Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18.04.2012 година, град Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На деветнадесети март две хиляди и дванадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
Секретар С.Д.
като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова
гражданско дело номер 838 по описа за 2010 година,намира следното :
Държавата , представлявана от министъра на земеделието и храните,е предявила срещу „ Р.Т. ” ООД,град С. и „ П. ” ЕООД, град С. пасивно субективно съединени искове за установяване правото на държавна собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** по кадастрална карта на землището на село С.Н., община К. ,с площ от 182 570 кв.м. и предназначение на горска територия и само срещу ответника „ П. ”ЕООД, град С. осъдителен иск за предаване владението върху този имот.
В исковата молба и поправящите я молби ( на л.450 - 452 и л.547- 553 от делото ) ищецът твърди, че имотът съставлявал гора , земя , „ залесена горска площ , част от д.г.ф. ”, върху която д. придобила правото на собственост по силата на закона - член 1 от ЗСПГ от 1948 г. (отм.) и член 2 от ЗГ от 1958 г. ( отм.) ; обхванат е от терена с площ от 300 дка, предоставен по реда на член 9 от ЗГ ( отм.), без изключване от ДГФ, за строителството на „ В.л.„ Р. ” и застроен в периода 1967 – 1976 г. със сградите на курортния комплекс „ Р. ” . Твърдяно е, че земята ( за разлика от сградите ) не е предоставена за стопанисване и управление на ДФ „ В.л.„ Р.”, не е внесена в капитала на „ В.л.„ Р. ”, ЕАД при преобразува-нето на държавната фирма през 1991 г. или отпосле в срока по § 34 от ПЗР на ЗИДЗППДОбП и към приватизацията на търговското дружество. Имотът се владее от ответника „ П. ” ЕООД, град С. без основание .
В подадени от ответниците - „ Р.Т. ”ООД, град С. и
„ П. ”ЕООД , град С. отговори с вх. № 3532 и 3533 /17.06.2011 г. исковете се оспорват с идентични възражения : правото на държавна собственост не е възникнало ( по силата на закона ) , алтернативно прекратено е в 1990 г. поради предхождащо предоставяне на имота за стопанисване и управление от държавни фирми и преобразуване на ДФ „в.с. „ Р. ” в ЕАД „В.л.„ Р. ” с предоставяне на имота в собственост на това дружество ( с приключена през 1999 г. приватизация ) .
Ответникът „Р.Т.” ООД, град С. твърди, че бил собственик на различен от спорния имот.
Ответникът „П.” ЕООД , град С. твърди придобиване на този „ различен ” от претендирания имот на две основания – договор за продажба, сключен с ответника „Р.Т.” ООД с нот.акт, вписан с № *, том ***, дело № */* година в книгите на Служба по вписванията град К. и по давност въз основа на владение, което считано от 1990 г. се упражнява от държавни фирми , после - от ЕТД , а от 1999 г. до месец септември 2010 г. от ответниците. Поддържа възражение, че от месец септември 2010 г. не владее имота .
Въз основа на събраните по делото доказателства окръжният съд установява следната фактическа обстановка : С разпореждане № */*г. Министерски съвет е разрешил строителството на в.с. „Р.” ( Т.Л.), включил обекта в плана по капиталните вложения за 1967 година на Комитета по туризъм и предоставил терен ( по данни от писмо № 5490/6.11.1968г. на Министерство на горите и горската промишленост ) на обща площ от 250 дка ( І етап – 120 дка и ІІ етап – 130 дка ) . Със заповед № 744 от 12.04.1967 г. и заповед № 2682 от 1.09.1976 г. на министъра на горите и горската са предоставени на основание член 9 от ЗГ ( отм.) за това строителство още 40 дка „ залесена площ ” в местността „ Я. ” землището на село С.Н. и 10 дка „ залесена горска площ ” в същата местност в землището на село Б., без изключване на имотите от д.г.ф. и без право на ползуване на дървесината. Строителството на В.с. ( в по – голямата част ) е извършено в периода 1967 - 1968 г.
