Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София,
12.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23
състав, в открито заседание на единадесети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при
секретаря Димитринка Иванова като разгледа докладваното от съдията докладчик
т.д. № 390 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 95, ал. 1
от ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Т.П.А.
твърди, че е български фотограф от София, специалист в портретна,
предметна, интериорна фотография.
По повод дейността си е бил ангажиран от вече покойния
български музикант М.С., по-познат като Б.Б., и през 2019г. е заснел „Б.Б.Б.” с
цел конкретна снимка да служи като обложка на нов албум на групата. Цялата фото
сесия е изпратена на групата и видно от фейсбук страницата на самияС.част от
снимките намират място сред аудиторията,
при посочване на ищеца като автор. Същите снимки фигурират и в профила на
ищеца, който разполага с RAW (суров вид)
на използваните снимки. За съжаление на 21.07.2019г. Б.Б.умира, което отприщва
вълна от нерегламентирано използване на конкретната фотография.
Ответникът „1.ч.“ ЕООД е електронна медия, която
използва сайта https://www.168chasa.bg. На
23.10.2019г. ищецът открива, че ответникът използва в търговската си дейност,
без лиценз или разрешение, снимка, на която е автор („B.B.S.М.”),
разположена по-конкретно на следните URL - https://www.168chasa.bg/article/7573842 и https://cache2.168chasa.bg/Images/Cache/874/Image_7573874_500_0_jp. Снимката е използвана за визуализиране на новината „Б.Б.живя
на ръба и отвъд него, тежка диагноза прекъсна неговия блус” от 25.07.2019г. От
датата на публикуване до 18.11.2019г. ищецът не е бил споменат като автор. Не е
бил споменат и източникът, от където е придобита фотографията.
Съгласно чл. 95 от ЗАПСП ответникът дължи на ищеца
обезщетение за всички вреди - имуществени (загуби и пропуснати ползи) и
неимуществени, които са настъпили в следствие на нарушението. С действията си, посочени в исковата молба за
периода от 25.07.2019г. до 07.11.2019г.,
ответникът е нарушил правата на ищеца по чл. 18, ал. 1 , вр. ал. 2, т.
1-3 и 6 и чл. 19 от ЗАПСП, както и правото му да иска да бъде отбелязан по
подходящ начин като автор на произведението – чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП.
По-конкретно
ищецът претендира сумата от 733. 46 лева пропуснати ползи от законното право да
получи възнаграждение за творчеството и труда си, като по този начин е
пропуснал да увеличи имуществото си чрез получаване на лицензионно
възнаграждение срещу предоставяне правото на ползване на снимката. В България
няма информация за пазарните цени в бранша
и ищецът използва световния дистрибутор на фотографии „Getty Images” за дигитална реклама на търговски уебсайт при същите
размери на фотографията и срок до 6 месеца, при цени относно най-близката
държава – Албания.
Ищецът претендира и изтекла лихва за забава върху
сумата от 733. 46 лева в размер на 42. 99 лева от 25.07.2019г., датата на
извършване на нарушението, до 20.02.2020г. Задължението за обезвреда е
изискуемо веднага след извършването на деликта, а обезщетението е в парична
форма и като такова при забава на ответника се дължи законна лихва.
За да защити интереса си и да потърси доброволното му
уреждане с ответника, ищецът е използвал
адвокатски услуги, за които е платил 300 лева и 20 лева обезпечение на
доказателствата чрез нотариус – общо 320 лева, която сума ищецът също
претендира като обезщетение. Разходите са били необходими, за да се квалифицира
нарушението, съгласно българското право, да се изготвят покани, да се обезпечат
по надлежния ред доказателствата във връзка с нарушението и да се преговаря в
нарушителя извънсъдебно.
Ищецът е приел тежко поредната кражба на труда си,
осъществена чрез настоящия случай. Фактът, че има хора, които не оценяват това,
което прави, го е накарало да се чувства унизен и подценен. Също така фактът,
че той е принуден постоянно да следи в интернет дали някой не му краде труда, е
изключително натоварващ за неговата психика и не му позволява да се почувства
като творец и артист. Ищецът оценява неимуществените си вреди под формата на
психически болки, страдания, стрес и дискомфорт на 1 000 лева.
