№ 6543
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100102968 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от Г. И. Т. срещу ЗЕАД
„Б.В.И.Г.“ ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ за заплащане на сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за
търпени болки и страдания от ПТП на 11.08.2023 г. и на сумата от 269.14 лева,
представляваща имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за
лечение, медицински изделия и медикаменти за лечение на травми, ведно със
законните лихви от 25.09.2023 г. до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 11.08.2023 г. настъпило ПТП, вина за
което имал водачът на л.а. „Ситроен С3“ с ДК № ВН **** ВК – Г. В. Г.. По
НОХД № 782024 г. по описа на РС – гр. Видин Г. Г. бил признат за виновен в
извършено нарушение против транспорта, с което на Г. Т. е причинена средна
телесна повреда – счупване на големия пищял на дясна подбедрица, довело до
трайно затруднение в движението на десен долен крайник.
Ищецът получил травматични увреди, като все още изпитвал болки и
ограничения в движението.
Търпените болки и страдания оценява на сумата от 70 000 лева. За
лечението пострадалият направил разходи на обща стойност 269.14 лева.
Гражданската отговорност на водача Г. Г. била застрахована при
1
ответното дружество, поради което следвало да се ангажира отговорността на
ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД за обезщетяване на търпените от ищеца имуществени и
неимуществени вреди.
На 25.09.2023 г. Г. Т. предявил претенция пред застрахователя за
заплащане на обезщетение, но ответникът изискал допълнителни документи.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати сумата от 70 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 269.14
лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви от
25.09.2023 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените от ищеца искове, наличието на валидно застрахователно
правоотношение, механизма на произшествието и причинната връзка между
вредите и пътния инцидент. Претендираното обезщетение за неимуществени
вреди счита за прекомерно. При условията на евентуалност възразява за
съпричиняване на вредите от ищеца, който нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 5, ал. 1, чл. 108, ал. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 1 и т. 2 от
ЗДвП. Оспорва и началния момент, от който се претендират мораторни лихви.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
Предпоставка за допустимостта на исковете е предявяване на
претенцията пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно,
че ищецът е предявил претенцията си пред ответното дружество на 25.09.2023
г., а с писмо от 09.10.2023 г. ответникът изискал допълнителни доказателства.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Не се спори между страните в производството, че за управлявания от Г.
2
В. Г. лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С3“ с ДК № ВН**** ВК е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД към 11.08.2023 г. и това обстоятелство е отделено
като безспорно между страните с протоколно определение от 27.09.2024 г.
В случая отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана
при наличие на предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и
на причинна връзка между получените увреждания и противоправното
поведение на виновния водач.
Със споразумение от 13.02.2024 г. по НОХД № 70/2024 г. по описа на РС
– гр. Видин Г. В. Г. се е признал за виновен в това, че на 11.08.2023 г. в с.
Флорентин, общ. Ново село, обл. Видин на ул. „Първа“ срещу дом № 129 при
управление на МПС – лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С3“ с рег. №
ВН **** ВК нарушил правилата за движение, установени в чл. 5, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства“ и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП –
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, като водач
на МПС не бил внимателен и предпазлив към участниците в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, не
контролирал непрекъснато управляваното от него превозно средство, при
избиране на скоростта на движение не се съобразил с атмосферните условия, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, като не бил в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, не намалил скоростта и при възникване на опасността за
движението не спрял, като блъснал намиращия се от дясно на пътното платно
по посока на движението пешеходец Г. И. Т., вследствие на което по
непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на големия пищял на дясна подбедрица, с което било причинено
трайно затруднение движението на десния долен крайник на Т. –
3
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 5, ал. 2, т. 1
и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Одобреното от съда споразумение по чл. 381 от НПК има последиците
на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 от НПК) и в този смисъл, по силата на
чл. 300 от ГПК е задължително за граждански съд относно извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Поради това за решаващия съдебен състав е задължително приемането
за установено на обстоятелството, че Г. В. Г. е извършил посоченото деяние,
съставляващо по престъпление, пряката причинна връзка между деянието и
настъпилите в резултат на него вреди, включително вината на водача на
увреждащото МПС.
Функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента е отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, който дължи да заплати обезщетение за
претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк
и непосредствен резултат от увреждането.
Налице са всички предвидени материалноправни предпоставки за
ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и
тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки,
проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за
възстановяването и др.
Приетата по делото медицинска документация съдът не обсъжда
самостоятелно, доколкото тя е послужила на вещото лице д-р С. за изготвяне
на заключението на съдебно-медицинската експертиза. В причинна връзка с
ПТП на 11.08.2023 г. са получените от Г. Т. увреди: счупване на големия
пищял на дясната подбедрица в областта на глезенната става, множество
контузии с охлузвания и кръвонасядане в областта на кръста вдясно, по
дясното бедро, 3-ти и 4-ти пръст на дясната ръка и по дясната предмишница, в
областта на гръдния кош вдясно, по дясното рамо и мишница и лява
4
подбедрица. Счупването на големия пищял на дясната подбедрица в областта
на глезенната става е причинило на ищеца трайно затруднение в движенията
на крайник на десния долен крайник за повече от 30 дни. Контузиите с
охлузвания на кожата в дясната челно-теменно слепоочна област на главата, в
областта на кръста вдясно, по дясното бедро, 3-ти и 4-ти пръст на дясната
ръка и по дясната предмишница, кръвонасядания в областта на гръдния кош
вдясно, по дясното рамо и мишница, лява подбедрица и състояние след
сегментна белодробна тромбемболия вдясно - хемодинамично стабилна
форма, нисък риск, са причинили на ищеца временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. В деня след инцидента настъпила белодробната
емболия - усложнение от счупването на дясната подбедрица. При повишената
съсирваемост и тромбоемболия се избягвала оперативна интервенция, тъй
като тромбообразуването се увеличавало с много голям процент. Това била и
причината при Т. да не се предприеме оперативно лечение. Вместо това е
поставена гипсова имобилизация на дясна глезенна става за 45 дни. През
периода на лечение пострадалият Г. Т. търпял болки и страдания, като първите
20 дни след инцидента и 20 дни след свалянето на гипсовата имобилизация
болките са били с по-голям интензитет. По време на обездвижването ищецът
изпитвал затруднения в придвижването и в хигиенно-битовото си обслужване.
Пълното възстановяване от увредите отнело шест месеца.
При извършения на 12.09.2024 г. преглед Т. се оплакал от болки в дясна
глезенна и дясна раменна стави при натоварване. Обективно са установени
липса белези, на функционален дефицит и на необходимост от провеждане на
нови оперативни интервенции.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.Ц.. Г.
познавала от четири години, а от година и половина живеели на семейни
начала. Видяла ищеца вечерта след инцидента. Родителите го довели в дома
им. Г. бил посинен и надран, а кракът му бил обездвижен. Приели го за
лечение в болница „Токуда“, където Ц. останала с ищеца една седмица. В
лечебното заведение направили прегледи и изследвания. Вследствие на удара
Т. имал счупен глезен. Получил и белодробна емболия, която налагала прием
на кръворазреждащи. Последвало калциране на костта и неправилно
зарастване. Докторите прогнозирали смяна на ставата на глезена в
дългосрочен план.
5
Състоянието на Т. му се отразило негативно в психически план. Преди
инцидента бил активен спортист и имал успешни участия в състезания по
триатлон. Счупването на глезена довело до невъзможност да спортува, което
Т. приемал тежко. След изписването от болницата ищецът прекарал шест
месеца у дома, а свидетелят Ц. му помогала за хигиенно-битовото
обслужване. Едва в края на септември 2023 г. Т. започнал да излиза на кратки
разходки, като ползвал инвалидна количка за придвижването си. Ц. виждала
пострадалия да плаче, докато преди това бил психически стабилен и с ведър
дух.
При така събраните по делото доказателства и като съобрази възрастта
на пострадалия – 33 г. към датата на процесното ПТП, характера на една от
увредите – средна телесна повреда, причинила трайно затруднение в
движението на десния долен крайник, както и последиците от удара –
политравматични увреди в различни части на тялото и на крайниците, болки,
прегледи и прием на медикаменти, болничният престой и продължителния
възстановителен период, невъзможността трайно да упражнява физическа
активност, довела до значителен психически дискомфорт, който пострадалият
все още преживява, съдът намира, че 40 000 лева е справедлив размер на
обезщетението. Съдът съобразява и обстоятелството, че Г. Т. не е търпял
оперативни интервенции, причина за което е настъпилото усложнение –
белодробна емболия, причинена от фрактурата на долния десен крайник.
Трайни и тежки последици за здравословното състояние на Т. липсват, освен
оплаквания в травмираните дясна раменна и дясна глезенна стави при
натоварване и свързаните с това пречки за интензивна физическа активност.
Определянето на размера на обезщетението е и според лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди и конкретните икономически
условия към релевантния за определяне на обезщетението момент –
11.08.2023 г., когато е настъпилото произшествието, от което са произтекли
вредите.
Основателна е и претенцията на ищеца за получаване на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за медикаменти. В
епикризата от 16.08.2023 г. са предписани медикаменти, за които са
представени рецепти и фискални бонове за закупуване на изписаните
лекарствени средства.
6
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на
ищеца, което подлежи на разглеждане в настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с
поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на
пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012
г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без
приносът не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото
възражението е направено от ответника и го ползва при положителното му
установяване доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят по
„Гражданска отговорност” на делинквента).
В съдебното заседание на 08.11.2024 г. вещото лице е доуточнило
механизма на произшествието, съобразявайки показанията на свидетелите Г. Г.
и М.А.. Фиг. 3 и фиг. 4 не отговарят на местоположението на пострадалия, но
предвид височината на ремаркето от 1 м и сигнализиращ символ (жълт флаг),
водачът Г. е могъл да види пешеходеца. Предвид одобреното от съда
споразумение, допуснатата авто-техническа експертиза е относима към
направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от ищеца.
Според вещото лице инж. А., при късия теглич на ремаркето от 0.50 м,
управляваният от Г. автомобил е минал успоредно и водачът е предприел
маневра по връщане на платното за движение вдясно по-рано, като по този
начин е ударил Т., който се е намирал пред ремаркето. В хода на
производството се установи по безспорен начин, че преждевременното
връщане на л.а. „Ситроен“ вдясно е причинено от разминаване с насрещно
движещ се автомобил. Водачът Г. Г. е имал възможност и е бил длъжен да
намали и при нужда да преустанови движението и да изчака преминаването на
приближаващото превозно средство. Г. е нарушил задължението си по чл. 44,
ал. 2 от ЗДвП – да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно
движещо се пътно превозно средство, след като не е могъл да се размине
безопасно с него поради наличието на препятствие – спряло ремарке в дясната
част на пътното платно. Не са установени препятствия или обекти, засягащи
видимостта на водача на л.а. „Ситроен“, които да оправдават извършеното
нарушение на правилата, установени в ЗДвП. Неспазеното от Г. задължение по
чл. 44, ал. 2 от ЗДвП е единствената причина за процесното ПТП, след като
7
водачът е проявил самонадеяност и неправилно е преценил пътната
обстановка, включително невъзможността си да се върне в своята пътна без да
засегне безопасността на пешеходеца Г. Т..
Ответникът не доказа да е заплатил на ищеца дължимото от него
обезщетение в размер на 20 000 лева, поради което следва да бъде осъден да
заплати сумата в определения от съда размер.
Ищецът претендира заплащане на законна лихва върху главниците от
датата на завеждане на претенцията пред застрахователя – 25.09.2023 г.
Според дадения с решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС,
I т.о. отговор относно началния момент на дължимите от застрахователя на
гражданската отговорност на делинквента мораторни лихви, в хипотезата на
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, съответно
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
Установява се, че молбата за определяне на обезщетение за
неимуществени вреди е подадена на 25.09.2023 г. и от тази дата ЗЕАД
„Б.В.И.Г.“ ЕАД дължи да заплати законни лихви.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, поради
което ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по
сметка на СГС сумата от 1 600 лева държавна такса и 229.23 лева депозит за
експертиза.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Г. Т. е бил представляван от адвокат Г. Р., който е оказал безплатна
правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство и защита,
поради което му се дължи адвокатско възнаграждение. С оглед вида и
характера на спора, броя на проведените съдебни заседания и извършените по
делото процесуални действия, адвокатското възнаграждение съдът определя
на 5 000 лева. Съразмерно на уважената част от претенциите, ответникът
дължи на адв. Г. Р. 2 865.35 лева адвокатско възнаграждение.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищецът дължи да заплати
на ответника сумата от 490.97 лева разноски за производството. По аргумент
8
от нормата на чл. 2 от ЗДДС, възнаграждението за доставка на услугата
безплатна правна помощ е необлагаема доставка. Затова върху нея ДДС не се
начислява.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** да заплати на Г.
И. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „**** сумата от 40 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило
на 11.08.2023 г., ведно със законната лихва от 25.09.2023 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от
70 000 лева, и 269.14 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за медикаменти, ведно със законната лихва от 25.09.2023 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** да заплати
по сметка на СГС сумата от 1 600 лева държавна такса и 229.23 лева депозит
за експертиза.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв., ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. **** да заплати на адв. Г. Г. Р., с адрес гр. София, ул.
„Позитано“ № 2 сумата от 2 865.35 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г. И. Т., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „**** да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** сумата от 490.97 лева
разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9