Със заключение от 2.11.2011 г. на вещото лице М. Х. се установява, че спорният имот е обект на кадастрална карта на землището на село С.Н., одобрена със заповед № РД 18-19/27.02.2008 г. на И.д.на АГКК . Индивидуализира се с идентификатор *** , с площ от 182 570 кв.м., с граници ( показани и на скица № 9978 / 15.05.2009 г. на СГКК, Добрич ) ,с предназначение на имот в горска територия и начин на ползване – курортен хотел, почивен дом.
За горската територия, намираща се в управление на горско стопанство Б., са съставени по реда на член 14,ал.1 от ЗГ от 1958 г. ( отм.) и член 25,ал.1 от ЗГ от 1997 г. (отм. ) пет лесоустройствени проекти и карти на горите към тях през 1952 г. ; 1984 г. ; 1996 г. и 2006 г. По картата на горите към ЛУП от 1971 г. ( чието копие е скица № 1 на л. 887 от д. ) осъщественото мероприятие – „ П. с.„Р.” , се ситуира в отдел *, подотдел *, който е записан в т.нар. предотделен лист като „ нелесопроизводителна голина ” с площ от 279 дка. Теренът на подотдел 5, както и на част от подотдел * се включва в площта от 182,570 дка на ПИ с идентификатор № *** по кадастрална карта на землището на село С.Н.. По картата на горите към ЛУП от 1984 г. ( чието копие е скица № 3 на л.890 от делото ) територията на „ В.с. „ Р. ” попада в отдел *, подотдел *, записан в предотделен лист като „ дворно място ” с площ от 252 . Теренът на подотдел * изцяло обхваща спорния имот. По картата на горите към ЛУП от 1996 г. ( чието копие е скица № 5 на л. 893 ) територията на „ В.л.„ Р. ” попада в отдел *, подотдел *, записан в предотделен лист „ дворно място” с площ от 238 дка. Спорният имот се включва изцяло в терена на подотдел *, според обозначения в комбинирана скица ( на л.895 ) . По карта на горите към ЛУП от 2006 г. ( чието копие е скица № 7 на л.896 ) комплекс „Р.” попада в отдел *, подотдел 1,записан в т.нар. предотделен лист „ дворно място ” с площ от 262 дка . Спорният имот е част от подотдел * по ЛУП от 2006 г. ( видно от обозначенията в комбинирана скица на л.898 ). Той е идентичен ( според отговора в т.4 от заключението ) на имот с № * по картата на възстановената собственост, одобрена от ОбСЗГ ,град К. ( копие от която е скица № 9 на л.899 ).
Според точка 5 на заключението застрояването ( с масивните бунгала, сгради и други съоръжения на инфраструктурата на В.с. „ Р. ” ) в спорния имот не е отразено в кадастралната карта. Имотът е ограден ( и откъм асфалтов път – ПИ 31.67) с ограда на масивна основа и надземна масивна част с решетъчни железни платна , с изключе-ние на частта от границата му с плажната ивица на Черно море.
С акт № */* г. е извършено актуване на „ земя – ДГФ – 300 000 кв.м.” и на сградите в имота като държавна собственост . С акт № */* г. е актуван като държавен само поземленият имот - № * по КВС на село С.Н..
