№ 641
гр. София , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ива Андр. И.а
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000503888 по описа за 2020 година
С решение от 14.05.2020 г., постановено по гр. дело № 6 904/2018 г.,
Софийският градски съд, І Гражданско отделение, 8 състав, е осъдил ответника ЗД
„БУЛ ИНС“ АД на осн. чл.432 от КЗ да заплати на ищцата М. И. Т. сумата 15 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1 180,86 лева
обезщетение за имуществени вреди. В останалата й част претенцията за обезщетяване
на неимуществени вреди, заявена в размер от 60 000, е отхвърлена.
Срещу решението ищцата е подала въззивна жалба, а ответникът – насрещна
въззивна жалба.
Във въззивната жалба на ищцата се твърди, че при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди градският съд е нарушил разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и не се е съобразил с тежестта на нанесените й увреждания и на
претърпените болки и страдания. Оспорват се и изводите на съда относно приетото
съпричиняване от страна на ищцата като се излагат доводи, че от нейна страна не е
било налице неправомерно поведение, което да е допринесло до настъпване на ПТП.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева.
1
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД обжалва първоинстанционното решение в
частта, с която градският съд е присъдил обезщетение над 10 000 лева. В жалбата се
излагат съображения, че приносът на ищцата за настъпване на ПТП е най-малко 50%.
Поради това се иска отмяна на решението в обжалваната му част и намаляване на
обезщетението за неимуществени вреди до 10 000 лева.
В частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди, решението не
е обжалвано.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Установено е по делото, че на 18.11.2017 г., около 10 ч. преди обяд, ищцата М.Т.
/родена 1958 г./, пресичайки улица в град Ямбол, е била ударена от лек автомобил
марка „Сеат“, модел „Толедо“ с рег. № ***, управляван от водача В. Т. С..
В първоинстанционното производство е прието за безспорно, че лекият
автомобил, управляван от водача С., към датата на ПТП е бил валидно застрахован за
риска „гражданска отговорност“ в ЗД „Бул инс“ АД.
Към исковата молба е приложено постановление за прекратяване на наказателно
производство на прокурор при Ямболската районна прокуратура. Видно от това
постановление, на 22.02.2018 г. досъдебното производство, образувано за
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, е било прекратено поради изрично изявеното
желание на пострадалата и на осн. чл.199 и чл.243, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.9 от
НПК.
За установяване на механизма на ПТП градският съд е допуснал разпит на
свидетел очевидец, назначил е и приел автотехническа експертиза. Както от
показанията на свидетеля Т. Ж., разпитан по делегация от районен съд – гр. Ямбол,
така и от заключението на вещото лице Х. И., което не е оспорено от страните, се
установява следната фактическа обстановка, при която е настъпило ПТП:
На 18.11.2017 г. около 10 ч., при влажно време, мокра настилка и ясна видимост,
автомобилът „Сеат Толедо“ се е движил по ул. „Надежда“ в гр. Ямбол със скорост от
около 25 км/ч. В същото време пешеходката М.Т. е предприела пресичане на улицата
отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила. В близост до десния
2
тротоар, когато пешеходката почти е била пресякла пътното платно, водачът на
автомобила е натиснал спирачки, но автомобилът се плъзнал по мокрото платно
надясно и ударил ищцата. От удара Т. паднала на земята.
Вещото лице е посочило, че в материалите по делото няма информация за пътни
знаци, обозначаващи разрешената в участъка скорост за движение на автомобилите.
Самата ищца в разпита си по досъдебното производство /л.33/, е заявила пред
разследващия полицай, че там, където е пресичала, няма пешеходна пътека.
Според експерта И., както водачът, така и пешеходката са имали видимост един
към друг. Причина за настъпване на ПТП е ненавременната реакция на водача по
привеждане на автомобила в режим на аварийно спиране. Предпоставка за
настъпването на ПТП е навлизането на пешеходката Т. на платното за движение при
положение, че същата е имала възможност да възприеме движението на лекия
автомобил от разстояние, не по-малко от 100 м. и да изчака преминаването му, преди
да навлезе на пътното платно.
За установяване на претърпените от ищцата увреждания, болки и страдания
градският съд е допуснал и приел съдебно-медицинска експертиза, по делегация е
разпитана свидетелка.
От заключението на вещото лице д-р Б. Б. – хирург, ортопед-травматолог, се
установява, че в резултат от удара на автомобила и падането й на пътното платно
ищцата е получила следните увреждания:
Счупване на горния край на лявата раменна кост в областта на шийката;
Контузия на главата;
Мозъчно сътресение с временна загуба на ориентация и липса на ясен спомен за
случилото се;
Контузия на дясното ухо с масивно кръвонасядане – подкожен кръвозлив в
областта на ушния канал;
Контузия на дясната глезенна става, довела до оток и болки;
Кръвонасядане в дясната част на главата – без кожни нарушения;
Контузия на ляв горен крайник, белези, оток на тъканите, охлузвания и болки в
гърба, торса и болки в гърба, постоконтузионен синдром.
3
Първоначално счупената раменна кост е била обездвижена с превръзка, а на
20.11.2017 г. е била оперирана. Извършено е открито наместване и стабилизиране на
фрактурата с метална плака и спонгиозни винтове.
Мекотъканните увреждания са отзвучали за срок от 2 седмици. Счупената
раменна кост е зараснала за срок от 3 месеца, а с проведената рехабилитация
оздравителният период е приключил за около 4 месеца. През този период ищцата е
търпяла болки и страдания, интензивни през първите 30 дни след увреждането и около
30 дни в началото на рехабилитацията. През първите 3 месеца не е могла да си служи с
левия горен крайник и да се самообслужва. И към настоящия момент търпи единични
болки при студено и влажно време, които бързо отзвучават след употреба на
обезболяващи средства.
Счупената раменна кост е зараснала окончателно, движенията са възстановени
отчасти. Свиването и разгъването са в норма, но отвеждането на ръката встрани е в
намален обем поради това, че металната плака допира акромиалния израстък на
лопатката и не позволява пълното издигане на мишницата встрани. След премахване
на металната плака и винтовете и нова рехабилитация това движение ще се въстанови.
Операцията за отстраняване на остеосинтезата ще доведе до нови болки и страдания за
срок от 30 дни и кратка рехабилитация на ставата.
Разпитана по делегация от Ямболския районен съд, свидетелката Д. С. – дъщеря
на ищцата, е разказала, че видяла майка си непосредствено след ПТП. Била откарана
веднага в „Спешен център“. Била цялата охлузена, ухото й било разкъсано и от него
течала в кръв. Свидетелката обслужвала ищцата в къщи, водела я на прегледи. В
болницата била 1 седмица, а 6 месеца ползвала отпуск по болест. Предстои й нова
операция за изваждане на имплантите. Инцидентът се отразил много на психиката й, не
може да спи без лекарства, ходи на психиатър, не смее сама да пресича улицата,
страхува се от автомобили.
Пред настоящата инстанция жалбоподателката ищца представя амбулаторни
листове, издадени през месеците януари-април 2021 г., рентгенова снимка от
19.01.2021 г., както и етапна епикриза, изготвена от лекар психиатър. От тези
доказателства се установява, че металната плака и винтовете още не са отстранени
оперативно, а по данни на пациентката, същата продължава да се оплаква от болки и
оток в лявата раменна става, ограничени движения на рамото. В епикризата на
психиатъра д-р А. са отразени анамнестичните данни, дадени от пациентката.
Обективното състояние на пациента е описано като: „психомоторно видимо спокоен,
вътрешно напрегнат, ориентиран всестранно, критичен, добре контактен. Емоционално
4
– тревожен, дистимен. Воля – леко хипобуличен. Споделя богата невротично-
тревожна, епизодично невровегетативна симптоматика и депресивни изживявания.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
За да присъди обезщетение в размер на 15 000 лева, градският съд е приел, че
справедливото обезщетение е 20 000 лева, а приносът на ищцата за настъпване на
вредоносния резултат е ¼. Настоящият съдебен състав не споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд.
На първо място, съдът намира, че определеният размер на обезщетението е
занижен и не е съобразен с броя и тежестта на травмите, продължителността на
възстановителния период и отражението на преживяното върху емоционалното
състояние на ищцата. При преценка на размера следва да бъде съобразено и
обстоятелството, че ищцата е претърпяла една оперативна интервенция, предстои й и
втора такава. Като взе предвид и обществено-икономическата обстановка в страната
към месец ноември 2017 г., въззивният съд намира, че справедливото обезщетение е
25 000 лева.