Претендира още
33. 61 лева изтекла лихва върху сумата за периода от 23.10.2019г., когато е
разбрал за неправомерното използване на фотографията, до 20.02.2020г.
В исковата молба ищецът излага и обстоятелства във
връзка с опитите да разреши доброволно спора за времето от 15.11.2019г. до 17.01.2020г., когато последно
от името на ответника е било заявено, че споразумение няма да бъде подписано и
единственият начин да се удовлетвори претенцията е по съдебен ред.
Ищецът няма данни кой точно служител, изпълнител,
помощник, мандатар или просто гестор е извършил публикуването в полза на
ответника, но фотографията е ползвана на неговия сайт, поради което ищецът
разчита на презумпцията на чл. 95г от ЗАПСП.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
Ответникът „1.ч.“ ЕООД оспорва исковете като
неоснователни и недоказани по основание и размер.
Като се позовава на твърденията на ищеца, че е бил
ангажиран да заснеме „Б.Б.Б.” с цел конкретната снимка да служи като обложка на
нов албум на групата и че договорът, с което
е поет ангажименът, не е представен по делото, ответникът сочи
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАПСП – когато отстъпи на ползвател
изключително право за използване на произведение, авторът не може сам да го
използва по начина, срока и територията, уговорени в договора, нито да отстъпва
това право на трети лица, по отношение на нарушаването на имуществените правомощия
на правото, поради което ищецът не би могъл да търпи вреди.
Ако
е било отстъпено неизключително право за ползване на произведението, това би
имало значение за размера на обезщетението.
Ответникът намира твърдението на ищеца за използване
на процесната фотография недоказано. Не се установява твърдяната начална дата
на нарушението, като снимката не може да удостовери идентичността на
съдържанието на сайта на ответника към посочения момент. Направената снимка не
се ползва с достоверна дата. Извършеното на 15.11.2019г. удостоверяване чрез
снемане на нотариален препис от електронен документ не се ползва с обвързваща
съда доказателствена сила относно съдържащите се в него факти. Не се касае за
частен документ. Съществува ред по ЗЕДЕУУ, по който обстоятелствата могат да
бъдат удостоверени. Неустановен по
категоричен начин остава началният момент, в който ищецът е научил за
твърдяното нарушение (25.07.2019г.), а повече от пет месеца от ищеца не са били предприети никакви действия.
Липсвала е необходимост от извършване на разноски за
първоначална адвокатска помощ и нотариални такси. Поради това те не биха могли
да представляват пряка и непосредствена последица от поведението на ответника.
Тези разходи е можело да бъдат избегнати и не са спомогнали за снабдяване с
безспорни доказателства за правилното решаване на спора.
Неоснователни са претенциите за неимуществени вреди.
Такива вреди могат да се претендират от датата на научаване на публикацията, а
доказателство за това има от най-рано от м.12.2019г., когато ищецът се е
свързал с ответното дружество. Представените други документи не могат да
установят факта на узнаването. Твърдението, че били необходимо ищецът да следи
постоянно в интернет не кореспондира с релевантните за случая факти, тъй като
такава вреда не се намира в пряка и непосредствена връзка с поведението на
твърдения нарушител. Ирелевантно е и твърдението на ищеца, че имало хора, които
не оценяват. Това влиза в противоречие и
с твърденията на ищеца – трудно би могло да се приеме, че едно произведение не
се оценява, когато същото се ползва. На обезвреда подлежат обективно
причинените вреди от неправомерно поведение.
Недоказан е и искът за пропуснати ползи. Няма
доказателства, че ищецът би сключил договор при твърдените от него условия.
Първоначално ищецът е претендирал 500 лева, а с исковата молба е увеличил
сумата, като точните съображения, които налагат тя да бъде формирана по точно
този начин остават неясни. Ответникът е утвърдена медия с професионален опит,
но лицензионни възнаграждения на фотографи в процесния период са били
договаряни и изплащани в далеч по-ниски размери. Надхвърлят се средните пазарни
възнаграждения от подобен характер. Несъотносим е начинът, по който ищецът е
определил възнаграждението. Или няма сигурност, нито достатъчно висока степен
на вероятност, че подобен приход би бил реализиран от ищеца, съответно че това
би следвало да е размерът на претендираното обезщетение.