От писмените доказателствата - преписка относно приватизационна процедура на „ В.л.Р.”АД на АПСК ; заповед № 314 /1978 г. , баланс от 1979 г. ( на л. 1006 – 1026 от делото ) се установява, че през 1978 година В.л.„Р.” е предадено от поделението на ТП „Б.” „ Р. ” – К. на звено „ Р. ” към ТК „ Б.”- А.. От 1990 година стопанска дейност въз основа на основните средства на бившото звено е осъществявала държавна фирма „К.-*” със седалище в град К., регистрирана с решение № 658 от 17.05.1990 година на ДОС по ф.д. № 638/ 1990 г. ( на л.135 – 136 от приложение № 1, част „ Анализ на правното състояние на ВС „ Р.” АД ). С решение № 1462 от 22.03.1991 г. на ДОС по ф.д.№ *5/ 1991 г. е регистрирана ДФ „ ВС – Р.”, учредена с акт на председателя на Комитета по туризъм и с уставен фонд – имуществото на поделение „Р.” на ДФ „ К. ” ( според доказателствата на л.137-139 от същото приложение ). С решение № 1050 от 19.11.1991г. на ДОС ( л.145-146 от това приложение ) е регистрирано преобразуване с Решение № 112-А /6.08.1991 г. по § 3 от ПЗР на ЗОЕТДДИ ( отм. ) на председателя на Комитета по туризъм при МС на ДФ в АД „ВС - Р. ”АД . Капиталът на ЕТД е в размер от 5 470 000 лева и включва уставния фонд на фирмата по баланса й към 31.05.1991 г. Вписването на преобразуването е обнародвано в Държавен вестник бр. 102/ 10.12.1991 г.
Със заключения - първоначално от 28.11.2011 година и повторно от 9.03.2012 година на вещото лице Д.Д. по съдебно – счетоводната експертиза се установява, че през 1992 година комисия от счетоводители изготвила оценка на активите и пасивите на ЕТД по реда на ПМС № 179/ 13.09.1991 г. ( обн, Дв,бр. 78/ 1991 г.). При експертната проверка ( по счетоводни документи на третото лице „ ВС Р.” АД и такива в ЦДА, град С. и учрежденски архив на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма ) не са открити инвентаризационните описи ( цитирани в протокола от дата 5.03.1992 г. на л.173 от приложението) , изготвени по изискванията на член 2 от Наредбата за оценка на имуществото на държавните и общинските предприятия при образуването и преобразуването на ЕТД с държавно имущество ( приета с посоченото ПМС ).
В „ рекапитулация за резултатите и счетоводното отчитане на извършената оценка на имуществото на „ ВС Р.- ЕАД ” към 31.01.1992 г.
( на л.171- 172 от прил. ) активите в сметка 201 ( по която по НСС се отчитат земи, гори и трайни насаждения ) са записани със стара балансова стойност 306 236 лева, с набрано изхабяване - 152 984 лева и с нова балансова стойност - 1 400 000 лева. Стойността на сметка 201 е увеличена със сумата от 1 246 759 лева, а стойността на сметка 101 ( по която се отчита основен капитал ) с 82 253 491 лева. Оценката е приета от органа, упражняващ правата на едноличния собственик. С негова заповед № 172-А /30.10.1995г. капиталът на ЕТД е увеличен от 5 470 000 лева на 87 723 000 лева.
Според вещото лице Д., записването в баланса, в сметка 201 на преобразуваната ДФ се отнася до „ трайни насаждения ” . За разлика от другите, подлежащи на отчитане по сметка 201 активи - гори и земи, трайните насаждения са амортизируем актив по арг. от член 20,ал.2 от ЗСч (отм.). Ако бе оценена като актив по изискванията на член 6 от Наредбата, препращащ към Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти , приета с ПМС № 151/1991 г., стойността на земята от 300 дка би била между 9 900 000 лева и 16 500 000 лева. Записаната в баланса стойност на актива по сметка 201 е значително по – ниска - 1 400 000 лева. Това означава, че тя не включва стойността на земята.