На второ място, според настоящия състав съпричиняването на ищцата е по-
малко от ¼ по следните съображения. Вярно е, че ищцата е пресичала улицата на
място, където няма пешеходна пътека. Същата, в нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от
ЗДвП, не се е съобразила с приближаващото пътно превозно средство. От друга страна
обаче, моторното превозно средство е източник на повишена опасност, което
задължава водача му да се съобразява с атмосферните условия и състоянието на пътя –
чл.20, ал.2 от ЗДвП. От доказателствата по делото се установява, че към момента на
удара пешеходката е била в края на пътното платно и вече почти го е била пресякла, но
автомобилът поради мокрото пътно платно не е продължил движението си направо и
се е отклонил надясно, при което е настъпил ударът. Горното води до извода, че
основната причина за ПТП е поведението на водача на автомобила, който в нарушение
на изискването да се съобрази с мокрото пътно платно, не е предприел своевременно
спиране. Поради това въззивният съд приема, че приносът на пострадалата не е ¼, а е
1/5, поради което на М.Т. се дължи обезщетение в размер на 20 000 лева.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че жалбата на ищцата е частично
основателна, а тази на застрахователното дружество – изцяло неоснователна.
Решението на градския съд следва да бъде отменено в частта, с която претенцията на
М.Т. за обезщетяване на неимуществените вреди е отхвърлена за разликата над 15 000
до 20 000 лева и с въззивното решение следва да й се присъдят още 5 000 лева.
5
С оглед изхода на въззивното производство, решението следва да бъде
изменено и в частта за разноските. Ищцата е документирала разноски в размер на 560
лева, а ответникът – в размер на 7 300 лева. С оглед на уважената част от исковете – за
общо 21 180,60 лева /от предявени за 61 180,60 лева/, на ищцата се дължат 193,87 лева.
Градският съд е присъдил 424 лева разноски и в тазу му част решението не е
обжалвано, поради което не подлежи на изменение.
Ответникът е представил списък с разноски за първата инстанция за 7 300 лева.
С оглед на отхвърлената част от исковете /за 40 000 лева/, на ответника се дължат
4 772,75 лева. За разликата до присъдените от СГС 5 215 лева решението следва да
бъде отменено.
Тъй като пред СГС ищцата е представлявана при условията на чл.38 от ЗА, в
полза на процесуалния й представител следва да се присъдят още 580 лева адвокатско
възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За настоящата инстанция ищцата е заплатила 100 лева държавна такса. Отново е
представлявана по реда на чл.38 от ЗА. С оглед на уважената част от жалбата й – за
5 000 лева, на М.Т. следва да се присъдят 50 лева разноски, а в полза на процесуалния й
представител – 580 лева адвокатско възнаграждение – съразмерно на уважената част от
жалбата.
ЗД „Бул инс“ е заплатило за въззивното производство 100 лева държавна такса.
Поради неоснователността на насрещната въззивна жалба, на жалбоподателя ответник
разноски не се дължат.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 8
състав, постановено на 14.05.2020 г. по гр. дело № 6 904/2018 г. В ЧАСТТА, с която
искът на М. И. Т. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил
отхвърлен за разликата над 15 000 /петнадесет хиляди/ лева до 20 000 /двадесет
хиляди/ лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
6
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на М. И. Т. с ЕГН
********** от гр. ***, с адрес за кореспонденция гр. ***, ул. „***“ № 6, ап.5 – адв.
Д.Т., още 5 000 /пет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, начислявана от 29.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, І Гражданско отделение, 8
състав, постановено на 14.05.2020 г. по гр. дело № 6 904/2018 г. В ЧАСТТА, с която М.
И. Т. е осъдена да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД разноски за производството пред СГС
над 4 772,75 /четири хиляди, седемстотин седемдесет и два лева и 75 ст./ до
присъдените от СГС 5 215 /пет хиляди, двеста и петнадесет/ лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адв. Д. С. Т. още 580
/петстотин и осемдесет/ лева адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СГС.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на М. И. Т. с ЕГН
********** от гр. ***, с адрес за кореспонденция гр. ***, ул. „***“ № 6, ап.5 – адв.
Д.Т. разноски за производството пред Софийския апелативен съд в размер на 50
/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адв. Д. С. Т. 580
/петстотин и осемдесет/ лева адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред Софийския апелативен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8