Ищецът не сочи нито един конкретен факт, нито
доказателство, с помощта на които да може да се установят релевантните за чл.
95г обстоятелства, а именно личността на конкретно лице при ответника и правна
връзка между него и ответното дружество.
При изложеното ответникът иска предявените обективно
съединени искове да бъдат отхвърлени, с присъждане на сторените по делото
разноски.
По
предявените главни искове
Съдът като
съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
възприема от фактическа страна по делото следното:
Ответникът е търговско дружество с основен предмет на
дейност, съгласно вписванията в търговския регистър при Агенция по
вписванията, издателска и печатарска
дейност. По-конкретно дружеството е издател на
популярния седмичник „168 часа“ (печатно издание), както и поддържа сайта https://www.168chasa.bg, на
който също се качват публикации.
На този сайт, по повод смъртта на музиканта М.С. (Б.Б.), на 25.07.2019г. е била публикувана статията „Б.Б.живя на ръба
и отвъд него, тежка диагноза прекъсна неговия блус”. Статията е съдържала
спомени на приятели на Б.Б., цитати на
негови текстове, факти от живота му като музикант, текстописец и радиоводещ. Тя
е била илюстрирана с шест портретни фотографии, включително фотография на музиканта,
пеещ с притворени очи, с китара.
За обстоятелството е представен електронен документ –
заверена от ищеца разпечатка от
публикацията на сайта с посочена дата 25.07.2019г. и с дата на разпечатката
18.11.2019г. Документът е приет като доказателство по делото (чл. 184 от ГПК),
а на фотографиите е бил извършен оглед
по реда на чл. 204 от ГПК. Доказателствата не се опровергават от други
обстоятелства и доказателства по делото и съдът приема, че публикуването на
статията с фотографиите на 25.07.2019г., като част от издателската дейност на
ответника, е доказано.
Същевременно при дата на разпечатката 18.11.2019г.
съдът приема, че поне до тази дата
статията е била на сайта на ответното дружество.
По делото не е
спорно, че фотографията на Б.Б.с китара е авторска фотография на ищеца –
професионален фотограф, резултат на творческа дейност, като е с достатъчна
стойност и значимост и има качество произведение на изкуството.
Това обстоятелство като цяло е потвърдено и от вещото
лице професионален фотограф по делото Ц.Т., дал заключение още, че при цените на фотографския труд в България и
в българските печатни и електронни медии, цената на портрета на Б.Б.,
използвана за целите на възпоменателен материал за певеца в електронното
издание на вестник „168 часа“, би могла да се договори между автора и
издателите в рамките на 20-50 лева.
Съобразява се обекта на фотографията, тиража и използваната фотографска
техника и апаратура, както и личността на фотографа – професионална квалификация
и стаж, признание и членство в български и чужди професионални и фотографски
организации. Съгласно обясненията на
вещото лице в открито съдебно заседание, не са относими цените на студийните
снимки, калкулатора на „Getty Images” или калкулираните цени от клуб „Фотосвят“, които
също е посочил ищецът като относими в хода на делото. Вещото лице се е позовало на дългия си опит
като фотограф и направени консултации и с други колеги. Заключението не е
опровергано от други обстоятелства и доказателства по делото и съдът го приема.
За възпроизвеждане на фотографията в сайта на
ответника ищецът не е получавал възнаграждение, нито е давал съгласието си при
публикуването на 25.07.2019г. Същевременно неговото име не е било посочено като
автор на фотографията поне до 18.11.2018г.
На
08.11.2019г. ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с
адвокатско дружество („Г. иГ.“) за оказване на правна помощ и съдействие във
връзка със засечено нарушение на авторски права чрез URL - https://www.168chasa.bg/article/7573842 и https://cache2.168chasa.bg/Images/Cache/874/Image_7573874_500_0_jp – откриване на нарушителя, правна квалификация на
нарушението, обезпечаване на доказателства, преговори, представителство и
подготовка за сключване на споразумение за доброволно уреждане на спора във
връзка с увреждане на авторските права, при възнаграждение от 300 лева.
Направена е била заверка на нотариален документ с
платена такса от 20 лева при нотариус,
като са започнати действия за доброволно уреждане на спора.