В изготвения при ревалоризация на активите на дружеството през 1997 г. инвентаризационен опис ( на л.176 от приложението ) стойността от 1 400 000 лева ( от преоценката през 1992 година по реда на ПМС № 179/ 1991 г.) е отразена като първична стойност ( стойност при придобиване ) на ДМА „ паркове ” ,а 22 736 000 лева - като остатъчна стойност на „ паркове”. Приватизационната оценка на ЕТД от 1998 г. съдържа оценка само на „ трайни насаждения”, с балансова стойност от 22 736 000 лева и преоценена стойност от 33 000 000 лева., защото „ в баланса на дружеството не е отразена стойност на земя ” ( съобразно констатации на л.433 от приложението ). Това е видно от извлечение от баланси за 1995, 1996 и 1997 г. ( на л. 454 от приложението ). Данните от балансите съставляват информация по член 2 от отменената Наредба за условията и реда за предоставяне на информация при продажбите по ЗППДОбП ( загл. изм. Дв, бр.74 от 1994 г.), верността на която се декларира под страх от наказателна отговорност по член 313 от НК.
Според член 77,ал.1 от ЗС правото на собственост може да се придобива ( и от държавата ) по начин, определен в закон. С правилото на член 2 от Закона за горите ( обн, Изв, бр.89/7.11.1958 г. и последващи изм. и доп.) всички гори и земи на д.г.ф. са обявени за общонародна ( държавна ) собственост . В член 3,ал.1 от закона се съдържа дефиниция на гора, а в ал.2 се обявява, че държавният горски фонд обхваща всички гори и намиращите се сред тях : поляни, пасища, просеки, скали, морени,езера, пожарища, голини и сипеи. Спорният имот е част от 300 дка „ зелесената горска площ ” от ДГФ, предоставена за строителството на В. с. „ Р. ”. Следователно държавата го е придобила на твърдяното основание.
Държавната фирма „ВС – Р.” не е имала право на стопанисване и управление върху земята. Към посочената в акта за преобразуване на ДФ дата 31.05.1991 г. имотът не е записан като ДМА по баланса й , не е извършвана оценка на такъв актив в срока по член 2,ал.2 от ПМС № 179/1991 г. с оглед определяне на капитала на ЕТД въз основа на имуществото на преобразуваната ДФ. Опора за този извод е повторното заключение на вещото лице Д.Д., обосновано на неоспорените доказателства ( рекапитулация ; протокол за оценка на експерт - счетоводителите от 1992 г.; счетоводните документи – инвентаризационен опис за ревалоризацията от 1997 г. ; баланси на новообразуваното ТД от периода 1992-1997 г.). В сферата на счетоводното отчитане на ДМА по сметка 201 трайните насаждения ( „ парковете ” ) са различен от земята актив, подлежащ на самостоятелно оценяване с начисляване на амортизации.
Според разпоредбата на член 1,ал.1 от ПМС № 201/25.10.1993 година ( аналогична на член 17а ЗППДОбП отм.) при преобразуването на държавно предприятие в ЕТД с държавно имущество правото на собственост върху земята и недвижимите имоти, предоставени на предприятието за стопанисване и управление , се внася в капитала на дружеството, освен ако в акта за преобразуване е посочено друго. Щом спорният имот, включен в площта от 300 дка земя от ДГФ, не е предоставен за стопанисване на ДФ , т.е липсвал е като актив ( за разлика от сградите ) по баланса й към дата 31.05.1991г. ,той не е станал част от имуществото на ЕТД - „В.л.– Р. ” ЕАД. Правото на собственост не е преминало от дър-жавата към това дружество по способа на член 17а от ЗППДОбП ( отм.) .
Ирелевантно е, че в някои счетоводни документи на ЕТД ( мемориален ордер № 11а/месец януари 1992 г. ; инвентарна книга от 30.01.1992 г. , списък на дълготрайните активи по сметка 201 към 31.01.1992 ( на л.1160 – 1163 от делото ) сумата от 1 400 000 лева е отчетена като стойност на актив с наименование „ земи ” . Както вече се посочи, земите не са заведени по баланса на ДФ , като от едно от изискуемите условия за настъпване на вещната транслация на този актив към ЕТД при преобразуването . Това отчитане е в нарушение на принципа по член 5,т.11 от ЗСч (отм.) за документалната обоснованост .
По същите съображения записването на земята като актив в счетоводния баланс на ответника „ Р.Т.” ООД ( което не е образувано по ЗОЕТДДИ ) не е годно придобивно основание . Такова записване ( установено с декларацията на л.619 от делото ) е послужило при издаването на нотариален акт „ по писмени доказателства ” от 16.06.2009 г. № *, том *, нот. д.№ */*г. на Нотариус , с рег.№ * по регистъра на НК, с район на действие – КРС ( на л.640 – 641 от делото ) за право на собственост върху осем имота, един от които е спорният – ПИ ***. Нотариалният акт съставлява невярно удостоверяване на правото на собственост. При това положение договорът за продажба от *** г. по нот. акт № * том *, нот.д.№ */*г. на същия Нотариус не е прехвърлил правото на собственост в полза на купувача – ответника „ П. ” ЕООД.
Следва да се провери основателността на правопогасяващото възра-жение на ответника „ П.”ЕООД, град С. за придобиването на имота по давност.
Изслушаният в съдебно заседание от 8.11.2011 г. свидетел В.Д.В., старши лесничей в Д. л. с., Б., установил, че влизал по служба в заградения имот с разрешение на представител на стопанисващото го дружество ( с име „ А.” ). Получавал наем за ползването на земи от горския фонд . Издавал документи за плащането . До 2004 година Държавното ловно стопанство давало разрешение за сеч или за друга дейност . В 2005 г. извършвало мероприятия за лесозащита. До тогава „ без наше знание нищо не ставаше там ”. В периода 2005- 2006 г. или най – рано от 2004 г. нещата се променили. Никой не искал разрешения за извършване на дейности в имота. Служителите на стопанството минавали оттам и „ само” гледали и наблюдавали .
Плащането на наеми е документирано в две фактури ( на л.99 и л.100 от гр.д. ) от дати 11.09.2001 г. и 11.06.2002г. Със заключение от дата 25.11.2011г. по съдебно – почеркова експертиза е доказано авторството на Й. А. на подписите за платеца „ВС Р.”.
Свидетелят Р.Б.Р., също старши лесничей в ДЛС от 1999 г., посочил, че бил на проверки в имота през 2001-2002 година ( по повод изграждане на басейн ) и през 2009 г. ( по повод направа на бетонен изкоп ). Тогава имотът „ бил към „ Р.Т.” . При последния случай съставил констативен протокол и издал предписание на това дружество. Свидетелят Л.Я. ,помощник – лесничей, установил, че преди 2-3 години не бил допуснат в имота . Човек на портала ( пазач ,охранител ) му казал , че имотът е на „Р.Т.” .
Свидетелите А. И. М. и П.П.В., работници в Т. х. „ Р. х. ” посочили , че имотът бил стопанисван от „ В.л.Р. ” ( държавна фирма ) до 1999 -2000 г. Между 1999 -2000 г. и средата на 2009 г. имотът се ползвал от дружеството „Р.Т.” ; до септември 2010 г. – от „П.” ,а след септември 2010 г. и до сега – от туристическия холдинг „Р. х. ”АД.
При тези доказателства съдът приема, че осъщественото служене с имота от „ ВС Р. ” , ( със статут на ЕАД, а от 1997 година поради придобиване от частноправни субекти на акции по гл.***І от ЗППДОбП - АД ), не съставлява владение. В две последователни години - 2001 и 2002 дружеството плаща годишен наем за ползваните площи от ДГФ и следователно не свои имота. По делото няма доказателства за приемство във фактическата власт ( правно основание по член 70,ал.1 от ЗС пък изобщо не се твърди ) между това дружество и ответника „ Р.Т.” ООД . Но дори да се приеме, че в 2003 г. този ответник е установил владение ( с характер на недобросъвестно ) , то е продължило около 5 години . С влязлата в сила на 27.01.2009г., действаща към договора продажбата , сключен между ответниците на дата 1.07.2009 г. и към предявяването на иска на 13.10.2010 г. разпоредба на член 9,ал.2 от отменения ЗГ ( в редакция от Дв,бр. 6/2009 г.) е въведена забрана за придобиване по давност на гори от горския фонд - държавна и общинска собственост. Това изключва придобиването по давност на вещното право от купувача „ П. ” ЕООД само въз основа на владение на предходен владелец по член 82 от ЗС. Титуляр на същото е останала държавата.
