№ 293
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Зорница Гладилова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000500967 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 5998/23.11.2023г., постановено по гр.д.№ 6886/2022г. по описа на СГС,
е осъдено на основание чл. 79, ал. 2 ГПК, вр. с т. 26 ТЗЧСИ, „Топлофикация София” ЕАД, с
ЕИК *********, да заплати на М. К. Ц., с ЕГН **********, в качеството й на частен съдебен
изпълнител с рег. № ***, с район на действие СГС, сумата от 1607,97лв., представляваща
дължима такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху събрана сума в размер на 23132,87лв. по
изпълнително дело №20218400400425 по описа на ЧСИ М. К. Ц., в следствие на наложен
запор на банкови сметки, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
датата на подаване на исковата молба на 28.06.2022г. до окончателното й заплащане, като е
отхвърлена претенцията за сумата над 1607,97лв. до пълния предявен размер от 25 100,00
лева като част от общо дължима такса в размер на 210 832,00 лева. Осъдено е
„Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на М. К. Ц., с ЕГН:**********,
в качеството й на частен съдебен изпълнител с рег. № ***, с район на действие СГС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в производството съразмерно на уважената част от иска
в размер на 83,54лв. Осъдено е „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, да заплати
на адвокат Г. Г. К., с личен номер ********** на основание чл.38, ал.2 във вр. чл.38, ал.1, т.3
от ЗА възнаграждение съразмерно на уважената част от иска в размер на 82,19лв. Осъдена е
М. К. Ц., с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на
1440,97лв.
Решението е обжалвано от М. К. Ц., чрез адв.Г.К. от САК, в частта му, с която е
отхвърлен предявеният иск за заплащане на дължимата такса по т.26 ТТЗЧСИ над сумата от
1607.97лв. до размера на предявения частичен иск от 25 100лв. против ответника
„Топлофикация“ ЕАД, с доводи, че решението е постановено в противоречие с материалния
закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
1
Възразява срещу приетото, че процесната такса може да се начисли само по
отношение на сумата от 23 132.87лв., събрана в резултат на действия на съдебния
изпълнител, докато таксата по т.26 по Тарифа към ЗЧСИ представлява възнаграждениe за
съдебния изпълнител за извършената работа. Сочи, че всички плащания по делото са
вследствие на упражнена законова принуда от страна на органа по изпълнение ЧСИ, като
длъжникът не би платил доброволно, ако такава принуда не е била упражнена, чрез
ефективно прилагане на изпълнителни способи. Излага доводи, че между страните е
безспорно, че по изпълнителното дело са извършени действия, изразяващи се в образуване
на изпълнително дело, връчване на покана за доброволно изпълнение и налагане на запори
върху имущество/вземания на длъжника в банки и запор върху вземане за изплащане на
сума по частична сметка за разпределение на кредитори, че вземането не е било платено
преди образуване на изпълнителното дело. Сочи, че съдът не е отчел, че плащанията са
извършени от банкови сметки, които са били запорирани. Поддържа, че не са отчетени и
други извършени действия по изпълнителното дело.
Не е съобразено, че въззивното осъдително решение, въз основа на което е издаден
изпълнителният лист, е от 16.02.2021г, изпълнителният лист е издаден един месец по-късно
на 15.03.2021г, изпълнителното дело е образувано на 29.03.2021г, като до този момент не е
било извършено плащане от страна на длъжника и същият е станал причина за образуване
на производството. Позовава се на заявление № 4979/7.04.2021г и молба с вх. №
5096/8.04.2021г, с които длъжникът е оспорил плащанията и иска връщане на събраната
сума, изразено е категорично несъгласие на „Топлофикация София“ постъпилите по
изпълнителното дело да бъдат усвоени и преведени на взискателя преди изтичане на
14дневния срок по поканата за доброволно изпълнение, с което се опровергава
доброволният характер на плащанията от длъжника. Поддържа, че разпоредбата на чл.79
ГПК предвижда изрично изключенията, при които разноските по изпълнението, каквато е
таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ, не се дължат от длъжника. Претендира да се отмени
решението в обжалваната му част и да се уважи изцяло предявеният иск до пълния му
размер от 25 100лв.
Ответната страна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез адв.Д.Д. от САК, е оспорил
въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Поддържа, че са правилни изводите на
първоинстанционния съд, че такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИЕ се дължи само при
извършени действия от ЧСИ, а не и ако сумата е постъпила по негова сметка или по сметка
на взискателя в срока по чл.428, ал.1 ГПК.
Предявил е насрещна въззивна жалба срещу решението в частта му, с която е осъдено
дружеството да заплати сумата от 1 607.97лв. и присъдените разноски. Възразява, че съдът
не е отчел възражението, че въпросът относно дължимите разноски по изпълнителното дело
е решен със сила на пресъдено нещо в производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК и е отменено
разпореждането на ЧСИ М.Ц. с решение № 113/2.07.2021г на СГС, ГО-І с-в, което е
абсолютна отрицателна процесуална предпоставка. При евентуалност, ако се прецени, че
решението е допустимо, се излагат доводи, че е неправилно в частта, с която в полза на
ищцата е присъдено възнаграждение. Счита за правилни изводите на съда, че такса по т.26
от ТТРЗЧСИ не е дължима, тъй като задължението е заплатено в срока за доброволно
изпълнение. Позовава се на чл.79, ал.1, т.3 ГПК, че в тежест на длъжника не следва да се
възлагат разноски за изпълнителни способи, които не са приложени и не са предприемани,
като съдебният изпълнител може да извършва действия по принудително изпълнение след
изтичане на срока за доброволно изпълнение по чл. 428, ал.1 ГПК. Изпращането на покана
за доброволно изпълнение не е действие по принудително изпълнение, а налагането на запор
или възбрана едновременно с изпращането на покана за доброволно изпълнение са
допустими като действия с обезпечителен, а не принудителен характер. Не се извършват
действия по принудително изпълнение преди изтичане на срока за доброволно изпълнение,
както не се начисляват разноски във връзка с тях. Като допълнителен аргумент се сочи и
2
чл.53, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, че върху
сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира,
като следва да се приравни хипотезата на изпълнение, осъществено от държавен съдебен
изпълнител, и да се приложи същата по аналогия в производството пред ЧСИ. Сочи, че
плащанията са извършени чрез банкови преводи от сметка на „Топлофикация София“ ЕАД
по сметка на ЧСИ М.Ц. и към 7.04.2021г е постъпила цялата сума, предмет на делото, като
голяма част от нея е преведена след вдигането на всички запори по неговите сметки.
Позовава се на заключението на експертизата, че получените по сметка на ищцата суми са
постъпили в резултат на извършени изпълнителни действия или на действия на
дружеството, че от постъпилите 8 931 754лв. само 23 132.87лв. са преведени в изпълнение
на наложените запори от съответните банки, а останалите 8 908 621.72лв.-по волята и
разпореждането на взискателя.
Ответната страна- М. К. Ц. е оспорила насрещната въззивна жалба. Възразява за
наличие на сила на пресъдено нещо на производството по чл.435 ГПК, като се позовава на
съдебна практика. Възразява срещу доводите, че ако сумата е платена в срока за доброволно
изпълнение, не се дължи такса и се позовава на съдебна практика. Не са налице случаите на
чл.79, ал.1 ГПК, при които не се дължат разноски. Сочи, че таксата е резултатна,
частноправно вземане, защото ЧСИ не е държавен орган.
С частна жалба от „Топлофикация-София” ЕАД е обжалвано определение №
781/18.01.2024г, с което не е уважена молба за изменение на решението в частта за
разноските. Възразява срещу доводите за намаляване на възнаграждението поради
прекомерност, тъй като договорът е сключен преди изменението на Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с което изменение е създадено
правилото на чл.2, ал.7, съгласно което при частично предявен иск минималният размер на
възнаграждението се определя върху пълния претендиран размер на иска, а не върху
частично предявения. Претендира да се отмени обжалваното определение и да се присъдят
разноски в размер на 6 458.40лв.
Ответната страна- М. К. Ц. е оспорила частната жалба с доводи, че е неоснователна.
Счита за правилни изводите на съда, че адвокатското възнаграждение следва да се определи
съобразно разпоредба на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатски
възнаграждения в редакцията й към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие-26.08.2022г. и, че за непредявената част от иска не се дължат разноски. Счита
цитираното тълкувателно решение за относимо само относно правопораждащите факти на
спорното право.
В представените писмени защити от процесуалните представители на страните се
поддържат доводите, изложени във въззивните жалби и отговорите по тях.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени от страните, доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Жалбите са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу
обжалваем съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по същество въззивната
жалба на М. К. Ц. е неоснователна, а насрещната въззивна жалба на „Топлофикация София”
е основателна.
Ищцата по делото М. К. Ц. е посочила, че на 29.03.2021 г. в качеството й на ЧСИ, й е
било възложено от „Риск инженеринг“ АД събирането на вземане от „Топлофикация София“
ЕАД за главница в размер на 6 226 299,12 лева, ведно със законната лихва от 21.06.2017 г. до
плащането, която към момента на възлагането е била в размер на 2 383 940,97 лева, ведно с
разноските по изпълнението. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
30.03.2021г., като на същата дата са изпратени запорни съобщения до банки кредитори на
3
длъжника и от 01.04.2021 г. започнали постъпления от различните банкови сметки на
длъжника, като цялостното погасяване на дълга на взискателя е извършено на 08.07.2021 г.
Сочи, че с покана от 24.08.2021 г. е отправила искане до длъжника по изпълнението да й
заплати дължимата такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, което било отказано.
Предявила е частичен иск за сумата от 25 100,00 лева от общо дължимата такса в
размер на 210 832,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на
исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е оспорил исковата претенция. Посочил е,
че не дължи претендираната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, тъй като е погасил изцяло
вземанията, предмет на принудително събиране, в срока за доброволно изпълнение, както и
че таксата не е дължима тъй като не са били предприети същински действия по
изпълнението. Оспорил е и размера на дължимата такса към ЧСИ.
С обжалваното решение съдът е уважил частично исковата претенция, като е приел,
че за възнаграждение по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ се дължи сумата от 1607.97лв. за
събрани суми в резултат на действия на съдебния изпълнител, тъй като таксата по т.26 от
Тарифата към ЗЧСИ е възнаграждение за извършена работа и не се дължи за доброволно
внесени ог длъжника суми.
Не е спорно между страните, че ищецът е частен съдебен изпълнител, на когото на
29.03.2021 г. от взискателя „Риск инженеринг“ АД е възложено събирането от длъжника
„Топлофикация София“ ЕАД на сумите, като следва: главница в размер на 6 226 299,12 лева,
ведно със законната лихва от 21.06.2017 г. до плащането, която към момента на възлагането е
била в размер на 2 383 940,97 лева и 200,00 лева - разноски за адвокатско възнаграждение,
както и че пълният размер на сумата е постъпил по изпълнителното дело в срока за
доброволно изпълнение, от банкови сметки, които са били запорирани по и.д. №
20218400400425 на БСИ М. Ц..
От представеното по делото копие от изпълнително дело №20218400400425 по описа
на ЧСИ М. К. Ц., рег.№***, с взискател „Риск Инжинеринг“ АД и длъжник „Топлофикация
София“ ЕАД, се установяват извършваните действия и постъпили молби и изявления на
страните, както и размера на събраната сума и сроковете, в които е постъпила.
Изпълнителното дело е образувано на 29.03.2021 г., въз основа на искане от „Риск
Инженеринг“ АД против „Топлофикация София“ ЕАД по изпълнителен лист от 15.03.2021
г., издаден по т.д.№1125/2019 г., 5 -ти състав на САС, съгласно съдебно решение
№10158/16.02.2021 г., по силата на което „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати
на „Риск Инженеринг“ АД сумата в размер на 6 226 299,12 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума от 21.06.2017 г. до окончателното й изплащане. Задължението по
изпълнителното дело съгласно Покана за доброволно изпълнение“ с изх.
№ЧСИ3636/30.03.2021 г. /л.16 от делото/, възлиза на: 6 226 299,12 лв. главница, 2 383 940,97
лихви, 270 лв. разноски по и.д., както и такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по
ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 212 789,76 лв. в полза на Частен съдебен изпълнител М.
4
Ц., както и др.суми, дължими до този момент, в общ размер на 95000.00 лв./в т.ч. ДТ, адв.
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, за пазач и др./. или общото задължение по
изпълнителното дело към 29.03.2021 г. е в размер на 8 918 299,85 лв.
На длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение на 30.03.2021г. /стр. 16 от
делото/ като едновременно с това са наложени запори върху вземания по банкови сметки в
девет търговски банки и върху вземане за изплащане на сума по частична сметка за
разпределение на кредиторите на Корпоративна тьрговска банка /в несъстоятелност/. Не е
спорно между страните пълното погасяване на дължимата сума в срока по чл.428, ал.1 ГПК.
По делото е прието заключение на ССчЕ, което не е оспорено от страните и от което
се установява, че общият размер на постъпилите суми по изпълнителното дело за периода от
01.04.2021 г. до 07.04.2021 г. е 8 931 754,59 лв. Съгласно основанията на извършените
транзакции, експертизата посочва, че са налице само два превода на суми по изп.дело, които
са извършени служебно, в изпълнение на наложените запори, от обслужващите ответното
дружество банки - превод от „Уникредит Булбанк“ АД на 2.4.2021г. в размер на 12000лв. и
превод от „ДСК Банк“ АД на 6.4.2021г. за сумата 11132,87 лв. По отношение на другите
транзакции, с които са извършвани плащания по делото, базирайки се на представената
банкова документация от ответника по делото, експертизата приема за установено, че
плащанията са извършени по волята и разпореждането на дружеството-наредител с оглед на
представени копия на платежни нареждания и/или движения по банковите сметки, а не
служебно от банките обслужващи ответното дружество.
Безспорно между страните по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е отказала да
заплати такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ и такава не е заплатена по изп.дело. Спорно е
дали същата се дължи след като длъжникът е изпълнил задължението си в срока за
доброволно изпълнение.
По делото е предявен иск по чл.79 ГПК във вр. с т.26 от от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ. Възражението, че исковата претенция е недопустима, тъй като е било
проведено производство по чл.435 ГПК е неоснователно, тъй като съдебният акт по
обжалване действия на съдебен изпълнител няма сила на пресъдено нещо. /Така т.3 от
Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС, според
което решенията на окръжния съд по жалби срещу действия и откази на съдебния
изпълнител пораждат правни последици, които не покриват по съдържание трите основни
съставки на силата на пресъдено нещо./ Зачитайки задължителното действие на
тълкувателното решение, настоящият състав е длъжен да приеме, че решението, с което
жалбата по чл.435 ГПК е разгледана, не осъществява процесуалната пречка по чл.299 ГПК.
Съгласно чл.79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
когато: т.1 делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство или т.2 изпълнителните действия по
изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника. Съгласно чл.53, ал.2
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху сумата,
която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира. За ЧСИ
такава разпоредба не е предвидена.
5
В срока за доброволно изпълнение не се извършват принудителни действия.
Изпращането на покана за доброволно изпълнение и налагането на запори не са същински
действия по изпълнението, а имат обезпечителни функции. Пристъпването към
принудително изпълнение се предпоставя от осигуряването на възможност за доброволно
изпълнение и изтичането на предвидения в закона срок. За извършените действия от
съдебния изпълнител би следвало да се присъди само такса за образуване на делото, за
изпращане на поканата за доброволно изпълнение, такси за уведомяване и налагане на
запорите, но не и такса по т.26 от Тарифата. В тази връзка са неоснователни доводите на
жалбоподателя, че в резултат на извършените от него действия е събрана сумата и се дължи
претендираната такса, той като такава би следвало да начисли за извършените от него
подготвителни изпълнителни действия до изпращането на поканата за доброволно
изпълнение, но не и такса са заплатената сума до този момент. Извършването на тези
действия не са такива по принудително изпълнение, каквито може да се извършват след
изтичане на срока за доброволно изпълнение. Не следва да се прави разлика дали
производството е пред ДСИ или ЧСИ, тъй като извършените действия от съдебните
изпълнители са еднакви, а би следвало да се приложи по аналогия разпоредбата на чл.53,
ал.2 от Тарифата за ДТ.
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че плащанията на сумите
12 000лв. и 11 132.87лв. са платени в срока за доброволно изпълнение, чрез преводи от
обслужващите банки, но и тези преводи са извършени в срока за доброволно изпълнение,
поради което не следва сумата от 23 132.87лв. да се разделя от останалата сума от
8 908 621.71лв.