От упълномощен адвокат, с изпратено писмо по
електронна поща, от името на ищеца са били претендирани 500 лева обезщетение за
ищеца за липсата на получено лицензионно възнаграждение и 500
лева обезщетение за неимуществени вреди, както и 320 лева разноските за адвокат
и нотариална такса – общо 820 лева, при отказ от обезщетението за неимуществени
вреди (така изготвени електронни писма).
В последствие от адвокат, като пълномощник на ищеца, е
било подготвено споразумение от
19.12.2019г. за сума от 200 лева за фотографията, 300 лева за друга фотография
на Б.Б.с автор ищецът, която да се ползва от ответника, 360 лева адвокатско
възнаграждение с ДДС и 20 лева нотариални такси.
Страните не са постигнали споразумение по между си (по
обяснения на ответника поради вида и размера на претендираните от ищеца суми),
при което е била подадена и исковата молба по делото на 21.02.2020г.
Поведението на ответника при преговорите
(неоспорването на публикуването на
фотографията на ответника) също е индиция за този факт – действително публикуване на процесната фотография в сайта
на ответника за периода по делото.
За времето от
25.07.2019г. до 20.02.2020г. върху сумата от 50 лева са изтекли лихва за забава
в размер на 2. 93 лева, съответно на промените в основания лихвен процент за
периода, а за времето от 23.10.2019г. до 20.02.2020г. върху сумата от 500 лева – 16. 81 лева лихви
за забава. Съдът определя размера на
лихвата по реда на чл. 162 от ГПК въз основа на данните за законната лихва в
сайта на Calculator.bg.
Не се установява по делото сключен между
ищеца и М.С. договор за използване на
процесната фотография по чл. 36 от ЗАПСП. Ответникът е поискал представяне на такъв договор от ищеца по реда на
чл. 190 от ГПК, с прилагане на последицата по чл. 161 от ГПК, но съдът не е
допуснал това доказателствено искане, тъй като исканият документ не е бил конкретно
индивидуализиран, нито е било установено, че такъв документ съществува и е в
държане на ищеца, за да бъде прилагана последица по чл. 161 от ГПК. В
последствие, при дадена от съда изрична възможност с доклада по делото, ищецът
е отрекъл съществуването на такъв договор, а от ответника не е било подновено
искане по чл. 190 от ГПК, нито е било
правено ново доказателствено искане в тази връзка. Обстоятелствата за
съществуване на договор по чл. 36 от ЗАПСП са били в доказателствена тежест на
ответника, така както е било указано и в доклада по делото.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът приема следното:
Портретната фотография на М.С. (Б.Б.), предмет на
делото, като резултат на творческа
дейност на ищеца, с достатъчна стойност и значимост и с качество произведение
на изкуството, е обект на авторско право по чл. 3, ал. 1, т. 7, вр. чл. 2 от ЗАПСП. Ищецът е автор по смисъла на чл. 5 от ЗАПСП и носител на предвидени в
закона абсолютни имуществени и
неимуществени права, включително правото да иска името му да бъде обозначено
при ползване на произведението (чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП), да го използва и
да разрешава използването му (чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП), както и да получи
възнаграждение за всеки вид използване на произведението (чл. 19 от ЗАПСП).
Фотографията е била ползвана от ответника при
търговската му дейност на издател, включително за процесния период от 25.07.2019г. до 07.11.2019г. Тя е била
възпроизведена в рамките на статия, публикувана в електронно издание на
ответната страна (чл. 18, ал. 2 от ЗАПСП).
Възраженията на ответника за недоказаност на това обстоятелство са
неоснователни. Възпроизвеждането на произведението е било без съгласие на
ищеца, без да бъде упоменато авторството му върху фотографията и без да му бъде
платено възнаграждение, при което са били нарушени правата му на автор по чл.
15, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19 от ЗАПСП. Действията на ответника са
неправомерни, обосноваващи ангажиране на отговорността му с дължимост на
обезщетение на ищеца - автор по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП, в рамките на общите
правила относно непозволеното увреждане, при които отговорност може да носи и
юридическо лице (чл. 95г от ЗАПСП, вр. чл. 49 от ЗЗД).
На ищеца се дължи обезщетение за нарушеното му право
да получи възнаграждение за ползването на произведението, така както такова обезщетение се претендира по
делото.
То трябва да е
в размер поне на сумата, за която ищецът предлага произведенията си, но и на която в практиката си на фотограф,
при конкретните пазарни условия, би продал фотографията.
По делото не са посочени и събрани доказателства за
това за каква сума ищецът предлага процесната фотография или сходно на нея
фотографско произведение в своята практика, макар да твърди, че това би било
поне претендираните 733. 46 лева, но съгласно възприетото от фактическа страна,
на база заключението на изслушаната експертиза, пазарната цена за ползването,
така както то е конкретно установено, е до размер от 50 лева. При това
установено обстоятелство за тази сума максимално следва да бъде прието дължимото обезщетение на ищеца за пропуснати
ползи от неполучено възнаграждение за ползването.
С оглед установеното от фактическа страна не биха
могли да бъдат ползвани цените на световния дистрибутор на фотографии „Getty Images” за дигитална реклама на търговски уебсайт при същите
размери на фотографията и срок до 6 месеца, при цени относно най-близката
държава – Албания. Тези цени не са приложими на пазара в страната, нито се
установява в практиката си на професионален фотограф ищецът да предлага
произведенията си при такива цени. Не се касае за поръчка на студийна
фотография, а ползване по чл. 18 от ЗАПСП, и такава цена също е неприложимо,
както и цената на посочената от ищеца в хода на делото организация на
фотографи.
В останалата част до пълния предявен размер от 733. 46
лева претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от
пропуснати ползи следва да бъде отхвърлена. Възраженията на ищеца за
прекомерност на претенцията за имуществени вреди в тази част са основателни.
От страна на ищеца не са били посочени и представени
изрични доказателства за претърпените от него неимуществени вреди във връзка с
ползването на фотографското произведение от ответника, но това не обосновава
отхвърляне на претенцията. Следва да бъде присъдено обезщетение и за такива
вреди.
Съдът може да присъди обичайното обезщетение и без да
са налице други доказателства, освен относно основанието за възникване на
отговорността на ответника, въз основа
на опитните правила на логиката –
непосочването на името на ищеца при възпроизвеждане на произведението сочи на
липса на признание, което логично води до накърняване на представата на ищеца
за собствената му ценност като творец, а ползването на фотографията без негово
съгласие и без да му се плати
възнаграждение логично води до негодувание и възмущение, т.е. налице са негативни
емоционални преживявания на ищеца.
Така следва да бъде прието дължимо обезщетение на
ищеца по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП и за претърпени от него неимуществени вреди.
Допълнително, че липсата на присъдено обезщетение би било в нарушение на чл.
95а, ал. 1 от ЗАПСП, предвиждащ присъждане на обезщетение и когато иск по чл.
95, ал. 1 от ЗАПСП е установен по своето основание, но не и по размер, както и
на изискванията на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
29.04.2004г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост,
целяща да сближи законодателните системи на държавите - членки, за да гарантира
висока, равностойна и еднаква степен на закрила във вътрешния пазар.
Сумата на обезщетението следва да бъде определена в
размер на 500 лева, а в останалата част
до пълния предявен размер от 1000 лева – претенцията отхвърлена.
Фактически тази сума ищецът е претендирал като
достатъчна при инициираните преговори с ответника за доброволно уреждане на
спора, както и е съответна на обстоятелствата по делото, така както те са установени. От една страна, публикуването на фотографията
е в четена медия, без посочване на името на ищеца като автор и без негово
съгласие за възпроизвеждане на произведението, както и не е било заплатено
възнаграждение за ползването, но, от друга страна, ответникът проявява уважение към ищеца като
автор; не оспорва художествените качества на процесната фотография - качеството
й произведение на изкуството; фотографията е била ползвана за илюстрация на
положителен материал по повод смъртта на музикант, с когото ищецът е работил; ползването на фотографията
е било за сравнително кратък период, без да се установява реализирането на
конкретни приходи за ответника; фотографията е била съпътствана и от други публикувани в материала портретни фотографии;
както и ответникът е изявил желание за доброволно уреждане на спора, до
което не се е стигнало поради вида и размера на
претенциите на ищеца.
Или общо присъденото на ищеца обезщетение следва да е
550 лева.
