№ 7799
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110173961 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск по чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 439 от ГПК – отрицателен
установителен иск по Искова молба вх. № 115609/23.12.2021 г. на В. ЛЮБ. Н., ЕГН ., с. Владая,
Столична община, ул. Любомир Миланов № 39, със съдебен адрес: гр.СОФИЯ, Столична община,
чрез адвокат Е.Т. – Адвокатско дружество „Вълев и Лимберов“, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Хан Аспарух“ № 60, ет.3, Адвокатска кантора „Милованови“, с която е предявен иск по чл. 124
във връзка с чл. 439 от ГПК против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис– сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от ..
Ищецът твърди, че срещу него на 23.09.2010 г. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №40040/2010 г. по описа на СРС, 54 състав, по
силата на която той е осъден да заплати на „Кредибул“ АД следните суми: главница в размер на
1768,66 лв., ведно със законна лихва върху сумата от 11.08.2010 г. до окончателното й изплащане,
договорна лихва за периода от 21.06.9009 г. до 21.01.2010 г. в размер на 184,29 лв., непогасена
застрахователна премия в размер на 92,24 лв., държавна такса в размер на 40,90 лв.,
юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв. Въз основа на гореописаната заповед за
изпълнение на 18.11.2010 г. бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който на 08.12.2010 г.
било образувано изпълнително дело №637/2010 г. по опис на ЧСИ ., рег.№780 на КЧСИ, с район на
действие СГС. Ищецът твърди, че „Кредибул“ АД е прехвърлило на ответника „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД гореописаните вземания по силата на сключен Договор за цесия.
Ищецът твърди, че на 21.02.2017 г. с постановление на съдебния изпълнител изпълнителното дело
е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Сочи, че през последните години ответното
дружество многократно е правило опити да събере процесните суми, като е предлагало на ищеца
да сключат споразумение. Ищецът твърди, че в продължение на повече от две години – от
29.01.2015 г. до 21.02.2017 г., по изпълнителното дело не са предприемани изпълнителните
действия. Ищецът твърди, че вземанията по гореописаната заповед за изпълнение произтичат от
1
договор за кредит. Сочи, че е изтекла общата петгодишна погасителната давност по отношение на
задълженията му, изтекла на 29.01.2020 г., както и че същите са се превърнали в естествени такива
и не подлежат на принудително изпълнение. Моли съда да приеме, че за ищцата възниква правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, с който да бъде признато за установено,
че същата не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителния лист, поради погасяването
им по давност, като му присъди сторените съдебно-деловодни разноски по делото. Претендира да
му се присъдят и разноски в справедливият размер на адвокатското възнаграждение за оказано му
безплатно процесуално представителство по настоящото.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба,
като оспорва предявения иск. Счита исковата претенция за недопустима. Оспорва, че е налице
перемпция на изпълнителното дело и е изтекла погасителната давност за вземането, предмет на
последното. Оспорва изцяло предявената искова молба като процесуално недопустима и
неоснователна. Твърди, че по изпълнителното дело са извършени изпълнителни действия,
прекъсващи срока по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК и давностния срок. Твърди, че дори и давностният
срок да е изтекъл, вземането продължава да съществува, а само възможността за неговото
принудително събиране е погасена. Твърди, че ответникът като взискател по изпълнителното дело
е предприел съответните действия за събиране на вземането си, съобразно и задължителните
указания, дадени с тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по Тълкувателно дело №8/2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Моли съда да отхвърли исковата молба като недопустима и неоснователна и да
му присъди направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
Изискано е изпълнително дело №637/2010 г. по опис на ЧСИ ., рег.№780 на КЧСИ с район
на действие СГС, като получения отговор е, че същото е унищожено на 11.03.2022 г., на основание
чл. 5, ал. 5, т. 1 във връзка с чл. 5, ал. 7 от Наредба № 4 от 6.2.2006 г. за служебния архив на
частните съдебни изпълнители. Представено е копие на изпълнителния лист, протокол за
прекратяване на изпълнителното производство и протокол за унищожаване на книжа.
Видно от представеното копие на изпълнителен лист от 18.11.2010 г., издаден по ч.гр.д.
№ 40040/2010 г. по описа на СРС, 54-ти състав, ищецът е бил осъден да заплати на „Кредибул“ АД
сумата от 1768.66 лв., представляваща главница, сумата от 184.29 лв. – непогасена договорна
лихва за периода от 21.06.2009 г. до 21.01.2010 г., сумата от 92.24 лв. – непогасена застрахователна
премия, законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 11.08.2010 г. до
окончателното плащане, сумата от 40.90 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Върху изпълнителния лист е налице Протокол за прекратяване на
изпълнителното производство от 22.02.2017 г. на основани е чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК, като е
посочено, че последното изпълнително действие е било извършено на 17.02.2014 г. Представено е
и Постановление от 21.02.2017 г., в което също е прието, че последното изпълнително действие по
делото е с дата 17.02.2014 г., като след тази дата и до момента на издаване на постановлението не е
искано извършването на каквито и да е последващи изпълнителни действия по делото.
