Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
град Горна Оряховица, 04.03.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично
заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при
секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ………....................…,
разгледа докладваното от съдията Станчев АНД
№ 737 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В.К.Н. е
останал недоволен и обжалва наказателно постановление № **********/04.10.2019
г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните-Велико
Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 350
лв. на основание чл. 420а, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) за нарушаване
на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от същия закон. Поддържа, че описаното
в наказателното постановление било несъстоятелно и несъставомерно,
тъй като се основавало на изопачени обстоятелства. Твърди, че посоченото в
наказателното постановление прасе не било 150 кг. Органите, установили
нарушението, не били влизали в дома на родителите му и не били видели прасето,
а освен това нямали разрешение да влизат в този дом. Обстоятелството, че
дворът, където е отглеждано прасето, попадал в 10-километровата зона около свинекомплекса на „Г.“ ООД, нямало отношение към предмета
на наказателното постановление. Наказващият орган не бил обсъдил изискванията
по чл. 27 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Н.А. ***
поддържа жалбата. Посочва, че жалбоподателят е спазил изискванията на
издадената от Община Стражица наредба, регламентираща реда и условията за
отглеждане на животни. Нямало доказателства как е достигнала до жалбоподателя
заповедта за принудителното умъртвяване на свине. Свидетелят Ц. заявил в
показанията си, че не е виждал посоченото в наказателното постановление прасе,
както и че в негово присъствие актосъставителят не е влизал в стопанските
сгради за оглед. От представената карта се установявало, че разстоянието от
дома на жалбоподателя до свинекомплекса на „Г.“ ООД
било 20,10 км. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
ОБЛАСТНАТА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ-ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, представлявана от директора д-р С.С. чрез пълномощника
адвокат Е.Н. оспорва жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление като законосъобразно.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована,
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 26.09.2019 г. свидетелят Д.Г.Д. – главен инспектор в ОДБХ-Велико Търново и официален ветеринарен лекар за община
Стражица, извършил проверка по повод подаден сигнал на телефон 112 за това, че
жалбоподателят В.К.Н. „крие свиня майка с 11 малки прасенца“ в старата къща на
ул. *** № *** в град Стражица (справката на л.9). На посочения в сигнала адрес Д.
отишъл със свидетеля Й.Ц.Ц. – полицейски инспектор в
РУ-Стражица, на когото било възложено да съдейства при проверката. От улицата
пред имота Д. видял, че в двора се намира стопанско помещение, в което има едно
прасе без поставена ушна марка. От имота излязъл жалбоподателят Н., който
потвърдил, че в двора се отглежда прасе. Това обстоятелство потвърдил и бащата
на жалбоподателя. Д. поискал документ за произхода на прасето, но жалбоподателят
не представил такъв.
Д. съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт
за установяване на административно нарушение № 783/26.09.2019 г., в който
посочил, че при проверката е намерил в имота неидентифицирано и незаклано
прасе, и приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 139, т. 1 от ЗВД. Н. подписал съставения против него акт и получил срещу
разписка препис от акта.
На 04.10.2019 г., след като разгледал преписката,
образувана по съставения от свидетеля Д. акт за установяване на административно
нарушение, директорът на Областната дирекция по безопасност на храните-Велико
Търново издал обжалваното наказателно постановление № **********/04.10.2019 г.,
с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на
350 лв. на основание чл. 420а, ал. 1 от ЗВД за нарушаване на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1
от същия закон.
Препис от постановлението бил връчен на Н. на 11.10.2019
г. (известието за доставяне на л.16), който на 14.10.2019 г. подал по пощата
жалбата против същото (пощенското клеймо върху плика на л.17).
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Д.Г.Д.