То съответства на критериите по чл. 95, ал. 3 от ЗАПСП, но и изпълнява функциите си да е справедливо, съгласно изискването на
чл. 95, ал. 4 от ЗАПСП, като въздейства възспиращо и предупредително на
нарушителя и на останалите членове на обществото.
Ищецът получава сума равна на пазарната цена на
ползването на авторското си произведение в максимален размер и обезщетение за
неимуществени вреди, така както първоначално е претендирал от ответника, а
ответникът заплаща допълнителна сума от
десет пъти над това, което би платил, ако бе договарял с ищеца като автор
на фотографията. Присъденото обезщетение е и в границите по чл. 95а от ЗАПСП,
дължимо дори ако няма данни за размера на исковете.
Размерът на обезщетението отговаря на изискването на
Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г.
относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, съответно
тълкуването по решение С-367/15 на СЕС, на което се позовава ищецът в писмената
си защита - при присъждане на
обезщетение да се търси понесената действителна щета, като обезщетението не е
наказателно, а основано на обективен критерий.
Неоснователно е твърдението на ищеца в писмената му
защита, че решението на СЕС изисквало присъждане на двукратен и трикратен
размер на лицензионното възнаграждение. Това е предвиденото обезщетение по
националното законодателство на запитващата юрисдикция (полски съд по
делото), за което е било отправено преюдициалното запитване и
по което СЕС е приел, че не противоречи на директивата, щом не се установява
основание за присъждане на по-ниско обезщетение от установения в националното
законодателство размер, при общата предпоставка, че директивата въвежда
минимални изисквания и не възпрепятства по-строги мерки, определени от
държавите членки. Но по правило
националният съд трябва да вземе предвид пропуснатата печалба, печалбата от
нарушението, а когато е уместно – морални щети, а като алтернатива – най-малко
размер на лицензионното и авторско възнаграждение, което би било дължимо, ако
нарушителят би поискал официално разрешение.
Съгласно възприетото от фактическа
страна, не се установява сключен от ищеца договор със заснетото лице за
използване на фотографията по чл. 36 от ЗАПСП, при което на ищеца да не се дължи обезщетение на
ползване на произведението му като автор. Възражението на ответника в този
смисъл е неоснователно. Установява се хипотеза на чл. 42 от ЗАПСП, която
предвижда авторското право върху произведение, създадено по поръчка да
принадлежи на автора, ако не е уговорено друго, като поръчващият има право да
ползва произведението без разрешение на автора за целта, за която то е било
поръчано.
Основателни, по разбиране на настоящия съдебен състав,
са възраженията на ответника за липсата
на необходимост от извършване на разноски за първоначална адвокатска помощ и
нотариални такси от ищеца, така както те са били направени и се претендират по
делото.
Разноски за обезпечение на доказателства са дължими
при проведено производство по чл. 207 от ГПК за обезпечение на доказателства с
участие на ответника, на когото те са противопоставими, с оглед окончателния изход на спора в
исковото производство (чл. 209 от ГПК).
Направените разноски от ищеца за нотариална такса и адвокат (в частта за обезпечение) са били по негова
инициатива, но нямат връзка с поведението на ответника в уреденото в
националното законодателство обезпечително производство свързано с исковото,
при което, и по аргумент от чл. 95, ал. 2 от ЗАПСП, че обезщетяваните вреди
трябва да са пряка и непосредствена последица от нарушението, свързано и с
общите разпоредби на ЗЗД (чл. 51, ал. 1 от ЗЗД), тези претенции на ищеца следва
да бъдат отхвърлени.
Същото е и за претенциите за адвокатско възнаграждение
в частта относно идентифицирането на нарушителя и нарушението – те следва да се
претендират като разноски в исковото производство по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Разрешението на съда не противоречи на посоченото от
ищеца решение С-367/2015 на СЕС – да се вземат предвид извършените разноски от
притежателя на правата като например разходи за идентифициране и
проучване. Българското право съдържа
процесуален ред за възстановяване на сумите,
гарантиращ, че те са по причина на ответника и ще обезщетят ищеца, а не
са произволни, който ред ищецът не е спазил.
Същевременно опитите за доброволно уреждане на спора,
за което също е било платено възнаграждение на адвокат от ищеца, са били по
негова преценка, те не предпоставят допустимостта на исковото производство по
националното законодателство, нито са предвидени в европейското законодателство
като подлежащи на присъждане, и платеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
тази част също следва да бъде оставено за негова сметка.
При изложеното претенцията на ищеца за присъждане на
сума от 320 лева обезщетение за загуба
под формата на платено адвокатско възнаграждение и нотариална такса следва да
бъде отхвърлена
По
претенциите за лихви
Като
акцесорни основателни са претенциите на
ищеца за лихви за забава във възприетите от фактическа страна размери на база
присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр.
Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г. Съдът съобразява
характера на отговорността на ответника като такава по правилата на непозволеното
увреждане, при която покана за плащане не е необходима. Лихва върху сумата от
50 лева е дължима от датата на публикацията на процесната фотография, а върху
сумата от 500 лева – от датата на узнаване на публикацията, която е по-късна и
не се опровергава от други обстоятелства и доказателства по делото.
По
разноските
Ищецът е поискал присъждане на направените разноски по
списък по чл. 80 от ГПК – 132. 14 лева платена държавна такса и 1 000 лева
разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие от
10.02.2020г. Платеното възнаграждение е
за процесуално представителство по настоящото дело, за съставяне на молба за
обезпечение на бъдещ иск и процесуално представителство по всички инстанции по
ч.гр.д. № 762/2020г. По делото не е
спорно проведеното производство по чл. 389 и сл. от ГПК, включително пред
Апелативен съд – гр. София по частна жалба.
С оглед изхода на делото (уважаване на исковете за
сума от 569. 74 лева и отхвърляне до пълния размер от 2 130. 06 лева) на
ищеца са дължими 302. 82 лева от разноските, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
За разноските за адвокат от ответника е възразено, че
са прекомерни (чл. 78, ал. 5 от ГПК).
Съдът намира възражението неоснователно.
Съгласно разрешението по т. 5 от ТР 6/2012 от
06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разноските в
обезпечителното производство се разпределят според изхода на спора. Така ищецът
има право на разноските за адвокат, направени и в това производство. При
съобразяване на минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл. 7,
ал. 2, т. 2, но и чл. 7, ал. 1, т. 7 и чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските за адвокат на
ищеца са били поне 379. 10 лева плюс 200 лева плюс 304. 05 лева и заплатените 1 000 лева не са прекомерни.
Ответникът е поискал присъждане на разноски, но не
установява такива и съдът не дължи произнасяне
по чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „1.ч.“ ЕООД, с ЕИК ******** и
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Т.П.А., с ЕГН **********,
адрес *** и съдебен адреса*** – адв. Д.Г., на основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП, сумата от 550 лева (петстотин и
петдесет лева) обезщетение за причинени
вреди поради нарушаване на авторското право на Т.П.А. върху фотография
на М.С. (Б.Б.), при възпроизвеждане на фотографията за визуализиране на материал „Б.Б.живя на
ръба и отвъд него, тежка диагноза прекъсна неговия блус” от 25.07.2019г. на
сайта https://www.168chasa.bg, без лиценз или разрешение и без обозначаване
на името на автора, за периода от 25.07.2019г. до 07.11.2019г., съответно 50 лева имуществени вреди от
пропуснати ползи и 500 лева неимуществени вреди, със законната лихва върху
сумата от 50 лева за времето от 25.07.2019г. до 20.02.2020г. в размер на 2. 93
лева (два лева и деветдесет и три стотинки) и законната лихва върху сумата от
500 лева за времето от 23.10.2019г. до 20.02.2020г. в размер на 16. 81 лева
(шестнадесет лева и осемдесет и една стотинки), на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК -
сумата от 302. 82 лева
(триста идва лева и осемдесет и две
стотинки) разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД в останалата част – до пълния предявен размер от 733. 46 лева
обезщетение за пропуснати ползи; до пълния предявен размер от 42. 99 лева изтекли лихви от 25.07.2019г. до
20.02.2020г. върху обезщетението; до
пълния предявен размер от 1 000 лева обезщетение за неимуществени вреди;
до пълния предявен размер от 33. 61 лева изтекли лихви от 23.10.2019г. до
20.02.2020г. върху обезщетението и 320 лева обезщетение за загуба под формата на платено адвокатско
възнаграждение и нотариална такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: