инстанция, АУАН и НП са
издадени от компетентни орган, в срока по чл. 34 от ЗАНН, като съдържат всички
необходими реквизити по чл. 42 и 57 от ЗАНН. АУАН съдържа пълно, точно и ясно
описание на нарушението.
ВРС е изложил в мотивите на своето решение правно
становище за извършено
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Прието е от ВРС, че наказващият
орган е описал противоречиво нарушението в НП, а именно - А. е паркирал на
кръстовище и на разстояние по-малко от пет метра от него. Възприетото от въззивната инстанция заключение,
е че в наказателното
постановление са посочени като осъществени две различни хипотези, алтернативно
регламентирани в ЗДвП,
поради което изложеното по противоречив начин описание на
нарушението,
чрез посочване на алтернативни хипотези (автомобилът или е бил паркиран на
кръстовище или е бил паркиран на разстояние по-малко от 5 метра от него) е съществено
нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. По този начин било нарушено правото на
защита на наказаното лице,
поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението, за което
наказващият орган е наложил административно наказание.
С тези съображения ВРС е приел, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и е
отменил същото.
Така постановеното решение е неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1,
т. 1 НПК във вр. чл. 63 ЗАНН.
В НП е посочено, че ответникът е паркирал в кръстовище, като
създава пречки за преминаването на останалите участници в движението. Настоящата касационна инстанция счита,
че така описаното в АУАН и НП
обстоятелство, че се създават пречки за преминаването на
останалите участници в движението, не
може да се квалифицира, като съществено процесуално нарушение, тъй като от съдържанието както на АУАН, така и
от самото НП е пределно ясно за какво нарушение е наказан А., а именно – за това,
че е паркирал в кръстовище. Без значение за съставомерността на нарушението е
обстоятелството, дали е било затруднено преминаването на останалите участници в
движението. Макар и да е възникнало, като резултат
от неправомерното поведение на ответника, това обстоятелство не
е съставомерен елемент, нито факт, относим към съставомерните елементи на
нарушението.
Следва
да се посочи, че наложеното наказание съответства на тежестта на
нарушението, тъй като след като автомобилът е бил паркиран в кръстовище безспорно се препятства възможността на
останалите участници в движението да извършват маневри и преминават
безпрепятствено района на кръстовището. Случаят не е немаловажен,
понеже не са установени обстоятелства, които да отличават извършеното нарушение
от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената
опасност на нарушението, респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е
формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените
отношения, които нормата на чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП e
призвана да гарантира, а именно гарантиране на безпрепятствено преминаване през
района на кръстовища.
Касационната инстанция счита обжалваното съдебно
решение за неправилно
като при неговото постановяване е допуснато заявеното касационно основание за обжалване - нарушение
на закона. Според правилото на чл.348, ал.1, т.1 от НПК , приложимо по арг. на
чл. 63 от ЗАНН, нарушение на закона е налице, когато той е приложен неправилно
или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Установеното
от настоящата инстанция основание за отмяна на решението на ВРС налага извода,
че същото следва да бъде отменено.
На основание чл. 221, ал. 1 АПК, вр. чл. 63 ЗАНН
делото следва да бъде решено по същество.
Приложената административнонаказателна разпоредба
гласи, че се наказва с глоба 50 лв. водач, който неправилно престоява или
паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или
кръстовище.
В жалбата
си пред въззивния съд ответникът оспорва начина на установяване на нарушението
от служител на общинско предприятие „Общински
паркинги и сина зона Варна“ като счита, че актосъставителят не е бил
пряк свидетел на нарушението. Оспорват се и компетентността на зам. кмета на
общината да издава наказателни постановления по ЗДвП. Сочат се извършени от АНО
нарушения на чл. 52, ал. 4 ЗАНН с твърдения, че не са преценени възраженията на
извършителя и събраните доказателства, съответно не е извършено разследване на
спорните обстоятелства.
Наказателното
постановление е финализиращ акт на
административно-наказателното
производство, което се образува със съставяне на АУАН (чл. 36, ал. 1 ЗАНН). В
конкретния случай АУАН № 5649/25.09.2020 г., въз
основа на който е издадено обжалваното по съдебен ред НП № 486/19.10.2020 г., е
съставен от младши инспектор на длъжност полицай към общинска полиция въз основа на данни събрани от
служителя на репатриращия автомобил и още двама свидетели, отразени в
констативния протокол с № 45138/25.09.2020 година. В тази връзка следва да се посочи, че
в ЗАНН и в ЗДвП липсва изискване съставителят на АУАН да е също и очевидец на
нарушението, поради което възраженията на ответника, че нарушението не е
установено по надлежния ред е неоснователно. Събраните в хода на въззивното производство доказателства
недвусмислено сочат, че А. е паркирал на
кръстовището на улиците „Д.Л.“ и „О.М.“
в гр. Варна на 25.09.2020 година.
Неоснователно
е и възражението на ответника за липса на компетентност на АНО да издава
наказателни постановления по ЗДвП. Съгласно чл. 167, ал. 2 т. 1 ЗДвП служби
за контрол, определени от кметовете на общините
контролират в населените места изправността и състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и
регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни
превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за
движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се
по велосипедна инфраструктура и на правилното използване на алармените
инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана.
Приложени са към
преписката заповеди с
№ 4129/05.11.2018 г. и № 0506/07.02.2020
г.на кмета на Община Варна.
С първата е определена като служба за контрол звено „ Общинска полиция“, а с втората на Зам. кмета на
общината Т. И. са делегирани правомощия по издаване на НП по ЗДвП.
Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП
актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон.
Изложената
регламентация в нормативни и административни актове навежда на извод за
компетентност на актосъставителя
и за АНО, поради което заявеното оплакване в жалбата е
неоснователно.
Предвид безсъмнено
установеното съществуване на описаните факти в издаденото НП и тяхната
кореспонденция с предписанието на чл. 183 , ал. 4, т. 8 ЗДвП произнасянето на АНО в оспореното НП е законосъобразно.
При липса на констатирани процесуални нарушения, същото следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран
от изложеното, Варненският
административен съд, VІІ-ми касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 260238/22.02.2021
г., постановено по НАХД № 4783/2020
г. по описа на Варненски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 486/19.10.2020
г. издадено от Т.В.И – зам. кмет на Община Варна, с което на П.А.А. на
основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.