и Й.Ц.Ц. и приетите писмени доказателства, описани
подробно в протоколите за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по дело съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия
орган в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Актът за установяване на административното нарушение е
съставен от компетентен орган (чл. 472, ал. 1 от ЗВД)
и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да
изложи възраженията си против констатациите в акта при неговото съставяне и в
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган (чл. 472, ал. 2 от ЗВД)
преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа
предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Ето защо съдът приема,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Относно материалната законосъобразност на наказателното постановление
съдът приема следното:
От показанията на свидетелите Д. и Ц. се установява по
несъмнен начин, че към 26.09.2019 г. в имота на посочения по-горе адрес
жалбоподателят е отглеждал неидентифицирано по надлежния ред прасе. С това
деяние Н. е нарушил въведената с разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВД забрана и е осъществил състава на нарушението по чл. 420а, ал. 1 от същия закон.
Соченото от жалбоподателя обстоятелство, че проверяващите
не са влизали в имота, тъй като не са имали разрешение за това от
собствениците, не разколебава извода за несъмнена доказаност
на нарушението. Свидетелят Д. посочва, че видял от улицата, от разстояние 10-15
метра прасе без ушна марка в стопанско помещение в двора на имота. От друга
страна, свидетелят Ц. заявява, че пред проверяващите жалбоподателят и неговият
баща потвърдили, че в двора се отглежда прасе. Така депозираните гласни
доказателства кореспондират с писменото изявление на жалбоподателя на стр.2 от бланката
на акта за установяване на административно нарушение, че няма възражения,
вписано под констатацията на актосъставителя за намерено в двора
неидентифицирано и незаклано прасе.
Изложените от защитника доводи, че жалбоподателят е
спазил правилата от общинската наредба за отглеждане на животни и че не е бил
уведомен за разпореждането на областната епизоотична
комисия стопаните да заколят отглежданите в обекти тип „заден двор“ свине,
нямат отношение към въпроса за отговорността на Н. за нарушението по чл. 420а, ал. 1 от ЗВД. Съставът на
това нарушение се осъществява във всички случаи на виновно нарушаване на общата
забрана по чл. 139, ал. 1, т. 1 от закона да се отглеждат животни, на които не
е извършена официална идентификация. Без значение за осъществяването на състава
на това нарушение са обстоятелствата дали нарушителят е изпълнил допълнителните
изисквания за отглеждане на животни, регламентирани с общинска наредба, или
дали е уведомен за въведени от компетентен орган временни или с еднократно
действие мерки за ограничаване на епизоотии.
Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието като
административно нарушение по чл. 420а, ал.1 от ЗВД, но в отклонение от правилата по чл. 27 от ЗАНН е
определил размера на глобата над предвидения в закона минимум. Основателни са
възраженията на жалбоподателя и неговия защитник против констатациите в
обстоятелствената част на наказателното постановление, че отглежданото прасе е
било 150 кг и че имотът, в който е отглеждано, попада в 10-километровата зона
около свинекомплекса на „Г.“ ООД. За тези
обстоятелства от категорията на отегчаващите отговорността не бяха събрани
доказателства в хода на съдебното следствие, поради което същите не следва да
бъдат съобразявани при решаването на въпроса за размера на глобата. От друга
страна, в показанията си свидетелят Ц. излага много добри характеристични данни
за личността на жалбоподателя, възпроизвеждайки впечатленията си от работата
като полицейски инспектор, отговарящ за района, в който живее Н.. Тези данни за
личността на жалбоподателя следва да бъдат отчетени като смекчаващи
отговорността му обстоятелства. Като смекчаващо обстоятелство следва да бъде
взето предвид и направеното от жалбоподателя признание в хода на проверката за
това, че отглежда прасе в имота Предвид изложеното съдът приема, че съобразно
правилата по чл. 27 от ЗАНН административното наказание е следвало да бъде
определено при превес на смекчаващите обстоятелства в минималния предвиден в
закона размер. Това налага обжалваното наказателно постановление да бъде
изменено, като размерът на наложената глоба бъде намален от 350 на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № **********/04.10.2019 г., издадено от директора
на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с което на В.К.Н., ЕГН **********, с адрес ***, е
наложено административно наказание глоба
на основание чл. 420а,
ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за нарушаване на
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1
от същия закон, КАТО НАМАЛЯВА
размера на наложената глоба от 350 лв. (триста и петдесет лева) на 300 лв. (триста лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….