Съдът не приема, че е налице разлика в отговорността на длъжника за разноски в
изпълнителното производство в зависимост от това дали изпълнителният лист е предявен
пред ДСИ или пред ЧСИ. Когато изпълнителният лист е предявен пред ЧСИ и длъжникът
плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират както дължимите от взискателя
авансови вноски / и да не са заплатени предварително/ за извършените необходими действия
по изпълнителното дело и разноски на взискателя за процесуално представителство, така и
окончателна такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, в който смисъл е
съдебната практика Решение № 82/8.05.2012г. по гр.д.№ 1891/2010г по описа на ВКС,
решение № 523/19.07.2012г на ВКС по гр.д.№ 1496/2010г, IV Г.О. В решение №
640/4.10.20210г на ВКС по гр.д.№ 920/2009г, IV ГО, ГК, която настоящият състав приема, че
не е актуална.
При съобразяване на изложените съображения, въззивният съд приема, че исковата
претенция по чл.79 ГПК вр. с т.26 от Тарифата към ЗЧСИ е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Поради различие в изводите на двете съдебни инстанции на осн. чл.271, ал.1 ГПК
следва да се отмени решението в частта му, с която е уважена исковата претенция по чл.79
ГПК вр. с т.26 от Тарифата към ЗЧСИ за сумата от 1607.97лв. по изпълнително дело №
202118400400425 по описа на ЧСИ М. К. Ц., вследствие наложен запор на банкови сметки,
ведно със законната лихва върху сумата от 28.06.2022г до окончателното й заплащане и се
постанови, че се отхвърля предявеният иск от М. К. Ц., с ЕГН **********, в качеството й на
частен съдебен изпълнител с рег. № ***, с район на действие СГС срещу „Топлофикация
София” ЕАД, с ЕИК *********, за сумата от 1607.97лв до 25 100лв. и да се потвърди в
частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 1607.97лв. до 25 100лв.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е осъдено „Топлофикация София”
ЕАД, да заплати на М. К. Ц., с ЕГН:**********, в качеството й на частен съдебен
изпълнител с рег. № ***, с район на действие СГС, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в
производството, съразмерно на уважената част от иска в размер на 83,54лв и в която е
осъдено „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на адвокат Г. Г. К., с
6
личен номер ********** на основание чл.38, ал.2 във вр. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска в размер на 82,19лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се осъди М. К. Ц., с
ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 32.16лв. за разноски
за държавна такса, и сумата от 3189.60лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение, което се
намалява на основание направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на
сумата от сумата от 15 699.94лв. на 3 189.60лв., поради липсата на фактическа и правна
сложност на делото и извършените процесуални действия пред въззивната инстанция.
Следва да бъде осъдена М. К. Ц., с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД за допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция сумата от 1738.63лв. с вкл. ДДС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5998/23.11.2023г., постановено по гр.д.№ 6886/2022г. по описа
на СГС, В ЧАСТТА му, с която е осъдено на основание чл. 79, ал. 2 ГПК, вр. с т. 26 ТЗЧСИ,
„Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на М. К. Ц., с ЕГН:**********, в
качеството й на частен съдебен изпълнител с рег. № ***, с район на действие СГС, сумата от
1607,97лв., представляваща дължима такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху събрана сума в размер
на 23132,87лв. по изпълнително дело №20218400400425 по описа на ЧСИ М. К. Ц., в
следствие на наложен запор на банкови сметки, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба на 28.06.2022г. до
окончателното й заплащане, в частта му, с която е осъдено „Топлофикация София” ЕАД, да
заплати на М. К. Ц., с ЕГН:**********, в качеството й на частен съдебен изпълнител с рег.
№ ***, с район на действие СГС, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в производството
съразмерно на уважената част от иска в размер на 83,54лв и в която е осъдено
„Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на адвокат Г. Г. К., с личен номер
********** на основание чл.38, ал.2 във вр. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска в размер на 82,19лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. К. Ц., с ЕГН:********** срещу „Топлофикация
София” ЕАД, с ЕИК ********* иск по чл. 79, ал. 2 ГПК, вр. с т. 26 ТЗЧСИ за заплащане на
сумата от 1607,97лв., представляваща дължима такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху събрана сума
в размер на 23132,87лв. по изпълнително дело №20218400400425 по описа на ЧСИ М. К. Ц..
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която е отхвърлена претенцията за сумата
над 1607,97лв. до пълния предявен размер от 25 100,00 лева като част от общо дължима
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 210 832,00 лева.
ОСЪЖДА М. К. Ц., с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД
сумата от 32.16лв. за разноски за държавна такса, и сумата от 3189.60лв. с вкл. ДДС за
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 1738.63лв. за допълнително адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8