№ 71
гр. Радомир, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М... Д. М...
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20241730100853 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 205 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ответника С. М. П. и „Йеттел България“ ЕАД са
сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги № .../17.09.2021 г., съгласно който на клиента е
предоставен мобилен номер ....
2. Договор за мобилни услуги № .../23.11.2021 г., съгласно който на клиента е
предоставен мобилен номер ..., със стандартна месечна абонаментна такса от 46,99 лева с
вкл. ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна
такса в размер на 36,99 лева с вкл. ДДС.
3. Договор за мобилни услуги № .../23.11.2021 г., съгласно който на клиента е
предоставен мобилен номер ..., със стандартна месечна абонаментна такса от 34,99 лева с
вкл. ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна
такса в размер на 23,99 лева с вкл. ДДС.
4. Допълнително споразумение № .../23.11.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ... влизал в сила нов
абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса от 44,99 лева с вкл. ДДС, като
за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер
на 36,99 лева с вкл. ДДС.
5. Договор за мобилни услуги № ... и договор за лизинг от 07.12.2021 г. Съгласно
1
договора за мобилни услуги на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер ... (със
стандартна месечна абонаментна такса от 21,99 лева с вкл. ДДС, като за срока на договора
била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лева с вкл.
ДДС) и мобилен телефонен апарат „M...“. Предоставянето на устройството било уредено от
страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била
в размер на 229,77 лева с вкл. ДДС. За ползването ú, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за
лизинг, лизингополучателят се задължавал да заплати 23 бр. лизингови вноски, всяка в
размер на 9,99 лв. с вкл. ДДС, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
6. Договор за мобилни услуги № ... и договор за лизинг от 07.12.2021 г. Съгласно
договора за мобилни услуги на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер ... (със
стандартна месечна абонаментна такса от 15,99 лева с вкл. ДДС, като за срока на договора
била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 9,99 лева с вкл.
ДДС) и мобилно устройство – таблет „...“. Предоставянето на устройството било уредено от
страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била
в размер на 197,57 лева с вкл. ДДС. За ползването ú, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за
лизинг, лизингополучателят се задължавал да заплати 23 бр. месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 8,59 лева с вкл. ДДС, като било предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
7. Договор за допълнителен лизинг № .../07.12.2021 г. Съгласно договора за лизинг на
клиента бил предоставен мобилен апарат към номер ... – „X...“. Предоставянето на
устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата
цена на лизинговата вещ била в размер на 73,37 лева с вкл. ДДС. За ползването ú, на
основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължавал да заплати
23 бр. лизингови вноски в размер на 3,19 лева с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да
се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги чрез номера.
8. Договор за лизинг за базови аксесоари № .../07.12.2021 г. Съгласно договора, сключен
във връзка с договор за мобилни услуги с предпочетен номер ..., на клиента бил предоставен
пакет от аксесоари, включващ 4 бр. вещи, както следва: „Energizer CIA10 Earphones Black“,
„Team Group 32GB microSD cl10 80 MBS“, „OXO Trans cover Motorola Moto E20“ и
„MyScreen Lite Edge Motorola Moto E20“. Общата цена на комплекта от аксесоари била в
размер на 62,37 лв. с вкл. ДДС. За ползването му, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за
лизинг, лизингополучателят се задължавал да заплати 23 бр. лизингови вноски, всяка в
размер н...60 лева с вкл. ДДС, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез посочения номер.
Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 8 бр. фактури,
издадени в периода от м. декември 2021 г. до м. април 2022 г., както следва:
- Фактура № .../05.12.2021 г., издадена за отчетния период от 23.11.2021 г. до 04.12.2021
г., с обща начислена сума в размер на 51,78 лева, като след приспадане на надвнесено
2
плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 4,78 лева, претендираната
сума по фактурата била в размер на 47,00 лева.
- Фактура № .../20.12.2021 г., издадена за отчетния период от 20.11.2021 г. до 19.12.2021
г. с обща начислена сума в размер на 162,58 лева, като след приспадане на надвнесено
плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 54,70 лева,
претендираната сума по фактурата била в размер на 107,88 лева.
- Фактура № .../05.01.2022 г., издадена за отчетния период от 05.12.2021 г. до 04.01.2022
г., с обща начислена сума в размер на 70,97 лева.
- Фактура № .../20.01.2022 г., издадена за отчетния период от 20.12.2021 г. до 19.01.2022
г., с обща начислена сума в размер на 138,22 лева.
- Фактура № ...5.02.2021 г., издадена за отчетния период от 05.01.2022 г. до 04.02.2022 г.,
с обща начислена сума в размер на 42,80 лева.
Фактура № .../20.02.2022 г., издадена за отчетния период от 20.01.2022 г. до 19.02.2022 г.,
с обща начислена сума в размер на 108,95 лева.
След предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между
„Йеттел България“ ЕАД и С. М. П., при условията на който е ползван процесен номер ..., по
вина на потребителя поради изпадането му в забава, операторът издал фактура №
.../05.04.2022 г., включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочното му
прекратяване в размер на 139,94 лева, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски за предоставените с договорите за лизинг фитнес гривна „X...“ и комплект от 4 бр.
аксесоари (към номер ... от 07.12.2021 г.) в общ размер на 121,59 лева с вкл. ДДС.
Настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било
уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като
предпоставка за упражняването на това право била неизпълнението на паричните
задължения на лизингополучателя, в т. ч. по свързаните договори за мобилни услуги.
Ищцовото дружество издало и фактура № .../20.04.2022 г. за отчетния период от
20.03.2022 г. до 19.04.2022 г., която включвала следните задължения на клиента за посочения
период: неустойки за предсрочното прекратяване по вина на длъжника поради неизпълнение
на паричните му задължения на договорите за мобилни услуги за номера ..., ..., ... и ... в общ
размер на 536,61 лева, както и предсрочно изискуеми лизингови вноски по договорите за
лизинг за предоставяне на мобилен телефонен апарат „M...“ и таблет „Lenovo Tab M8 4G
Platinum“, в общ размер на 371,60 лева.
Изискуемостта на вземанията на „Йеттел България“ ЕАД по всяка от фактурите
настъпвала петнадесет дни след издаването ú.
Поради липса на изпълнение от страна на ответника, „Йеттел България” ЕАД депозирал
заявление по чл. 410 ГПК до РС – Радомир, въз основа на което било образувано ч. гр. д. №
180/2024 г. и в рамките на което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия положителен установителен иск.
3
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на
1685,56 лева, представляваща стойността на незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги № .../17.09.2021 г., договор за
мобилни услуги № .../23.11.2021 г., договор за мобилни услуги № .../23.11.2021 г.,
допълнително споразумение № .../23.11.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги,
договор за мобилни услуги № .../07.12.2021 г. и договор за мобилни услуги № .../07.12.2021
г., неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни номера ..., ...,
..., ... и ... и незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 07.12.2021 г. за мобилно
устройство, марка „M...“, договор за лизинг от 07.12.2021 г. за мобилно устройство – таблет
„...“, договор за допълнителен лизинг от 07.12.2021 г. за фитнес гривна „X...“ и договор за
лизинг за базови аксесоари от 07.12.2021 г., за което са издадени фактура № .../05.12.2021 г.,
фактура № .../20.12.2021 г., фактура № .../05.01.2022 г., фактура № .../20.01.2022 г., фактура №
...5.02.2022 г., фактура № .../20.02.2022 г., фактура № .../05.04.2022 г. и фактура №
.../20.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 19.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал
отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове, с твърдения, че
ответникът не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по
договорите за лизинг. Твърди и че, клаузите от процесните договори за мобилни услуги,
предвиждащи заплащане на неустойка, са нищожни поради противоречие с добрите нрави.
Противопоставя и възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземанията
на ищеца, претендирани с исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез назначения му особен
представител оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът „Йеттел България” ЕАД е подал на 19.01.2024 г. до Пернишкия районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника С.
М. П. за дължими суми по договори за мобилни услуги и договори за лизинг, въз основа на
което е образувано ч. гр. д. № 301/2024 г. на ПРС, изпратено по подсъдност на РС - Радомир.
В рамките на образуваното пред РдРС ч. гр. д. № 180/2024 г. в полза на заявителя е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 108/19.02.2024 г., връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са представени и приети:
1. Договор за мобилни услуги № .../17.09.2021 г., съгласно който на клиента е
предоставен мобилен номер ....
4
2. Договор за мобилни услуги № .../23.11.2021 г., съгласно който на клиента е
предоставен мобилен номер ..., със стандартна месечна абонаментна такса от 46,99 лева с
вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна
такса в размер на 36,99 лева с вкл. ДДС.
3. Договор за мобилни услуги № .../23.11.2021 г., съгласно който на клиента е
предоставен мобилен номер ..., със стандартна месечна абонаментна такса от 34,99 лева с
вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна
такса в размер на 23,99 лева с вкл. ДДС.
4. Допълнително споразумение № .../23.11.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ... влиза в сила нов
абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса от 44,99 лева с вкл. ДДС, като
за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на
36,99 лева с вкл. ДДС.
5. Договор за мобилни услуги № ... и договор за лизинг от 07.12.2021 г. Съгласно
договора за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ... (със
стандартна месечна абонаментна такса от 21,99 лева с вкл. ДДС, като за срока на договора е
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лева с вкл. ДДС) и
мобилен телефонен апарат „M...“.
6. Договор за мобилни услуги № ... и договор за лизинг от 07.12.2021 г. Съгласно
договора за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ... (със
стандартна месечна абонаментна такса от 15,99 лева с вкл. ДДС, като за срока на договора е
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 9,99 лева с вкл. ДДС) и
мобилно устройство – таблет „...“.
7. Договор за допълнителен лизинг № .../07.12.2021 г. Съгласно договора за лизинг на
клиента е предоставен мобилен апарат към номер ... – „X...“.
8. Договор за лизинг за базови аксесоари № .../07.12.2021 г. Съгласно договора, сключен
във връзка с договор за мобилни услуги с предпочетен номер ..., на клиента е предоставен
пакет от аксесоари, включващ 4 бр. вещи, както следва: „Energizer CIA10 Earphones Black“,
„Team Group 32GB microSD cl10 80 MBS“, „OXO Trans cover Motorola Moto E20“ и
„MyScreen Lite Edge Motorola Moto E20“.
По делото като писмени доказателства са приети и издадени от ищеца:
- Фактура № .../05.12.2021 г., издадена за отчетния период от 23.11.2021 г. до 04.12.2021
г., с обща начислена сума в размер на 51,78 лева
- Фактура № .../20.12.2021 г., издадена за отчетния период от 20.11.2021 г. до 19.12.2021
г. с обща начислена сума в размер на 162,58 лева.
- Фактура № .../05.01.2022 г., издадена за отчетния период от 05.12.2021 г. до 04.01.2022
г., с обща начислена сума в размер на 70,97 лева.
- Фактура № .../20.01.2022 г., издадена за отчетния период от 20.12.2021 г. до 19.01.2022
5
г., с обща начислена сума в размер на 138,22 лева.
- Фактура № ...5.02.2022 г., издадена за отчетния период от 05.01.2022 г. до 04.02.2022 г.,
с обща начислена сума в размер на 42,80 лева.
- Фактура № .../20.02.2022 г., издадена за отчетния период от 20.01.2022 г. до 19.02.2022
г., с обща начислена сума в размер на 108,95 лева.
- Фактура № .../05.04.2022 г., издадена за отчетния период от 05.03.2022 г. до 04.04.2022
г., с обща начислена сума в размер на 261,53 лева и
- Фактура № .../20.04.2022 г., издадена за отчетния период от 20.03.2022 г. до 19.04.2022
г., с обща начислена сума в размер на 908,21 лева
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена на
длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковете за установяване на вземането са
подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД за предоставени далекосъобщителни услуги:
За уважаването на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването
между него и ответника през процесните отчетни периоди на облигационно
правоотношение, породено от сочените договори за мобилни услуги, както и изпълнението
на насрещните му задължения по правоотношението чрез предоставяне за ползване на
ответника на мобилния телефонен номер и доставката на далекосъобщителните услуги по
вид и стойност, описани в издадените фактури.
Предвид приетите по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе, съдът намира, че
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което
операторът е предоставил на абоната – ответник, мобилни услуги, посредством
предоставянето на телефонни номера, при съответни месечни такси и срок на действие на
договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугите –
абонаментни такси. В договорите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите
условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им.
Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договор, сключен при
общи условия, като включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание
на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия. Те са
приети с положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато
с тях и е получило екземпляр от същите.
В разглеждания случая ответникът е подписал договорите за услуги с мобилния
оператор, ползвал е същите и не е изпълнил задължението си да заплаща стойността на
предоставените услуги и с поведението си е изпаднал в забава. Издадени са фактури, които
6
не е заплатил в срок. Следователно е осъществен фактическият състав на едно договорно
неизпълнение, за което ответникът носи отговорност.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги „при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител – страна по договора, бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“.
Извършване на конкретно възложените мобилни услуги от мобилния оператор и
предоставянето им на ответника се доказва от приложените по делото фактури, подробно
изброени по-горе. По всички изброени фактури получател е ответникът С. М. П..
Представените фактури установят факта, че като първични счетоводни документи са
осчетоводени в търговските книги на мобилния оператор „Йеттел България“ ЕАД. Чл. 182
ГПК и чл. 55 ТЗ установяват правило относно редовно водените счетоводни книги на
търговеца, които могат да служат като доказателство в негова полза. Ответникът в срока по
чл. 131 ГПК не е оспорил по реда на чл. 193 ГПК истинността (верността) на фактурите,
както и верността на обективираните във фактурите данни, които съдържат минимално
необходимите реквизити съгласно ЗСч. и ЗДДС и представляват първичен счетоводен
документ, поради което съдът приема, че търговските книги на „Йеттел България“ ЕАД са
водени редовно и оттук, че ответникът действително е ползвал услугите на оператора, на
посочените в тях стойности. След като фактурите не са били оспорени от ответната страна,
същите представляват доказателство, че така претендираните суми са осчетоводени от
доставчика – в същия смисъл: решение № 89/30.03.2018 г. по гр. д. № 31/2018 г. по описа на
ОС - Перник. Няма основание за обвързване заплащането на възнаграждението за
извършване на конкретно възложените мобилни услуги от мобилния оператор и
предоставянето им на ответника от допълнителни факти, доколкото приемането на услугата
не е задължение на възложителя - да прегледа и да направи всички възражения за
неправилно изпълнение (определение № 3/08.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 803/2014 г., ТК, II
т. о.). Затова и при отсъствието на възражения и доказателства по делото, ответникът при
приемане на изпълнените услуги да е направил възражения за недостатъци и изрично
изразено несъгласие с престираните услуги при тяхното приемане, извършеното се счита
прието и възложителят дължи уговореното възнаграждение от приемането (чл. 266, ал. 1
ЗЗД).
Ответникът не е представил доказателства за извършени плащания на дължимите суми
за ползвани далекосъобщителни услуги в полза на ищеца, с оглед на което съдът намира, че
ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по процесните договори за заплащане на
дължимите суми, поради което и същите законосъобразно са били прекратени предсрочно от
мобилния оператор, което налага извод за основателност на предявения иск.
Относно дължимостта на вземането за неустойка:
7
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на
друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно основание, ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК и в съответствие с изложените в исковата молба твърдения, наличието на
следните предпоставки – наличието на клауза за неустойка; неизпълнение на задължение и
неустойката да е уговорена между страните в определен размер като обезщетение за вредите
от неизпълнението на именно това задължение.
В настоящия случай съществува клауза в договорите за мобилни услуги, според която
при прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок, което е по вина на ответника,
то последният дължи неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни такси за
срока на договора, като нейният максимален размер не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти.
В тежест на ищеца е да ангажира доказателства за валидността на неустоечната клауза,
за което с оглед указанията в т. 1 и т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г.
на ОСГТК на ВКС и повелителния характер на разпоредбите, регламентиращи
неравноправните клаузи и накърняването на добрите нрави при неустоечните клаузи, съдът
следи и служебно.
За да прецени основателността на заявената претенция, съдът следва да обсъди изцяло
неустоечната клауза, въз основа на която се претендира процесното вземане.
Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор и ОУ, каквато в
процесния случай действително е налице. При недоказване на извършено плащане в срок,
налице е виновно поведение на ответника, посочено и в Общите условия, имащо значение за
едностранно прекратяване на договора от ищеца.
Наред с това, липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им
договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат
клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е
от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните
на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само
в рамките на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г., по тълк. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му,
8
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора. Следователно, уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата
мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза
на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане
на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментни вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл е
константната практика на ВКС, намерила израз в решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. №
1226/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС,
ТК, I т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. Следва да
се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на
договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото. В този смисъл
са решение № 178/26.02.2015 г. по т. д. № 2945/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение №
229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
По отношение на претендираната неустойка съдът намира, че предвид уговореното
между страните в съществуващите клаузи в договорите, според които при прекратяване на
договора преди изтичане на неговия срок, което е по вина на ответника, то последният
дължи неустойка, като нейният максимален размер не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, същата не е нищожна.
Това е така, тъй като е налице изначално уговорен праг на неустойката и възможност
същата да бъде определена, поради което клаузата в цитирания договор за мобилни услуги
не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор,
отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън присъщата ù обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и като такава не е нищожна като противоречаща на
добрите нрави, поради което съдът приема, че начислената сума за неустойка за предсрочно
прекратяване на сключените договори за мобилни услуги е дължима от ответника.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 205 ЗЗД:
Възникването в полза на ищеца на вземанията, представляващи стойност на лизингови
вноски, е обусловено от установяване наличието на договорни правоотношения между
страните, породени от договор за лизинг с твърдения предмет и съдържание, предаването от
страна на ищеца, като лизингодател за ползване от ответника на мобилното устройство,
предмет на договора и падежа на вземанията.
От приетите по делото договор за лизинг от 07.12.2021 г., договор за лизинг от
07.12.2021 г., договор за допълнителен лизинг от 07.12.2021 г. и договор за лизинг за базови
аксесоари от 07.12.2021 г., се установява, че между ищцовото дружество, от една страна като
9
лизингодател, и ответника, от друга, като лизингополучател, са сключени договори за
лизинг на мобилно устройство, марка „M...“, мобилно устройство – таблет „...“, фитнес
гривна „X...“ и пакет от аксесоари, включващ 4 бр. вещи, както следва: „Energizer CIA10
Earphones Black“, „Team Group 32GB microSD cl10 80 MBS“, „OXO Trans cover Motorola
Moto E20“ и „MyScreen Lite Edge Motorola Moto E20“, на изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски, съгласно уговорените погасителни планове по лизинговите
договори. В чл. 4 от договорите е посочено, че с подписване на договора за лизинг
лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройство във
вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените
технически характеристики и е комплектовано с цялата документация, включително
гаранционна карта.
При това положение настоящият състав приема, че между страните са сключени
договори за лизинг на индивидуализираните по-горе движими вещи, по които ответникът не
е изпълнил задължението си да плати лизингови вноски. Макар по делото да липсват
доказателства задълженията на ответника да са обявени за предсрочно изискуеми, съдът
приема, че същият дължи пълната сума на уговорените в договорите лизингови вноски, тъй
като към настоящия момент срокът на договорите за лизинг е изтекъл и ответникът дължи
пълния размер на вноските по тях, тъй като същите са изискуеми и без да е обявена
предсрочна изискуемост на договорите. С оглед на това, настоящият състав приема, че
искът за заплащане на суми на основание сключените договори за лизинг е основателен и
доказан.
При тези изводи съдът дължи произнасяне по противопоставеното в отговора на
исковата молба възражение за погасяване по давност на сумите, предмет на ищцовата
претенция, които предвид разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК
на ВКС, се погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. При периодичните
месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска.
Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече в деня, в който вземането е станало
изискуемо. В конкретния случай изискуемостта на вземането по фактура № .../05.12.2021 г.
настъпва на 20.12.2021 г. Следователно, най-късната дата, на която вземането по посочената
фактура се погасява с изтичане на тригодишната погасителна давност, е 20.12.2024 г.
В конкретния случай, ответното дружество, е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение на 19.01.2024 г., което налага извода, че към
тази дата тригодишният давностен срок не е бил изтекъл.
Изложеното важи в пълна степен и за вземанията по издадените от ищеца на по-късни
дати фактура № .../20.12.2021 г., фактура № .../05.01.2022 г., фактура № .../20.01.2022 г.,
фактура № ...5.02.2022 г., фактура № .../20.02.2022 г., фактура № .../05.04.2022 г. и фактура №
.../20.04.2022 г.
По разноските:
10
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът по иска
разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ищецът претендира и доказва разноски в производството общо в размер на 1578,25
лева, от които 67,42 лева – внесена държавна такса, 1042,27 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение и 468,56 лева – заплатено възнаграждение за особен представител, които
при този изход на спора следва да бъдат заплатени от ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. П., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Р..., ЖК „Г...“, бл. ... ет... ап... че дължи на „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ЖК „Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6 сумата в общ размер на 1685,56 лева (хиляда шестстотин осемдесет и
пет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща стойността на незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги №
.../17.09.2021 г., договор за мобилни услуги № .../23.11.2021 г., договор за мобилни услуги №
.../23.11.2021 г., допълнително споразумение № .../23.11.2021 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, договор за мобилни услуги № .../07.12.2021 г. и договор за
мобилни услуги № .../07.12.2021 г., неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за мобилни номера ..., ..., ..., ... и ... и незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 07.12.2021 г. за мобилно устройство, марка „M...“, договор за лизинг от 07.12.2021
г. за мобилно устройство – таблет „...“, договор за допълнителен лизинг от 07.12.2021 г. за
фитнес гривна „X...“ и договор за лизинг за базови аксесоари от 07.12.2021 г., за което са
издадени фактура № .../05.12.2021 г., фактура № .../20.12.2021 г., фактура № .../05.01.2022 г.,
фактура № .../20.01.2022 г., фактура № ...5.02.2022 г., фактура № .../20.02.2022 г., фактура №
.../05.04.2022 г. и фактура № .../20.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.01.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С. М. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р..., ЖК „Г...“, бл. ... ет... ап. 5 ДА
ЗАПЛАТИ на „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Младост“, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 1578,25
лева (хиляда петстотин седемдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки), представляваща
направени разноски в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
12