Представител на взискателя е получил Постановлението за прекратяване и оригинала на
изпълнителния лист на 24.02.2017 г.
Видно от представения от ЧСИ Любенова Протокол № 179/11.03.2022 г., изпълнителното
производство е било унищожено на посочената дата, като са запазени копие на изпълнителния
2
лист и постановление за прекратяване на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен установителен
иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти - такава тежест е
възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът по
отрицателния установителен иск е в положението, в което би се намирал като ищец по иск за
защита на оспореното право - той дължи установяване на основанието, от което правото е
възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно,
ще понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи доказателствената тежест.
Същите задължават съда да счита недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод
да даде защита на твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в
положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен
установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника, ищецът носи и
доказателствената тежест да установи своите възражения.
Страните по делото не оспорват възникването на процесните вземания в полза на ответното
дружество в посочените в исковата молба размери, в това число и твърдението, че първоначалният
кредитор „Кредибул“ АД е прехвърлил вземането на ответника „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД. Ответникът също така не оспорва доводите на ищеца, обуславящи наличието на правен
интерес да води настоящото производство, а именно, че ответното дружество многократно се е
опитвало да събере вземането си, включително и чрез постигне споразумение с ищеца.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че твърдяното прекратяване
на изпълнителното дело по реда на чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК е настъпило по силата на закона на
17.02.2016 г., тъй като последното изпълнително действие, констатирано от съдебния изпълнител
в Постановлението от 21.02.2017 г. е било извършено на 17.02.2014 г., тъй като срокът е
двугодишен. От датата на последното изпълнително действие до приключване на устните
състезания са изтекли повече от пет години, поради което следва да се приеме, че вземането по
процесния изпълнителен лист е станало естествено и не подлежи на принудително събиране,
поради погасяването му по давност.
Предвид изложеното, исковата претенция е изцяло основателна и следва да бъде уважена.
При този изход от спора ищците имат право на разноски в пълен размер, съгласно представените
доказателства за извършени такива, а именно: 87.44 лв. за държавна такса. Ищецът е представил
пълномощно за процесуално представителство, в което е отразено, че е предоставена безплатна
правна помощ на лицето, поради затрудненото му материално положение. Представена е и
декларация от ищеца, както и документ за регистрация по ДДС. Следва на пълномощника на
ищеца да се присъди хонорар за предоставената безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв и съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАдвС, в размер на 383.03 лв. Тази сума следва да се присъди с 20 % ДДС върху нея, тъй като
пълномощникът на ищеца е регистриран по ЗДДС, поради което следва да се присъди сумата общо
от 459.64 лв. При този изход от спора ответната страна няма право на разноски.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните, че В. ЛЮБ. Н., ЕГН ., с. Владая,
Столична община, ул. Любомир Миланов № 39, със съдебен адрес: гр.СОФИЯ, Столична община,
чрез адвокат Е.Т. – Адвокатско дружество „Вълев и Лимберов“, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Хан Аспарух“ № 60, ет.3, Адвокатска кантора „Милованови“, на основание чл. чл. 439 от ГПК
във връзка с чл.124, ал. 1 от ГПК, не дължи на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис– сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от . следните суми: главница в размер на 1768,66 лв.
(хиляда седемстотин шестдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки), ведно със законна
лихва върху сумата от 11.08.2010 г. до окончателното й изплащане, договорна лихва за периода
от 21.06.9009 г. до 21.01.2010 г. в размер на 184,29 лв. (сто осемдесет и четири лева и двадесет и
девет стотинки), непогасена застрахователна премия в размер на 92,24 лв. (деветдесет и два
лева и двадесет и четири стотинки), държавна такса в размер на 40,90 лв. (четиридесет лева и
деветдесет стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв. (сто лева), дължими по
изпълнителен лист, издаден от 18.11.2010 г., издаден по ч.гр.д.№ 40040/2010 г. по описа на СРС,
54-ти състав, по който било образувано изпълнително дело №637/2010 г. по опис на ЧСИ ., рег.
№780 на КЧСИ с район на действие СГС, поради погасяването на вземането с изтичането на
петгодишна погасителна давност и трансформирането му в естествено вземане.
ОСЪЖДА „. ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин 10“,
бул. Д‑р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано че В. ЛЮБ.
Н., ЕГН ., с. Владая, Столична община, ул. Любомир Миланов № 39, сумата от 87.44 лв.
(осемдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки) за заплатена държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и да заплати на адвокат Е.В. Т. с личен № ********** в САК
и адрес на адвокатската кантора в гр. София, ул. Хан Аспарух № 60, ет. 3, за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Сума в размер на 459.64 лв.
(четиристотин петдесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4