№ 723
гр. П., 21.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря С.З.
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201107 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Н. Щ., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Д-р
П.Ц.“ № 22, против Наказателно постановление №2021-1818-02-679 от 18.05.2021 г.
издадено от Началник РУ- П. при ОД на МВР- П., с което за нарушение на чл.6 от
ЗБЛД на основание чл.80 т.5 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 50 лева.
В жалбата обобщено се излагат възражения за допуснати нарушения на
процесуалния закон, като се иска отмяна на НП, поради неговата незаконосъобразност.
Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не изпраща
и процесуален представител. По делото не е депозирано писмено становище по
същество.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. Не представя и писмено становище по същество. Не претендира
разноски.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства, по вътрешно убеждение, ръководейки се от
закона, установи следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 06.04.2021 г., около 23,30
часа, в гр. П., на бул. „Г.Б.“ пред Затвора, при извършена полицейска проверка не
представил документ за самоличност- лична карта или друг заместващ го такъв.
По този повод бил жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. №
786173/06.04.2021 г., на който бил предявен и връчен срещу подпис. В акта
жалбоподателят не вписал обяснения и възражения.
1
Въз основа на така съставения АУАН на 18.05.2021 г. било издадено
атакуваното НП, което било връчено лично на санкционираното лице на 22.06.2021 г.,
видно от разписката към НП. Жалбата против последното била подадена до съда чрез
АНО по пощата на 24.05.2021 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.6), поради
което е и процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и
от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и гласни такива, посредством показанията на
актосъставителя- св. Н.Р.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установеното съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА поради
следното:
В хода на административнонаказателното производство се установи
категорично, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят И. не е
представил документ за самоличност при извършената му полицейска проверка от св.
Н.Р.- полицейски служител в РУ- П., заемащ длъжността „мл. полицейски инспектор“ в
група ООР. Това обстоятелство не се отрича и от жалбоподателя в депозираната жалба.
Св. Р. обаче обясни, че не е разбрал поради каква причина жалбоподателят не е
представил личната си карта- защото не е я е носел у себе си, защото няма издадена
такава, не е пожелал да я представи и др. под. Този свидетел посочи, че поводът да
бъде поискан документ за самоличност от жалбоподателя, е това че полицейски екипи
са извършили проверка по сигнал за провеждащи се „гонки“ на бул. „Г.Б.“ в близост до
сградата на Затвора, като били проверени всички лица и водачи и пътници, както и
зрители. Пак от показанията на св. Р. стана ясно, че жалбоподателят е посочил точно
личните си данни, които той сверил в разговор по телефона с ОДЧ при РУ- П., без да го
отведе в полицейското управление, където да установи самоличността му по надлежен
ред. При сверяването се установило, че посочените от жалбоподателя данни били
коректни.
С оглед на изложеното е несъмнено, че поведението на жалбоподателя от
формална страна осъществява състава на административното нарушение по чл.80 т.5
във вр. с чл.6 от ЗБЛД.
Оценявайки причините и обстоятелствата на извършване на нарушението обаче,
следва да се направи извод, че то съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН.
В ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай”, но
предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение тази,
дадена в чл.93 т.9 от НК, а именно извършеното административно нарушение, с оглед
липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Настоящият случай е именно такъв, т.к. нарушението е извършено по описания
по-горе начин. Не е изяснено от полицейския служител поради каква причина
жалбоподателят не можел да представи личната си карта, но очевидно е имал такава,
след като личните му данни и снимка са фигурирали в ААИС на МВР- БДС. Най-
вероятно документът за самоличност е бил забравен от лицето в къщи. Поведението на
2
жалбоподателя следва да се отчита и на база и оказаното от негова страна съдействие
при извършената му полицейска проверка, при която той е съдействал и е бил
коректен. Въпросното нарушение е първо за жалбоподателя, доколкото по делото няма
данни за други извършени от него административни нарушения или нарушения на
обществения ред. Нарушението е на формално извършване и от него не са настъпили
каквито и да било вредни последици
Ако беше отчел тези факти АНО следваше да направи извод, че извършеното
нарушение се характеризира с явно незначителна обществена опасност. С оглед на
това същото следва да се третира като маловажен случай на административно
нарушение. Поради това наказващият орган е следвало на основание чл.28 от ЗАНН да
не налага наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на
такова нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Като не е
приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е издал незаконосъобразен
акт. Преценката за „маловажност на случая” подлежи и на съдебен контрол, като в
неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 от
ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай
преценката на съда е преценка за законосъобразност (ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. №
1/2005г. ОСНК на ВКС).
Посоченото по-горе е достатъчно основание за отмяна на НП, но съдът намира,
че е налице и друго основание за отмяна на НП. Това е така, тъй като контролният
орган, издал АУАН, е следвало да установи самоличността на жалбоподателя, преди да
пристъпи към съставяне на акта и да стори това по надлежния ред, разписан в ЗБЛД и
ЗМВР. Казано с други думи да отведе жалбоподателя до най-близкото поделение на
МВР, където да установи неговата самоличност чрез съответните справки в система
БДС- лични данни и лицева идентификация. В случая полицейският служител е
разчитал на добросъвестността на жалбоподателя, който е предоставил коректно
личните си данни, като при проверка в ОДЧ се установило, че действително в правния
мир съществува лице с такива данни. Меко казано несериозно звучи обстоятелството
полицейският служител да констатира нарушение на жалбоподателя в смисъл, че не
може да удостовери самоличността си, като не представя документ за самоличност и в
същото време самият той да не стори необходимото, за да удостовери самоличността
му. Казаното представлява нарушение на производствените правила, което е и
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Не на последно място НП подлежи на отмяна и поради допуснати СПН, като
направените в жалбата възражения се споделят напълно от съда. На първо място от
събраните доказателства стана ясно, че на жалбоподателя е бил връчен нечетлив
екземпляр от АУАН. Това е видно от представеното копие на АУАН от негова страна с
депозираната жалба. Самият актосъставител посочи в показанията си, че имало случаи
при които връченият екземпляр от АУАН на нарушителя да е нечетлив поради старо
индиго. Той посочи, че не си спомня в конкретния случай дали връченият екземпляр от
акта на жалбоподателя е бил четлив и дали той е направил възражение в тази насока,
както и дали е поискал четлив екземпляр. По делото обаче се установи, че в
законоустановения срок за подаване на възражение срещу съставения АУАН (още на
08.04.2021 г.), жалбоподателят е възразил срещу АУАН и е посочил, че връченият му
екземпляр от АУАН е нечетлив и че се нарушава правото му на защита, тъй като не
може да забере какво нарушение е извършил, като е приложил копие от АУАН, от
3
което е видно, че от този акт не може да се установи нито кога е съставен, нито от кого,
нито срещу кого, нито пък кога и какво нарушение е извършило лицето на което се
повдига адв. обвинение. АНО обаче не е отговорил на това възражение на
жалбоподателя, нито му е предоставил четлив екземпляр от АУАН. Доказателства в
противната насока не бяха ангажирани от АНО, въпреки изричното разпореждане на
съда.
Вярно е, че оригиналът (първият екземпляр от АУАН) е четлив и че именно той
е бил предявен на нарушителя, както и това че в този екземпляр възражения в насока,
че е връчен „нечетлив екземпляр от акта“ не са вписани от жалбоподателя, но на първо
място следва да се каже това, че най-напред се предявява АУАН на лицето, като той се
подписва в него, а едва впоследствие му се връчва акта. Освен това той не е длъжен
веднага да възрази срещу съставения му акт, още по-малко по отношение на връчения
му екземпляр. Но пък е сторил това в 3-дневия предвиден в закона срок, представяйки
надлежни доказателства и въпреки това възражението му не е било взето предвид от
АНО.
Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН, препис от изготвения АУАН
следва да бъде връчен на нарушителя. Това е основна гаранция, охраняваща правото
му на защита и предоставяща му възможност да разбере за какво е анагажирана
административнонаказателната му отговорност. Връчването на напълно нечетлив
препис от АУАН, според настоящия съдебен състав се приравнява на цялостно
неизпълнение на задължението да се предостави на жалбоподателя екземпляр от
съставения акт. Това винаги ще рефлектира върху правото му на защита и драстично
ще ограничи същото.
Всъщност, връчването на напълно нечетлив екземпляр от съставения АУАН
препятства и възможността на жалбоподателя да изложи своите възражения пред АНО
в тридневен срок от получаването на препис от акта, съгласно нормата на чл.44 ал.1 от
ЗАНН и именно поради това подавайки възражение срещу АУАН жалбоподателят е
визирал единствено нарушените му права поради връчен нечетлив екземпляр от акта,
но не и по съществото на същия и направените констатации, тъй като не е разполагал с
тази възможност. С връчването на акта нарушителят се известява за фактите и
обстоятелствата, въз основа на които контролният административен орган е приел, че е
извършено административно нарушение и конкретното материално правило за
поведение, което се счита че е нарушено.
Връчването на АУАН дава възможност на обвиненото в извършването на
конкретно административно нарушение лице посредством предявяването на АУАН
(чл.43 ал.1 от ЗАНН) да организира защита си срещу това адм. обвинение, като сочи
доказателства, прави възражения, ангажира юридическа помощ и т.н. Неизпълнението
на задължението за връчване на АУАН, като според настоящия съдебен състав е
равносилно на връчен нечетлив екземпляр, лишава лицето привлечено към
административнонаказателна отговорност от възможността да организира своята
защита, като това му право е нарушено в драстична степен. В този смисъл е и
съдебната практика на касационната инстанция като за пример би могло да се посочи
Решение № 678/29.9.2021 г. по к.а.н.д. № 981/21 г. на Адм. съд П..
По изложените до тук съображения издаденото НП е незаконосъобразно,
издадено при допуснати СПН, както и при нарушение на материалния закон, поради
което следва да бъде отменено.
Така мотивиран Районен съд- П. в настоящия състав, след като извърши анализ
4
на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №2021-1818-02-679 от 18.05.2021 г.
издадено от Началник РУ- П. при ОД на МВР- П., с което на Г. Н. Щ., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „Д-р П.Ц.“ № 22, за нарушение на чл.6 от ЗБЛД на
основание чл.80 т.5 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 50 лева, като
незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд- П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5