Неоснователно е възражението на ответника „ П.” ЕООД , че имотът не се намира в негова фактическа власт към предявяването на иска по член 108 от ЗС. Той е получил владението въз основа на сключения с несобственика „ Р.Т. ”ООД нотариален договор за продажба от дата 1.07.2009г. Вярно е, че свидетелите на ищеца изобщо не посочват „ П.-Р.” ЕООД като владелец на имота в по – късно време, а свидетелите на ответника единодушно установяват, че трето дружество има фактическата власт върху имота от септември 2010 година и организира предоставянето на туристически услуги във В.с. . Индиции за трето дружество – държател, се съдържат в приложената заповед № 7/25.07.2010 г. за контрол на достъпа до територията на КК „ Р.”( на л.14 от делото ) на служител на ТХ „ Р. х. ” АД. Но в заявлението от 14.07.2011 година до СГКК, град Д.( на л.1034 от делото ) ответникът „ П. ” ЕООД, в твърдяното качество на собственик, иска обединяването на спорния имот с други и извършване на промяна на кадастрална карта и регистър. Обстоятелството, че владее чрез другиго, не променя извода, че е пасивно легитимиран по иска по член 108 от ЗС. Собственикът има право да ревандикира вещта си и при двете форми на нарушаване на вещното му право : от лице, което я „владее или държи ”, без основание .
Претенцията за осъждане на „ П. ” ЕООД да предаде владението е също основателна . Правоизключващо възражение, че този ответник е собственик на сградите ( в режим на суперфициарна собственост ) не е въведено с отговора и не следва да се обсъжда.
На основание 537,ал.2 от ГПК съдът постановява частична отмяна на констативен нотариален акт № 150/2009 г.
Ищецът има право по член 78,ал.1 от ГПК на сумата от 963,50 лева - разноски, сторени в производството и на сумата от 6 056,42 лева - платено възнаграждение за адвокат ( по фактурата на л.923 от делото) , съобразно посоченото в списъка по член 80 от ГПК .
Воден от горните
съображения, ОКРЪЖНИЯТ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ Р.Т.” ООД , град С. ,област Б., к-к „ К. ” и „ П. ” ЕООД, град С. ,район „ И- ”, ул. „ Фр.Ж.К. ” № *, ет.* ,правото на собственост на Д., представлявана от м. на з. и х., върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта на землището на село С.Н., община К., одобрена със заповед № РД 18-19/27.02.2008 г. на И.д.на АГКК, с площ от 182 570 кв.м. и предназначение на имот в горска територия .
ОСЪЖДА „ П.”ЕООД, град С. да предаде на държавата владението върху посочения имот с идентификатор *** по кадастрална карта на землището на село С.Н., община К., одобрена със заповед № РД 18-19/27.02.2008 г. на И.д.на АГКК, с площ от 182 570 кв.м. и предназначение на имот в горска територия .
ОТМЕНЯ нотариален акт № *, том *, рег.№ * нот.д.№ */ * г. на Нотариус, с рег. № * по регистъра на НК, с район на действие – КРС, само в частта на констатираното право на собственост на „ Р.Т.”ООД, град С. върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта на землището на село С.Н.,община К..
ОСЪЖДА „ Р.Т.” ООД, град С. и „ П. ” ЕООД, град С. да заплатят на Д. сумата от 7 019,92 лева , или всеки ответник по 3 509, 96 ( три хиляди петстотин и девет лева и деветдесет и шест стотинки ) лева, сторени разноски и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА отбелязване по реда на член 115,ал.1 от ЗС във връзка с член 114,ал.1,б.в от ЗС в шестмесечен срок от влизането му в сила.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :